Р Е Ш Е Н И Е
№ 536/10.10.2023
г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД-ПАЗАРДЖИК, Х-ти състав, в открито заседание на тринадесети септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА
ЧЛЕНОВЕ: 1. ДЕСИСЛАВА КРИВИРАЛЧЕВА
2. МАРИЯ КОЛЕВА
при секретаря Антоанета Метанова и участието на
прокурора Здравена Янева, като разгледа докладваното от съдия Колева к.а.н.
дело № 553 по описа за 2023 г., и за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 63в от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. чл. 208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационната жалба на З.С.М., ЕГН **********,***,
подадена чрез процесуален представител адвокат Ж.Ч., срещу Решение № 22/24.04.2023
г. по АНД № 19/2023 г. на Районен съд-Пещера, с което е потвърдено Наказателно постановление № 22-0315-000806/18.01.2023 г. на началника на РУ-Пещера при ОДМВР-Пазарджик. В
касационната жалба се твърди, че решението на районния съд е неправилно и
необосновано – неправилно били интерпретирани събраните по делото
доказателства, което водело до необоснования извод, че съставените АУАН и НП са
законосъобразни и нямало нарушения в процедурата по установяване на
административното нарушение и издаване на наказателното постановление. Моли
съдът да отмени решението на въззивния съд, като отмени и издаденото
наказателно постановление. Претендира разноски.
Ответникът – началникът на РУ-Пещера към
ОДМВР–Пазарджик, не изразява становище по касационната жалба.
Представителят на Окръжна прокуратура-Пазарджик,
взел участие в настоящото производство, дава заключение за неоснователност на
касационната жалба.
Административен съд – Пазарджик, Х-ти състав,
приема касационната жалба за допустима, като подадена от легитимирано лице, в
срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество - неоснователна, по
следните съображения:
Производството пред районния съд е образувано по
жалбата на З.С.М. срещу Наказателно постановление № 22-0315-000806/18.01.2023
г. на началника на РУ–Пещера при ОДМВР–Пазарджик, с което на посоченото правно
основание чл. 175, ал. 1, т. 4 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП) му е
наложена глоба в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за 6
месеца и на основание чл. 183, ал. 4, т. 7 ЗДвП му е наложена глоба в размер на
50 лв. От фактическа страна е прието за установено, че на 22.12.2022 г., в 23.15
часа, град Пещера, на кръстовището на ул. „Васил Левски“ и ул. „Освобождение“ е
управлявал лек автомобил „БМВ 320Д“ с рег.№ РА8613КН, негова собственост, като
при подаден сигнал за спиране със стоп-палка по образец от контролен орган -
униформен служител на МВР през тъмната част на денонощието на добре осветен
участък, не е изпълнил задължението си да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение, а е продължил движението си по ул. „Васил Левски“.
Отделно от това по време на управлението на посоченото МПС водачът не е
поставил обезопасителен колан, с който автомобилът е оборудван.
По този начин бил нарушил нормата на чл. 103 ЗДвП,
която предвижда, че при подаден сигнал за спиране от контролните органи водачът
на пътно превозно средство е длъжен да спре плавно в най-дясната част на
платното за движение или на посоченото от представителя на службата за контрол
място и да изпълнява неговите указания, както и нормата на чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, според която водачите и пътниците в моторни превозни средства от
категории M1, M2, M3 и N1, N2 и N3, когато са в движение, използват
обезопасителните колани, с които моторните превозни средства са оборудвани.
За констатираните нарушения на касатора е съставен
АУАН № 488327/23.12.2022 г. Актът не е подписан от касатора, тъй като същият е
отказал да го подпише, като отказът е удостоверен с подпис на свидетел. Въз
основа на акта е издадено обжалваното НП, връчено лично на нарушителя на
20.01.2023 г. съгласно отбелязването в него.
В хода на първоинстанционното производство са
разпитани в качеството на свидетели контролният орган, съставил акта за
установяване на административно нарушение св. С. К. и посоченият в акта свидетел Г. П., които са потвърдили
фактическите констатации в АУАН. Разпитан е бил и посоченият от жалбоподателя
свидетел Т. М. – негова съпруга.
Районен съд-Пещера е потвърдил наказателното
постановление като въз основа на събраните по делото писмени и гласни
доказателства, и съобразявайки се с презумтивната доказателствена сила на АУАН,
регаментирана в нормата на чл. 189, ал. 2 ЗДвП е приел, че от страна на
касатора са осъществени съставите на визираните в АУАН и НП административни
нарушения по чл. 103 ЗДвП и по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП. Съдът е приел също така,
че наказателното постановление е издадено от компетентен орган в предвидената
форма и при пълно изясняване на фактите и обстоятелствата от значение за
случая, като при съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени
нарушения на административнопроизводствените правила, и е дадена правилна
правна квалификация на нарушенията.
По отношение на вида и размера на наложените
наказания съдът е приел, че санкциите за нарушението по чл. 103 ЗДвП са
определени в законоустановения максимум,
предвиден в санкционната норма на чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като изцяло
съответстват на тежестта на нарушението и степента на обществената опасност на
деянието и дееца, поради което са и справедливи и способстват за постигане на
целите на наказанието. Отчел е поведението на водача при извършване на
нарушението, като същият освен че не е спрял на подадения сигнал, но е създал предпоставка
за друго ПТП, както и се опитал да избегна проверката. По отношение на
санкциията за нарушение по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП е приел, че същото е наложено в
определения размер, предвиден в чл. 183, ал. 4 ЗДвП.
Решението е правилно. Като е стигнал до изводи за
законосъобразност на наказателното постановление районният съд е постановил
правилен и обоснован съдебен акт. В решението са изложени подробни и
задълбочени мотиви относно законосъобразността на наказателното постановление, като
фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Съобразени са в
пълнота, както писмените, така и събраните гласни доказателства, и са обсъдени
доводите на страните. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка,
са направени законосъобразни изводи относно приложението на материалния и на
процесуалния закон при съобразяване и на актуалната съдебна практика по
аналогични казуси. Фактическите констатации и правните изводи формирани от въззивния
съд се споделят напълно от настоящата инстанция. Мотивите на решението са
изключително подробни и на основание чл. 221, ал. 2, предложение последно АПК
не е необходимо да бъдат повтаряни.
В случая изводите на административнонаказващия
орган и на районния съд, че касаторът е осъществил съставите на визираните в
АУАН и НП административни нарушения по чл. 103 ЗДвП и по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, са
обосновани и законосъобразни, като същите изцяло съответстват на събраните по
делото писмени и гласни доказателства, които са правилно ценени.
Съставеният АУАН е съобразен с изискванията на
закона. Нарушенията са установени по несъмнен начин, индивидуализиран е
нарушителят и му е дадена възможност да направи възражение във връзка с
констатираните нарушения съгласно чл. 42 - 44 ЗАНН. Въз основа на акта е
издадено и процесното наказателно постановление, което от своя страна е изцяло
съобразено с изискванията на чл. 57, ал. 1 ЗАНН.
В случая санкцията за нарушението по чл. 103 ЗДвП
е определена в законоустановения максимум, предвиден в чл. 175, ал. 1, т. 4 ЗДвП, като изцяло съответства на тежестта на нарушението и степента на
обществената опасност на деянието и дееца, поради което е и справедлива и
способства за постигане на целите на наказанието. По отношение на санкцията за
нарушението по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП следва да се посочи, че същото е наложено в
определения размер, предвиден в чл. 183, ал. 4, т. 7, пр. 1 ЗДвП, при
съобразяване с изискванията на чл. 27 ЗАНН.
Както правилно е приел районният съд по
съображения, с които изцяло се солидаризира и настоящия касационен състав, в
случая не са налице основания за приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, тъй
като процесният случай не се откроява от останалите такива, че да намери
приложение разпоредбата на чл. 28 ЗАНН, като конкретно установените нарушения,
както и обстоятелствата по същите не разкриват степен на обществена опасност на
деянието, по-ниска от общите случаи на нарушение на разпоредбите на чл. 103 ЗДвП
и по чл. 137а, ал. 1 ЗДвП, отчетена от законодателя при въздигане на деянията в
нарушение.
Неоснователен е доводът на касатора за допуснато
грубо нарушение при съставянето и връчването на АУАН. Видно от съдържанието на
АУАН, същият е съставен при спазване на изискванията н чл. 40, ал. 1 ЗАНН и чл.
43, ал. 1 и ал. 2 ЗАНН. От събраните по делото доказателства се установява, че
актът е предявен на нарушителя, който е отказал да се запознае със съдържанието
му и да получи препис от него. Отказът на нарушителя е удостоверен с името,
датата на раждане, адреса и подписа на свидетеля Иван Димитров Кабуров.
Несъстоятелни са и твърденията за неправилно
интерпретиране на показанията на свидетелите. Съдът е изложил подробни,
аргументирани и убедителни мотиви относно обстоятелството защо не кредитира
свидетелските показания на съпругата на касатора. Фактът, че изводите на съда
не съответстват на желания от касатора резултат, сам по себе си не сочи на
допуснати процесуални нарушения. Такива нарушения, поставящи под съмнение
верността на възприетата фактическа обстановка, биха били налице, ако съдът волно
или неволно е оставил извън вниманието си определени доказателства и
доказателствени средства, ако превратно и не според действителното им съдържане
е ценил доказателствата. В случая обаче възприемането на едни свидетелски
показания и отхвърлянето на други е аргументирано в съдебния акт и е ясно видим
процеса на формиране на вътрешното убеждение на състава, като настоящата
инстанция не може да се намесва или да замества оценката на доказателствата,
направена от съдията.
По изложените съображения съдът приема, че
решението е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения,
представляващи касационни основания за неговата отмяна. Въз основа изяснена
фактическа и правна обстановка, при съобразяване с релевираните в спора факти и
обсъждане на доводите на страните, Районен съд-Пещера е постановил правилно
решение, съобразено с приложимия материален закон, което следва да бъде
оставено в сила.
С оглед изхода на делото разноски на касатора не
се дължат. Такива не са поискани от ответника по касация, поради което съдът не
присъжда разноски с настоящото решение.
Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК
във вр. чл. 63в ЗАНН, Административен съд-Пазарджик, Х-ти състав
РЕШИ:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение 22/24.04.2023 г. по АНД № 19/2023 г. на
Районен съд-Пещера.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.