Р Е Ш Е Н И Е
№287/ 26.07.2022 г., гр. Добрич
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД - ДОБРИЧ, в открито съдебно заседание на тринадесети юли през две хиляди двадесет
и втора година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА ИВАНОВА
При участието на секретаря ВЕСЕЛИНА
САНДЕВА разгледа докладваното от председателя адм. д. № 200/ 2022 г. по описа
на АдмС - Добрич и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 от Административнопроцесуалния
кодекс (АПК), във връзка с чл. 8, ал. 6 от Постановление № 393 на МС от
22.11.2021 г. за определяне на условията, критериите, реда и размера на средствата,
които се предоставят на предприятия, упражняващи дейност в един от следните кодове
по Класификацията на икономическите дейности (КИД-2008) на Националния статистически
институт 55, 56, 79, 82.3, 86, 90, 93, 96.04, във връзка с чл. 113, ал. 1 от Закона
за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
Образувано е по жалба на „***“ ООД, със седалище и адрес
на управление в гр. Добрич, ул. „*** № 10, представлявано от управителя Н.М.А.,
против Заповед № Т-РД-27-274/ 13.01.2022 г. на Министъра на туризма, с която е отхвърлено
Заявление с вх. № BG-*********-2021-05-1016, подадено в Системата за управление
на националните инвестиции (СУНИ) и е отказано на „***“ ООД предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ (БФП) по схема BG-*********-2021-05, обявена в изпълнение на държавна
помощ SA.100427 (2021/N) от 08.11.2021 г., на основание чл. 112, ал. 1 от Закона
за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност на
оспорения акт по съображения за издаването му в противоречие с материалноправните
разпоредби и при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените
правила, с оглед на което се претендира отмяната му.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован,
се представлява от управителя на дружеството, Н.М.А., както и от процесуален
представител, адв. М.С., редовно упълномощена, която поддържа жалбата. Настоява,
че при произнасянето си административният орган не е взел предвид подадената
коригирана декларация, поради което неправилно е счел, че дружеството не следва
да бъде допуснато до кандидатстване и му е отказано предоставяне на БФП.
Ответникът, Министърът на туризма, чрез процесуалния му
представител, в Становище вх. № 2104 от 02.06.2022 г. (л. 13 – 15) по описа на съда,
оспорва основателността на жалбата, като излага съображения за законосъобразност
на обжалвания акт.
В съдебно заседание ответникът, редовно призован, не
се явява, не се представлява.
Оспорената Заповед № Т-РД-27-274/ 13.01.2022 г. на Министъра
на туризма е изпратена на жалбоподателя на 14.01.22 г. в 10.49 часа чрез СУНИ.
На 15.01.22 г. е напомнено чрез СУНИ, че не е отговорено на изпратеното
съобщение за постановената Заповед (л. 39).
Жалбата е изпратена чрез куриерска фирма Еконт на
27.01.22 г., видно от приложените по делото доказателства (л. 40 – 41), с оглед
на което е подадена от надлежна страна, в законоустановения срок и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна.
Съображенията за това са следните:
„***“ ООД, със седалище и адрес на управление в гр. Добрич,
ул. „*** № 10, представлявано от управителя Н.М.А., е подало Заявление с вх. №
BG-*********-2021-05-1016 в Системата за управление на националните инвестиции
(СУНИ) по процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по схема
BG-*********-2021-05, обявена в изпълнение на държавна помощ SA.100427 (2021/ N
) от 08.11.2021 г. за предприятия, упражняващи дейности, класифицирани с кодове
55, 56, 79, 82.3, 86, 90, 93, 96.04 по Класификацията на икономическите дейности
(КИД 2008) на Националния статистически институт, засегнати от спад на оборота през
2020 г. с най-малко 30 на сто в сравнение с оборота през 2019 г.
В подадения Формуляр за кандидатстване (л. 42 от адм.
дело № 1145/ 22 г. на ВАС) кандидатът е записал „не“ в колона „потвърждавам
декларираната информация“ относно „декларация за затруднено положение – е в
затруднено положение.“
При разглеждане на проектното предложение Оценителната
комисия, определена със Заповед № Т-РД-16-313/ 29.11.2021 г. на Министъра на туризма
(л. 21 – 28 от адм. дело № 1145/ 22 г. на ВАС), е извършила проверка на
Заявлението, подадено в СУНИ и декларираните от кандидата данни и е установила,
че същият е „малко“ предприятие през 2019 г., но не следва да се допусне до
участие, тъй като е декларирал, че е микро или малко предприятие и към
31.12.2019 г. е в затруднено положение и/или е обект на процедура по колективна
несъстоятелност съгласно националното право и/или е получило помощ за
оздравяване или помощ за преструктуриране, с оглед на което попада сред
недопустимите кандидати, отразено в раздел „Забележка“ на Оценителния лист (л.
47 от адм. дело № 1145/ 22 г. на ВАС). При оценяване в Оценителния лист по
Критерий за допустимост № 5, критерий съгласно чл. 6, ал. 1, т. 5 от ПМС № 393/
21 г., в графа втора е поставено „не“, а, според отразеното в „начин на
оценка“, оценителят поставя „да“, когато кандидатът попада в критерия за
допустимост и оценителят поставя „не“, когато кандидатът не попада в критерия
за допустимост или когато се изисква допълнителна информация, документи,
разяснение или други действия (л. 68 от адм. дело № 1145/ 22 г. на ВАС).
Със съобщение – уведомление рег. № BG-*********-2021-05-1016-M001, изпратено на 15.12.21 г., за установени
нередовности по подаденото Заявление (л. 46 от адм. дело № 1145/ 22 г. на ВАС)
кандидатът е уведомен, че следва да уточни в „декларация за затруднено
положение – е в затруднено положение“ в кои обстоятелства попада дружеството,
като е разяснено в уведомлението какво означава всяко едно от отбелязванията.
На 18.12.2021 г., видно от приложените от жалбоподателя и ответника
доказателства (л. 36) и (л. 17 от адм. дело № 1145/ 22 г. на ВАС), е получен
отговор по уведомлението, като е представен коригиран Формуляр за
кандидатстване, в който в графата за „декларация за затруднено положение – е в затруднено
положение“, в колона „задължителен“ е вписано „да“, а в колона „потвърждавам
декларираната информация“ – е вписано „неприложимо (не съм микро или малко
предприятие) или микро или малко и не е в затруднено положение).
В резултат на 13.01.22 г. е издадена оспорената Заповед,
с която администраторът на помощта, Министър на туризма, е отхвърлил Заявлението
на дружеството - жалбоподател и е отказал предоставяне на заявената безвъзмездна
финансова помощ. Административният орган е отразил правните основания за
произнасянето си, като в мотивите към Заповедта е изложил, че след извършена
проверка по Заявлението и декларираните от кандидата данни е установено, че предприятието
е декларирало, че е микро или малко и към 31 декември 2019 г. е в затруднено положение
и/или е обект на процедура по колективна несъстоятелност съгласно националното право
и/или е получило помощ за оздравяване или помощ за преструктуриране, с оглед на
което попада сред недопустимите кандидати по процедурата и съгласно Критерии и методология
за оценка на проектни предложения по процедурата (Приложение 1 към Условията за
кандидатстване), проектното предложение е отхвърлено. Посочено е, че съгласно
т. 6 “Допустими кандидати“, подт. 6.5 от Указанията и Критерий № 5 от раздел III, Група – „Критерий за допустимост на кандидатите“ от
Оценителен лист (Приложение 1 към Указанията), кандидатите следва да са микро
или малко предприятие, което към 31. Декември 2019 г. е в затруднено положение,
но не е обект на процедура по колективна несъстоятелност съгласно националното
право и не е получило помощ за оздравяване или помощ за преструктуриране. Административният
орган се е позовал на обстоятелството, че във Формуляра за кандидатстване
кандидатът е декларирал „НЕ“, с оглед на което е счел, че поради несъответствие
с изискванията на т.2.5 (15) от Нотификация на ЕК на Държавна помощ SA.100427 (2021N) –
България, чл. 6, ал. 1, т. 5 от ПМС № 393/ 2021, т. 6 „Допустими кандидати“,
подт. 6.5 от Указанията и Критерий № 5 от раздел III, Група – „Критерий за допустимост
на кандидатите“ от Оценителен лист (Приложение 1 към Указанията), Заявлението
следва да бъде отхвърлено като недопустимо и на кандидата да се откаже БФП по
схемата.
При тези фактически данни съдът намира от правна страна
следното:
Оспорената Заповед е издадена от компетентен, съгласно
чл. 8, ал. 3 от ПМС № 393/ 22.11.2021 г. орган, министър на туризма, в изискуемата
писмена форма и при спазване на разписаната за издаването на акта процедура.
Редът и условията за предоставяне на безвъзмездна финансова
помощ по схема BG-*********-2021-05 са регламентирани с ПМС № 393/ 22.11.2021 г.,
издадено на основание чл. 113, ал. 1 от Закона за държавния бюджет на Република
България за 2021 г. Със Заповед № Т-РД-16-305/ 19.11.2021 г., издадена от Министъра
на туризма на основание § 3 от ЗР на ПМС № 393/ 22.11.2021 г., са утвърдени Указания
за кандидатстване и правила за предоставяне на безвъзмездни средства по посочената
схема (Указания). В чл. 11, ал. 1 от Правила за разглеждане на формулярите за
кандидатстване и контрол към Указанията (л. 122 от адм. дело № 1145/ 22 г. на
ВАС) е предвидено, че в случай на нередовност и/или непълнота на представените
документи кандидатът се уведомява чрез СУНИ, като се дава 7-дневен срок за
отстраняване на нередовностите и/или за предоставяне на допълнителна информация
към подадения формуляр за кандидатстване. В случая е изпратено уведомление до
кандидата, който в указания седемдневен срок е върнал коригиран Формуляр, в
който в съответната колона вместо първоначално отразеното „НЕ“ е отразил „НЕПРИЛОЖИМО“.
Следва да се отбележи, че за надлежно обявената процедура е характерно, че се явява
ускорена, като е обявен срок за подаване на проектни предложения и срок за изготвянето
на оценителен доклад и списък на проектните предложения, които са спазени и страните
не спорят относно провеждането на процедурата в това отношение. Спорът е с
оглед твърдението, че административният орган при издаване на оспорения акт не е
отчел върнатия коригиран Формуляр, поради което Заповедта е незаконосъобразна.
Това възражение е неоснователно. Дори да се счете, че е налице нарушение, тъй
като в Заповедта не е отразено получаването на коригиран Формуляр, предвид че в
оспорения акт като основание за недопустимост изрично е записано, че във формуляра
за кандидатстване кандидатът е декларирал „НЕ“ (не попадам в изброените обстоятелства),
а не „НЕПРИЛОЖИМО“, както е в коригирания Формуляр, то следва да се съобрази
следното:
С оглед приложимите от ПМС 393/ 21 г. норми, чл. 112 и
чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България, целта на
държавната помощ и разписаното в Указанията, че административният орган може да
изисква само веднъж отстраняване на нередовности или предоставяне на
допълнителна информация по подаденото заявление, то макар и в срок кандидатът
да е подал коригиран Формуляр, с него не са изпълнени изискванията на
относимите норми, поради което необсъждането в Заповедта на този Формуляр не се
явява такова съществено нарушение, което да опорочава същата до необходимост от
нейната отмяна. Видно от изпратеното Съобщение – уведомление за установени
нередовности, за да отговаря декларацията на изискванията, кандидатът е
следвало в съответната графа „потвърждавам декларираната информация“ да отрази –
„ДА“, за да отговаря на критериите за допустимост. Този извод се налага и от
нормата на чл. 7, ал. 4, т. 12 от ПМС № 393/ 21 г., а така също е указан и в
Инструкция за попълване на формуляра за кандидатстване (л. 136 от адм. дело №
1145/ 22 г. на ВАС), където е записано по отношение ред „декларация за
затруднено положение – е в затруднено положение“, че кандидатът трябва да
декларира с помощта на падащото меню в колона „потвърждавам декларираната
информация“, както следва: „да, в случай, че прецени, че не попада в изброените
обстоятелства“; „не, в случай, че прецени, че попада в изброените в
декларацията обстоятелства“ или „неприложимо, в случай, че предприятието не е
микро или малко“ (л. 143 от адм. дело № 1145/ 22 г. на ВАС). Като е отбелязал
„неприложимо“, а същевременно дружеството е малко предприятие по смисъла на чл.
2, т. 2 от Регламент (ЕС) № 651/2014 на Комисията от 17 юни 2014 година за обявяване
на някои категории помощи за съвместими с вътрешния пазар в приложение на членове
107 и 108 от Договора, а именно: „малки и
средни предприятия“ или „МСП“ означава предприятия, които изпълняват критериите,
определени в Приложение I, на практика кандидатът не е изправил нередовностите
и правилно административният орган е отчел това, като е издал оспорения акт. В
този смисъл посочването и обсъждането в Заповедта на коригирания Формуляр с
новото записване в него не би довело до друг резултат, поради което липсата му
не представлява съществено процесуално нарушение. Освен това Заповедта не
съществува самостоятелно, а е част от административната преписка, ведно с
всички действия и документи по проведената процедура, поради което липсата на
конкретно обсъждане в Заповедта, не сочи на липса на мотив за недопустимост на
кандидата, за да се счете за съществено процесуално нарушение.
На следващо място, общовъзприето е, че всеки нормативен
акт, съответно всяка правна норма, винаги имат една обща крайна цел, а именно: да
въздействат по максимално ефективен начин върху обществените отношения, които съответно
регулират. Както правните норми, така и актовете по правоприлагането им, в това
число и административните актове, освен общата им цел, съответстваща на крайната
цел на държавата, притежават специална и конкретна цел. Осъществявайки правоприлагаща
дейност, административните органи се ръководят, както от конкретните, така и от
крайните цели на прилаганите от тях правни норми, като приоритет по-скоро имат непосредствените,
доколкото те са с по-висока степен на конкретизация. В случая безспорна и ясно установима
е целта на утвърдената процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ
по процесната схема BG-*********-2021-05 – „Подкрепа на предприятия, упражняващи
дейност в един от следните кодове по КИД 2008 на НСИ 55, 56, 79, 82. 3, 86, 90,
93, 96.04", представляваща в същността си вид държавна помощ, като тази цел
директно е определена и произтича от нормите на ПМС № 393 от 22.11.2021 г., чл.
112 и чл. 113 от Закона за държавния бюджет на Република България за 2021 г. Мярката
е разработена като схема за предоставяне на държавна помощ под формата на безвъзмездни
средства за предприятия от туристическия сектор, които изпитват ликвидни затруднения
поради COVID-19. Същевременно конкретната цел на производството по предоставяне
на БФП и в частност на актовете, с които това производство завършва по отношение
на даден кандидат, в т.ч. и постановените откази по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ПМС
№ 393 от 22.11.2021 г., е да бъдат предоставени средства единствено на тези субекти,
които покриват изцяло законовите изисквания за предоставяне на финансова подкрепа.
Като се имат предвид събраните по делото доказателства, се налага изводът, че с
оспорения отказ е постигната, както генералната цел на закона, така и непосредствената
цел на предвиденото производство по допустимост, с оглед на което издаденият акт
е постановен при правилно прилагане на материалния закон.
С оглед изложеното, жалбата като неоснователна следва
да бъде оставена без уважение, а оспореният акт – потвърден.
При този изход на спора искането на ответника за разноски
се явява основателно и следва да бъде уважено, като на основание чл. 143, ал. 3,
във връзка с чл. 144 от АПК, чл. 78, ал. 3 и 8 от ГПК и чл. 24 от Наредбата за заплащането
на правната помощ в тежест на жалбоподателя следва да бъде възложено заплащането
на сумата от 100.00 лв. (сто лева), представляваща възнаграждение за юрисконсулт.
Мотивиран така и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Административен
съд – Добрич,
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ по жалба на „***“ ООД, със седалище и адрес на
управление в гр. Добрич, ул. „*** № 10, представлявано от управителя Н.М.А., против
Заповед № Т-РД-27-274/ 13.01.2022 г. на Министъра на туризма, с която е отхвърлено
заявление с вх. № BG-*********-2021-05-1016, подадено в Системата за управление
на националните инвестиции и е отказано на „***“ ООД предоставяне на безвъзмездна
финансова помощ по схема BG-*********-2021-05, обявена в изпълнение на държавна
помощ SA.100427 (2021/N) от 08.11.2021 г., на основание чл. 112, ал. 1 от Закона
за държавния бюджет на Република България за 2021 г.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление в гр. Добрич, ул. „*** № 10, представлявано от управителя Н.М.А. да
заплати на министерство на туризма сумата от 100.00 лв. (сто лева) съдебно –
деловодни разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Решението може да се обжалва чрез Административен съд
– Добрич пред Върховния административен съд на Република България в 14-дневен срок
от връчване на съобщението.
СЪДИЯ: