№ 155
гр. Варна, 06.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в публично заседание на
седемнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Светлозар Г. Георгиев
Членове:Станчо Р. Савов
Даниела Михайлова
при участието на секретаря Нели Ат. Ковачева
като разгледа докладваното от Даниела Михайлова Въззивно наказателно
дело от частен характер № 20253100600277 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид:
Предмет на въззивната проверка е присъда № 16 от 16.12.2024г. постановена от
РС- Девня- 4-ти състав по НЧХД № 123/2024г., с която подс. М. Ю. М. е бил признат
за невиновен в извършване на престъпление по чл. 148 ал.1 т.1 вр. чл.146 ал.1 от НК.
Отхвърлен е и предявения от ч.т. Я. Я. граждански иск за причинени в резултат на
деянието неимуществени вреди в размер на 10 000лв., като частният тъжител е бил
осъден да заплати на подсъдимия сумата от 1 500лв., представляващи направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Във въззивната жалба на адв. Н. В. – повереник на ч.т. Я. към момента на
приключване на първоинстанционното производство, се сочи, че обжалваната присъда
е незаконосъобразна, необоснована , неправилна и постановена в нарушение на
процесуалните правила. Твърди се, че тя е постановена при едностранно кредитиране
на доказателства, дискредитиране на тези, в подкрепа на обвинението и без да е
налице обективен прочит и анализ на целия обем на доказателствената маса. Иска се
въззивната инстанция да отмени присъдата на първоинстанционния съд, като
постанови нова, с която да признае за виновен подс. М.. В условията на
алтернативност се иска делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на
1
съда. В допълнението към въззивната жалба се сочи, че решаващият съд е кредитирал
някои доказателства, а е игнорирал други без да подложи всички събрани по делото
доказателства на задълбочен анализ. В резултат на това са били формирани
неправилни изводи по доказателствата. Твърди се още, че липсата на мотиви,
съдържащи правилни, ясни, категорични и обосновани изводи по фактите, не дава
възможност за преценка до колко постановяването на акта е сторено при спазване на
законовото изискване за обективност и безпристрастност. В допълнението се сочи, че
съдът е направил лаконичен прочит на фактическата обстановка по делото без да
отдели нужното внимание на събраните доказателства и без да ги анализира. Направен
е анализ на част от гласните доказателства по делото, за които се твърди, че
обосновават обвинителна теза и които неправилно са били определени като
противоречиви и неустановяващи факти по делото. Сочи се, че те не са били обект на
анализ от страна на съда при постановяване на присъдата и решаването на въпроса за
съставомерността на деянието, в извършването на което подс. М. е обвинен, е сторено
при дефицит на доказателствения анализ. Твърди се още, че първоинстанционният
съд не е изпълни задължението си за служебно събиране на информация за
съдимостта и характеристични данни за подсъдимия, което го лишава от обективна и
правилна преценка на смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства. Поради
това отново се иска обжалваната присъда да бъде отменена и да бъде постановена
нова, с която подс. М. да бъде признат за виновен, както и в условията на
алтернативност- делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав.
В пренията пред настоящия съдебен състав повереникът на ч.обв. Я. Я. - адв.
Николина Маринова поддържа изцяло въззивната жалба с допълнителното писмено
изложение към нея. Тя излага собствени съображения за това, че обжалваната присъда
е необоснована и постановена в разрез със събраните гласни доказателства, като
неправилно е бил кредитиран единствено протоколът от общото събрание, но не и
показанията на св. И. Д. и Н. Н., защото заявеното от тях било в противоречие с
посочения протокол. Адв. Маринова счита, че неправилно е било придадено
изключително значение на протокола от събранието с оглед на условията и
обстановката, при която то е било проведено, както и че неправилно не е било
възприето заявеното от св.Н. за присъствието на ч.т. Я. при изричане на нецензурните
думи и тяхното съдържание. Поради тези и други съображения отново се иска
постановената присъда да бъде отменена, да бъде постановена нова , с която подс. М.
да бъде признат за виновен, гражданският иск да бъде уважен , както и да бъдат
присъдени направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение за две
инстанции.
Ч.тъжител Я. поддържа заявеното от адв. Маринова и сочи, че към него са били
отправени груби думи докато е бил на вратата и излизайки, ги е чул.
2
Защитникът на подс. М. - адв. С., оспорва изцяло въззивната жалба , като счита
че обжалваната присъда е законосъобразна, обоснована и правилна. Той прави анализ
на събраните по делото доказателства и изразява становище, че показанията на св. Д. и
св. Н. са крайно противоречиви за присъствието на ч.т. Я. в залата по време на
изричане на предполагаемата обида и че посочения от св. Н. израз противоречи на
уточнението на частната тъжба. Поради това и счита, че правилно
първоинстанционния съд е приел, че няма преки и косвени доказателства в подкрепа
на твърденията в частната тъжба , поради което и е оправдал подс. М., както и че
правилно е отхвърлил и гражданския иск. В заключение адв. С. пледира присъдата на
РС - Девня да бъде потвърдена и да бъдат присъдени в полза на подсъдимия
направените от него разноски за адвокатско възнаграждение пред настоящата
инстанция.
При произнасяне по внесената въззивна жалба въззивният съдебен състав
констатира, че първоинстанционният съд е установил следната фактическа
обстановка:
На 14.03.2024 г. в заседателната зала на ППЗК “С“ с. Ч, обл. Варна се провело
заседание на Управителния съвет на кооперацията, чийто председател бил ч. тъжител
Я. Я.. На заседанието присъствали членовете на управителния и контролния съвет ,
които общо били седем души. Присъствали и гости на заседанието, един от които бил
подс. М. М., както и член – кооператори. Протоколчик на събранието била свид. И. Д.
и тя съставила протокол №182/14.03.2024 г.
По време на проведеното обсъждане бил повдигнат въпрос, касаещ парична
сума, която подсъдимият твърдял, че е дал на кооперацията, а ч. тъжител отричал да е
получавана. В спора се намесил и друг присъстващ като гост на заседанието – Г.Г.,
който основно опонирал на подсъдимия. Подс. М. заявил, че има искания към
кооперацията за 430 000 лева, на което ч. тъжител Я. отговорил: „Не съм взел пари от
М.“ и напуснал заседанието. Преди да излезе от залата ч. тъжител казал, че ще се
върне, когато подсъдимия си замине. След излизането на ч. тъжител от залата
подсъдимият продължил изказването си, като заявил, че не е познавал никой от
управителния съвет на кооперацията, а е „играл с Я.“. Изявил претенция той да бъде
сменен и да бъде избран нов председател на кооперацията, с когото да се споразумеят
относно задълженията на кооперацията към него. В този момент той употребил и
нецензурни думи спрямо ч. тъжител, които не били записани в протокола от свид. Д..
Тя само отразила в протокола, че подсъдимият е изказал нецензурни думи по адрес на
Я.. Изказванията продължили още известно време, като подс. М. поставил
категоричното си условие, че за да работи с кооперацията иска Я. да бъде освободен
като председател, след което напуснал заседанието. След неговото напускане, ч.
тъжител се върнал в залата и заседанието продължило с разискване на други въпроси.
3
Първоинстанционният съд посочил, че е приел описаната фактическа
обстановка след съвкупен анализ и преценка на всички събрани по делото гласни и
писмени доказателства. Били анализирани показанията на св. Ив. Д. и св. Н.Н., които
заявили, че нецензурните думи, отправени от подсъдимия по адрес на ч. тъжител са
били изречени в негово присъствие, непосредствено преди той да напусне залата. Било
прието обаче, че техните показания не се подкрепят от показанията на другата група
свидетели, които също били очевидци на събитията, както и че противоречели на
протокола от събранието, съставен от св. Д.. Първоинстанционния съд приел, че в
протокола е отразено, че след като ч. тъжител е напуснал залата , се е изказало друго
лице – К., едва след което подс. М. е изразил претенцията си председателя на
кооперацията да бъде сменен с друг и е изказал нецензурни думи спрямо него. Поради
това и приел, че не може безспорно и категорично да се докаже, че обидните думи са
били изречени в присъствието на ч.тъжител. На следващо място били констатирани
противоречия относно естеството на обидните думи, които се претендирало, че са
отправени към ч.тъжител. Св.Д. не могла да ги посочи конкретно, а св. Н. заявил, че е
била изречена репликата „ Да ти еба майката“, което обаче противоречала на
твърденията в допълнението към частната тъжба.
Настоящият съдебен състав, след като прецени събраните по делото
доказателства, доводите и възраженията на страните и като извърши цялостна
служебна проверка на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 от
НПК констатира, че от страна на първостепенният съд са допуснати съществени
процесуални нарушения по смисъла на чл.348 ал.3 т.2 от НПК, които са от
категорията на абсолютните и за които съдът е длъжен служебно да следи. В тази
насока и възраженията на защитата изложени в допълнението към въззивната жалба се
споделят изцяло от съда.
На първо място въззивният съд констатира липса на мотиви, доколкото РС-
Девня е изложил фактическа обстановка, която е възприел за установена без
задълбочено да обсъди и съпостави събраните гласни и писмени доказателствени
средства. На практика в мотивите е пресъздадено съдържанието на съставения по
време на събранието на кооперацията протокол, като не е описано какви гласни
доказателства са били събрани в хода на съдебното следствие. Посочено е, че на
събранието са присъствали ч.т. Я., подс. М., че протоколчик е била св. Д., както и че са
присъствали член-кооператори и гости, един от които Г.Г.. В последствие обаче са
били обсъждани показанията на св. Н. Н., за когото от изложените във фактическата
обстановка обстоятелства, не става ясно присъствал ли е на събранието, къде е бил,
какво е могъл да възприеме и т.н. Не е посочено и какви гласни доказателствени
средства са били събрани в хода на съдебното следствие, където като свидетели са
били разпитани Г.Й., Д.Д., В.Д., И. Д. и Н. Н.. Не са посочени св. Д.Д. и св. В.Д., както
и не е направен анализ на заявеното от тях, независимо дали е в подкрепа на защитата
4
или на обвинението. Не е обърнато внимание на цялостното съдържание на протокола,
от който е видно, че очевидно същия не е бил воден пълно, доколкото не е отразено
завръщането на ч. т. Я. в залата след описаното му излизане, но пък е вписано негово
изказване . Не е било изследвано задълбочено и описанието на изказванията и
действията на участниците в събранието, като в случая приетото от
първоинстанционния съд напускане на ч.т. Я. на събранието е последвано от негово
изказване , а именно : „Я. : Не съм взел пари от М. и напусна заседанието и когато
замине М. ще се върна“. В този смисъл тази част на протокола е следвало да се обсъди
и съпостави с останалите гласни доказателства , част от които са показанията на св. Д.
и св. Н., и едва тогава да се направи извод дали ч.тъжител е присъствал или не при
изричане на нецензурните думи по негов адрес.
На следващо място в мотивите лаконично е посочено, че заявеното от св.Н., че
подс. М. е напсувал ч. тъжител като му е казал „Да ти еба майката“ противоречи
съществено на заявеното от самия тъжител в уточняващата частна тъжба от
18.04.2024г. В нея е посочено, че нецензурните думи, които са били отправени по
адрес на ч.т. Я. са „Да еба майка му в гъза. Да еба лъжец и мошеник, махайте го от
тука“. При съпоставка на тези твърдения с показанията на св. Н. настоящият съдебен
състав не открива съществени противоречия, а напротив- налице е , макар и частично ,
потвърждение на съдържанието на инкриминираните обидни изрази. В мотивите на
атакуваната присъда обаче не е направен пълен и задълбочен анализ на събраните по
делото доказателства и сравнение с наведените в тъжбата твърдения. Посочено е още,
че свидетелите на защитата твърдят, че изобщо не са чули да са произнасяни такива
думи от подсъдимия, но не е отразено кои са свидетелите на защитата и защо техните
показания се кредитират.
Съгласно разпоредбите на НПК, ВОС е инстанция по същество и може да
събира доказателства от значение за изясняване на делото, но второинстанционният
съд не може да замести районният съд по отношение първоинстанционния анализ на
доказателствата, нито да предполага по какъв начин съдът е достигнал до вътрешно
убеждение за вината или съответно невиновността на предаденото на съд лице.
Първоинстанционният съд при осъществяване на своята решаваща дейност обсъжда
доказателствата, събрани непосредствено пред него, и когато в мотивите си се
позовава на тях, то следва те да са описани и конкретизирани. В случая са били
изброени частично и схематично, като не е направен задълбочен анализ на всяко едно
от тях, което обвързано с останалите , да наведе на извода, че първостепенният съд е
изградил своето вътрешно убеждение по безспорен и категоричен начин.
В заключение на всичко изложено, въззивният съд намира, че с така допуснатите
нарушения на процесуалните правила от първостепенният съд, спазването на които
гарантира правилността при формирането на вътрешното убеждение на съдебния
5
състав на тази инстанция, са нарушени правата на всички страни в наказателното
производство. Това води до отмяна на първостепенния съдебен акт и връщане на
делото за ново разглеждане на същия съд, но от друг съдебен състав. При новото
разглеждане на делото следва да бъде съобразена и разпоредбата на чл.310 ал.1 от
НПК , която сочи, че присъдата се изготвя в ЕИСС и се обявява от председателя
незабавно, след като е подписана с КЕП от всички членове на състава на съда. Т.е.
нейното изготвяне, подписване и обявяване е необходимо да предшества отразеното в
съответния протокол приключване на съдебното заседание.
Доводите, изложени в жалбата на защитата по съществото на делото настоящата
инстанция намира, че не следва да обсъжда, с оглед наличието на отменителните
основания по чл.335 ал.2 вр. чл.348 ал.3 т.2 от НПК.
Предвид горното и на основание чл.334 т.1 от НПК вр. чл.335 ал.2 от НПК съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло присъда № 16 от 16.12.2024г. постановена от РС- Девня- 4-ти
състав по НЧХД № 123/2024г.
ВРЪЩА делото на Районен съд- Девня за ново разглеждане от друг съдебен
състав.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване или
протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6