ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№____47______, 08.01.2020г., Пловдив
Окръжен
съд, Пловдив VІ
граждански състав,
На
осми януари две хиляди и двадесета година
в
закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ : Виделина Куршумова
Таня Георгиева
Като
разгледа докладваното от съдия Дзивкова
Ч.
гражданско дело № 2874 по описа за 2019 година
и
за да се произнесе взе предвид следното :
Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.
Производството е образувано въз основа
на частна жалба на „Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД против Разпореждане № 10145/20.11.2019г., постановено
по ч.гр.д.№ 18841/2019, ПРС, в частта в която е отхвърлено заявлението за
издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК. Поддържа,
че съдът незаконосъобразно е извършил проверка за неравноправни клаузи, с което
е превишил правомощията си в заповедното производство. Сочи и че не му е дадена
възможност да изложи доводите си за липса на неравноправни клаузи, с което е
ограничил правата му в процеса. По същество
счита, че в договора не са налице клаузи, които могат да се квалифицират като
неравноправни. Сочи, че доколкото не може да се представят доказателства, съдът
не би могъл да извършва преценка дали са налице предпоставките за признаване на
някоя клауза от договора за неравноправна. Посочва, че в случая са налице
основанията за дължимост на договорната неустойка.
Същата не е прекомерна, т.к. цели обезщетение на претърпени загуби на страната,
като в случая не може да се приеме нищожност само поради противоречие на
добрите нрави. По отношение на претенцията за дължимост
на извънсъдебни разходи счита, че изрично законодателят е предвидил подобна
възможност за събирането им с оглед нормата на чл.10А, ал.1 от ЗПК. Моли съда
да отмени обжалваната част на разпореждането на първоинстанционния
съд и да постанови издаване на заповед за изпълнение по подаденото заявление в
цялост.
Съдът , като разгледа постъпилата
частна жалба, намира следното :
Обжалва се разпореждане, с което
частично е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя за издаване на
заповед за изпълнение по отношение на претендираните
80,80лв. неустойка за изпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение
чрез поръчителство и 120лв. – разходи и такси за извънсъдебно събиране, като
съдът е приел, че клаузите в потребителския договор за заплащане на посочените
суми са неравноправни.
Основното оплакване в частната жалба
касае липсата на правна възможност за извършване на проверка за неравноправни
клаузи в заповедното производство. Действително до сега се приемаше, че в
заповедното производство, особено в производството по реда на чл.410 от ГПК
заповедният съд не може да извършва проверка за неравноправни клаузи в
потребителските договори. Това произтичаше
от обстоятелството, че производството е едностранно, развива се в
закрито заседание и страните са лишени от възможност да обосноват възраженията
си и респ. да събират доказателства по тях. В последствие, в съдебната практика
се наложи противното разбиране, като се даде приоритет на защита на потребителя,
като се прие, че съдът служебно следи за противоречие с императивни правни
норми, каквито са нормите в ЗЗП. За да няма противоречива практика и законодателят
предприе изменения в процесуалния закон, като изрично задължи заповедния съд да
извършва подобна проверка, независимо дали производството е по реда на чл.417
или чл.410 от ГПК. Така, според законодателните изменения в ГПК, винаги когато
спорът се основава на права от договори с потребители, съдът е длъжен да
извършва проверка за неравноправни клаузи. В случая правата на заявителя се
претендират от договор за кредит, т.е. длъжникът се явява потребител по смисъла
на ЗЗП , поради което и заповедният съд е процедирал правилно, извършвайки
проверка за наличие на неравноправни клаузи в договора.
По същество, настоящата инстанция
намира, че извършената преценка за неравноправност на посочените две клаузи от
договора за кредит е правилна. В случая в договора за потребителски кредит е
поставено условие на кредитополучателя за дължимо поведение – предоставяне на
обезпечение чрез поръчителство, като е определен изключително кратък срок за
това, след изтичане на който е предвидено заплащане на неустойка , която е в
голям размер. В чл.143, т.5 от ЗЗП е
предвидено изрично, че клауза, която задължава потребителя при неизпълнение на
неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка е
неравноправна. Именно такава е процесната клауза.
По отношение на втората сума същата се
претендира като разходи и такси, но също съставлява допълнително заплащане ,
което санкционира забавата на длъжника. Това
е така, т.к. не може още при сключване на договора за кредит да са ясни вида и
размера на разходите, които биха били направени за извънсъдебно събиране на
дължимите суми при забава. В този смисъл правилно първоинстанционният
съд е посочил, че с тази клауза се цели заобикаляне на нормата на чл.33 от ЗПК,
при което и на осн. чл.21 от ЗПК същата е нищожна.
Предвид горните съображения съдът
намира, че подадената частна жалба е неоснователна и следва да бъде оставена
без уважение.
По изложеното съдът
ОПРЕДЕЛИ
ОСТАВЯ без уважение частна жалба на
„Агенция за контрол на просрочени задължения“ ЕООД, ЕИК *********, против Разпореждане № 10145/20.11.2019г.,
постановено по ч.гр.д.№ 18841/2019, ПРС
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
: ЧЛЕНОВЕ :