№ 6001
гр. София, 28.12.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 16-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ АЛ. ХАРИЗАНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЪР Н. СЛАВЧЕВ Административно
наказателно дело № 20231110206232 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба, подадена от М. Х., чрез адв. Т. П. – САК,
против Електронен фиш за налагане на глоба за нарушение, установено с
автоматизирано техническо средство или система серия К №4962336, издаден
от СДВР, с който на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от
Закон за движение по пътищата (ЗДвП) е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 2
във вр. с чл.21, ал.1 от ЗДвП.
В жалбата се излагат доводи за отмяна на електронния фиш, поради
неговата незаконосъобразност. Сочи се, че жалбоподателят не е бил на
територията на страната, подари което няма как да е управлявал процесния
автомобил. Навеждат се доводи, че нарушението е заснето с технически
негодно средство, като не е уточнено и точното местоположението на уреда.
Излагат се аргументи, че към електронния фиш няма снимков материал и не е
ясно дали непосредствено преди мястото, на което е бил АТСС, е имало
поставени обозначителни знаци за въведеното видеонаблюдение. Прави се
възражение, че контролният орган не е изпълнил задължението си да поиска
1
от собственика на моторното превозно средство да попълни декларация с
данните на лицето, управлявало автомобила на процесната дата. Моли за
отмяна на ЕФ № 4962336, издаден от СДВР София.
В съдебно заседание не са се явили жалбоподателят и негов
процесуален представител. Постъпила е от адв. Т. П. молба, с която моли да
се даде ход на делото и електроният фиш да бъде отменен като
незаконосъобразен.
Административнонаказващият орган – СДВР, е представляван в
съдебно заседание от юрк. Алипиева, която моли процесният електронен фиш
да бъде потвърден като правилен и законосъобразен, с подробно изложени
аргументи в писмени бележки по делото. Претендират се разноски за
юрисконсултско възнаграждение и се релевира възражение за прекомерност
на претендирания адвокатски хонорар.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства,
преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, Съдът прие за
установено следното от фактическа страна:
Жалбоподателят М. Х., към 2021г., бил управител и представител на
дружеството „АРХОЛЛ“ ЕООД, ЕИК *********, което било собственик на
товарен автомобил модел/марка „ОПЕЛ КОМБО ВАН“, с рег. № ***
На 03.06.2021г., в 13:34 часа, по Софийски околовръстен път до
бензиностанция ШЕЛ – с. Казичане, с посока на движение от бул.
„Ботевградско шосе“ към „Цариградско шосе“, извън населеното място се
движел товарен автомобил модел/марка „ОПЕЛ КОМБО ВАН“, с рег. №
***със скорост от 65 км/ч, при ограничение на скоростта за движение,
въведено с пътен знак В-26, от 50 км/ч.
Скоростта на движение на автомобила била установена и заснета с
мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение
тип TFR1-M 505, притежаваща Удостоверение за одобрен тип средство за
измерване при Български институт по метрология, с валидност до
24.02.2020г., както и била премината последваща проверка за съответствие с
одобрения тип за измерване на 26.06.2020 г.
Скоростта на движение била определена, след като били взети предвид
максимално предвидените грешки на техническото средство от 3 км/ч и
2
същата била намалена в полза на водача от 68 км/ч на 65 км/ч. Установеното
превишаване на разрешената скорост, било с 15 км/ч.
Въз основа на така установеното нарушение, бил издаден процесния
електронен фиш за налагане на глоба за нарушение установено с
автоматизирано техническо средство или система - електронен фиш Серия К
№4962336, с който за нарушение на чл. 21, ал. 2 вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, на
основание чл. 189, ал. 4 във вр. чл. 182, ал. 2, т. 2 ЗДвП, на представителя на
търговското дружеството, собственик на товарен автомобил с рег. № ***–
жалбоподателя М. Х., била наложена глоба в размер на 50 лв. Електронният
фиш бил връчен на жалбоподателя на 22.03.2023г.
Установената фактическа обстановка се доказва от административно-
наказателната преписка, съдържаща електронен фиш за налагане на глоба за
нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система
серия К №4962336, издаден от СДВР, справка с регистрационни данни на
автомобил, фотоснимки от клип, Заповед №8121з-931/30.08.2016г. на
Министъра на вътрешните работи на Р.България, удостоверение за одобрен
тип средство за измерване, Протокол №1-38-20 от 26.06.2020г. за проверка на
средство за измерване, Протокол за използване на АТСС.
От справката за регистрация на лек автомобил с рег.№ *** се извежда,
че същият към 03.06.2021г. е бил собственост на „АРХОЛЛ“ ЕООД, ЕИК
*********, чийто управител и представител е жалбоподателят Х..
Дата, час и място на осъществяване на нарушението са безспорно
доказани от приложения към делото снимков материал, с надлежно посочени
координати. От него е видно, че в обхвата на АТТС е бил процесният
автомобил. С категоричност се установява и скоростта на движение, както
регистрационния номер на автомобила.
От удостоверение от БИМ, се извежда, че средството за измерване
TFR1-M № 505 е от одобрен тип и е вписано в регистъра на средствата за
измерване, одобрени за използване със срок на валидност 24.02.2020г. За да
бъде потвърдена неговата валидност, устройството е преминало последваща
проверка на 26.06.2020г., със срок на валидност 1 година, видно от протокола,
за която е установено, че същото съответства на одобрения тип за измерване.
При установеното от фактическа страна съдът намери от правна
3
страна следното:
Жалбата срещу процесното НП е подадена в законоустановения срок, от
процесуално легитимирано лице и срещу акт, който подлежи на съдебен
контрол, поради което същата е процесуално допустима.
Разглеждана по същество, същата е неоснователна.
Съдът намира, че обжалваният електронен фиш съдържа всички
необходими реквизити и е съставен по образец и съгласно изискванията на
ЗДвП. В чл. 189, ал. 4 ЗДвП законодателят е посочил изчерпателно
реквизитите, които следва да съдържа един електронен фиш. Датата на
издаване на електронния фиш се установява от приложената справка „Списък
с намерени фишове“, видно от която същият е съставен на 25.06.2021г. и е
връчен на 22.03.2023г.
Съдът намира, че нарушението е описано достатъчно точно и ясно, за да
може нарушителят да разбере, защо е наказан. В съдържанието му е описано
мястото и времето на нарушението, наименование на булеварда, посока на
движение на автомобила, дадена е правилна правна квалификация. Обратно
на възраженията на жалбоподателя, съдът намира, че е конкретизирано
мястото на извършване на нарушението. Съдът не отрича, че в електронния
фиш е упоменато, че нарушението е извършено в гр. София, Околовръстен
път, но изрично е посочено до бензиностанция ШЕЛ – с. Казичане, както и
посока на движение, от което еднозначно се извежда, че нарушението е
извършено на Софийски околовръстен път и конкретният пътен участък е
извън населено място, на което има въведено с пътен знак В-26 ограничение
на скоростта за движение. От друга страна словесно е описано ограничението
в скоростта на движение за извън населено място, въведено с пътен знак,
както и приложена съответстващата санкционна разпоредба, визираща
нарушения осъществени извън населено място. Налице е конкретно посочен
пътен участък, координати, посока на движение и правна квалификация, от
които еднозначно се извежда, че нарушението е осъществено извън населено
място, където ограничението на скоростта, съгласно чл. 21, ал. 2 ЗДвП,
различна от ал.1 на същата разпоредба, се сигнализира с пътен знак. В
процесния случай въведеното ограничение на скоростта с пътен знак Б-26 е 50
км/ч., поради което и материалният закон е приложен правилно.
Съдът намира за неоснователни твърденията на жалбоподателя, че не
4
става ясно кое е санкционираното лице, както и че жалбоподателят не се е
намирал на територията на страната към датата на нарушението. По делото е
налична информация, че към датата на нарушението собственик на лекия
автомобил е дружеството „АРХОЛЛ“ ЕООД, чийто представител е
жалбоподателят. В този смисъл, правилно обжалваният електронен фиш е
издаден по отношение на жалбоподателя М. Х., съобразявайки нормата на чл.
188, ал. 2 ЗДвП. По делото липсват данни, жалбоподателят да се е възползвал
от възможността да уведоми контролните органи за данни, с които разполага,
за лицето на което е предоставено управлението на автомобила.
С измененията на ЗДвП, публикувани в ДВ, бр.19 от 13.03.2015 г.,
съобразени с ТР № 1/26.02.2014 г. на ВАС относно използването на мобилни
камери за установяване на нарушенията за ограничение на скоростта, в
разпоредбата на чл. 189, ал. 4 е добавен терминът „автоматизирано“
техническо средство. Съгласно § 6, т. 65 от ДР на ЗДвП автоматизирани
технически средства са както стационарните, така и мобилните технически
средства, които могат да бъдат прикрепени към превозното средство или
временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в
присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния
процес. Видно от доказателствата по делото административнонаказващият
орган се е съобразил с измененията на закона като е взел предвид, че
единствената намеса на контролен орган се свежда до позиционирането и
настройката на автоматизираното техническо средство, чрез което да се
установи нарушение, което да се санкционира с електронен фиш.
В случая е налице нарушение, установено с мобилна система за
видеоконтрол TRF-1M, № 505, с удостоверение за одобрен тип средство за
измерване № 10.02.4835, валидно до 24.02.2020 г. Изрично е приложено
писмо издадено от зам.-директора на Главна дирекция „Национална
полиция“, с което се установява, че макар и срокът за валидност на
устройството да е изтекъл, същото позволява да се работи с него, стига да е
преминало последваща проверка. Такава е премината на 26.06.2020 г. със срок
на валидност една година и е установено, че мобилната система, съответства
на одобрения тип.
В разпоредбата на чл. 189, ал. 4 ЗДвП е предвидено, че при
установяване на нарушение, установено и заснето с техническо средство в
5
отсъствието на контролен орган и на нарушител, че се издава електронен фиш
за налагане на глоба. Съгласно посочената разпоредба и Наредба № 8121з-552
за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и
системи за контрол на правилата на движение по пътищата, се извежда, че
използването на мобилна техническа система е допустимо. Видно от
приложения протокол за използване на автоматизирано техническо средство
или система, мобилната система работи самостоятелно, като контролните
органи единствено поставят, включват, изключват описаното устройство,
задават ограничение на скоростта, а през останалото време то работи
самостоятелно.
Законосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя М. Х.,
тъй като по несъмнен начин е установено, че товарен автомобил марка/модел
„ОПЕЛ КОМБО ВАН“, с рег. № ***е бил собственост на дружеството, чийто
представител е бил жалбоподателят, както и че се е движел със скорост от 65
км/ч., при ограничение на скоростта, въведено с пътен знам В-26, от 50 км/ч.
Правилно е приложена и санкционната разпоредба на чл. 189, ал. 4 във вр. с
чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП. По отношение на определената санкция съдът
счита, че размерът на същата е правилно определен от
административнонаказващия орган, а с оглед нейния абсолютен размер, съдът
не би могъл да я измени.
По изложените съображения, съдът намира, че обжалваният електронен
фиш следва да бъде потвърден като правилен и законосъобразен.
С оглед изхода на делото, направеното от въззиваемата страна искане за
присъждане на юрисконсултско възнаграждение следва да бъде уважено. Въз
основа на фактическата и правна сложност на делото и на основание чл. 63д,
ал. 4 от ЗАНН вр. чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ,
съдът намира, че жалбоподателят М. Х. следва да заплати на СДВР сумата от
80 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 2, т. 5 ЗАНН, Софийски
районен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Електронен фиш за налагане на глоба, за нарушение
установено с автоматизирано техническо средство или система, Серия К №
6
4962336, издаден от СДВР, с който на М. Х., на основание чл. 189, ал. 4 във
вр. с чл. 182, ал. 2, т. 2 от ЗДвП е наложено административно наказание
„Глоба“ в размер на 50 /петдесет/ лева, за нарушение на чл. 21, ал. 2, във вр. с
чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА на М. Х. да заплати на СДВР сумата в размер на 80
/осемдесет/ лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Административен съд – София - град в 14 - дневен срок от получаване на
съобщението от жалбоподателя и административно – наказващия орган, за
изготвянето му.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7