П Р
О Т О
К О Л
Гр. София, 01.10.2019
г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ти
състав, в публично съдебно заседание на първи октомври две
хиляди и деветнадесета година, в следния състав:
|
ПРЕДСЕДАТЕЛ: |
ВЕЛИЧКА МАРИНКОВА |
|
СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: |
Й.П.Е.К. |
|
|
|
Секретар: В. Венева
Прокурор: Георги Герасимов
сложи за разглеждане докладваното от съдия МАРИНКОВА НОХД № 3180 по описа за 2019
година
На поименното повикване
в 09,30 часа се явиха:
ПОДСЪДИМАТА В.Н.
се явява лично.
За нея се явява
адв.А., упълномощен защитник от ДП.
За ОЩЕТЕНОТО
ЮРИДИЧЕСКО ЛИЦЕ „О.“ АД, редовно уведомено за днешното съдебно заседание не се
явява процесуален представител.
АДВ.А.: Препис
от ОА го получих аз, тъй като тя беше възпрепятствана да го получи и се наложи
дълго време отсъствие. Затова моля да ни дадете половин час време, за да се
запознае подсъдимата с ОА. Няма да правим възражения за срока. Подсъдимата беше
в чужбина на лечение и пристигна снощи.
В залата се
явява повереникът на ощетеното юридическо лице „О.“ АД - адв. И.Д., с
представено по делото пълномощно.
ПРОКУРОРЪТ: Не възразявам
да бъде дадена почивка.
АДВ. Д.:
Поддържам становището на прокурора.
СЪДЪТ с оглед
направеното искане от страна на защитата и предвид ненарушаване правото на
защита на подсъдимата предоставя на същата възможност да се запознае с ОА и да заяви
дали прави някакви възражения по хода на делото, в която връзка
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ПОЧИВКА до
10,00 часа.
След дадената
почивка съдебното заседание продължава в същия съдебен състав и при участието
на същите страни.
АДВ. Д.: Няма да
предявявам граждански иск от името на „О.“ АД, тъй като са изтекли всички възможни
давностни срокове по чл.110 и по чл. 111 от ЗЗД и не сме в тази възможност.
АДВ.А.: Не
правим възражения, да се даде ход на делото.
ПРОКУРОРЪТ: Да
се даде ход на делото.
СЪДЪТ с оглед
становището на страните намира, че са налице процесуалните предпоставки за
даване ход на делото в открито разпоредително заседание.
Така мотивиран
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА
ДЕЛОТО.
СНЕМА САМОЛИЧНОСТ
НА ПОДСЪДИМАТА:
В.А.Н., родена
на ***г. в гр. Казанлък, българска, българска гражданка, висше образование,
семейна, неосъждана, безработна, ЕГН: **********.
СЪДЪТ разясни
правата на подсъдимата в настоящото производство.
ПОДСЪДИМАТА Н.:
Разбирам правата си. Няма да правя отвод на изброените лица.
СЪДЪТ предоставя
възможност на страните да вземат становище по въпросите, визирани в разпоредбата
на чл. 248, ал. 1 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Считам,
че делото е подсъдно на настоящият съд, като се има предвид мястото на извършване
на престъплението и нормата на чл. 35, ал. 2 от НПК. Не намирам основания за
прекратяване или спиране на наказателното производство. На ДП не са допуснати
отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване
правата на обвиняемата. Не са налице основания за разглеждане на делото по реда
на особените правила на гл. 28 и гл. 29, доколкото няма изявления и искания в
тази връзка. Няма основания за разглеждане на делото при закрити врати,
привличането на резервен съдия или съдебен заседател, а също така на вещо лице,
преводач или тълковник. Не са налице основания за изменения на мярката за
неотклонение на обвиняемата. Нямам искания за събиране на нови доказателства.
Моля да
насрочите делото за съдебно заседание, за когато да бъдат призовани свидетелите
по списъка към ОА и изслушване на вещите лица.
АДВ.А.: Считам,
че делото е подсъдно по квалификация на настоящият съд. Няма основания за прекратяване
или спиране на същото.
Считам, обаче,
че по т. 3 са допуснати съществени процесуални нарушения, отстраними, както в
самия ОА, който за мен не отговаря на изискванията, визирани в чл. 246, ал. 2
от НПК, а именно прокурорът следва да определи мястото на извършване на
деянието. За такова място в ОА се сочи офис, намиращ се на ул. „Св. София“ № 5,
а в действителност от периода, в който са голяма част от обвиненията офиса е
бил на бул. „Княгиня Мария Луиза“.
Освен това в задължителните
аксесоари на ОА е соченето на пострадало лице.
В днешното съдебно заседание видяхме, че е призована банката като ощетено
и пострадало лице, а на л. 8, пети ред от долу нагоре, прокуратурата твърди, че
са настъпили вредни последици за „двете пострадали дружества“. Ние не знаем кои
са тези две пострадали дружества, има ли такива?
Освен това не е
изяснен въпроса, който ни беше отказан да бъде изяснен още в исканията на ДП, преди
прекратяването от Вас и връщане, затова да се изясни има ли застраховка
служителят, тя покрива ли негови действия и въобще банката удовлетворила ли се
е и от кой застраховател досежно това да се твърди, че за нея са възникнали вреди.
Другите процесуални
нарушения, които намирам е в изключително големия обем на задължения, които са
вменени на първите пет листа от ОА на моята подзащитна, които не отговарят на
тогавашните длъжностни характеристики на нея като служител. Тя ще има възможност
конкретно да Ви ги обясни, кое е вярно и кое не е така. Някои от тези, които й
се вменяват не са били още тогава в процес на обслужване на банките. Освен това
в цялата тази част на ОА се сочат доказателства, които не са събрани съобразно НПК
и не би следвало да се вменяват, и на всяка страница да се подчертават. Това са
именно направени признания на В. Н. пред одиторската комисия и комисията на
самата банка. Тя тогава, като се твърди, че тя е била като обвиняема и си ги е направила,
а всъщност тя тогава не е имала качеството
на обвиняемо лице по никакъв начин. Още повече, че това няма как да бъде и ако
прокуратурата твърди, че е такова доказателство ние не можем да се съгласим,
защото тогава не е било образувано и ДП.
Прави впечатление
също и в по-голямата част от констатациите, че са написани в множествено число
– „проверихме“, „настояхме“, „изслушахме“ и т.н., което за мен е един „копи-пейст“
на преразказ от банковите служители, а не това, което е открито и реално
доказано по ДП.
Поради тази
причина Ви моля да прецените, че действително са нарушени нашите права особено
досежно няколкото неща, които изложих.
Основания за
разглеждане на делото по особените правила нямаме искане. Желаем по общия ред. Ако
прецените, делото следва да бъде насрочено и разгледано, въпреки нашите изявления.
Мярката за
процесуална принуда няма основание да бъде изменяна. На този етап нямаме
искания за събиране на нови доказателства и моля да дадете възможност на
подсъдимата сама да изложи неверните обстоятелства, цитирани в ОА.
ПОДСЪДИМАТА Н.: Бих
искала да кажа, че в ДП са извършени груби процесуални нарушения. При обиска
вкъщи, в който не бяха открити никакви финансови средства проверяващия прокурор
беше със съпругата си, което е грубо нарушение и след това не ми беше предоставен
протокол за иззетите вещи с опис, част от които не ми бяха върнати от СДВР.
След това, не
съм призовавана никога, а твърдят, че съм и не съм се явила, за да ми се
предяви обвинението. Не съм призовавана по официален ред. Обвинението ми е
връчено шест години след отстраняването ми от работа, за да не мога да не си
спомням нищо от материала в обвинението. Обвинението е написано неясно, с много
повтарящи се абзаци.
Като банков
служител съм имала професионална застраховка, която е предявена на
застрахователя. Умишлено е забавено ДП, за да изтекат петте години, през които картовите
организации съхраняват информацията. Тази информация би могла да послужи за доказване
на моята невинност и/или, ако съм виновна, то пък да бъде отнет лиценза на
банката, за да продължи да извършва своите картови операции.
Също така, тези признания,
които се споменават в ОА бяха изтръгнати от мен под натиск и под заплаха, че ще
викнат прокурор.
Поддържам изцяло
моя защитник по другите въпроси.
ПРОКУРОРЪТ: Доколкото
от защитата на подсъдимата се констатират процесуални нарушения, посочени в ОА намирам,
че същите са несъществени и мястото на извършване е на територията на гр. София,
доколкото тази и информация е била налична на ДП и въз основа на това е изготвен
ОА. Двете пострадали дружества, в действителност е написано така на л. 8,
считам че е техническа грешка, което също не е от съществено значение и не нарушават
правата на обвиняемото лице.
Обемът на задълженията,
описан в ОА са въз основа на длъжностните характеристики, изискани и
предоставени от банката. Събраните доказателства, описани в ОА са въз основа на
тези, събрани по реда на НПК, а тези, описани като действия на обвиняемото лице
непосредствено след постановяване и извършване на деянието са описателни и
следва преценка дали съдът да ги включи в доказателствената част. Това също
считам, че не е съществено процесуално нарушение.
По отношение
направените изявления от обвиняемата намирам, че същите не следва да бъдат
коментирани, доколкото не се явяват съществени процесуални нарушения, така
описани и за тях липсват данни във връзка с изложени допуснати нарушения при
обиск, осъществен в дома на лицето, невръщане на вещи. Намирам, че няма основание
да се счита за процесуални нарушения, доколкото са само нейни твърдения и не се
установяват от материалите по делото. Обвиняемата Н. е търсена и е изпращана призовка
на адреса, който е установен. За неявяването и твърдението, че не е призовавана
считам, че не е основателно и не е процесуално нарушение.
Предвид изложеното
намирам, че изявленията на защитата на подсъдимата и на подсъдимата Н. не са
съществени процесуални нарушения, установени в хода на ДП и не следва да бъдат
уважение.
АДВ.А. (реплика):
В ОА като списък за призоваване на лицата е посочен адрес на В.Н. ***, който много
отдавна не е актуален адрес, тъй като това е бил адрес на кантората на адвокат,
от който тя се е отказала още при първоначалните действия по ДП и действително,
ако този адрес продължава да е актуален за прокуратурата, въпреки изявленията
ни при предявяването на материалите, то моля Вие да го заличите действително.
СЪДЪТ се оттегли
на съвещание.
СЪДЪТ след съвещание
и след като изслуша становището на страните и се запозна с материалите по
делото във връзка с въпросите по чл. 248, ал.1 от НПК намира следното:
И съдът счита,
че производството по делото е подсъдно на този съд, както родово, така и местно
с оглед обвинението, повдигнато спрямо подсъдимата Н.. Съдът също така споделя становището на
страните, че не са налице основания за спиране или прекратяване на наказателното
производство по делото, като не така, обаче стои въпросът по т. 3, а именно
дали са налице основания за прекратяване на съдебното производство и връщане на
делото на досъдебна фаза.
Според този съдебен
състав на ДП и най-вече във връзка с изготвянето на ОА отново са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила, които са довели до ограничаване на правата
на подсъдимата и до неясност на формулираното спрямо нея обвинение, което налага
и връщане на делото на ДП.
Следва да бъде
посочено, обаче че тези неясноти и противоречия в ОА са различни от твърдените
от подсъдимата и нейния защитник в днешното съдебно заседание. По доводите, изложени
от тях съдът счита следното:
На първо място в
ОА ясно и категорично е посочено мястото на извършване на отделните инкриминирани
деяния и инкриминирани престъпления, а именно – гр. София. Не случайно и поради
тази причина всички страни по делото заявиха, че същото с оглед така формулираното
обвинение се явява подсъдно на СГС. Къде е бил офисът на банката, съответно
офисът на подсъдимата е въпрос, който е въпрос по същество и по доказателствата
по делото. Съдът на този етап не може да коментира доказателствата по делото,
тяхната достоверност и съответно дали те са събрани в противоречие на закона.
Единственото, което може да коментира е яснотата на обвинителна теза,
формулирана в обвинението, а досежно мястото на инкриминираните деяния не е налице,
каквато и да било неяснота.
Не се касае за противоречие
и неяснота, и във връзка с посочването на лист 4, и в частност страница 8,
предпоследния абзац на „настъпили вредни последици за две пострадали дружества“,
доколкото повече от очевидно е, че се касае за техническа грешка, тъй като навсякъде
в ОА е посочено, че според обвинителната теза сумите са изтеглени от сметки на „О.“
АД, и че вредите са настъпили за банка „О.“ АД, а не и за други физически и/или
юридически лица. По този начин е
формулирано обвинението спрямо подсъдимата, както на ДП, така и в ОА навсякъде
в обстоятелствената и диспозитивната част на същия, и в този смисъл не е налице
каквото и да било съмнение относно тезата на прокуратурата за това кое лице се
явява ощетено такова. Дали действително има настъпили вреди, и дали те са
настъпили именно за „О.“ АД е въпрос по същество.
Изцяло и въпрос
по същество се явява и другото визирано от защитата и подсъдимата твърдяно процесуално
нарушение, а именно, че не е изследван въпроса дали е имало дружеството застраховка,
дали „О.“ АД се е удовлетворило от тази застраховка, която е имала, или не банката
и подсъдимата и съответно, и в този смисъл
има ли настъпили вреди за дружеството. Това са все обстоятелства, които
предстоят да бъдат изяснявани в хода на съдебното следствие, а липсата на твърдения
за това в ОА не води до порочност на същия. Има ясна формулирана теза за настъпили
вреди, поддържана от прокуратурата. Вярна или не, е въпрос по същество, по
който съдът ще следва да се произнесе с крайния съдебен акт - присъдата.
Както вече бе
посочено, съдът на този етап не разполага с възможността да коментира събраните
на ДП доказателства по делото. В тази връзка не може да коментира и дали извършеното
изземване от дома на подсъдимата е в нарушение или не на закона, дали дадените от
нея самопризнания имат някаква процесуална стойност и каква, съответно дали са
били изтръгнати под страх от някаква заплаха,
или не. Това са отново въпроси, които следва да бъдат коментирани в хода на
съдебното следствие и при постановяване на крайния съдебен акт. Обстоятелството,
че в ОА прокуратурата се позовава на тези самопризнания не опорочава същия.
Преценка на прокуратурата е на какви доказателства ще позове своята обвинителна
теза и съответно каква доказателствена стойност ще придаде на същите. Всеки ръководещ
орган на съответната фаза от наказателното производство сам прави преценка на
събраните по делото доказателства, която преценка не обвързва другите органи.
Ако прокуратурата е счела, че тези самопризнания имат някаква доказателствена
стойност и се е позовала на тях, това е изцяло в нейните правомощия. Становището
на съда по този въпрос ще може да бъде установено, както вече бе посочено при постановяване
на крайния съдебен акт – присъдата и изготвянето на мотивите към нея. Същото
важи и за останалите събрани по делото на досъдебната фаза доказателства, в
частност протокола за претърсване и изземване в дома на подсъдимата.
По отношение твърденията,
че в ОА констатациите са написани в множествено число и на практика представляват
преразказ от казано на банкови служители, съдът действително констатира подобни
изрази в ОА, но следва да се подчертае, че е въпрос на словесна формулировка е как
прокурорът ще си напише ОА. Съдът не може да връща делото с указания какъв
словесен стил да използва прокурора и дали да излага факти и твърдения на база преразказ
на доказателства по делото, или да излага факти и твърдения от свое лице.
Важното е да е ясно какво се твърди, кои са въведените факти, подлежащи на установяване
и доказване в рамките на производството.
Непризоваването й
според подсъдимата по официалния ред и близо шест години след като е била
отстранена от длъжност, по никакъв начин не сочи на допуснато съществено процесуално
нарушение, нито пък е основание за връщане на делото, защото връщането му само
на това основание отдалечава още повече във времето предявяването на обвинение
спрямо нея, съответно води логично и до забравяне на още по-голямо основание,
както от нея, така и от всички останали на факти и обстоятелства, които са се
случили в миналото. От значение е единствено дали е призована по надлежния ред,
за да й бъде предявено обвинение и съответно да й бъдат предявени материалите
по делото. Последното такова призоваване на подсъдимата е във връзка с обвинение,
което й е предявено на 04.06.2019 г., като материалите по делото са й предявени
на същата дата в присъствието на защитник. За тези две процесуално-следствени
действия видно е, че подсъдимата е била надлежно призована и не са допуснати в
този смисъл, каквито и да било нарушения на процесуалния закон.
Що се отнася до
твърденията за неясно обвинение с повтарящи се абзаци, както и за твърденията относно задълженията,
които са вменени на подсъдимата, съответно твърдението, че не отговарят на
реалните й такива задължения към оня момент следва да се отбележи, че според
съда обвинението действително е неясно на моменти и ще бъде посочено в кои
негови части.
Съдът също
счита, че има допуснати известни неясноти във връзка с твърденията относно
задълженията, които е имала подсъдимата в качеството й на длъжностно лице през
съответните инкриминирани периоди, но не споделя тезата на защитата, че нарушението
е свързано с това, че реалните й задължения към оня момент не са отговаряли на
задълженията, описани в ОА съобразно длъжностните характеристики, и то не
защото счита, че това не е вярно, а защото, както вече бе многократно посочено съдът
не може да коментира доказателствата по делото, нито да коментира дали изложеното
в ОА като факти и твърдения на този етап е вярно, или не. За пореден път следва
да се подчертае, че това е въпрос по същество, а не въпрос, който следва да се
обсъжда в производството, в което се намираме към настоящия момент.
Независимо от
изложеното по-горе, както вече бе посочено според съда са допуснати съществени нарушения
на процесуалните правила, касаещи, както вече бе отбелязано неясноти и противоречия
в ОА, които част от тях са били констатирани още при предходното връщане на
делото на досъдебна фаза и които, и към настоящия момент не са отстранени.
Така на първо място
отново според съда е налице известна неяснота във връзка с твърдените права и
задължения, които е имала подсъдимата на съответните длъжности, които е заемала
през инкриминирания период.
Първоначално в ОА са посочени две
такива, след което общо са отбелязани правата и задълженията й съобразно
длъжностните характеристики за съответната длъжност без обаче да става ясно
дали тези права и задължения се отнасят и до двете длъжности или само до някоя
от тях, респ. кои права и задължения коя длъжност касаят.
Както е посочил съдът при
предходното връщане на делото на ДП въпросите свързани с правата и задълженията
на подсъдимата, които тя е имала към момента на заемане на различните
длъжности, е свързан с въпроса за това какво е било
субективното отношение на подсъдимата спрямо инкриминираните средства, респективно с въпроса дали тя е носела отговорност за транзакциите, или не, извършени от конкретно
инкриминираните банкови сметки, респективно дали по силата на
заеманата длъжност за съответния период е имала достъп до средствата от
сметките на банката, от които се твърди да са теглени сумите, както и дали по
отношение на тези сметки на Н. са били възложени функции да управлява и да се
разпорежда със средствата по тях.
На следващо място отново за съда е
абсолютно непонятно формулирането на деянията (14 на брой) от последното
инкриминирано продължавано престъпление, касаещо периода 10.10.2011
г.-31.05.2012 г., във връзка с което се твърди, че са били неправомерно
„възстановявани“ суми по картова сметка (т.е. по дебитна карта) на името на
майката на подсъдимата. Какъв е бил механизмът на тези деяния не става ясно от
нито една част от ОА. Защо се твърди възстановяване” на суми, имало ли е изобщо
извършване на някакви реални транзакции и/или плащания, респективно тегления на
пари от тази сметка преди това или се касае за „измамни-фалшиви“ транзакции-
изобщо не става ясно. По отношение на всички други деяния от другите
инкриминирани престъпления, е посочено дали е имало преди това някакви реални
транзакции, плащания и/или тегления или се касае за фалшиви такива и са описани
действията на подсъдимата във връзка със същите, докато за тази група деяния,
такова описание липсва и не става ясно какво се твърди и поддържа и изобщо
какъв е механизмът на извършване на деянията от това инкриминирано
престъпление. В този смисъл не става ясно и защо се поддържа, че
„възстановяването“ на сумите е било неправомерно, имало ли е преди това някаква
реална транзакция или не.
За пореден път в ОА е формулирана
правна конструкция, която е непозната като съществуваща такава на съда. Става
въпрос за формулиране на обвинение за извършено продължавано престъпление, в
което се твърди, че са включени не просто отделни деяния, извършени през
определен период от време. Поддържа се, че в това продължавано престъпления са
включени две отделни групи от деяния, всяка от която групи съдържа отделни
деяния и съставлява отделно продължавано престъпление. Какво е общото между
двете групи и защо те са обединени в едно престъпление и на какъв принцип са
обединени точно тези две групи от деяния, а не други такива - от ОА не става ясно. Освен това и
подобна правна конструкция, както вече бе посочено не съществува съобразно
българския НК. Следва да се посочи освен това, че тезата на прокуратурата за
обединение на тези две групи от деяния в едно продължавано престъпление е
неясна и поради това, че по отношение на отделните деяния в съответната група
се поддържа, че са извършени при един и същи механизъм на същите, но реално се
сочат различни механизми на извършване на деянията от различните групи. Въпреки
това се поддържа, че деянията от двете отделни групи са извършени при една и
съща фактическа обстановка, което прави обвинението неясно, тъй като не може да
се разбере в какво се изразява тази еднаквост на фактическата обстановка и на
какъв принцип отделните групи са обединени в едно продължавано престъпление,
респективно защо са обединени точно тези две групи, а не други такива.
Тази неясна правна конструкция е
намерила проявление и в общия диспозитив на формулираното продължавано
престъпление от втората група, включена в първото продължавано престъпление и
по-конкретно за деянията в периода 11.08.2006 г. до 13.06.2012 г. - в общия
диспозитив на тази група деяния се твърди едновременно, че подсъдимата е „въвела
неправомерно ръчни кредитни ваучери в информационната система на „О.“ АД, в
резултат на което сумите са изтеглени от една от служебните сметки на банката и
са възстановени /преведени/ по нейни разплащателни сметки (дебитни и кредитни
карти в банката), както и че е възстановила предходни транзакции през ПОС и
тегления на банкомат“. А видно от обстоятелствената част на ОА поддържа се за
тази група деяния от общо 293 на брой такива, че не представляват реални сделки
(каквото е твърдението и за всяко едно от отделните деяния след това), като не се твърди, да е
имало реално извършени предходни транзакции и тегления от банкомат. Твърдения
за последното има само относно първата група от 15 деяния, но не и за тази от 293
на брой такива. При това положение абсолютно непонятно за съда остава защо в
общия диспозитив на тази група от деяния се сочи и възстановяване на предходни
транзакции и тегления на банкомат, което сочи на реални сделки, като
същевременно в този общ диспозитив няма твърдения ръчно въведеният кредитен
ваучер да не съответства на реална сделка.
По абсолютно същия объркан и неясен
начин е формулирано обвинението спрямо Н. и на ДП при последното й привличане в
качеството на обвиняемия от 22.05.2019 г. (л.16, т.10 ДП).
Непонятно остава също така дали
признака особено големи размери и особено тежък случай касае отделните групи
деяния, включени в това продължавано престъпление или касае само престъплението
като цяло.
Неизяснен и неуточнен отново и в
този ОА остава въпросът за датата на отделните инкриминирани деяния- твърди се,
че на съответните инкриминирани дати подсъдимата е извършвала манипулациите в
компютърната система на банката като ръчно премахвала, добавяла, изтривала или
променяла записи на файлове и транзакционни записи (според различните деяния),
но не става ясно дали на тази дата е ставало изтеглянето на парите
от служебна сметка на „О.“ АД,
респективно дали на тази дата е ставало и „възстановяването“-
т.е. превеждане на парите по сметките на подсъдимата или по тази
на майка й, алтернативно плащането на дължимите суми от служебни сметки на О.
АД към съответните търговци. В този смисъл не става ясно кога според прокурора
се явяват довършени отделните деяния- с факта на извършената манипулация в
системата на банката от подсъдимата, дали към момента на излизане на парите от
сметките на банката или с факта на възстановяване на сумите по сметките на
подсъдимата или тази на майка й, респективно с факта на плащане на сумите към
съответните търговци, както и дали има съвпадение на датите на тези отделни
събития или не, съответно кога се поддържа, че е настъпила вредата за банката.
Налице се също така някои
противоречия и неясноти досежно цифри, описани в обстоятелствената част на ОА
касаещи следното:
Относно деянията от първата група в
първото инкриминирано престъпление, твърди се в ОА първоначално, че подсъдимата
Н. с фактически действия на служебния компютър /манипулирала данните в
банковата система/ и по този начин е възстановила 13 транзакции на обща
стойност я размер на 25300,04 лв. Малко по-надолу на същата страница и в същия
абзац се поддържа, че неправомерно възстановената сума, което е станало на
20.03.2007 г. е в размер на 26192,90 лв. Същевременно поддържа се, че общата
стойност на неправомерно възстановените суми от 15-те деяния (включващи и двете с дата 03.08.2006 г.) също
възлиза на 26192,90 лв. Касае се най-вероятно за техническа грешка, която обаче
следва да бъде отстранена, а доколкото делото се връща на ДФ, то и
отстраняването й следва да стане по този ред, а не чрез констатиране на ОФГ.
Оттам насетне във връзка с деянията
от тази група, прави впечатление, че формулирайки същите навсякъде в ОА е
записано, че се касае за възстановени от служебна банкова сметка ***, които се
твърди, че са по „предходни транзакции през ПОС и тегления от банкомат“.
Твърдения, които са в противоречие с изложените малко по-нагоре в ОА факти,
доколкото за 2 от деянията в тази група (с дата 03.08.2006 г.) се поддържа, че
касаят предходни транзакции през ПОС, а за останалите 13 (с дата 20.03.2007 г.)
се поддържа, че представляват реални тегления от банкомат. При това положение
не става ясно защо във връзка с всяко едно деяние се излагат при формулиране на
същото и двете твърдения. Така е формулирано обвинението и на ДП.
Същевременно при формулиране на
деянията от второто инкриминирано престъпление за сметка на това е използвана
алтернативна формулировка като за всяко едно от деянията се сочи „премахнала
авторизация на реална транзакция с карта за покупка на ПОС терминал или през
интернет“ като по този начин не става ясно за кое деяние какво точно се
поддържа, като по същия начин е формулировката на деянията и на ДП.
Сами по себе си тези последни
неясноти в ОА не са самостоятелно основание за връщане на делото на ДП, но за
прецизност следва да бъдат посочени и те.
Отново е налице
противоречие в обвинението повдигнато на Н. във връзка с третото инкриминирано
престъпление, но този път
в самия ОА, което е квалифицирано цифрово като такова по чл.202, ал.2, т.1 вр. чл.201
вр. чл.26, ал.1 от НК - т.е. в големи размери, без
обаче да има словесно посочване на този квалифициращ признак на престъплението в общия диспозитив на
продължаваното престъпление в диспозитива на ОА. За разлика от това при
привличането на подсъдимата на ДП този недостатък, констатиран при предходното
връщане на делото вече е бил отстранен.
Всичко това според съда отново е достатъчно, за да бъде прекратено съдебното производство по делото и
върнато на фазата на ДП, тъй като според съда тези неясноти и непълноти в ОА не
позволяват не само на подсъдимата да осъществи пълноценно правото си на защита,
но и на съда да прецени годността на обвинението, а след това и възможността на
база на същото да бъде постановен евентуално осъдителен съдебен акт спрямо
подсъдимата, тъй като съдът е обвързан от фактическата рамка на обвинението и
не може да излезе извън нея при постановяване на осъдителен съдебен акт. Става
въпрос за съществени процесуални нарушения, тъй като засягат възможността на подсъдимата да научи в какво точно е обвинена, респективно на съда да
прецени съставомерността на инкриминираните деяния, което е отстранимо на
фазата на ДП.
Ето защо и на този етап съдът не намира за необходимо да се произнася по
другите въпроси, визирани в разпоредбата на чл. 248, ал.1от НПК, включително и по въпроса
за мярката за неотклонение на подсъдимата.
Така мотивиран и на основание чл. 249, ал. 2, вр. ал. 4, т. 1, вр. чл.248,
ал. 5, т. 1 от НПК
СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА съдебното производство по НОХД № 3180/2019 г. описа на СГС, НО, 3 състав.
ВРЪЩА делото на СГП за отстраняване на
посочените в мотивната част на настоящото определение съществени нарушения на
процесуалните правила.
Определението подлежи на
обжалване и протест в 7-дневен срок от днес пред САС.
Протоколът
е изготвен в съдебно заседание, което приключи в 11,05 часа.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СЪДЕБНИ
ЗАСЕДАТЕЛИ: 1.
2.
СЕКРЕТАР: