Р
Е Ш Е
Н И Е №
58
гр.Кюстендил, 08.03.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на дванадесети февруари
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на секретаря
С.К., като разгледа докладваното от
съдия Стойчева адм. дело № 352 по описа
за 2018год., за да се произнесе, взе предвид:
Производството
по делото е по реда на §27, ал.2, т.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ,
бр.62/2010г./.
Производството по делото е
образувано въз основа на заповед № РД-30-212/02.08.2018г. на областния
управител на област Кюстендил, с която оспорва законосъобразността на Решение №
543 от Протокол № 51/28.06.2018г. на
Общински съвет – Рила. Претендира се материална незаконосъобразност на
оспорения административен акт с искане
за неговата отмяна. Противоречието с материалния закон
се обосновава с това, че е налице несъответствие между скиците - проекти на ОСЗ
от една страна и от друга – със скиците на
ОСЗ и актовете за частна общинска собственост по отношение на местностите, в които се
намират имотите по оспореното решение, с оглед на което се прави извод, че не е
доказано предоставянето на имотите за възстановяване при условията на
съществуващи/възстановими стари реални граници. Извън горното в заповедта се съдържат доводи срещу правното
основание, посочено в оспореното решение на ОбС-Рила.
Ответникът Общински съвет – Рила, представляван
от председателя Ц.Ш. и юк М.
– Й., изразява становище за неоснователност на оспорването. Счита се, че
оспореното решение е законосъобразно като прието от компетентен орган в
надлежна форма и при спазване на административнопроизводствените правила, в
съответствие с относимите материалноправни норми и с целта на закона. Прави се
искане за отхвърляне на оспорването. Претендират се деловодни разноски и
юрисконсултско възнаграждение. Заинтересованата страна Е.И.Ж. – Н. ***
е представила писмено становище за неоснователност на оспорването.
С
определение № 551 от 30.08.2018г. по адм. дело № 376/2018г., съдът
е съединил за общо разглеждане и решаване с производството по настоящото дело
оспорването, по което е образувано адм. дело № 376/2018г., а именно по
заповед № РД-30-223/10.08.2018г. на областния управител на област Кюстендил, с
която оспорва законосъобразността на Решение № 558 от Протокол №
53/26.07.2018г. на Общински съвет – Рила, с което е потвърдено Решение № 543 от
Протокол №51/28.06.2018г. на Общински съвет – Рила, т.е. решението, което е
предмет на оспорване по настоящото административно дело.
Административният съд, след преценка на становищата на страните и на събраните
доказателства, намира за установена
следната фактическата обстановка по спора:
С оспореното решение № 543 от Протокол № 51/28.06.2018г. на Общински съвет
– Рила, на основание чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА и на основание §27, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ /ДВ, бр.62/2010г./ и
чл.45, ал.2 от ППЗСПЗЗ, органът е предоставил на Общинска служба по
земеделие – гр.Кочериново, с офиси град Рила и град Бобошево, част с площ от
2,550 дка от общински недвижим имот № 176006, находящ се в землището на гр.
Рила в местността „Рилица“ с начин на трайно ползване „ливада“, целия с площ от
2,550 дка и част с площ от 2,591 дка от общински недвижим
имот № 176007 в землището на гр.Рила в местността „Рилица“ с начин на трайно
ползване „ливада“, целия с площ от 2,591 дка, за постановяване на решение за
възстановяване правото на собственост на наследниците на И.Х.Ф. съгласно
скица-проект за имот с проектен № 176916, начин на трайно ползване „нива“ в
местността „Срен дол“, целия с площ от 5,141 дка, по искане изх. №
РД-05-149/06.06.2018г. на началника на ОСЗ- гр.Кочериново, офиси гр.
Рила и гр. Бобошево.
Административното
производство по приемане на оспореното решение е започнало по мотивирано искане №
РД-05-149/06.06.2018г. на началника на ОСЗ-Кочериново с адресат кмета на община
Рила. Поискано е на осн. §27, ал.2 от ЗИД на ЗСПЗЗ предоставяне за
възстановяване на наследниците на И.Х.Ф. на земи от общинския поземлен фонд,
като е посочено, че с решение № 19/ 14.02.1996г. на ПК - гр. Рила по преписка
вх. № Р0485/1991г., на същите е признато правото на възстановяване на
собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на земеделски
имот – нива от 4,000 дка в землището на гр.Рила, местността „Срен дол“; че във
връзка със заявление вх. № ПО-04-379/20.12.2017г. на Е.И.Ж. – Н. в качеството
на наследник на И.Х.Ф., на 02.02.2018г.
е извършено установяване границите на признатия имот по реда на чл.45е,
ал.1 от ППЗСПЗЗ, като след нанасяне на заснетите точки в КВС се установява, че
признатия имот попада върху имоти №№
176006 и 176007 – придобити от Община Рила на осн. чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ.
Към искането на ОСЗ са представени цитираното
решение № 19/ 14.02.1996г. на ПК - гр. Рила и скица – проект № Ф00444/18.05.2018г.
за имот с проектен № 176016 в землището
на гр.Рила, местността „Срен дол“ с площ
от 5,141 дка, начин на трайно ползване „нива“. Имота е установен като част от
имот № 176006 по КВС – общински поземлен фонд, който е в местността „Рилица“ в
землището на гр.Рила, с площ 2,550дка, НТП
– ливада, за който е издаден Акт за частна общинска собственост №
1093/06.06.2016г. и като част от имот № 176007 по КВС – общински
поземлен фонд, който е в местността „Рилица“ в землището на гр.Рила, с площ 2,591дка,
НТП – ливада, за който е издаден Акт за
частна общинска собственост № 1094/06.06.2016г.
По
искането на началника на ОСЗ е изготвена докладна записка на кмета на община Рила до
Общински съвет – Рила с приложено становище на работна група от 19.06.2018г. Искането
е внесено за разглеждане на заседанието
на ОбС - Рила на 28.06.2018г. и е прието оспореното решение № 543 от Протокол № 51/28.06.2018г. на Общински съвет
– Рила с гласовете на 11 общински
съветници след поименното гласуване.
След получаване на 09.07.2018г., на протокола
от заседанието на общинския съвет, областният управител на област Кюстендил
издава заповед № РД-30-173/16.07.2018г., с която връща за ново обсъждане от ОбС
– Рила решение № 543 от
Протокол № 51/28.06.2018г., мотивирайки се, че е налице противоречие с
императивните норми на §27, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗИД на ЗСПЗЗ. Следва предложение на председателя на общинския
съвет № РД-02-10000108/17.07.2018г. за приемане на решение съобразно заповедта
на областния управител. На заседанието си проведено на 26.07.2018г., Общински
съвет – Рила приема решение № 558 по Протокол № 53/26.07.2018г. за
потвърждаване на върнатото решение № 543
от Протокол № 51/28.06.2018г. Копие от протокола е изпратено на областния
управител с писмо изх. № РД-02-11000013/31.07.2018г. и получено на 07.08.2018г.
с рег. № 08-04-25 от посочената дата. Следва издаване на заповед №
РД-30-223/108.2018г. на областния управител за
оспорване на повторно приетото решение на общинския съвет, във връзка с
която е образувано адм. дело № 376/2018г. по описа на Административен съд –
Кюстендил, съединено с настоящото дело.
От приетото заключение вх. №
521/01.02.2019г. на вещо лице инж.Л.В. се установява, че границите на имота по
оспореното решение са определени на
място чрез заснемане по реда на Наредба №45/05.11.2004г. за поддържане на КВС.
След нанасяне на заснетите точки в КВС е установено, че показаният имот попада
върху имоти, предадени за стопанисване и управление на община Рила по реда на
чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и за тях са съставени АОС. Вещото лице сочи, че при
подаване на заявления за възстановяване на земеделски земи собствениците
записват имената на местностите, съобразно притежаваните документи за
собственост или така, както са им известни. При одобряването на КВС за дадена
местност ПК определя преобладаващото наименование на цялата местност, въпреки,
че в нея има имоти, заявени в различни местности. При сравнение на координатите
на заснетия имот е установено, че местността, в която се намира имота по
решението на ОбС – Рила и местността по
скицата – проект на ОСЗ и АОС са идентични. В
случая в КВС генерализираната местност за имотите в масив 176 е „Рилица“,
а начинът на трайно ползване се е променил от нива в ливада. В с.з. вещото лице
допълва, че в КВС не могат да се нанесат всички местности, така, както са
заявени, затова се слага една генерализирана местност в определен масив.
Заключението на вещото лице съдът
намира за обективно и достоверно, тъй като съответства на писмените
доказателства по делото.
Горната фактическа обстановка се
установява и доказва от посочените по-горе
доказателствени средства.
В
случая със заповеди на областния управител се оспорват Решение № 543 по Протокол №
51/28.06.2018г. на Общински съвет – Рила и Решение
№ 558 по Протокол № 53/26.07.2018г. на Общински съвет – Рила. Последното е
прието по реда на чл.45, ал.11 вр. с ал.4 от ЗМСМА и с него е приет повторно
върнатия от областния управител акт.
С оглед на горното и по правилото на чл. 145, ал.2, т.1 от АПК, съдът проверява
законосъобразността на първоначалния административен акт.
С
оглед установените обстоятелства, съдът счита оспорването за допустимо. Релевираните
от ответника доводи в обратния смисъл са неоснователни. Процесното решение Решение № 543 по Протокол № 51/28.06.2018г. на
Общински съвет – Рила, потвърдено с Решение № 558 по Протокол № 53/26.07.2018г. на
Общински съвет – Рила, е акт по чл.21, ал.1, т.8 от ЗМСМА,
с който се извършва разпореждане с
общинско имущество. Този правен характер на решението го определя като
индивидуален административен акт по см.
на чл.21, ал.1 от АПК. Нормата на чл.45, ал.4 от ЗМСМА дава правомощие на
Областният управител да упражнява контрол за законосъобразност на актовете на
ОбС, като ги връща за ново разглеждане или ги оспорва пред съответния
административен съд, в каквато насока са указанията в ТР №5/10.12.2008г. на ВАС
по т.д.№20/2007г., разширяващи компетентността на органа спрямо всички актове
на ОбС. С оглед на изложеното, оспорването е предприето от легитимиран от
закона правен субект спрямо годен за оспорване акт. Оспорването е извършено в срока по чл.45, ал.11вр.
с ал.4 от ЗМСМА.
Разгледано
по същество, оспорването е неоснователно. Съображенията за това са следните:
В
резултат на служебната проверка по чл.168, ал.1 от АПК съдът констатира, че
оспореното решение е издадено от компетентен орган. Решенията за предоставяне
на земи по §27, ал.2, т.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ се взимат от ОбС по отношение
на имоти от общинския поземлен фонд. В правомощията на ОбС по см. на чл.21,
ал.1, т.8 от ЗМСМА е да взима решения за разпореждане с общинско имущество.
Земеделските земи по решението на ОбС представляват имоти – частна общинска
собственост по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ и за тях са издадени АОС по чл.5 от ЗОС.
Страните не спорят относно компетентността на органа.
Решението
е взето в предписаната от закона писмена форма. Обективирано е в протокол от
заседание на ОбС и съдържа реквизитите по чл.59, ал.2 от АПК, вкл. относимите
фактическо и правно основания.
При
взимане на решението е спазена процедурата по чл.45ж, ал.1 и 2 от ППЗСПЗЗ за
образуване на преписката по мотивирано искане от ОСЗ до кмета на общината с
приложено възстановително решение за имота и скица – проект, издадена от ОСЗ.
Спазени са и общите процесуални правила в ЗМСМА по препращането от чл.8, ал.11
от ЗОС. Заседанието на ОбС е законно - има необходимият кворум по чл.27,
ал.2 от ЗМСМА, а решението е взето с мнозинство повече от половината от общия
брой съветници, които са гласували поименно. Спазени са правилата за мнозинство
и начин на гласуване по чл.27, ал.4 и ал.5 от ЗМСМА.
Оспореното
решение е материалноправно законосъобразно. Съгласно §27, ал.2 от ПЗР на
ЗИДЗСПЗЗ, общинските съвети предоставят земи от общинския поземлен фонд,
включително пасища и мери по чл.19, при
наличие на едно от следните условия: 1. установяване на границите на
земеделските имоти, за които е издадено решение на общинската служба по
земеделие за признаване на правото на възстановяване на собствеността в
съществуващи или възстановими стари реални граници; 2. изпълнение на съдебни
решения за признато право на собственост; 3. обезщетяване на собствениците,
чиято собственост не може да бъде възстановена.
Следователно,
фактическият състав за предоставяне на земите по §27, ал.2, т.1 от ПРЗ към ЗИД
на ЗСПЗЗ съдържа три кумулативни елемента: земи от общинския поземлен фонд;
решения на ОСЗ по признаване правото на възстановяване на собствеността в
съществуващи или възстановими стари реални граници и установяване на границите
на земеделските имоти. Анализът на доказателствата по делото сочи на наличие на
посочените материалноправни предпоставки за постановяване на оспореното решение
на ОбС.
Посочените
в искането на началника на ОСЗ и предложението на кмета земеделски имоти са
такива по чл.19, ал.1 от ЗСПЗЗ. За тях са съставени актове за частна общинска
собственост по реда на чл.5 от ЗОС, предхождащи взетото решение. Актовете са
официални документи, удостоверяващи възникването на правото на собственост на
общината върху земеделските имоти. Имотите са част от общинския поземлен фонд.
Страните не спорят относно собствеността на имотите по процесните решения.
Между
страните няма спор и относно наличието на възстановително решение. Същото е приложено към мотивираното искане на ОСЗ до
кмета на общината по отношение на процесния имот. С решение № 19/14.02.1996г.
на ПК - гр. Рила по преписка вх. № Р0485/1991г., на наследниците на И.Х.Ф. е признато правото на възстановяване на
собствеността в съществуващи /възстановими/ стари реални граници на земеделски
имот – нива от 4,000 дка в землището на гр.Рила, местността „Срен дол“.
Решението е влязло в законна сила и представлява стабилен индивидуален
административен акт.
Границите
на имота са установено при проведена
процедура по реда на Наредба
№45/05.11.2004г. за поддържане на КВС, каквито са данните в искането на началника
на ОСЗ и констатациите на вещото лице / вж. искане № РД-05-149/06.06.2018г./. В
последните се сочи, че са нанесени
координати на заснетите гранични точки на имота, въз основа на което е изготвена
скица – проект. Следователно,
установяването на границите е в съответствие с чл.45е, ал.1 от ПЗСПЗЗ.
Страните
обаче спорят относно това дали е налице
идентичност в местностите, в които са предоставени имотите с местностите по
възстановителните решения на ПК /ОСЗ/. Безспорно е, че местоположението
/землището и местността/, ведно с площта, са важни елементи като част от
идентификацията на имотите, правото върху които се признава или възстановява в
съществуващи или възстановими на терена стари реални граници. В разглежданата
процедура по §27, ал.2, т.1 от ПЗР към ЗИД на ЗСПЗЗ Общинският съвет действа в
условията на обвързана компетентност. Следва, че при наличие на елементите от посочения
по-горе фактически състав на правната норма, установени с документите към искането
на ОСЗ, следва да постанови решение за предоставяне на имотите на ОСЗ, в качеството й на единствен решаващ
орган по възстановяването на собствеността върху земеделските земи. В правомощията
на Общинския съвет липсва възможност да преценява други обстоятелства освен
посочените в закона.
В конкретния казус Общински съвет – Рила,
съобразявайки приложените доказателства за наличие на визираните предпоставки по
§27, ал.2, т.1 от ПЗР на ЗИДЗСПЗЗ, на осн. чл.45ж, ал.2 от ППЗСПЗЗ е приел законосъобразно решение за предоставяне на процесните имоти на наследниците
на И.Х.Ф., въз основа на което ОСЗ да завърши процедурата
по чл.45ж, ал.3 от ППЗСПЗЗ.
Релевираното възражение за нарушение на материалния
закон поради това, че е налице
несъответствие между приложената скица-проект
и скицата, издадена от ОСЗ по
отношение на местностите, в които се намират имотите, съдът намира за
неоснователно. Безспорно се установява от заключението на вещото лице, че имота
е един и същ, независимо от посочените различни наименования на местностите.
Това се дължи на факта, че при одобряване на КВС за гр.Рила, ОЗС е възприела общо наименование на цялата
местност, в която се намира процесния имот. Идентичността е доказана чрез сравнение на
координатите на имота, както и че същия е възстановен в стари реални граници. Важното
в случая е, че съгласно заснемането на имота по реда на Наредба
№45/05.11.2004г., същият е идентичен с имота в скицата – проект на ОСЗ. Следователно, предоставения от ОбС имот е в
стари реални граници, установени посредством предвидения в закона правен
способ.
Оспорването
на областният управител ще се отхвърли като неоснователно.
На
основание чл.143,ал.4 от АПК Областна администрация на Област Кюстендил дължи
заплащане на деловодни разноски на Общински съвет – Рила в размер на 250 лв., от които
юрисконсултско възнаграждение 100 лв., определено по чл.24 от Наредба за
заплащането на правната помощ и 150,00лв. - възнаграждение за вещо лице.
Водим от изложеното и на осн. чл.172, ал.2 от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ оспорването със заповед
№ РД-30-212/02.08.2018г. на областния управител на област Кюстендил на Решение
№ 543 от Протокол № 51/28.06.2018г. на
Общински съвет – Рила, потвърдено с Решение № 558 по Протокол № 53/26.07.2018г.
на Общински съвет – Рила.
ОСЪЖДА Областна администрация на област Кюстендил да заплати на Общински
съвет – Рила, пл.“Възраждане“ №1, деловодни разноски в размер на 250 лв., от които юрисконсултско
възнаграждение 100 лв. и 150,00лв. -
възнаграждение за вещо лице.
Решението е постановено при участието на
заинтересованата страна Е.И.Ж. – Н. ***.
Решението
подлежи на обжалване пред ВАС в
14-дневен срок получаване на съобщенията за изготвянето му.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: