Решение по дело №284/2019 на Районен съд - Ловеч

Номер на акта: 281
Дата: 18 август 2019 г. (в сила от 16 октомври 2019 г.)
Съдия: Галя Ангелова Маринова
Дело: 20194310200284
Тип на делото: Административно наказателно дело
Дата на образуване: 13 март 2019 г.

Съдържание на акта

 

Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

 

гр. Ловеч, 18.08.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, трети наказателен състав в открито заседание на десети юли две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

                                ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ МАРИНОВА

 

при секретаря ТАТЯНКА ГАВАЗОВА,

като разгледа докладваното от съдията НАХД № 284 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

С наказателно постановление № 1779 от 26.02.2019 година на инж. Павли Петров Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, на основание чл.96 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН на С.Н.С. с ЕГН ********** *** е наложено наказание глоба в размер 50 лева за извършено нарушение по чл.84 ал.3 от Закона за лова и опазване на дивеча.

Недоволен от наказателното постановление останал жалбоподателят С.С., който чрез адвокат С.Г. ***, го обжалва в срок като издадено в нарушение на закона и на съществени процесуални правила. Изтъква, че не отговаря на действителното положение описаната в НП фактическа обстановка, както и не е ясно коя от хипотезите на чл.43 от ЗЛОД е нарушил.

В съдебно заседание жалбоподателят се явява лично и с адвокат Г., който счита, че  НП е издадено и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и е необосновано и незаконосъобразно. Излага, че легално определение на понятието „ловуване” е дадено в чл.43 ал.3 от ЗЛОД. В т.1 и 2 на цитираната разпоредба са написани хипотезите, при които следва да се счита, че едно лице извършва действия, свързани с ловуване. Нито в АУАН, нито в НП е посочено коя от хипотезите следва да се счита, че е нарушена от страна на жалбоподателя. Обръща внимание, че свидетелят Д.К. също не е дал задоволителен отговор на този въпрос, като е казал, че всичко установено е отразено в констативен протокол, който е послужил за основа на акта и на след това издадените документи. Счита, че в този констативен протокол не е описано какво според съставителя му действие са извършили четирите лица, в т.ч. и жалбоподателят, за да се приеме, че е налице или не е „ловуване” по смисъла на тези хипотези. Твърди, че нарушението не е описано с всичките му признаци, които се изискват от закона, т.е. дали е бил с извадено от калъф и сглобено ловно оръжие, дали е бил със заредено ловно оръжие, дали е ползвал примки, въжета – не е ясно, което нарушава правото на защита на нарушителя да разбере какво нарушение му е вменено във вина. Наред с това изтъква, че в НП е отразено, че същият не е носил със себе си ловния билет и членската си карта. В разпоредбите на чл.84 ал.3 липсва състав на нарушение, ако ловуването се извършва без ловеца да носи членска карта. Не е ясно дали този документ също е включен в състава на нарушението така, както е изготвено НП. Приема, че от разпита на актосъставителя и свидетеля по акта не се установили тези обстоятелства, тъй като самият акт е  съставен въз основа на констативен протокол, изготвен преди това. От разпита на двамата свидетели, посочени от жалбоподателя – С. К. и П.С. се установило, че ловният излет на 08.12. вече е бил приключен, когато е извършена проверката, установила, че четирима от ловците не са носили ловните си билети. Установил се и начинът, по който е бил проверен жалбоподателя – намирал се е в управлявания автомобил и  е бил спрян от проверяващите органи, които са констатирали това обстоятелство. Установило се също, че ловното оръжие на жалбоподателя се е намирало в поставен калъф на задната седалка на управляваното от него МПС. Това обстоятелство, според процесуалния представител на жалбоподателя, изключва възможността същият да е осъществил изпълнителното деяние на нарушението „ловуване”, съгласно чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, което прави деянието несъставомерно. Не приема твърдението на свидетеля К., че ловният излет за него не е бил приключен, тъй като на гърба на разрешителното за групов лов нямало отбелязвания, тъй като това не е било записано в констативния протокол,  изготвен от този свидетел, следователно в него липсва описание на допуснатото нарушение от страна на жалбоподателя, свързано с това, той да е осъществил изпълнителното деяние на нарушението”ловуване”, без да носи заверен билет, както и че той не е осъществил изпълнителното деяние на това нарушение по време на лов, тъй като ловният излет, според показанията на председателя на ловната дружинка К., вече е бил приключил. Освен това обръща внимание,че според показанията на свидетеля С. К., ловните билети на членовете на ловните дружини се заверявали ежегодно в предварително посочени от РДГ графици по дати за всяка една дружинка и че практиката била след приключване на ловните излети, в последните такива, преди посочения график за заверка на ловните билети, да се събират същите, за да станат заверките съгласно този график. С оглед изложеното моли съда да приеме, че при издаването на НП са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в нарушаване правото на защита на жалбоподателя и че нарушението, което му е вменено във вина е несъставомерно и моли да съда да отмени НП.

Въззиваемата страна – Регионална дирекция по горите – Ловеч, редовно призована, се представлява от ст.юрисконсулт С.Т., която счита, че НП е правилно и законосъобразно, поради което моли да бъде потвърдено. В представената писмена защита твърди, че в хода на административнонаказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения, както и по никакъв начин не е ограничено правото на защита на жалбоподателя. Излага съображения за липса на предпоставките за приложение на чл.28 от ЗАНН. Моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

От събраните по делото писмени доказателства, от показанията на свидетелите Й.Х. Й., Ц.В.С., С.Й.К., П.Х.П. и Д.В.К., както и от становищата на страните, съдът приема за установена следната фактическа обстановка.

На 11.12.2018 г. свидетелят Й.Х. Й., в присъствието на свидетеля Ц.В.С. съставил Акт Серия Б00А 2015г. № 000881 и №1779/20.12.2018г. по регистъра на РДГ – Ловеч, за установяване на административно нарушение от против С.Н.С. с ЕГН ********** *** за това, че на 08.12.2018г. като ловец в ЛРД – Баховица, притежаващ билет за лов №159863 и членска карта серия А №067106, заверени за 2018г., ловува по смисъла на Закона за лова и опазване на дивеча, без да носи със себе си ловния си билет и членска карта. Притежава разрешително за групов лов серия Г №00758 от дата 08.12.2018г., с което е нарушил чл.84 ал.3 от ЗЛОД. Нарушителят не е вписал възражение в акта. В законоустановения срок е постъпила жалба от Председателя на ЛРД с.Баховица, в която е заявил, че лично той при приключване на лова на 08.12.2018г. е събрал ловните билети и членски карти за заверка. Въз основа на така съставения АУАН е било издадено атакуваното наказателно постановление.

С оглед императивно вмененото задължение за цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно законосъобразността, обосноваността и справедливостта на наложеното административно наказание, съдът прави следните правни изводи:

Въззивната жалба е депозирана в законния срок и от легитимен субект, поради което е процесуално допустима.

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – Директор на Регионална дирекция по горите – гр.Ловеч, надлежно оправомощен, видно от приложената към АНП Заповед № РД 49-199/16.05.2011г. на Министъра на Земеделието и храните.

Наказателното постановление е издадено в шестмесечния давностен срок по чл.34 ал.3 от ЗАНН

Съдът намира, че описаната в АУАН и НП фактическа обстановка не се потвърди от събраните в хода на съдебното следствие гласни и писмени доказателства. Безспорно се изясни, че към  момента на проверката оръжието на жалбоподателя се е намирало в автомобила  и е било в калъф, следователно не е ловувал по смисъла на чл.43 ал.3 т.1 от ЗЛОД, от което следва, че не е извършил вмененото му нарушение.

При извършената проверка относно формалните изисквания на ЗАНН, съдът констатира допуснато съществено процесуално нарушение.

Още при съставяне на АУАН е допуснато нарушение на чл.40 ал.3 от ЗАНН. Актът е съставен в присъствието на свидетеля Ц.В.С., който нито е очевидец, нито е присъствал при констатиране на нарушението. Както самият той обясни, актът е съставен въз основа на проверка на служители на ИАГ и изготвен констативен протокол. Съгласно чл.40 ал.1 от ЗАНН, актът се съставя в присъствието на свидетели, които са присъствали при извършването или установяването на нарушението, а съгласно чл.40 ал.3 от ЗАНН, при липсата на такива свидетели /въпреки, че такива в конкретния случай е имало/ или при невъзможност да се състави акт в тяхно присъствие, той се съставя в присъствието на двама други свидетели, като това изрично се отбелязва в акта. В случая, тези правила не са спазени и актът е съставен в присъствието само на един свидетел. След като не е посочил като свидетел по акта някой от очевидците на нарушението, актосъставителят е следвало да осигури присъствието на двама други свидетели, което обстоятелство изрично следва да се отбележи в акта. Това не е сторено. Не може да се приеме, че съставения от служителите на ИАГ констативен протокол представлява официален документ по смисъла на чл.93 т.5 от НК, за да намери приложение разпоредбата на чл.40 ал.4 от ЗАНН. Нередовно съставеният АУАН води до незаконосъобразност и на издаденото въз основа на него НП. Констатираното нарушение е съществено и е самостоятелно основание за отмяна на цялото НП.

Административно наказателното производство е формален процес, поради въведените изисквания за форма, съдържание и процедура за издаваните актове и наказателни постановления, като само редовно съставените такива имат доказателствена стойност и могат да са основание за налагане на административно наказание.

С оглед изложеното, съдът приема, че НП е незаконосъобразно и недоказано, поради което същото следва да бъде отменено.

Водим от гореизложеното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, съдът

   

Р   Е   Ш   И :

 

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 1779 от 26.02.2019 година на инж. Павли Петров Богдански – Директор на Регионална дирекция по горите – гр. Ловеч, упълномощен със заповед № РД49-199/16.05.2011 година на Министъра на земеделието и храните, с което на основание чл.96 ал.1 от Закона за лова и опазване на дивеча и чл.53 ал.1 и ал.2 от ЗАНН на С.Н.С. с ЕГН ********** *** е наложено наказание глоба в размер 50 лева за извършено нарушение по чл.84 ал.3 от Закона за лова и опазване на дивеча като НЕДОКАЗАНО и НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Ловешки административен съд по реда на глава дванадесета от АПК в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ :