№ 78
гр. Плевен, 24.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІV ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти януари през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ЦВЕТЕЛИНА М. ЯНКУЛОВА-
СТОЯНОВА
Членове:РЕНИ В. Г.ЕВА
ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА
при участието на секретаря ВЕРГИНИЯ Н. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛИЯ АТ. КУНЧЕВА Въззивно
гражданско дело № 20224400500867 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 240, ал. 1 ГПК.
Образувано е, след като с определение № 4191 от 07.11.2022 г.,
постановено по гр.д. № 3844/2022 г. по описа на ВКС, е оставена без
разглеждане подадена от ЕТ „Д. – И. М.“ гр. Плевен молба с вх.№
18384/29.07.2022 г. с искане за отмяна на влязлото в сила на 11.05.2022 г.
решение № 677/11.05.2022 г. по гр.д. № 6688/2021 г. на Районен съд – Плевен
и е разпоредено делото да се изпрати на Окръжен съд – Плевен за извършване
на преценка дали подадената молба за отмяна няма характера на такава по
чл. 240, ал. 1 от ГПК и с оглед на това въззивният съд да прецени
нейната допустимост и редовност. В молбата са изложени оплаквания, че от
представените разписки за връчване съобщения на ответника не се установява
дали е налице достъп до канцеларията на търговеца или такава въобще
липсва на последния адрес, регистриран в търговския регистър, с оглед на
което приетата от съда за редовно изпълнена процедура по уведомяване на
едноличния търговец по реда на чл. 50, ал. 4, вр. с чл. 47, ал. 1 ГПК се явява
опорочена. Молителят счита, че предвид незаконосъобразното му
1
уведомяване, вследствие нарушаване на съответните процесуални правила, е
бил лишен от възможността да участва в делото, съответно да бъде надлежно
представляван. Претендира отмяната на постановеното от
първоинстанционния съд неприсъствено решение и връщане на делото за
ново разглеждане от друг състав на районния съд.
В съдебно заседание молбата се поддържа от процесуалния
представител на страната адв. Н. Н. от АК-Плевен.
Ответникът по молбата Б. В. Ц. изразява становище за нейната
неоснователност чрез пълномощника адв. Г. Г. от АК-Плевен. Подробни
съображения са изложени в представения писмен отговор.
С определение от 29.12.2022 г. по настоящото дело Плевенският
окръжен съд е приел, че молбата на Ет „Д. – И. М.“ гр. Плевен по реда на чл.
240, ал. 1 ГПК е подадена в срок и е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна, предвид следните
съображения:
Производството по гр.д. № 6688/2021 г. по описа на Районен съд –
Плевен е приключило с постановяване на неприсъствено решение по чл. 239
ГПК от 11.05.2022 г., с което ЕТ „Д. – И. М.“, със седалище гр. Плевен,
представляван от И. П. М., е осъден на основание чл. 365 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
да заплати на Б. В. Ц., от гр. Плевен, сума в размер на 22 000 лв.,
представляваща неплатен остатък по сключено между страните споразумение
от 27.04.2015 г. с нотариална заверка на подписите, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба –
22.10.2021 г., до окончателното изплащане на вземането.
Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ГПК, страната, срещу която е
постановено неприсъствено решение, може да поиска от въззивния съд
неговата отмяна, ако е била лишена от възможност да участва в делото при
наличието на предпоставките на някоя от визираните хипотези. В случая с
депозираната от едноличния търговец молба е обоснована хипотезата на чл.
240, ал. 1, т. 1 ГПК, а именно ненадлежно връчване на преписа от исковата
молба или призовките за съдебното заседание на ответника.
Връчването на съобщения и призовки на търговец, каквото качество
има молителят, който е ответник в производството пред районния съд, се
2
извършва по последния, посочен в търговския регистър адрес, съгласно
разпоредбата на чл. 50, ал. 1 ГПК. Нормата е специална и се прилага само за
случаите на призоваване на търговци и юридически лица.
Установено е по делото, че вписаният в търговския регистър адрес на
управление на ЕТ „Д. – И. М.“ е този, посочен в исковата молба и на същия
адрес са изпращани съобщенията и призовките на ответника, а именно: гр.
Плевен, ***.
Плевенският окръжен съд приема, че изпратеното на адреса на
регистрацията на търговеца съобщение с препис от исковата молба е било
оформено според изискванията на ГПК, като длъжностното лице – връчител е
отразило, че адресът е бил посетен на три различни дати и не е било открито
лице за контакт на този адрес.
Съгласно чл. 50, ал. 4 ГПК, когато връчителят не намери достъп до
канцеларията или не намери някой, който е съгласен да получи съобщението,
той залепва уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК, като второ уведомление не се
залепва. По този ред е процедирал първоинстанционният съд в процесния
случай. Отразените в съобщението данни, касаят именно хипотезата, при
която връчителят не е намерил някой, който е съгласен да получи
съобщението. Това е така, тъй като от данните по приложената разписка е
видно, че и при трите посещения на адреса връчителят не е намерил лице за
контакт на този адрес, респективно същият не е получил информация и не би
могъл да отрази такава в разписката дали съществува офис/канцелария на
търговеца.
Ето защо, след като не е било осъществено връчване по реда на чл. 50,
ал.3 ГПК на съдебните книжа на посочения в исковата молба адрес на
управление на търговеца-ответник, който адрес съвпада с вписания в
търговския регистър, правилно първоинстанционният съд е разпоредил
връчване чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1 ГПК.
От писмените доказателства по делото се установява, че след
разпореждането на съда адресът е бил посетен от връчителя, който е залепил
уведомление на таблото на вход „В“ и е пуснал такова в пощенската кутия на
ап.12, съгласно отразеното в разписките.
При тези данни, въззивният съд намира, че съобщението с приложения
препис от исковата молба са били надлежно връчени на ответника ЕТ „Д. – И.
3
М.“ гр. Плевен по реда на чл. 50, ал. 4 ГПК - чрез залепване на уведомление
по чл. 47, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 47, ал. 5 ГПК, когато връчването на
съобщение се осъществява чрез залепване на уведомление по чл. 47, ал. 1
ГПК, съобщението се смята за връчено с изтичането на срока за получаването
му от канцеларията на съда или общината. В случая длъжностното лице –
връчител е извършило залепване на уведомление на 07.12.2021 г., като в
същото е указан двуседмичен срок за адресата да се яви в канцеларията на
съда и да получи книжата. Това не е сторено и с изтичането на указания срок
съобщението се счита връчено на ответника по делото и от този момент за
него е започнал да тече едномесечният срок за отговор по чл. 131 ГПК.
След служебно извършена справка в търговския регистър, районният
съд е изпратил призовка за насроченото по делото първо съдебно заседание на
адреса на управление на търговеца-ответник, който, видно от данните по
справка не е променен. В приложената разписка е отразено, че при посещение
на адреса връчителят е получил информация от съседи, че адресатът от
години не живее в апартамента, а живее на село, но не знаят кое е селото. Въз
основа на тези данни, районният съд отново е разпоредил залепване на
уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, което е сторено.
Тъй като към датата на провеждане на първото по делото съдебно
заседание не е бил изтекъл указаният срок за получаване на съобщението,
районният съд е приел, че ответникът е нередовно призован, поради което не
е дал ход на делото. Дадени са указания на длъжностното лице – връчител за
своевременно връчване призовка на ответника.
В следващото съдебно заседание, проведено на 11.04.2022 г. районният
съд е приел, че ответникът е редовно призован, тъй като същият е търсен
повече от един месец на адреса на управление на фирмата и не е открито
лице, което да получи призовката. Тези обстоятелства се установяват от
приложената разписка към върнатата в цялост призовка, в която е отразено
още, че по данни на К. Р. адресатът живее в гр. П..
При това положение се налага извод, че първоинстанционният съд
правилно е приложил хипотезата на чл. 50, ал. 2 ГПК, като е приел, че е
налице редовно призоваване на ответника за съдебното заседание, в което
съдебното дирене е обявено за приключило и е даден ход на делото по
същество.
4
Предвид гореизложеното, настоящият съдебен състав счита, че
първоинстанционният съд не е допуснал процесуално нарушение, свързано с
връчването на съобщенията и призовките на ответника, поради което следва
да се приеме, че не е налице основание за отмяна по обоснованата в молбата
на ЕТ „Д. – И. М.“ гр. Плевен хипотеза на чл. 240, ал. 1, т. 1 ГПК.
Това налага молбата да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
С оглед изхода на настоящия спор, на ответника по молбата следва да
бъдат присъдени направените от него и претендирани с депозирания писмен
отговор на молбата деловодни разноски в размер на 700 лв., съобразно
приложения договор за правна защита и съдействие.
Воден от горното, Плевенският окръжен съд
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на ЕТ „Д. – И. М.“, със седалище
гр. Плевен, ЕИК *********, представляван от И. П. М., за отмяна на
основание чл. 240, ал. 1 ГПК на влязлото в сила решение № 677 от 11.05.2022
г. на Плевенски районен съд, постановено по гр.д. № 6688/2021 г.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ЕТ „Д. – И. М.“ гр. Плевен,
ЕИК *********, да заплати на Б. В. Ц., ЕГН **********, сумата 700 лв.
/седемстотин лева/, представляваща направени разноски по делото пред
настоящата инстанция за адвокатско възнаграждение.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5