Определение по дело №437/2024 на Окръжен съд - Сливен

МОТИВИ към Определение № 320 от 22.07.2024г. по ЧНД № 437/2024 г. по описа
на Окръжен съд –Сливен.

Производството е по чл.64,ал.6 от НПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от адв. П. Н. от АК -Сливен, в качеството
му на защитник на обвиняемия У. М. Р. ЕГН: **********, против определение
№678/15.07.2024г., постановено по ЧНД№904/2024г. по описа на РС-Сливен, с което е взета
спрямо последния мярка за неотклонение „задържане под стража“ .
Подадена е и втора частна жалба от адв.Л.Т. от АК -София, в качеството му на
защитник на обвиняемия Б. Б. Д. ЕГН:**********, против определение №678/15.07.2024г.,
постановено по ЧНД№904/2024г. по описа на РС-Сливен, с което е взета спрямо последния
мярка за неотклонение „задържане под стража“ .
В частната жалба адв.П.Н. заявява, че счита горното определение на РС-Сливен за
неправилно и незаконосъобразно, тъй като от страна на съда не били взети пред вид всички
факти и обстоятелства имащи значение за цялостната преценка на въпроса относно
определянето на вида и адекватността на съответната мярка за неотклонение. В наличие
били безспорни данни, че на пострадалото лице не била причинена „средна телесна
повреда“. В тази връзка обвинението се основавало единствено на съдебно-медицинското
удостоверение на д-р Т.Ч., което се оспорва изцяло. В жалбата се сочат аргументи в защита
на тази теза. Поради това се моли да бъде изменена МНО на обв.Р. в по-лека.
В своята жалба адв.Л.Т. изтъква подобни мотиви на сочените и изброени в жалбата
на адв.Н. и допълва /по-голямата си част/, че определението на първоинстанционния съд
било такова, че не давало възможност да се провери неговата правилност-липса на мотиви,
бланкетно, незадълбочено и т.н. Моли се да бъде изменена МНО на обв.Д. в по-лека.
Исканията си, в проведеното открито съдебно заседание, обвиняемите и
защитниците им обосновават с липса на кумулативно предвидените от закона предпоставки
за продължаване на мярката за неотклонение "Задържане под стража", която според
защитата не съответства на наличните данни за извършеното от обвиняемите Д. и Р.
престъпление и за ангажиране на наказателната им отговорност. Претендира се, че липсва
обосновано предположение за извършено престъпление от страна на обвиняемите по тази
правна квалификация, както и данни, обосноваващи предположение, че двамата обвиняеми
могат да извършат друго престъпление или да се укрият.
На следващо място се сочи чистото съдебно минало на обв.Д., както и липсата на
опасност обвиняемите да повлияят на разследването с оглед етапа, на който се намира.
Според защитата не съществува реална опасност обвиняемите да се укрият, доколкото те са с
установена самоличност и имат постоянни адреси. Обвиняемите и техните защитници молят
мярката за неотклонение наложена на всеки да бъде изменена в по-лека.
Представителят на ОП-Сливен счита исканията за неоснователни и моли същите да
се оставят без уважение. Поддържа, че обоснованото предположение, че обвиняемите са
извършили престъпленията, не е оборено и се подкрепя от събраните доказателства, и
продължавала да е налице реална опасност обвиняемите да извършат и друго престъпление
/не толкова да се укрият/. Следователно били налице всички кумулативно изискуеми от
закона предпоставки да се потвърди обжалваното определение.

Съдът, след като обсъди доводите на страните и се запозна с материалите по
делото, установи следното:
1

Досъдебното производство №976/2024г. по описа на РУ-Сливен, вх.
№3657/2024г.по описа на РП-Сливен е започнато с действие по разследването: оглед на
местопроизшествието и разпит на свидетел затова, че на 11.07.2024г. в гр.Сливен, причинил
средна телесна повреда на К. Д. К. от гр.Сливен-престъпление по чл.129,ал.2 вр.с ал.1 от
НК.
С постановления на разследващия орган от 12.07.2024г. по горепосоченото ДП в
качеството на обвиняеми са привлечени:
- Б. Б. Д. ЕГН:********** и У. М. Р. ЕГН: ********** затова,че на 11.07.2024г. в
гр.Сливен,по хулигански подбуди,в съучастие помежду си,като съизвършители причинили
на К. Д. К. от гр.Сливен средна телесна повреда,изразяваща се в контузия на главата с
масивен болезнен травматичен оток на тъканите и масивни кръвонасядания в областта на
лявото слепоочие,лявата очница и лявата половина на лицето,които са причинили на К.
сътресение на мозъка, което е протекло при липса на пълен и ясен спомен за случилото се,
което е довело до „разстройство на здравето,временно опасно за живота“ -престъпление по
чл.131,ал.1,т.12 във вр.с чл.129,ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20,ал.2 от НК.
С постановления от 12.07.2024г.на РП-Сливен обвиняемите са задържани за срок
от 72 часа, считано от момента на предявяване на обвинението /за Д.-14.10 часа,за Р.-15.30
часа/.
За престъплението по чл.131,ал.1,т.12 във вр.с чл.129,ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20,ал.2
от НК по което са привлечени двамата обвиняеми се предвижда наказание „лишаване от
свобода“ от две до десет години.
Разследването се намира в съвсем начален етап и предстои събирането и на още
доказателства-гласни,съдебно-медицинска експертиза и т.н.,за да приключи наказателното
производство, като следва да се има предвид, че в настоящото такова съдът не подлага на
преценка доказването на престъпната дейност и нейното авторство.Следва да изясни
единствено въпроса за наличие на обстоятелства, които имат принос към изменение на
взетите на обвиняемите мерки за неотклонение от първоинстанционния съд.
Мерките за неотклонение по същността си не са санкция за определено
неправомерно поведение на участващите в процеса лица. Те нямат репресивен характер, а
представляват мерки, осигуряващи необходимите процесуални условия в рамките на
наказателния процес, без които не могат да се осъществят задачите на органите на
досъдебното производство и на съда. За да се изключи превръщането на мерките за
процесуална принуда в незаконосъобразно посегателство върху неприкосновеността на
гражданите, те следва да се използват само в предвидените от закона случаи и при
предвидените условия за това, които следва да бъдат ясно определени и индивидуализирани
съобразно особеностите на конкретните обстоятелства.
В този смисъл е и задачата на производството по чл.64, ал.6 от НПК, което е
насочено към преценка налице ли са условия за задържането на обвиняемите под стража.
Задължение на решаващия съд е да се произнесе по основателността, респ.
неоснователността, на всички наведени от жалбоподателите съображения и възражения.
Съдът е длъжен да извърши конкретен обстоятелствен анализ на предпоставките за
задържане на обвиняемите и да се произнасе по фактите и по правото по собствено
вътрешно убеждение, основано на закона и на доказателствата по делото.
Анализът на предпоставките за задържане в конкретния случай на обвиняемите Д.
и Р. сочи, че е налице обосновано предположение, че са извършили престъпление от общ
характер, за което се предвижда наказание лишаване от свобода. За извод, обосноваващ
вероятното участие на двамата обвиняеми в посегателство над личността на пострадалия и
2

нанасяне на телесни увреждания по хулигански подбуди, са налице начални данни в
приобщените към настоящия момент по делото доказателства - гласни и писмени, както и
заключение на видеотехническа експертиза.
Отсъстват обаче убедителни доказателства за характера на нанесеното телесно
увреждане на пострадалия - дали се касае за средна или лека телесна повреда. Настоящият
съдебен състав, при извършения анализ на събраните доказателства, и при липсата на
изготвена към този момент съдебномедицинска експертиза, не може да заключи, че на
пострадалия К. е била нанесена описаната по своя характер средна телесна повреда.
Разследването е в начален етап и въпреки това вероятното участие на обвиняемите в
деянието се установява от събраните доказателства, а и самия Д. не отрича в показанията
си, че е взел участие в осъществяването на престъпното деяние, заедно с другия обвиняем /Р.
отрича участие/. Разбира се, извод дали е осъществен престъпният състав по повдигнатото
обвинение, е в предмета на делото по същество, а не на настоящото производство. Поради
това съдът отчита, че предстои извършването на допълнителни процесуално-следствени
действия от страна на разследващите органи, но предпоставката-авторство на деянието и
предвиденото за него наказание „лишаване от свобода“ е налице.
Относно следващата предпоставка изискуема от закона при преценка
обосноваността на мярката за неотклонение "Задържане под стража", съдът приема, че
наличието на реалната опасност обвиняемите да се укрият или да извършат друго
престъпление не е със същия интензитет какъвто е счел първоинстанционният съд. Самият
представител на ОП-Сливен заявява в пледоарията си, че не счита, че който и да е от двамата
обвиняеми може да се укрие, като допуска вероятност това да стори в по-голяма степен
обв.Р., с оглед предишните му осъждания, но и това е твърде условно.
Опасността от извършване на престъпление следва да бъде конкретна и реална и
да се основава на събраните по делото доказателства и данни за личността на обвиняемите.
И двамата се намират в сравнително млада възраст, в справките им за съдимост са отразени
предишни осъждания, като Д. е реабилитиран за своите. Следва да се счете, че Д. е
неосъждан, а Р. е, и това обстоятелство, наред с липсата на отрицателни личностни
характеристики на обвиняемите, а за Д. и наличието на положителна такава, следва да се
вземе предвид в тяхна полза, а именно че степента на обществена опасност на Д. е ниска, а
на Р. е по-висока. По отношение на наличието на риск от извършване на престъпление от
страна на обвиняемите, следва да се отчете факта, че имат постоянен адрес и адреси, на
които живеят. Тези обстоятелства подкрепят тезата на защитата за липса на реалната
опасност да се укрият/както счита и прокурорът/ или да извършат престъпление. Последната
обаче в случая може успешно да се препятства и с друга, различна от най-тежката мярка за
неотклонение.
В обобщение на всичко казано дотук, настоящият съдебен състав счита, че
искането за отмяна на определението, с което е взета спрямо обвиняемите мярка за
неотклонение задържане под стража и вместо това да се определи по-лека мярка за
неотклонение, следва да бъде уважено като основателно.
Според настоящия състав мярка за неотклонение „Парична гаранция“ относно
всеки от двамата обвиняеми няма да създаде опасност за обществените интереси. Предвид
вида и характера на деянието, за което е повдигнато обвинение, както и с оглед данните за
обвиняемите, наличие на постоянен адрес, настоящият съдебен състав приема, че следва да
бъде определена именно мярка за неотклонение "Парична гаранция“. Относно нейния
размер намира, че следва да се определи такъв от по 5000 лева за всеки от обвиняемите,
който е съобразен с горните обстоятелства, както и с финансовите възможности на
обвиняемите.
Водим от тези мотиви съдът постанови определението си.
3

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.
4

Номер на акта:	320
Дата:	22 юли 2024 г. (в сила от 22 юли 2024 г.)
Съдия:	Георги Любенов Йорданов

Дело:	20242200600437
Тип на делото:	Въззивно частно наказателно дело
Дата на образуване:	19 юли 2024 г.

Определение по дело №437/2024 на Окръжен съд - Сливен

Съдържание на акта Свали акта

Съдържание на мотивите Свали мотивите