О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е №
1614
Пловдивският административен съд,I отделение,
I състав, в закрито заседание на осми август през две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ:
ДАРИНА МАТЕЕВА
като разгледа
докладваното от съдията частно административно дело № 2365 по описа
за 2019г., за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е
по реда на чл. 41 ал. 3, във връзка чл.
127ж, ал. 1 от
ДОПК.
Образувано
е по жалба, предявена от „ТРЕЙД ЕКСПРЕС Д.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Първомай, ул. „Княз Борис“ I №35, представлявано
от З.Д.-управител, срещу действия на
органи по приходите при дирекция „Фискален контрол“ при Централно управление
/ЦУ/ на Националната агенция по приходите /НАП/, обективирани в Протокол за
извършена проверка на стоки с висок фискален риск № 260301271733_3/08.07.2019г., издаден от Н.П.Н.на длъжност
„инспектор по приходите“ и Д.М.К.на длъжност „старши инспектор по приходите“,
потвърден с Решение № 255 от 17.07.2019
г. на Директор на Териториална дирекция /ТД/
на НАП – Пловдив.
В
жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на атакуваните действия, като
се иска тяхната отмяна от съда. Претендират се сторените разноски, съгласно
приложен списък.
Ответникът по
жалбата - Директор на ТД на НАП гр. Пловдив, не взима становище по жалбата.
I.По допустимостта
Процесните
действия са обжалвани в предвидения за
това срок пред териториалния директор по местонахождение на обекта, който с
Решение № 255 от 17.07.2019 г. е отхвърлил жалбата на „ТРЕЙД ЕКСПРЕС Д.“ ЕООД .
Така постановеният от горестоящия в йерархията
административен орган резултат и подаването на жалбата в рамките на предвидения
за това преклузивен процесуален срок, налагат извод за нейната процесуална
ДОПУСТИМОСТ.
ІІ. По същество:
От фактическа стана се установява следното.
На 08.07.2019 год., в 11:42 часа, при преминаване на ГКПП Капитан Петко
войвода на товарен автомобил с ремарке превозващ - 22 730 кг., Карантии, годни
за консумация от животни от рода на овцете или козите: замразени, е извършена
проверка на стоки, включени в приложение №1 към заповед ЗМФ-4/02.01.2014 г. на
министъра на финансите, за което е съставен протокол за извършена проверка на
стоки с висок фискален риск от ГКПП Капитан Петко № 260301271733К1 /08.07.2019
г.
На 08.07.2019 г. в присъствието на упълномощеното лице на „ТРЕЙД ЕКСПРЕС
Д." ЕООД - е установено, че транспортното средство е пристигнало на
декларираните от водача час, дата и място. В хода на проверката е установено,
че поставеното техническо средство за контрол на транспортното средство е с
ненарушена цялост. Същото е било свалено от служителите на фискален контрол.
Извършило се е разтоварване на стоката. След направен анализ в информационните
масиви на НАП било установено, че при последващо разпореждане със стоката,
събирането на дължимите данъци от проверяваното дружество, ще бъде невъзможно
или значително ще се затрудни. От горното е прието от органите по приходите ,
че за задълженото лице са налице обстоятелства посочени чл.121а, ал.З във
връзка с чл.121а, ал.2 от ДОПК. Предвид гореизложеното, на основание чл. 121а,
ал. 3 от ДОПК, във връзка с чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, във връзка с чл. 40 от ДОПК, органите по приходите предприемат действия за обезпечаване на
доказателства със срок на действие до 24 часа без разрешение на съда, като
стоката и оригиналните документи придружаващи стоката се изземват. В протокол
за предприети действия за обезпечаване на доказателства № 260301271733_3
/08.07.2019 г., е определено обезпечение в размер на 41459.20 лв.,
представляващо 30% от общата пазарна стойност на стоката.
На основание чл. 121а, ал. 3 от ДОПК във връзка с чл. 40 от ДОПК,
стоката е иззета, а също и всички оригинални документи, които я придружават.
Горните действия са предприети поради факта, че при извършен анализ в
информационните масиви на НАП, органите по приходите от дирекция „Фискален
контрол" са установили, че при последващо разпореждане със стоката,
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Като мотив в протокола е посочено, че дружеството не притежава
достатъчна кадрова обезпеченост за осъществяване на дейност; Несъответствие
между обема на вътреобщностните придобивания, декларирани от задълженото лице и
декларираните от чуждестранни лица вътреобщностни доставки към това лице.
Касовата наличност в лева към 31.12.2017 г. е в размер на 206 х. лв., което според
проверяващите е индикация за непълно отчитане на приходите от продажби,
съответно намаляване размера на внасяните данъци. Дружеството не притежава ДМА,
които да покрият данъчни вземания.
От дружеството е представено преводно нареждане за извършено плащане по
банковата сметка на ТД на НАП Пловдив, покриващо определения размер на
обезпечението в срок. След което, на основание чл. 10, ал. 3 от Наредба Н-2 от
30.01.2014 г. за условията и реда за осъществяване на фискален контрол върху
движението на стоки с висок фискален риск на територията на РБ и изискванията
към фискалните пунктове в сила от 04.02.2014 г., е снета забраната за
разпореждане със стоката.
В срока по чл. 41, ал. 1 във вр.
с чл. 127ж от ДОПК жалбоподателят е оспорил по административен ред процесните
действията на органите по приходите, обективирани в Протокол за извършена
проверка на стоки с висок фискален риск № 260301271733_3/08.07.2019г., издаден
от Н.П.Н.на длъжност „инспектор по приходите“ и Д.М.К.на длъжност „старши
инспектор по приходите“
С
Решение № 38/31.01.2018 г., както вече
бе казано, Директорът на ТД на НАП Пловдив е отхвърлил жалбата на „ТРЕЙД
ЕКСПРЕС Д.“ ЕООД.
При тази
фактическа обстановка от правна страна съдът съобрази следното:
Предмет
на съдебната проверка за законосъобразност са предприети от органите по
приходите действия за обезпечаване на доказателства в хода на проверка по
упражняване на фискален контрол. Правната уредба е в чл. 121а, ал. 3, във
връзка с чл. 40, ал. 1, чл. 13, ал. 3, т. 4 и Глава петнадесета „а“ - „Фискален
контрол върху движението на стоки с висок фискален риск“ от ДОПК. Съгласно чл.
121а, ал. 3 от ДОПК, при извършване на фискален контрол, в случаите по ал. 1 и
2 органът по приходите предприема и действия по чл. 40 за обезпечаване на
доказателства със срок на действие до 72 часа без разрешение на съда, като
стоката и документите за стоката се изземват. В този случай забраната за
разпореждане по чл. 13, ал. 3, т. 4 продължава своето действие, а стоката се освобождава
след представяне на обезпечение в пари или безусловна и неотменяема банкова
гаранция със срок на действие, не по-малък от 6 месеца, в размер 30 на сто,
съответно 10 на сто от пазарната стойност на стоката и след заплащане на
разноските по изземването и съхранението й.
При тази фактическа и правна обстановка съдът намира,
че в случая органите по приходите не са мотивирали действията си с наличието на
"обективни данни, презумиращи увереността на органите по приходите, че при
последващо разпореждане със стоката, събирането на дължимите данъци би било
невъзможно или значително затруднено“. Този съществен процесуален пропуск не е
отстранен и във фазата на упражнения административен контрол. Наведените в
решението на контролния орган данни относно дружеството - жалбоподател, сами по
себе си не водят по категоричен начин до обоснован извод за визираната хипотеза
на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК. Приложената хипотеза на правната норма изисква конкретни установявания от органа по
приходите, а не предположение, че при последващо разпореждане със стоката
събирането на дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително ще се
затрудни. Следва да отбележи, че в случая не е уточнено и събирането на кои
точно данъци ще бъде невъзможно или значително ще бъде затруднено. Няма данни
по преписката за вида и размера на данъчните задължения на дружеството, респ.
такива произтичащи от доставки на стоките, посочени в процесния
протокол. Не са ангажирани доказателства дружеството-жалбоподател да има
установени и непогасени публични задължения, респ. да има взаимоотношения с
„липсващи търговци“ или такива с рисков профил. Съжденията относно търговските
практики на жалбоподателя и цитирането данни от счетоводните му баланси не
обосновават, нито доказват, твърденията за реална невъзможност за събиране на
дължимите данъци. Неотносими към установяването на възможни затруднения при
събирането на данъците са и данните, касаещи наличието на декларирани от
дружеството трудови договори. Както в процесния протокол, така и в решението по
контрол липсва анализ на установените данни и обосновка посочените фактически
обстоятелства влияят негативно върху финансовото състояние на дружеството,
респ. създават риск за събирането на данъците, свързани с реализацията на
стоките с висок фискален риск. Обстоятелството, че по отношение на дружеството
е налице неприключило ревизионно производство също не обосновава изводите на
органите по приходите, след като към настоящия момент на ревизираното лице не
са установени допълнителни задължения
към бюджета.
В тази
връзка следва да се посочи, че макар и действайки при условията на оперативна
самостоятелност по чл. 121а, ал.2 ДОПК, то съгласно чл. 169 от АПК във вр. с §
2 от ДР на ДОПК при оспорване на акт, издаден при оперативна самостоятелност,
съдът проверява дали органът разполага с такава оперативна самостоятелност и
спазил ли е изискването за законосъобразност на административните актове, вкл.
дали с избраната от него възможност се постига целта, за която законът го е
оправомощил да издаде акта и ако тази цел се постига – доколко са спазени
изискванията за съразмерност, регламентирани в чл. 6 от АПК. В съдебната
практика е възприето, че е въпрос на законосъобразност дали административният
орган не е нарушил рамките на оперативната му самостоятелност и дали не е
упражнил превратно правото си на свободна преценка /така напр. Решение № 2653
от 25.02.2013 г. по адм. д. № 10673/2012 г. на ВАС на РБ/.
Действието
за обезпечаване на доказателства по ал. 3 на чл. 121а от ДОПК засяга в
значителна степен правната сфера на лицата, тъй като поражда изискване за
внасяне на гаранция за освобождаване на иззетата стока в кратки срокове, а при
невнасяне на такава – стоката се смята за изоставена в полза на държавата (чл.
121а, ал. 4 от ДОПК). Възможността за загубване на стоката при невнасяне на
гаранцията в срок, тоест потенциалното засягане на правото на собственост на
лицето предполага и изисква предприемането на действията по обезпечение на
доказателствата да бъде обусловено от една ясна, категорична и обоснована
констатация на органа по приходите за наличие на хипотеза на чл. 121а, ал. 2 от ДОПК, каквото в случая липсва.
Или с
оглед изложеното, съдът намира за необоснован изводът на органите по приходите,
че при последващо разпореждане със стоката по процесните доставки събирането на
дължимите данъци ще бъде невъзможно или значително затруднено, което прави
незаконосъобразни действията по обезпечаване на доказателства, обективирани в
процесния протокол.
Изходът
на настоящото дело налага на жалбоподателя да бъдат присъдени сторените
разноски. Същите се доказаха в размер на 2224 лева,
от които 50 лв. държавна такса, и 2174 лева заплатен
адвокатски хонорар.
Ето защо, Административен
съд Пловдив,Първо отделение,I състав
О П Р Е Д Е
Л И:
ОТМЕНЯ действията на органите по
приходите при извършване на фискален контрол върху движението на стоки с висок
фискален риск,собственост на „ТРЕЙД ЕКСПРЕС Д.“ ЕООД, ЕИК *********, седалище и
адрес на управление: гр. Първомай, ул. „Княз Борис“ I №35, представлявано от управителя
З.Д., обективирани в Протокол за извършена проверка на стоки с висок фискален
риск № 260301271733_3/08.07.2019г., издаден от Н.П.Н.на длъжност „инспектор по
приходите“ и Д.М.К.на длъжност „старши инспектор по приходите“, потвърден
с Решение № 255 от 17.07.2019 г. на
директор на Териториална дирекция /ТД/
на НАП – Пловдив.
ОСЪЖДА Териториална дирекция на
Националната агенция по приходите – Пловдив да заплати на „ТРЕЙД ЕКСПРЕС Д.“
ЕООД, ЕИК *********, седалище и адрес на
управление: гр. Първомай, ул. „Княз Борис“ I №35, представлявано от управителя З.Д., сумата от 2224 /две хиляди двеста двадесет и четири/лева
разноски по делото.
Определението
не подлежи на обжалване.
СЪДИЯ: