№ 405
гр. Варна, 14.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
дванадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Ивелина Владова
Членове:Антония Якимова
мл.с. Елица Н. Ж.а
при участието на секретаря Доника Здр. Христова
като разгледа докладваното от мл.с. Елица Н. Ж.а Въззивно гражданско дело
№ 20253100500072 по описа за 2025 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба вх.№ 99100/06.12.2024 г. при ВРС,
подадена от Ю. Ж. Б., чрез пълномощника адв. Н. Г., срещу Решение №
4060/14.11.2024 г., постановено по гр.д. № 6412/2023 г. по описа на ВРС, В
ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от Ю. Ж. Б. иск срещу Община
Варна за заплащане на сумата от 1770 лева /като правоприемник на Д... Б./, с
която ответникът се е обогатил без правно основание, и представляваща
стойността на извършените от Д... Б. подобрения в имот, представляващ
апартамент № 23, находящ се в гр. Варна, район А..., бл. ..., изразяващи се в
монтаж на нова ПВЦ дограма /три броя прозорци и две врати към терасите/,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до изплащане на
задълженията.
Във въззивната жалба са изложени оплаквания за необоснованост на
първоинстанционното решение, поради необсъждане на всички доказателства
по делото. Жалбоподателят твърди, че от показанията на допуснатия свидетел
се установява, че сградата е строена през 1950 г., както и че Община Варна е
започнала процедура по саниране на сградата, но впоследствие се е отказала
от това. Счита, че от показанията е видно, че Общината не се е
противопоставила на извършените подобрения, доколкото между страните е
имало устна уговорка за подмяна на амортизираните части с оглед евентуално
последващо закупуване на имота от ищците-наематели. Излага, че доколкото
наемателят има качеството на „държател“, то той има право да получи
стойността на извършените от него подобрения. Оспорва изводите на съда, че
подмяната на дограмата представлява „излишен лукс“, доколкото сградата е
строена преди повече от 60 години. Счита, че подмяната на дограмата е и в
1
съответствие с държавната политика за енергийна ефективност. Излага, че
независимо от наличието на писмена клауза в договора за наем с Общината,
според която основните ремонти са за сметка на наемателя, то тя не може да
дерогира забраната за неоснователно обогатяване, уредена в чл. 59 ЗЗД. Моли
за отмяна на решението в обжалваната част.
Становището на въззиваемата страна Община Варна е за допустимост,
но неоснователност на депозираната въззивна жалба. Излага, че показанията
на допуснатия по делото свидетел са разнопосочни и не водят до извод за това,
че подмяната на дограмата е извършена именно със средства на ищците.
Твърди, че в представените по делото два броя фактури за доставка на
дограма, получател е майката на ищеца и настоящ жалбоподател, но върху тях
липсва подпис за получател. Сочи, че по делото липсват доказателства, които
да установяват, че дограмата е заплатена от ищеца, респ. неговата майка,
чийто правоприемник е той. Споделя изводите на съда, че извършените в
жилището ремонти са за сметка на ищците предвид и уговорките в договора за
наем. Моли за оставяне на жалбата без уважение.
В съдебно заседание въззивникът Ю. Б., чрез адв. А., поддържа
депозираната въззивна жалба и моли за отмяна на първоинстанционното
решение.
Въззиваемата страна Община Варна, не изпраща представител. С
писмена молба изразява становище по същество, като поддържа депозирания
отговор на въззивната жалба.
За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:
Пред ВРС е предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД от Ю. Ж. Б., в
качеството му на наследник на Д... Б., против Община Варна за заплащане на
сумата от 1770 лева, представляваща стойността на извършените от Д... Б.
подобрения в апартамент № 23, находящ се в гр. Варна, район А..., бл. ...,
изразяващи се в монтаж на нова ПВЦ дограма /три броя прозорци и две врати
към терасите/, с която сума ответникът се е обогатил неоснователно.
Пред ВРС са предявени в условие на обективно и субективно
кумулативно съединяване искове по чл. 59 ЗЗД от Ю. Ж. Б. и съпругата му С.
И. Б. срещу Община Варна за заплащане и на други суми, с които ответникът
се е обогатил неоснователно за сметка на ищците, вследствие на извършени
подобрения в недвижимия имот, находящ се в гр. Варна, район А..., бл. ..., но
същите не са предмет на разглеждане пред настоящата инстанция.
В исковата молба ищецът Ю. Ж. Б. излага, че по силата на Заповед №
РД-183/01.06.1990 г. на КЗ „Г... Д...“ – Варна неговата майка Д... Л... Б.
/починала на 27.12.2010 г./ била настанена в две стаи от апартамент № 23,
находящ се в гр. Варна, район А..., бл. 11, вх. В, ет. 3, което жилище било част
от фонда на КЗ „Г... Д...“ – Варна. Със Заповед № ЖН - 29/02.06.2000 г.
Община Варна, Район А..., като нов собственик на жилището по силата на чл.
43, ал. 4 вр. ал.1 ЗОС и протокол № 4/02.06.2000 г. на Комисията по чл. 9 от
ППЗОС и предходната настанителна Заповед № 183/01.06.1990 г. на КЗ „Г...
Д...“ – Варна, Д... Л... Б. била пренастанена на същия адрес в стая и кухня от
35,21 кв.м. жилищна площ. На 06.12.2000 г. за горното бил сключен договор за
наем, изменен с анекс от 06.12.2000 г. относно наемната цена. Със Заповед №
ЖН - 52/12.04.2006 г. Д... Л... Б. била пренастанена в още 17,01 кв.м. от същия
апартамент и договорът за наем бил продължен с още 3 години до 12.04.2009
г. С Анекс от 31.08.2009 г. договорът за наем между майка му и Общината бил
2
продължен с три години, считано от 12.05.2009 г.
Ищецът твърди, че по време на сключения договор за наем с Община
Варна, неговата майка Д... Л... Б. е извършила ремонт в наетото жилище, като
била демонтирана дървената дограма на апартамента и бил извършен монтаж
на нова ПВЦ-дограма, а именно 3 броя прозорци и две врати към терасите, на
обща стойност 1770 лева. В сумата се включвала стойността за доставка,
монтаж и изкърпване на отвори. Ищецът сочи, че през 2001 г. той, неговата
съпруга С. И. Б., както и двете им деца също били настанени в процесното
жилище по силата на договор за наем с Община Варна, сключен на 27.09.2001
г. Ищецът Б. и съпругата му продължили да обитават жилището и след
смъртта на Д... Б. /27.12.2010 г./ до 20.09.2022 г., когато Община Варна е
влязла във владение на имота. Счита, че доколкото неговата майка е
извършила подобрения в наетия имот - монтаж на нова ПВЦ-дограма на
стойност 1770 лева, то Община Варна, като собственик на жилището, се е
обогатила неоснователно и дължи връщане на сумата до размера на
обедняването. Претендира стойността на ремонта за дограма в качеството си
на единствен наследник на Д... Б..
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор от ответната
страна, с който се оспорват предявените искове като неоснователни. Община
Варна не оспорва наличието на посочените в исковата молба договори за наем
относно описания недвижим имот. Оспорва факта на писмено уведомяване от
страна на наемателя до наемодателя за извършването на каквито и да било
подобрения в наетия имот, съобразно изричната клауза в договорите, поради
което счита, че ищците се опитват да черпят права от собственото си
противоправно поведение. Оспорва и по някакъв друг начин да е узнал за тези
подобрения. Твърди, че имотът е бил предаден в добро състояние и не е имал
нужда от подобрения. Евентуално оспорва извършването на такива, а ако се
установи наличието им, оспорва да са били направени в посочения период и за
сметка на наследодателката на ищеца Б..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид становищата и доводите на страните, прие за установено
следното от фактическа страна:
По делото пред ВРС е представено Удостоверение за наследници изх.№
АУ027328АС oт Община Варна, издадено на 22.02.23 г., от което се
установява, че наследник на Д... Б., починала на 27.12.2010 г., е ищецът по
делото Ю. Б. – нейн син.
Видно от съобщение с изх.№ -Ж-13/12.06.1990 г., изходящо от КЗ „Г...
Д...“ – Варна, адресирано до Д... Б., същата е уведомена, че по силата на
Заповед № РД-183/01.06.1990 г. на КЗ „Г... Д...“ – Варна е одобрена за
настаняване в две стаи в ж.к. Д..., кв. А..., гр. Варна.
По делото е представена Заповед № ЖН - 29/02.06.2000 г. на Община
Варна, Район А..., като нов собственик на жилището по силата на чл. 43, ал. 4
вр. ал.1 от ЗОС и протокол № 4/02.06.2000 г. на Комисията по чл. 9 от ППЗОС
и предходната настанителна Заповед 183/01.06.1990 г. на КЗ, по силата на
която Д... Л... Б. е пренастанена на същия адрес в гр. Варна, ж.к. Д..., бл. ..., ап.
23 в една стая и кухня от 35,21 кв.м. жилищна площ.
Въз основа на издадената Заповед № ЖН - 29/02.06.2000 г. е бил
сключен безсрочен договор за наем от 06.12.2000 г. между Д... Л... Б. и
Община Варна, с който под наем е предоставена част от апартамент с площ от
3
35,21 кв.м. на адрес в гр. Варна, ж.к. Д..., бл. ..., ап. 23. На същата дата е
сключен Анекс между страните, с който срокът на договора е изменен, като
същият се счита за сключен за срок от 3 години, като е изменена и наеманата
цена по правоотношението.
По делото е представена Заповед № ЖН - 52/12.04.2006 г., по силата на
която Д... Л... Б. е пренастанена в стая и кухня от същия апартамент и
договорът за наем е продължен за 3 срок от години. С Анекс от 12.05.2006 г.
към договора за наем от 06.12.2000 г. е продължен срокът на договора с три
години до 12.05.2009 г. С последващ Анекс от 31.08.2009 г. срокът на договора
за наем от 06.12.2000 г., сключен между Д... Л... Б. и Община Варна, е
продължен с 3 години, считано от 12.05.2009 г.
От представен пред ВРС препис извлечение от Акт за смърт № V-
269/27.12.2010 г. се установява, че Д... Л... Б. е починала на 27.12.2010 г.
По делото са представени фактури, издадени от „Д... Т...“ ЕООД, с
получател Д... Л... Б. от 15.08.2010 г. и 28.11.2010 г. /л. 23-24 по делото на ВРС/
за сумата от 1770 лева общо. С фактурата от 15.08.2010 г. е заплатен аванс за
изработка на дограма в размер на 880 лева, а с последващата такава е заплатен
остатък от 890 лева за демонтаж на стара дограма, изработка и монтаж на 3 бр.
прозорци и 2 бр. терасни врати.
Пред първоинстанционния съд са събрани гласни доказателствени
средства, посредством разпита на св. ... допуснат на страната на ищеца. От
показанията му се установява, че същият е бил съсед на ищеца Б. на адреса на
процесното жилище, отдадено под наем в кв. А.... Споделя, че Б. се е нанесъл
там заедно с жена си и двете си деца, както и майка му Д... преди около 25-30
години. Св. К... излага, че всички жилища във входа са били в окаяно
състояние, със стари прозорци и стара ВиК инсталация, защото блоковете
били строени през 1955-1956 г. Споделя, че семейството на Б. е подменило
прозорците в жилището, както и балконските врати, като си спомня, че това е
станало, докато майката на Б. – Д... е била още жива. Свидетелят излага, че
Д... му била споделила, че ще сменят дограмата на жилището, защото
Общината им била казала, че ако има подобрения в апартамента, процедурата
по закупуването му щяла да бъде по-лесна.
По делото е допуснато провеждане на СТЕ относно установяване
извършването на СМР, описани в исковата молба. Видно от заключението на
вещото лице /л. 202-205 ВРС/, което съдът намира за обективно, пълно и
компетентно дадено, се установява, че при извършен от експерта оглед на
място на 25.09.2024 г. е констатирано наличието на монтирана ПВЦ-дограма –
3 броя прозорци и два броя терасни врати. Според експерта подмяната на
дограмата е извършена през 2010 година, за което съди от представените по
делото два броя фактури. Според заключението пазарната стойност на
извършените СМР по демонтаж и подмяна на ПВЦ към датата на
изпълнението е в размер на 1770 лева. Вещото лице е приело, че подмяната на
дограмата е увеличила стойността на имота само с 69.93 лева, след като е
приложен коефициент на амортизация.
При така установената фактическа обстановка, съдът намира от
правна страна следното:
По делото e предявен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за връщане на
4
сумата от 1770 лева, представляваща стойността на извършени от
наследодателя на ищеца подобрения в нает имот, с която стойност се е
обогатил без основание собственика на жилището – Община Варна.
Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е поставен на разположение на неоснователно
обеднелия във всички случаи, когато той не може да се защити нито с
исковете по чл. 55, ал. 1 ЗЗД, нито въобще с друг иск. По този начин се
осуетява чрез законна норма всяко неоснователно преминаване на блага от
едно имущество в друго, макар да не съществува конкретно уредена
възможност в други текстове на закона. Искът по чл. 59 ЗЗД закрепва основен
принцип на гражданското право за недопустимост на неоснователното
обогатяване, като всеки който се е обогатил за сметка на другиго дължи да
върне онова, което е получил до размера на обедняването - Така мотивите на
ППВС 1/1979 г.
В настоящия случай по делото не е спорно, а и се установява от
събраните по делото доказателства, че наследодателят на ищеца Б. – Д... Б. е
била настанена в две стаи от апартамент № 23, находящ се в гр. Варна, район
А..., бл. 11, вх. В, ет. 3, което жилище било част от фонда на КЗ „Г... Д...“ –
Варна по силата на Заповед № РД-183/01.06.1990 г. на КЗ „Г... Д...“ – Варна.
Впоследствие част от жилището като общинско такова по силата на чл. 43, ал.
3, вр. ал. 1 от Закона за общинската собственост е било предоставено за
настаняване на Д... Б. по силата на Заповед № ЖН - 29/02.06.2000 г. на
Община Варна, Район А..., за което на 06.12.2000 г. между страните бил
сключен договор за наем. По делото не е спорно, че наследодателят на ищца Б.
– Д... Б. и ответникът Община Варна са се намирали във валидно наемно
правоотношение по силата на сключения от 06.12.2000 г. договор за наем,
изменян последователно с няколко анекса, до 27.12.2010 г., когато е починала
наемателка и майка на ищеца - Д... Б..
Спорно по делото е дали Д... Б. е извършила подобрения в наетия имот,
и в случай че такива се установят, дали с тях собственика на процесното
жилище – Община Варна се е обогатил неоснователно за сметка на лицето,
което ги е извършило.
Съдът намира, че от събраните по делото доказателства се установява,
че в действителност през 2010 г. е била извършена подмяна на дограмата в
процесното жилище, предоставено под наем на Д... Б., който факт се
установява, както от представените два броя фактури по делото, така и от
свидетелските показания на св. ... вкл. от заключението на вещото лице М. А.
по допуснатата СТЕ. От съдържанието на двете фактури, издадени от „Д...
Т...“ ЕООД, с получател Д... Л... Б. от 15.08.2010 г. и 28.11.2010 г. /л. 23-24 по
делото на ВРС/ се установява, че между дружеството-издател и Д... Б. е бил
налице валидно сключен договор за изработка, а именно за демонтаж на стара
дограма, изработка и монтаж на 3 бр. прозорци и 2 бр. терасни врати. Видно
от представените пред ВРС фактури същите съдържат всички изискуеми
реквизити на договора за изработка, а именно посочени са страни, предмет,
цена, както и е посочена дата. Следва да бъде отбелязано, че фактурите
представляват частен диспозитивен документ, който не обвързва ответната
Община, но оспорване на същите с оглед липсата на подпис върху тях на Д...
Б., е предприето за първи път едва с отговора на въззивната жалба, което
процесуално действие е преклудирано с оглед разпоредбата на чл. 193, ал. 1
5
ГПК. Следва да бъде отбелязано, че по делото се установява, че дограмата на
наетото жилище е била подменена именно докато Д... Б. е била жива, за който
факт свидетелства не само датите на фактурите от 15.08.2010 г. и 28.11.2010 г.,
а и се установява от показанията на св. К...а, който излага, че Д... е била жива,
когато са сменили прозорците в жилището, вкл. вратите на терасите. Този
факт се установява и от заключението на вещото лице, което при оглед на
място е констатирало, че дограмата е сменена, като също е приело, че това се е
случило през 2010 г. с оглед данните по делото.
При така изложеното настоящият състав намира за доказан факта, че
наследодателят на ищеца е извършил подмяна на дограма в процесното
жилище, която подмяна представлява сторени в имота подобрения, доколкото
и св. К... излага, че старата дограма на цялата сграда е била в окаяно
състояние.
Въпреки горното, настоящият състав счита, че по делото не се
установяват предпоставките на чл. 59 ЗЗД за възстановяване на сумата, с която
ищецът счита, че ответникът се е обогатил без основание, поради следното:
Видно от съдържанието на сключения между Д... Б. и Община Варна
договор за наем от 06.12.2000 г. /л. 76-78 по делото на ВРС/, в раздел IV, т. 4
изрично е записано, че наемателят няма право без предварително писмено
разрешение от наемодателя да извършва преустройства в имота и местата за
общо ползване, както и промяна на предназначението на помещенията и
изменение на съществуващите инсталации. В т. 5 изрично е посочено, че
извършените без писмено съгласие от наемодателя подобрения в имота, при
прекратяването на договора остават за сметка на наемателя. В случая по
делото не е спорно, че наемателят е извършил подобренията без
предварително писмено съгласие на Община Варна. Изложени са от ищеца
твърдения, че Общината е имала устна договорка с наемателя, че при
направени подобрения би била по-лесна процедурата по закупуване на
жилището. Това обстоятелство не се доказва по делото, а и дори да се приеме
за установено, то по делото липсва изрично дадено предварително писмено
съгласие от наемодателя, каквото е изискването по сключения между страните
договор, в който случай разходите остават за сметка на наемателя. По делото е
представена молба от съпругата на ищеца Б. – С. Б. до Община Варна от 2011
г. /л. 101 - гръб/ за закупуване на жилището, в която на Общината е съобщено
да вземе предвид и извършени до момента подобрения в имота от самата С. Б.,
в качеството й също на наемател на жилището. Дори и да се приеме, че
Общината е била известена за извършени в имота подобрения, то
уведомяванетоне изхожда от Д... Б. и не касае извършени от нея подобрения,
като същевременно се явява последващо такова при изначална липса на
дадено предварително съгласие от Община Варна.
Отделно от горното следва да се посочи, че раздел IV на договора за
наем от 06.12.2000 г., т. 7 изрично предвижда, че наемателят следва да
извършва основни и текущи ремонти в наетото жилище. Изложеното води до
извод, че страните в съответствие с предвидената в чл. 9 ЗЗД свобода на
договаряне са установили отнапред задължение за наемателя за извършва в
жилището не само текущи, но и основни ремонти, какъвто по съществото си
представлява и ремонта по подмяна и монтаж на нова ПВЦ – дограма. Поради
изложеното не може да се приеме, че Община Варна се е обогатила без
6
основание за сметка на едно трето лице, доколкото чл. 59 ЗЗД предвижда
имущественото разместване на блага да е станало без основание, а в случая
ремонтът е извършен на основание постигната валидна договорка по договора
за наем между Община Варна и Д... Б..
При така установеното искът за заплащане на сумата от 1770 лева с
правно осн. чл. 59 ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Решението на ВРС в тази част се явява правилно и законосъобразно и следва
да бъде потвърдено.
По разноските:
При този изход на спора разноски се следват на въззиваемата страна –
Община Варна, но такива не са претендирани, респ. не следва да бъдат
присъждани.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 4060/14.11.2024 г., постановено по гр.д.
№ 6412/2023 г. по описа на ВРС, В ЧАСТТА, с която е отхвърлен
предявеният от Ю. Ж. Б., ЕГН **********, иск срещу Община Варна,
представлявана от кмета Б... К..., с административен адрес: гр. Варна, бул.
„Осми Приморски полк“ № 43 за заплащане на сумата от 1770 /хиляда и
седемстотин/ лева, с която Община Варна се е обогатила за негова сметка
/като правоприемник на Д... Б./, без правно основание, и представляваща
стойността на извършените от Д... Б. подобрения в имот, представляващ
апартамент № 23, находящ се в гр. Варна, район А..., бл. ..., изразяващи се в
монтаж на нова ПВЦ дограма /три броя прозорци и две врати към терасите/,
ведно със законната лихва от предявяване на иска до окончателно изплащане
на задълженията.
Решението не подлежи на обжалване.
В необжалваната част решението е влязло в законна сила.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7