№ 123
гр. Варна, 06.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, V СЪСТАВ, в публично заседание на шести
декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Деспина Г. Георгиева
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
И. Д. Дрингова
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от Деспина Г. Георгиева Въззивно гражданско
дело № 20223100501903 по описа за 2022 година
Производството е образувано по подадената от И. С. И. въззивна жалба
вх.№ 41868/22.06.2022г срещу решението на ВРС-18с-в № 1785/7.06.2022 по
гр.д.№ 16382/2021, с която е определен режим на лични отношения на детето
Д. И.а С.а ЕГН ********** с неговите баба И. В. М. ЕГН ********** и дядо
Ж. В. М. ЕГН **********, двамата с адрес: с.Въглен, общ.Аксаково, САМО В
ЧАСТТА, с която е определен режим на лични отношения с дядото и бабата
30 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск, и
първата половина на всяка от училищните ваканции.
Счита решението в посочените части за неправилно поради
необоснованост и нарушения на материалния закон и съществени
съдопроизводствени правила, като излага следните съображения:
За да уважи иска ВРС е приел, че е в интерес на детето да има
пълноценна връзка със своите роднини, както по бащина, така и по майчина
линия. Този извод е обоснован.
Неправилно, обаче, РС е приел, че роднините на детето по майчина линия
следвало да го вземат 30 дни през лятната ваканция и през първата половина
на всяка от останалите училищни ваканции. В тази част съдът е допуснал
съществено нарушение на съдопроизводствените правила, тъй като не е
1
обсъдил всички доказателства поотделно и в съвкупност, довело до
необоснованост на решението.
Определеният с обжалваното решение РЛО на бащата с роднините по
майчина линия би влошил съществено положението на детето и затова не е в
негов интерес. Същият не е в интерес на детето с оглед възрастта му и
поведението на роднините по майчина линия и би се отразил сериозно на
психическото здраве на детето.
Поради изложеното моли за отмяна решението на ВРС в тази част и
вместо него да бъде постановено друго, с което да бъде отхвърлен искът в
тази част. Претендира присъждане на сторените по делото разноски за всички
инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК ответниците по жалбата И. В. М. И Ж. В.
М. със съд.адрес: гр.Варна ул.„Д.“ *** - адв.Ю. Д. от АК-Варна, изразяват
становище за неоснователност на жалбата.
Позовавайки се на нормата на чл.5 от КПД, считат, че за пълното и
хармонично развитие личността на детето то трябва да расте в семейна среда,
в атмосфера на щастие, любов и разбирателство, като семейството е
основната клетка на обществото и естествената среда за израстването и
благосъстоянието на децата.
Интересът на всяко дете е да расте в нормална семейна среда, като
контактува с родителите си и с роднините от майчина и бащина страна. По
този начин детето получава възпитание, подкрепа, придобива опит за
различни житейски ситуации.
В жалбата е изказано мнението, че определеният РЛО би влошил
съществено положението на детето и затова не било в негов интерес. Под
"интереси на децата" следва да се разбират всестранните интереси на децата
по тяхното отглеждане и възпитание. А интересът на детето е да контактува с
баба и дядо. ВКС в Реш.№ 31/8.04.2020г по гр.д.№ 2834/2019г постановява,
че се преценява на плоскостта на установените качества на бабата и дядото
да отглеждат и възпитават детето и на влиянието, което те могат да окажат
върху неговата личност.
В настоящия случай се е установило, че ищците притежавали опит, тъй
като имали и други внуци, знания и желание да полагат грижи за
отглеждането и възпитанието на своята невръстна внучка Д., която освен
2
всичко друго, съхранявала у тях в най–пълна степен жив спомена за дъщеря
им.
От друга страна, едно от обстоятелствата, които се вземат предвид при
определяне на подходящ режим на лични отношения, е постоянното
местоживеене на детето, съответно на бабата и дядото. В случая
местоживеенето на детето е в същото населено място, където са неговите баба
и дядо, т.е. контактите между тях нямало да затруднят определения режим
или да се отразят негативно на ежедневната рутина на детето.
Не на последно място следвало да се отчете фактът, че бащата на Д.
пребивавал трайно в чужбина; напр. за последната година се бил прибирал
само веднъж, а детето се отглеждало единствено от неговите роднини.
Макар и да не били главен критерий отношенията между бабата и дядото
и родителят на детето-те можело да са влошени и дори конфликтни, обаче
това не означавало, че детето нямало интерес да общува с родните си баба и
дядо.
Безпочвено е и твърдението, че определеният РЛО не бил в интерес на
детето с оглед възрастта му.
Детето не е на толкова ниска възраст, че извеждането от семейната среда
да го травмира; още повече, ищците не били чужди за него хора, а тъкмо
обратното-най–близките му роднини, на които можело безрезервно да се
уповава.
С оглед на всичко изложено оставало неясно как така определеният от
съда РЛО би се отразил сериозно на психическото здраве на детето.
Никое дете не може да има интерес да се отчужди от близките си тогава,
когато те не вредят на развитието и възпитанието му.
Поради изложеното моли за потвърждаване постановеното от ВРС
решение в неговата обжалвана част.
Контролиращата страна ДИРЕКЦИЯ „СОЦИАЛНО
ПОДПОМАГАНЕ“–ВАРНА не изразява становище.
Предявен е иск от И. В. М. и Ж. В. М. за определяне на режим на
лични отношения с тяхната внучка Д. И.а С.а, на осн.чл.128 СК.
3
В исковата молба ищците твърдят, че са баба и дядо на малолетното дете
Д. по майчина линия.
Излагат, че тяхната дъщеря – Д. Ж.ва М. е живяла на съвместно
съжителство с отв.И. С. И. от 2014г заедно с неговите родители в техния дом,
като на 08.07.2015г се родило и тяхното общо дете-Д..
На 09.11.2018г майката на детето Д.-Д. М. внезапно починала, като
грижите за детето останали на бащата И.. Детето продължило да живее в своя
дом с баща си, баба си и дядо си по бащина линия.
През 2019г се наложило бащата И. да замине за Англия, за да работи, а
грижите за отглеждане на детето поели родителите му-Д. и С.Б..
При горните обстоятелства, за всяка среща и контакт с детето Д., ищците
трябвало да се съгласуват с отглеждащите я баба и дядо. Това създава голямо
напрежение в отношенията между роднините по бащина и майчина линия.
Много често Д. Б. затруднява осъществяването на контакт между детето и
ищците. Същата е забранила на директора на Детската градина да предава
детето на ищците, като същевременно тя и съпругът С. са работещи хора и
често пъти им се налага да търсят помощ от близки, които да се грижат за
внучката.
Като баба и дядо на Д. ищците имат изключителна нужда да я виждат
често, да полагат нужните грижи за нея, да подпомагат И. в грижите.
Внучката им е единственото и най-скъпоценно нещо, което им е останало от
тяхната покойна дъщеря и желаят да поддържат една сигурна, периодична и
здравословна връзка с нея.
Често пъти, когато ищцата М. е посещавала детската градина в с.Въглен,
за да прибере друго свое внуче и случайно се е срещала с Д., детето с радост
пристъпвало към своята баба с надеждата, че същата ще я прибере от
детското заведение. Д. е свикнала със своите баба и дядо по майчина линия от
раждането си. Те носят хубави и топли спомени за нейната майка, носят
положителни емоции и поддържат връзката на едно дете, останало полу-
сираче с близките на своя починал родител. Лишено от нормална семейна
среда, то се нуждае в засилена степен от морална подкрепа, привързаност,
грижи и изразена любов от всички свои близки, вкл. от своите баба и дядо по
майчина линия. В интерес на детето Д. за нейното правилно физическо,
умствено, интелектуално, нравствено и социално развитие е, същото да
4
осъществява връзки с ищците.
Излагат още, че притежават опит, знания и желание да полагат грижи за
отглеждане и възпитание на внучката им Д., като отношенията между тях са
от изключително значение и за двете страни.
Ищците са работещи и в добро здравословно, и финансово състояние,
което им позволява да полагат грижи за детето Д..
В срока по чл.131 ГПК отв.И. С. И. счита искът за допустим и частично
основателен.
Признава, че са налице основанията на чл.128 ал.1 СК за определяне
мерки на лични отношения на ищците с детето, доколкото това е най-вече в
негов интерес.
Твърди обаче, че исканият РЛО на ищците с детето не е в негов интерес с
оглед ниската му възраст.
След по-малко от две години детето ще бъдела ученичка в първи клас и
затова у него следвало да се изграждат полезни навици и съзнание, че освен
време за почивки и игри, то трябва да изпълнява и заниманията свързани с
обучението му.
Не било в интерес на детето Д. да поддържа РЛО с ищците всяка година
по един месец през лятото. Не отрича, че детето трябвало да бъде при тях и
през лятото, но за значително по-кратко време-от порядъка на най-много една
седмица.
До навършване на 10-годишна възраст детето не следвало да преспива в
дома на ищците.
Необходимо било да се има предвид и това, че ищците и детето живеели
в едно и също населено място-с.Въглен, общ.Аксаково, като ответникът не им
пречел да виждат ежедневно детето и да поддържат постоянни контакти с
него.
Д“СП“-ВАРНА в писмено становище счита, че в интерес на детето Д.
С.а е да общува с членовете на разширения семеен кръг, като контактите му с
бабата и дядото по майчина линия не трябвало да са за сметка на личното
време и пространство на детето, както и за сметка на времето, което бащата
5
прекарвал с детето през почивните дни.
Така предявеният иск намира правното си основание в разпоредбата
на чл.128 ал.1 СК.
След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки
становището на страните, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
От представеното удостоверение за раждане се установява, че ищците
И. В. М. и Ж. В. М. са баба и дядо по майчина линия на детето Д. И.а С.а, род.
8.07.2015г.
От представеното удостоверение за наследници е видно, че дъщерята на
ищците и майка на детето Д. е починала на 9.11.2018г.
По делото пред ВРС са събрани гласни доказателства, чрез разпита на
свидетели в о.с.з., проведено на 13.05.2022г.:
Свид.П. Ж.ва М., дъщеря на ищците, която излага, че след раждането
на детето ищцата и баба на Д. почти ежедневно ходела в дома на родителите
и ответника-баща, за да им помага в грижите за детето до смъртта на сестра
Д.. След това контактите между детето и ищците значително намалели поради
създавани пречки от страна на бабата по бащина линия. Понастоящем детето
се отглежда от родителите на бащата, който от 2019г работел в Англия.
Понякога Д. я гледал прадядо , който е около 80-годишен. Излага още, че
бабата по бащина линия била забранила на директорката на детската градина,
а в последствие и на директорката на училището, да предават детето на
роднините му по майчина линия. Споделя, че понякога Д. оставала при
ищците, но трудно успявали да се уговорят за това понеже майката на
ответника не разрешавала. Заявява, че детето било привързано и към дядо си
и баба си по майчина линия, както и към братовчедите си и когато ги
посещавала дори не искала да се прибира. Заявява, че отношенията на ищците
с бащата на Д. - И. поначало били добри и че проблемите относно контактите
с детето се създавали от бабата по бащина линия. Тя, по принцип, не била
против. Казва още, че всички живеели в едно и също населено място.
Свид.М. С.а И.а, сестра на ответника, потвърждава, че от раждането си
6
Д. живеела в дома на своите баба и дядо по бащина линия, както и че докато
майка й Д. била жива, ищцата помагала в отглеждането на детето. По
принцип нямала впечатления родителите на бащата и самият той да са
създавали пречки на ищците да поддържат контакти с детето. Направило й
впечатление, че след посещение в дома на ищците, детето се държало по-
студено към баба си / майката на бащата/ и не искала да говори с баща си,
като споделило, че баба му И. /ищцата/ му казала, че баща му и другата му
баба били лоши. От родителите си знае, че е имало и други такива случаи. Не
знае родителите на ответника да са пречели/забранявали друг да взема детето
от градина. Посочва, че от около две години живее в чужбина, като на 3-4
месеца се прибира в дома на родителите си. Пояснява, че бащата също. живее
в чужбина от години, като за този период се е прибирал рядко.
Пред настоящата инстанция са изслушани ищците, както са събрани и
гласни доказателства чрез разпита на свидетелите Д. М. Б. и С. И. Б. -
родители на ответника И. С. И.а, баща на детето Д..
В-мият Ж.М. споделя, че желаят да взимат детето Д. в техния дом поне
два пъти в месеца. Да остава да спи при тях в събота и неделя, както и да е с
тях по празници. Излага, че детето иска да е с тях, но по улицата като се
разминавали с него, то навеждало глава, когато било с другата баба. С дядото
по бащина линия нямали проблеми, както и с бащата. Само, когато детето
било с баба си, виждали, че излъчва притеснение от нея.
В-мата И.М. излага, че Д. имала страх от другата си баба, когато
разговаряла с тях. Всички живеят в с.Въглен. Другите баба и дядо живеели на
7-8 минути пеша от техния дом. Често се засичали в селото. Майката на
ответника била забранила в училището да им дават детето. На 28.09.22г
другата им дъщеря родила близнаци и на изписването им на 3.10.22г ищцата
отишла да вземе Д. от училище, но не й я дали. Бащата на детето работи в
Англия на автомивки; прибирал се веднъж годишно за по две седмици.
Когато си дошъл през м.септември тази година, се видели с него и детето и
нямало проблеми, всичко било нормално. Казва, че когато искали да вземат
детето говорели с дядото понеже бабата не искала да говори с тях.
Свид.Д. М. Б., майка на отв.И. И. и баба на детето Д., заявява, че
причината ищците да не се виждат с детето Д. е, че те не искали. Когато са
7
давали детето на ищците, те го връщали в неопределен час. След като била
при ищците, Д. се връщала много агресивна, мръсна, като много често се
оплаквала, че я боли главата. Излага, че ищците говорели, че баща бил лош
и нямало да се прибере от Англия, заради което детето било много
разстроено преди нейния рожден ден. Посочва, че ответникът си идвал два
пъти в годината за по две седмици, като през това време бил с детето; когато
го няма, се виждали по Месинджър. Първата година след смъртта на майката
на Д., ищците искали всеки ден детето да е при тях. Излага, че имало много
други причини да не желае да общува с тях.
Свид.С. И. Б., баща на ответника и дядо на Д., заявява, че няма пречка
детето да остава в дома на ищците с преспИ.е. Излага, че докато била жива
майката на детето, неговата съпруга си говорела с ищците, но след като тя
починала, спрели да си говорят. Знае за някакъв разговор и спречкване, но не
бил присъствал лично. За рождения ден на Д. през тази година били вкъщи, но
ищците не били поканени. Заявява, че за разлика от съпругата си, той
нормално общувал с ищците. Не може да каже какви са отношенията между
страните, но счита, че не били скарани. Казва още, че детето искало да
посещава другите си баба и дядо. Бил е в техния дом и виждал, че те се
занимавали с нея. Условията в тяхната къща били добри - чисто, подредено,
прилично.
Горната фактическа установеност обуславя следните правни изводи:
Съгласно разпоредбата на чл.128 ал.1 СК, дядото и бабата могат да
поискат определяне на мерки за лични отношения с тяхната внучка, ако това е
в интерес на детето. Това право има и детето.
Интересът на детето, с оглед правилното му психическо и емоционално
развитие, налага то да контактува с близките си, както по бащина линия, така
и по майчина. Интересът на детето е винаги конкретен и не се предполага, а
се определя от съда след съвкупната преценка на всички обстоятелства по
делото.
Доколкото детето е самостоятелен носител на материалното субективно
право на лични отношения с лицата от разширения роднински кръг, подходът
следва да бъде индивидуален и съобразен със специфичните характеристики
на конкретното дете.
В случая не е спорно, че ищците са прародители на детето Д. по
8
майчина линия, както и че майката на детето и дъщеря на ищците Д. М. е
починала на 9.11.2018г. Установява се, че докато е била жива майката, ищцата
М. редовно е помага в грижите по отглеждането на детето, което е живеело с
родителите си в дома на родителите на бащата.
От съвкупния анализ на събраните гласни доказателства се изяснява, че
детето и понастоящем живее с дядо си и баба си по бащина линия. Самият
баща И. И. работи в Англия от 2019г и рядко си идва в България - не повече
от два пъти годишно за по две седмици.
Установява се, че след смъртта на майката Д. контактите на ищците с
тяхната внучка Д. детето намалели поради поведението на бабата по бащина
линия – Д., която не им разрешавала да се виждат, създавайки пречки за
нормалното им общуване с детето, вкл. като Била забранила на директорката
на детската градина, а впоследствие и на тази на училището, ищците да
вземат Д. от училище.
Както от изложеното в писмения отговор от бащата И. И., така и от
показанията на разпитания като свидетел негов баща и дядо на Д. – С. Б. става
ясно, че нито бащата, нито дядото са препятствали контактите на ищците с
тяхната внучка. При това свид.Б. излага, че условията в къщата на ищците
били подходящи за нормалното отглеждане на детето – било чисто и
подредено. Самият той бил виждал как те се занимавали с внучка си Д. и че
самото дете имало желание да ходи при тях.
Установи се, че негативно отношение към ищците има единствено
бабата по бащина линия – Д. Б., разпитана във въззивната инстанция.
Направеното от нея изявление, че не искала детето да има лични отношения с
прародителите по майчина линия, понеже имало много други причини да не
желае да общува с тях, без да посочва нещо конкретно, е голословно и не
може да убеди съда за наличието на някакви основателни причини, свързани с
поведението на самите ищци, които да дават основание за ограничаването на
контактите им с тяхната внучка. Казано с други думи, не се установява
същите да имат нисък родителски капацитет, който да им пречи да общуват с
детето, при положение, че самите те са отгледали две дъщери и имат
нормални отношения с останалата си жива дъщеря и нейните деца. По делото
липсват каквито и да било твърдения или доказателства, сочещи на поведение
от тяхна страна, което да е в разрез с общоприетите морални норми и с това
9
да се вреди на развитието на детето.
Въз основа на изложеното не може да се обоснове извод, че общуването
на детето с неговите дядо и баба по майчина линия, вкл. и с разширения
роднински кръг по тази линия /леля и братовчеди/ не би било в негов интерес.
Тъкмо обратното е. Не следва да се пренебрегва и обстоятелството, че всички
/ищците, роднините по майчина линия, прародителите по бащина линия и
самото дете/ живеят в едно и също малко населено място – село Въглен, което
означава, че не би било затруднително пребиваването на детето за 30 дни
през лятната ваканция в дома на ищците, а също и през първата половина на
всяка от училищните ваканции.
В допълнение следва да се посочи, че личните отношения на детето Д. с
нейните дядо и баба по майчина линия поддържа у тях жив спомена за
тяхната покойна дъщеря, както и че детето не бива да бъде изолирано от
контактите му с разширения роднински кръг по майчина линия.
Ето защо не се споделя разбирането, изложено във въззивната жалба на
бащата И. И., че определеният РЛО на детето с ищците би влошил
съществено положението му и затова не било в негов интерес, както с оглед
възрастта му, така и с оглед поведението на бабата и дядото по майчина
линия.
В допълнение може да се изложи и това, че заявената с въззивната
жалба позиция от бащата И. И. е в разрез с първоначалното му положително
становище, на което сочат и гласните доказателства. Затова може да се
мисли, вкл. и предвид продължителното му отсъствие от страната, че
изложеното в жалбата е инициирано от неговата майка – Д. Б., за която се
изясни, че единствена има субективно негативно отношение към родителите
на починалата майка на детето. А това не бива да бъде толерирано. При
недоказана невъзможност ищците да полагат грижи за внучката си Д. или че
общуването им с нея би й навредило, не е в интерес на детето да бъде
ограничавано в контактите с дядо си и баба си по майчина линия. Причини от
друго естество, стоящи вън от личността на детето, като напр. личното
отношение на бабата Д. Б. към ищците, не са в интерес на детето.
Предвид изложеното подадената въззивна жалба следва да бъде
оставена без уважение.
С оглед съвпадащите крайни правни изводи на двете инстанции,
10
решението на ВРС в обжалваната му част следва да бъде потвърдено.
По разноските.
Искането на въззиваемите за присъждането на разноски макар и
направено своевременно, следва да бъде оставено без уважение. Настоящото
производство е такова по спорна съдебна администрация, в което със СПН не
се признава или отрича съществуването на материални права, а само се оказва
съдействие за начина на тяхното упражняване. Съдебното решение изхожда
от правилото за защита по най-добрия начин интересите на малолетното дете
и затова ползва както родителите, така и прародителите. При това положение
разноските следва да останат в тежест на всяка от страните така, както са
били направени.
Воден от горното, СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решението на ВРС-18с-в № 1785/7.06.2022 по гр.д.
№ 16382/2021, с което е определен режим на лични отношения на детето Д.
И.а С.а ЕГН ********** с неговите баба И. В. М. ЕГН ********** и дядо Ж.
В. М. ЕГН **********, двамата с адрес: с.Въглен, общ.Аксаково, САМО В
ЧАСТТА, с която е определен режим на лични отношения с дядото и бабата
30 дни през лятната ваканция, когато бащата не е в платен годишен отпуск,
и първата половина на всяка от училищните ваканции, на осн.чл.128 ал.1
СК.
Решението може да се обжалва пред ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД в
едномесечен срок от уведомяването на страните, на осн.чл.280 ал.3 т.2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
11