Решение по дело №422/2024 на Административен съд - Смолян

Производството е по реда на чл. 118 КСО.

Образувано е по жалба на Н. С. Я. [населено място] община Д. срещу Решение № 2153-20-93/ 25.10.2024г. на директора на ТП на НОИ-[област], с което е оставено в сила Разпореждане № 202-02-220-5 от 05.09.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП на НОИ-[област]. С последното е отпуснато парично обезщетение за безработица за периода: 01.09.2023г. – 31.08.2024г. в размер на 23,75 лв. дневно; жалбоподателката оспорва размера на обезщетението.

В жалбата се сочи, че решението е издадено в противоречие с материалния закон и при допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Конкретните доводи и съображения на жалбоподателя са в няколко насоки. Твърди се, че Регламент №883/2004г. е пряко приложим и независимо от промените във вътрешното право, настъпили в хода на административното производство, то принципите на регламента остават непроменени и следва да се прилагат пряко и непосредствено. Твърди се още, че неправилно административния орган е приложил нормата на чл. 62 пар.3, вместо чл. 62 пар. 1 и 2 от регламента; също, че правопораждащата дата за обезщетение е датата на прекратяване на трудовото правоотношение, както и че правопорождащите за жалбоподателката факти са се осъществили преди влизане в сила на чл.54б ал.8 КСО. Посочено е, че не е налице хипотезата на заварено правоотношения, тъй като предпоставките за отпускане на ПОБ са били налице към момента на подаване на заявлението. Според жалбоподателя, въпросът е за действието на новия закон спрямо висящо процесуално правоотношение. Твърди се, че административният орган е нарушил принцип, уреден в Решение по к.д. № 9/ 2020г. на КС, според което не могат да се накърняват или отнемат правомерно придобити субективни права, както и че с прилагането на чл. 54б ал.8 КСО в случая, се нарушава правната сигурност и предвидимост. В жалбата се твърди, че базата за изчисляване на обезщетението е трудовото възнаграждение от последната заетост съобразно чл. 62 пар.1 и пар. 2 от Регламента и съобразно Заповед №РД -06-7/ 3.06.2014Г. на Министъра на труда и социалната политика, с която се дава указание, че обезщетението се начислява по реда на чл.54б КСО. Твърди се, че Регламента не допуска национално законодателство, което да ограничава размера на обезщетението и той следва да се прилага пряко.

По отношение на твърдението за съществено нарушение на административно-производствените правила, в жалбата се твърди, че административният орган е спрял производството за необосновано дълъг период от време, което е в противоречие с европейските правила за координация на системите за социална сигурност, които не предвижда възможност за спиране на производства по отпускане на ПОБ. Твърди се, че Регламент №987/2009г. дори, предвижда предварително получаване на обезщетение от лицето при спор между институции от различни държави, както и че със спирането административният орган е позволил да изтече необосновано дълъг период и да се приеме новата разпоредба на чл. 54б ал.8 КСО, което е злоупотреба с власт. Жалбоподателят сочи, че ответникът е нарушил Наредбата за отпускане и изплащане на ПОБ, приета с ПМС №32/ 11.02.22г., изменена 2024г., според която до постъпване на отговора от другата държава, органът следва да се произнесе на база налични редовни документи и на база данните по чл. 5 ал.4 т.1 КСО. В случая, отговорът от [държава] е постъпил преди приемане на чл. 54б ал.8 КСО. Твърди се, че ответникът е проверявал официални документи, които според чл.5 пар.1 от Регламент 987/2009г. имат удостоверителна стойност, както и че в електронното досие на жалбоподателя не се съдържат всички актове, издадени от административния орган.

Иска се отмяна на решението и връщане преписката на административния орган с указания да приложи чл. 62 пар. 1 и 2 от Регламент №883/2004г. от 29 април 2004г. за координация на системите за социална сигурност. Претендират се разноски.

В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована не се явява и не изпраща представител. Депозирано е подробно становище вх.№ 3257/05.12.2024г. Депозирана е също молба вх.№ 3406/ 19.12.2024г. от пълномощника, в която се излагат съображения по същество и се сочи актуална съдебна практика на АС – [област] по идентични случаи.

Ответникът – директор на ТП НОИ-[област] редовно призован не изпраща представител в съдебно заседание. Депозирано е подробно писмено становище вх.№ 3266/05.12.2024г., с което се оспорва жалбата и се претендират разноски.

Установени по делото релевантни факти и обстоятелства, и доказателствата за тях:

С обжалваното решение е оставено в сила Разпореждане № 202-02-220-5/05.09.2024г. на ръководителя на осигуряването за безработица, с което е отпуснато ПОБ в размер на 23,75 лв. на ден за периода от 01.09.2023г. до 31.08.2024г. Решението е издадено в законовия срок, като в мотивите си органът приема, че е налице хипотезата на чл. 54б ал.8 КСО. Мотивира се, че нормата се прилага от момента на влизането и в сила, в т.ч. и за заварени правоотношения, при които ПОБ не е отпуснато, независимо от датата на прекратяване на осигуряването и от датата на подаване на заявлението. Посочено е, че разликата в законодателния подход между чл. 62 пар. 1 и чл. 62 пар.3 от Регламент 883/2004г. /липсата на израза „изключително“ в пар.3/ , както и принципа да се координират, а не да се уеднаквяват националните законодателства, обуславя изчисляването на ПОБ съобразно особеностите на националното право. Когато лицата попадат в определението за напълно безработни лица, които по време на последната заетост в друга държава са пребивавали в [държава] /чл. 65 пар. 5 „а“ от Регламент 883/2004г./ и съществува норма от националното право, която да урежда съответния случай, то изчисляването на ПОБ по чл. 62 пар.3 от Регламента не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионалния доход, получаван от лицето при последната му работа.

Решението е връчено на 30.10.2024г. /л.18/ и е обжалвано на 11.11.2024г., или в законоустановения срок, от адресат на акта, за когото е налице правен интерес и пред родово и местно-компетентния съд, поради което жалбата е допустима.

По делото се установява, че на 21.09.2023г. /л.93/ жалбоподателката в качеството и на безработно лице подава заявление за отпускане на ПОБ като декларира, че последно е упражнявала трудова дейност във [държава] и правоотношението и е прекратено на 01.09.2023г.

На 06.10.2023г. /л.85/ жалбоподателката подава и заявление за удостоверяване на осигурителни периоди от друга държава – [държава], като сочи период за удостоверяване от 21.08.2023г. до 31.08.2023г. и посочва работодателя си във [държава]. Според приложената към това заявление Декларация /л.86/, Н. Я. от 01.01.2018г. до 03.04.2020г. е работила като ш. в [държава]; от 04.04.2020г. до 22 май 2020г. е живяла в [държава]; от 23 май 2020г. до 31.07.2020г. е работила в [държава] като сезонен работник; от 01.08.2020г. до 31.07.2021г. е получавала обезщетения за безработица; от 01.08.2021г. до 23.03.2022г. е живяла в [държава]; от 24 март 2022г. до 31 март 2023г. е работила като ш. в [държава]; от 01.04.2023г. до 20.08.2023г. е живяла в [държава]; от 21.08.2023г. до 31.08.2023г. била във [държава] като работник в селското стопанство. В декларацията е посочено, че лицето е с постоянен адрес в [държава] и нищо не го свързва с [държава].

С писмо от 17.10.2023г. на НОИ, изпратено до ОД МВР-[област] /л.55/ се искат данни за влизане и излизане от страната на Н. Я., която е подала заявление за отпускане на обезщетения за безработица с осигурена заетост, която е кратка – от 21.08.2023г. до 31.08.2023г. Видно от получения на 19.10.2023г. отговор /л.54/ е, че Н. Я. влиза в [държава] на 03.09.2023г. в 11,32ч.

Производството по подаденото от Н. Я. заявление е спряно от административния орган до получаване на доказателствата от [държава], на основание чл. 54г ал.4 КСО с разпореждане от 29.09.2023г. /л.83/. В отговор на отправените искания по реда на електронния обмен, на 05.08.2024 /л.56 и сл./ са постъпили СЕД U017 и U004. С първия документ се удостоверява осигурителен периода от 21.08.2023Г. до 31.08.2023г. включително, с посочено основание – изтичане срока на договора. С втория документ се удостоверява осигурителен доход за времето от 21.08.2023г. до 31.08.2023г. в размер на 725,76 евро.

На 07.08.2024г. /л.35/ с разпореждане производството е възобновено и с разпореждане от 05.09.2024г. /л.24/ е отпуснато обезщетение в размер на 23,75 лв. дневно за периода от 01.09.2023г. до 31.08.2024г.

Правни изводи.

Обжалваното решение на директора на ТП на НОИ – [област] е издадено от компетентен орган, в кръга на неговата териториална и материална компетентност, съобразно изискванията на чл. 117, ал. 1 т.2 б. „б“ КСО. Административният акт е постановен в съответствие с изискуемата по чл. 117, ал. 3 КСО и чл. 59, ал. 1 и ал. 2 от АПК, във връзка с чл. 117, ал. 5 КСО писмена форма и съдържа фактическите и правните основания за издаването му в достатъчно подробен вид, позволяващ осъществяването на ефективен съдебен контрол за материална законосъобразност.

При издаване на атакувания акт не са допуснати сочените в жалбата съществени процесуални нарушения, свързани с необосновано дълго спиране на производството пред административния орган. Според чл. 54г ал.4 КСО, длъжностното лице спира производството в две хипотези: 1.когато е необходимо събиране на доказателства за осигурителен стаж и/или осигурителен доход, придобит при прилагане на разпоредбите на международен договор, по който [държава] е страна, или на европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност; 2. когато е необходимо извършване на проверка от контролен или друг компетентен орган относно обстоятелства от значение за правото или размера на обезщетението; в този случай спирането е до приключване на проверката, но за не повече от 6 месеца.

В разпореждането за спиране от 29.09.2023г. /л.83/ административният орган е изложил съображения, че не може да се произнесе докато не се съберат доказателства за осигурителния доход, получен във [държава], както и че лицето е подало заявление за служебно удостоверяване на осигурителен период. Разпореждането за спиране е връчено на 06.10.2023г. /л.83/ и не е обжалвано по реда на чл. 117 ал.1 т. 2 „ж“ КОСО в 14-дн. срок, поради което е влязло в законна сила на 20.10.2023г. Твърденията в жалбата, че органът е следвало да се произнесе само на база наличните документи без да спира производството за събиране на документи за стаж и доход, е неоснователно. От една страна лицето е подало заявление за служебно удостоверяване на тези обстоятелства. От друга страна, нормата на чл. 54г ал.4 КОС задължава, а не дава възможност за преценка на длъжностното лице дали да спре производството, когато е необходимо събиране на доказателства за стаж и доход. На свой ред, позоваването в жалбата на чл. 5 ал.4 т.1 КСО е необосновано, тъй като жалбоподателката няма доход и стаж само от осигурител в [държава], а има доход и стаж, получени и от работодател във [държава]. А според чл.8 ал.3 и ал.4 от Наредбата за отпускане и изплащане на паричните обезщетения за безработица, когато се декларира стаж, придобит в държава, с която се прилага международен договор, по който [държава] е страна, или европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност и не се представят доказателства или е необходимо изясняване на обстоятелства, се извършва проверка и този стаж се удостоверява по установения ред. Най-накрая, неизследването на действителната фактическа обстановка от страна на административния орган, би било нарушение по чл. 35 АПК. Т. нарушение в случая административният орган не е допуснал.

При издаване на решението е спазен материалния закон.

Размерът на паричното обезщетение за безработица, е уреден в чл. 54б КСО. Според ал.1 на посочената разпоредба, дневното парично обезщетение за безработица е в размер 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица. Според ал.8 на посочената разпоредба, когато в периода по ал. 1, от който се определя среднодневното възнаграждение или среднодневният осигурителен доход, или в месеца, в който е прекратено осигуряването, се включва осигурителен стаж, придобит по законодателството на държава, с която се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност, при определяне размера на паричното обезщетение за безработица се вземат предвид:1. доходите, получавани от лицето по време на последната му работа;2. всички доходи в [държава], включително съответните доходи за периодите по ал. 7, както и доходите в други държави, за които се прилагат европейските регламенти за координация на системите за социална сигурност за последните 24 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването.

Разпоредбата на чл. 54б ал.8 КСО е приета на 09.08.2024г. Целта на законодателя с приемането и е да осигури справедливост при определяне размера на ПОБ за лицата с осигурители само в [държава] и за тези, които са с осигуряване както в [държава], така и в държава-членка на ЕС.

В случая, заявлението за отпускане на ПОБ е от 21.09.2023г. На 29.09.2023г. производството е спряно до получаване на доказателства от компетентната институция във [държава]. На 05.08.2024г доказателствата са получени и на 7.08.2024г. производството е възобновено. Междувременно, през м. август 2024г. влиза в сила новата разпоредба на чл. 54б ал.8 КСО. Разпореждането за отпускане на ПОБ е издадено на 05.09.2024г.; по жалба срещу него на 25.10.2024г. е постановено обжалваното решение.

Или, според фактите по делото, които не са спорни, доходът е придобит извън страната; прекратяването на договора на 01.09.2023г. и подаването на заявлението на 21.09.2023г. са преди приемането на чл.54б ал.8 КСО; издаването на разпореждането на 5.09.2024г. и на решението на 25.10.2024г. са при действието на вече приетата нова разпоредба. При това положение, обосновано административният орган при издаване на решението се е позовал на действащата към момента на издаването на акта разпоредба на чл. 54б ал.8 КСО. При липса на изрично предвидено в закона обратно действие или действие определен период след обнародването, то разпоредбата влиза в сила три дни след обнародването. Нормата се прилага, след като влезе в сила и към производства, образувани преди приемането и. Така, завареното производство, по което не е отпуснато ПОБ, се преурежда занапред с влизане в сила на новата материално-правна норма.

Когато законодателят прецени, че е необходимо регулиране на определени обществени отношения по специфичен начин, свързан с действие на правни норми във времето извън установения в закона принцип, указва това изрично, напр. като посочва, че заварените производства се довършват по досегашния ред или, че закона влиза в сила с изключение на конкретна разпоредба и т.н. В случая, чл. 54б ал.8 КСО се прилага 3 дни след обнародването, поради което към момента на издаване на атакуваното решение органът е бил длъжен да се съобрази с тази разпоредба. За започнали преди приемането на разпоредбата производства и неприключили до приемането и, следва да се приложи новата норма, тоест тя ще обхване и заварените случаи. При положение, че в ЗИД на КСО, обнародван в ДВ бр. 67/2024г. не се съдържа разпореждане за активиране действието на нормата на чл. 54б, ал.8 КСО във времето по начин, различен от принципа, следва да се приеме че новата разпоредба касае и заварените случаи.

Определянето на размера на ПОБ не възниква по силата на закона, а е необходимо да бъде издаден административен акт от компетентния административен орган, в който се преценя приложимото право не към момента на подаване на заявлението, а към момента на издаване на акта. След като изпълни задълженията си по чл. 35 и чл. 36 АПК, т.е. събере необходимите доказателства, органът следва да се произнесе, както е направил и в случая. Неоснователно е твърдението в жалбата, че в случая няма заварено правоотношение, тъй като материалноправните предпоставки за реализиране правото на получаване на ПОБ са били налице към момента на подаване на заявлението. Действително, това право е съществувало към момента на подаване на заявлението, но както се посочи по-горе, получаването на ПОБ става въз основа на издаден административен акт, при произнасянето на който, органът следва да се съобрази с действащото право към момента на произнасянето.

Следва да се има предвид, че изчисляването на ПОБ е предвидено в чл. 62 от Регламент (ЕО) №883/2004. Този регламент определя правилата за защита на социална сигурност при движение в рамките на ЕС. Един от основните му принципи е институциите да си сътрудничат тясно и да се подпомагат взаимно в полза на гражданите. Според чл. 62 пар.5 б.“а“ от Регламента, безработното лице, посочено в параграф 2, първо и второ изречение има право на обезщетения в съответствие със законодателството на държавата членка по пребиваване. Жалбоподателката отговаря на изискванията за напълно безработно лице по см. на чл. 62 пар.2 изреч.1 от Регламента. Поради това и попада в хипотезата на чл. 62 пар.3 от Регламента. Според тази разпоредба, чрез дерогация от параграфи 1 и 2, що се отнася до пограничните работници, обхванати от член 65, пар. 5, буква „а“, институцията по местопребиваване взема предвид заплатата или професионалните доходи, получени от лицето в държавата членка, на чието законодателство то е било подчинено по време на последната си дейност като заето или самостоятелно заето лице, в съответствие с регламента за изпълнение. Нормата на чл. 62 пар. 3 от Регламент 883/2004 е изключение от правилото за изчисляване на обезщетението изключително от трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани при последната работа по трудово правоотношение.

Горното обуславя извод, че с Регламента се дава възможност ПОБ да се изчисли в зависимост от особеностите на националното право, ако в него има предвидени такива норми, при задължително отчитане на възнаграждението от последната работа. В случая, жалбоподателката попада под определението за напълно безработно лице, което по време на последната заетост в друга държава членка е пребивавало в [държава] /чл. 65 пар.5 б.“а“/ и има правна норма във вътрешното право, която урежда този случай. При тази ситуация, изчисляването на ПОБ по чл. 62 пар.3 от Регламент 883/2004 не се извършва изключително от трудовото възнаграждение или професионален доход, получавани от лицето при последната му работа, както правилно е преценил административния орган.

По отношение на размера, съдът счита, че същия е определен правилно. Взети са предвид доходите на Я. по време на последната и работа във [държава] – тя е само за 10 дни, както и доходите на лицето в [държава] от 01.09.2021г. до 31.08.2023г. – за последните 24 месеца, предхождащи прекратяване на осигуряването.

Предвид изложеното, съдът счита жалбата за неоснователна, поради което същата следва да се отхвърли.

С оглед изхода на делото и на осн.чл. чл. 143, ал.3 АПК в полза на ответника следва да се присъдят разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.; разноските са претендирани в законоустановения срок и са представени доказателства за реализирането им.

Мотивиран от горното, АС-[област]

 

Р Е Ш И

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Н. С. Я. [населено място] община Д. срещу Решение № 2153-20-93/25.10.2024г. на директора на ТП на НОИ-[област], с което е оставено в сила Разпореждане № 202-02-220-5 от 05.09.2024г. на ръководител на осигуряването за безработица в ТП НОИ [област].

ОСЪЖДА Н. С. Я. [ЕГН] да заплати на Национален осигурителен институт разноски за юрисконсулт в размер на 100 лв.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.