ПРОТОКОЛ
№ 133
гр. Пловдив , 29.07.2021 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ в публично заседание на двадесет и
девети юли, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Михаела Хр. Буюклиева
Членове:Надежда Ив. Желязкова
Каличкова
Стоян Ат. Германов
при участието на секретаря Мила Д. Тошева
и прокурора Димитър Ангелов Ангелов (АП-Пловдив)
Сложи за разглеждане докладваното от Михаела Хр. Буюклиева Въззивно
частно наказателно дело № 20215000600400 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Исканото лице В. Г. Г. се намира в Ареста - П., при добър звук и
картина на линията по „Skype“, с оглед разпоредбата на чл.64, ал.7 от НПК.
В съдебната зала се явява защитникът му адв. Т., който представя
пълномощно.
За Апелативна прокуратура - Пловдив се явява прокурор Димитър
Ангелов.
В съдебната зала присъства и системният администратор на Апелативен
съд – Пловдив – Валентина Нончева.
ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.
Адв.Т.: Да се даде ход на делото.
ИСКАНОТО ЛИЦЕ Г.: Да се гледа делото.
Съдът, след съвещание, намира, че са налице основанията за даване ход
на делото, поради което
1
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.
ДОКЛАДВА се делото от съдията-докладчик с прочитане частната
жалба на исканото лице В.Г., подадена чрез неговия защитник адв.У. срещу
определението на Окръжен съд П., постановено по ЧНД № 1619/2021 по
описа на същия съд.
Съдебният акт се атакува като неправилен и незаконосъобразен. Иска
се неговата отмяна и определяне на по-лека мярка за неотклонение спрямо
исканото лице Г..
Разясниха се на страните правата по чл. 274 и чл. 275 от НПК.
ПРОКУРОРЪТ: Искания за доказателства и за отводи нямам.
Адв.Т.: Поддържам жалбата. Нямам искания за отводи и
доказателствени искания.
Исканото лице Г.: Поддържа жалбата на защитника си. Нямам
доказателствени искания. Нямам отводи към състава на съда.
Съдът, с оглед изявленията на страните, намира, че делото е изяснено от
фактическа страна и следва да се даде ход на съдебните прения, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА СЪДЕБНИТЕ ПРЕНИЯ.
ПРОКУРОРЪТ: Уважаеми апелативни съдии, ще моля да оставите без
уважение като неоснователна жалбата на исканото лице В.Г. срещу
определението на П. окръжен съд, с което спрямо него е била взета най-
тежката мярка за неотклонение „задържане под стража“. Европейската
заповед, въз основа на която е направено искането за задържане под стража е
издадена от компетентен орган, в изискуемата от закона писмена форма и
преведена на български език. Същата съдържа данни относно самоличността
на исканото лице и информация относно наличието на наказателното
производство по отношение на него, което се води в Г.. Посочени са правната
2
квалификация на престъплението, обстоятелствата, при които е било
извършено. Европейската заповед за арест на исканото лице и предаването му
с оглед провеждане на наказателното преследване е за трафик на хора, като
съответно наказанията, които се предвиждат в издаващата държава за
посочените деяния са наказуеми с лишаване от свобода повече от една
година, с оглед разпоредбата на чл. 36 ал. 1 от ЗЕЕЗА.
В конкретния случай с оглед на обстоятелството, че за трафик на хора
не се изисква двойна наказуемост, съгласно изричната разпоредба на чл. 36
ал. 2 т. 3 от ЗЕЕЗА, но независимо от всичко останало въпросните деяния, за
които се иска задържане от Апелативен съд С. са за провеждане на
наказателното производство и по българския закон. Считам, че при
евентуално изменение на мярката за неотклонение съществува реална
опасност Г. да се укрие, независимо от обстоятелствата, че същият има
постоянен адрес на територията на Република Б.. Считам, че с оглед
константната съдебна практика, с оглед тежестта на престъплението за
провеждане на наказателното производство срещу Г. и наказателна репресия
съвсем резонно следва да се приеме, че има опасност същият да се укрие.
Същият е извършвал престъпления на територията на друга държава членка
на Европейския съюз, съответно след извършването на деянието същият се е
установил на територията на Р. Б. и именно с оглед посоченото обстоятелство
считам, че при изменение евентуално на така определената мярката за
неотклонение съществува реална опасност същия да се укрие.
Адв. Т.: Уважаеми апелативни съдии, аз ще ви моля да отмените
определението на първоинстанционния съд като неправилно. Безспорно е,
просто за протокола, не го обяснявам за вас, смисълът на тази мярка за
неотклонение е да бъде осигурено участието на подзащитния ми в
разглеждане на делото за основателност на ЕЗА. Тезата си ще развия пред
окръжния съд, където се гледа по същество. Тук има един основен проблем. В
Б. от 2018 г., в Специализираната прокуратура има висящо производство по
чл. 180 и чл. 181 от НК, т.е., текстове за трафик на хора. Безспорно е, че не
може да се води производство и в Б., и в Г.. Прави впечатление, че в
Специализираната прокуратура досъдебното производство е с № **/2021 г.,
но прокурорската преписка е с №****/2018 г.
3
Също има един много интересен факт. По това производство се водят
активни процесуално-следствени действия и това не е измислица на защитата,
а е факт, който да, верно, има повече доказателства по ЕЗА, а не по
настоящото производството, но забележете - на 21.07.2021 г., когато е
задържан, с определение на Специализирания наказателен съд е разрешено
претърсване и изземване в дома на В.Г., което е сторено точно по това
производство. Аз не искам да влизам повече по същество, защото
действително това касае производството по същество по ЕЗА, но според мен
има значение. Между другото делото в окръжния съд по ЕЗА е насрочено
днес за 13,15 ч. Аз разбира се, ще направя това искане да бъде направена
официална справка в Специализираната прокуратура дали е висящо такова
производство и дали са извършвани такива действия, за които твърдя, и
разбира се, ако ми се уважи искането ще бъде отложено за да се изиска тази
справка. Всичко това го казвам, защото целта на настоящото производството
е г-н Г. да бъде осигурен в това производство. Аз обаче не виждам опасността
и то реалната опасност подзащитният ми да се укрие. Само и единствено
тежестта на обвинението не може и според мен и не следва да бъде
основанието, да се доказва реалната опасност да се укрие. Колегата, с
огромните ми уважения към него, си позволи да каже, че е извършено
престъпление в Г.. Апропо, той не е стъпвал в Г. и евентуалните му обвинения
ще бъдат за помагачество, тъй като е ясно от това, което се запознах от ЕЗА,
че осигурявал транспортни средства в Б.. Така, че в Б. не знам дали е
извършвал престъпление, но в Г. не е извършвал престъпление. Но това е
въпрос по същество и не бива да се твърди, че той ги е извършил тези
престъпления. Може да има обосновано предположение, но чак извършено
престъпление това ще го реши съдът.
Безспорно е, че е с постоянен адрес, живее в гр. С., с пълнолетно дете,
съпругата му, която е защитник по делото, не е осъждан. Всичко това ми дава
основание да твърдя пред вас, че поне реална опасност да се укрие не
съществува. Хипотетична винаги е налице, но закона борави с реална.
Затова аз ще ви моля да отмените определението на
първоинстанционния съд и да определите друга, по-адекватна мярка за
неотклонение, която няма да бъде пречка и ще осигури присъствието на В.Г.
в производството пред окръжен, респ. пред апелативен съд за ЕЗА.
4
ИСКАНОТО ЛИЦЕ В. Г. Г. /за лична защита/:
Съгласен съм с казаното и няма какво да добавя. В Г. съм бил много
пъти, но не знам за кога става въпрос. Тази година и миналата не съм бил,
доколкото си спомням. Не помня от кога не съм бил там.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ПОСЛЕДНА ДУМА НА ИСКАНОТО ЛИЦЕ:
ИСКАНОТО ЛИЦЕ В. Г. Г.: Искам да ми бъде променена мярката.
Съдът се оттегли на тайно съвещание.
След тайно съвещание отново се осъществи видеоконферентна връзка с
ареста.
Съдът, след съвещание, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.43 от ЗЕЕЗА вр. чл.64, ал.7 от НПК.
Образувано е по частна жалба на адв.Д.У., защитник на исканото лице
В. Г. Г., срещу протоколно определение № 445/23.07.2021г. на Окръжен съд
гр.П., постановено по ЧНД № 1619/2021г. по описа на същия съд, с което е
взета мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо исканото лице
въз основа на ЕЗА, издадена от зам.апелативен прокурор при Апелативна
прокуратура Т., Република Г..
В жалбата се сочи, че не са налице основанията за определяне на мярка
за неотклонение „задържане под стража” спрямо исканото лице Г.. Прави се
искане за отмяна на определението на първоинстанционния съд и вземане на
по-лека мярка за неотклонение спрямо последния.
В съдебно заседание защитникът на исканото лице поддържа жалбата и
излага допълнителни съображения.
Исканото лице Г. се присъединява към казаното от неговия защитник и
5
иска да му се наложи по-лека мярка за неотклонение.
Представителят на Апелативна прокуратура гр.П. изразява становище,
че жалбата е неоснователна, а атакуваният съдебен акт, като правилен и
законосъобразен, следва да се потвърди.
Съдът, след като анализира доказателствата по делото, поотделно и в
тяхната съвкупност, изложеното в жалбата и заявеното от страните, намира за
установено следното:
Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок от
надлежна страна в процеса. Разгледана по същество е неоснователна.
За да постанови определението си, Окръжен съд гр.П. е приел, че в
случая са налице основанията, визирани в чл.63 от НПК, за вземане мярка за
неотклонение „задържане под стража” спрямо исканото лице Г..
Този извод се споделя изцяло от въззивния съд.
Срещу исканото лице е налице Европейска заповед за арест, издадена
въз основа на заповед за арест № 22/21.07.2021г. от следовател от Втори
специален отдел на Околийски съд Т., Република Г.. Срещу Г. се води
разследване за две тежки престъпления - участие в организирана престъпна
група, наказуемо с лишаване от свобода от пет до десет години, и съучастие в
незаконно вземане и превозване на граждани на трети страни, влезли на
гръцка територия без право на влизане, с цел извличане на печалба, серийно,
акт, от който би могло да произтече опасност за човека, наказуемо с
лишаване от свобода от десет до петнадесет години. Деятелността му покрива
признаците на престъпления по чл.187, 1, 2, 12, 14, 16, 17, 18, 26, 27, 45, 47,
51, 52, 57, 79, 80, 94 от НК на Република Г..
Същите деяния съставляват престъпления и по смисъла на НК на
Република Б. - чл.321, ал.3 вр. ал.2 от НК и чл.280, ал.2, т.4, т.5 и т.6 вр. ал.1
от НК/ и се наказват с лишаване от свобода. Те са и изключени от
изискването за двойната наказуемост, съгласно чл.36, ал.3, т.1 и т.13 от
ЗЕЕЗА.
Исканото лице се намира в Република Б., поради което въззивният съд
6
също намира, че съществува реална опасност той да се укрие. В подкрепа на
този извод е и обстоятелството, че е пребивавал извън пределите на страната.
Горният извод не се оборва от изложените от защитата доводи за
постоянен адрес, семейно положение. Същите не са били пречка лицето да
пътува.
Тези за висящо наказателно производство в страната за същите деяния,
за които се иска предаване на компетентните гръцки органи, не са подкрепени
от доказателства.
Като се има предвид изложеното настоящата инстанция счита, че за да
се осигури участието на исканото лице Г. в производството по изпълнение на
Европейската заповед за арест, следва да му се вземе мярка за неотклонение
„задържане под стража”.
Поради изложеното Пловдивският апелативен съд намира, че
определението на Окръжен съд гр.П. е законосъобразно и обосновано и като
такова следва да се потвърди, а жалбата, като неоснователна, да се остави без
уважение.
Воден от гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 445/23.07.2021г. на
Окръжен съд гр.П., постановено по ЧНД № 1619/2021г. по описа на същия
съд, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража” спрямо
исканото лице В. Г. Г., ЕГН **********, въз основа на ЕЗА, издадена от
зам.апелативен прокурор при Апелативна прокуратура Т., Република Г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
Протоколът изготвен в съдебно заседание.
Заседанието се закри в 10.23 часа.
7
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
Секретар: _______________________
8