РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 20.01.2016г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН
СЪД, III гр. състав, в публично заседание на дванадесети януари
през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря Е.Д. и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №4263 по описа за 2015
година, за да се произнесе, съобрази:
Исковете са отрицателноустановителни с правно основание по чл.439 ГПК. Ищците В.Д.Д. и М.С.В.,
всяка една чрез процесуалния си представител, твърдят, че на 7.03.2005г. по
молба на Обединена българска банка АД и приложен към същата изпълнителен лист,
издаден по гр. дело №3506/2004г. на Русенски районен съд, е било образувано
изп. дело №67/2005г. по описа на Съдебно изпълнителната служба при РРС срещу В.Д.Д.,
М.С.В., В М Г и Д Б Б за заплащане на сумите 7691.63 лв главница, заедно със
законната лихва, считано от 13.10.2004г. до окончателното изплащане, 452.24 лв
договорна лихва, 24.90 лв наказателна лихва и 448.44 лв разноски по делото.
След образуване на изпълнителното дело ОББ АД поискала и били извършени
принудителни изпълнителни действия за събиране на вземането, последното от
които е било на 22.01.2007г. - с подаване на молба за публична продан на
недвижим имот на длъжника В М Г. От 22.01.2007г. до предявяване на иска
взискателят не е искал извършване на принудителни изпълнителни действия срещу
никой от солидарните длъжници. На 23.02.2009г. по изпълнителното дело е била
подадена молба от ответника да бъде конституиран като взискател по същото въз
основа на договор за цесия от 26.06.2008г., сключен между него като цесионер и
ОББ АД като цедент. Ответникът не е представил пред СИС при РРС писмени
уведомления до солидарните длъжници от цедента, съгласно чл.99, ал.3 ЗЗД. С
решения по в. гр. дела №№ 642/2009г. и 964/2009г. Русенски окръжен съд отменил
наложените от ДСИ запори върху трудовите възнаграждения на част от длъжниците.
Държавният съдебен изпълнител многократно давал указания на ответника да
представи доказателства за връчени на всички длъжници по делото уведомления по
чл.99, ал.3 ЗЗД, но ответникът изпълнил тези указания едва през 2014г. С
постановление от 20.11.2014г. ДСИ при РРС конституирал ответника като взискател
по изп. дело №67/2005г. въз основа на молбата му от 23.02.2009г. и договора за
цесия от 26.06.2008г. До 19.11.2014г. взискател по изпълнителното дело е бил
ОББ АД, а от 20.11.2014г. и понастоящем взискател е ответникът. Съгласно
чл.433, ал.1, т.8 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с
постановление, когато взискателят не е поискал извършване на изпълнителни
действия в продължение на две години. Последното поискано от първоначалния
взискател искане за принудително изпълнително действие срещу длъжниците по изп.
дело е на 22.01.2007г., поради което и с оглед разпоредбата на чл.433, ал.1,
т.8 ГПК изпълнителното дело е било прекратено на 22.01.2009г. по силата на
закона, независимо че държавният съдебен изпълнител не е издал постановление за
настъпването на това обстоятелство. Всички извършени от държавния съдебен
изпълнител действия след 22.01.2009г. са извършени по прекратено по закон
изпълнително дело, в т.ч. и действията по наложения запор на трудовите
възнаграждения на длъжниците. Моли съдът да признае за установено по отношение
на ответника, че ищците не му дължат сумата 20002 лв, представляваща сбор от
сумите: 7691.63 лв главница по изп. лист по гр. дело №3506/2004г. на РРС,
9762.56 лв законна лихва върху главницата за периода от 13.10.2004г. до
24.07.2015г., 452.24 лв присъдена договорна лихва, 24.90 лв присъдена
наказателна лихва и 448.44 лв разноски, всички присъдени по гр. дело
№3506/2004г. на РРС, както и 1622.23 лв разноски, направени от взискателя по
изп. дело №67/2005г. на СИС при РРС. Претендират разноските по делото.
Ответникът “ЕОС Файнънс” ООД, със седалище и адрес на управление в гр.
Хамбург, Германия, ул. “Щайндам” 71, 20099, представляван от управителите Ю Х -
В и К В, чрез пълномощник “ЕОС Сървисис” ЕООД със седалище в гр. София,
представляван от управителя Т И В, чрез
процесуалния си представител взема становище за основателност на иска.
Твърдението на ищците, че от 22.01.2007г. до месец януари 2015г. взискателят
ОББ АД и впоследствие “Еос Файнънс” ООД не е искал извършване на принудителни
изпълнителни действия по изпълнителното дело срещу никое от задължените лица, е
основателно. Заявява, че след сключване на договора за цесия цесионерът “ЕОС
Файнънс” ООД многократно е опитвал да встъпи в правата на взискател по изп.
дело №67/2005г. на ДСИС при Районен съд Русе, но липсата на писмени уведомления
за цесия до солидарните длъжници по смисъла на чл.99, ал.3 ЗЗД, го е поставило
в обективна невъзможност да предприеме валидни принудителни действия по
посоченото изп. дело, което е довело до прекратяването му на основание чл.433,
ал.1, т.8 ГПК. Като признава предявения иск, който е основателен по
същество, във вр. с чл.78, ал.2 ГПК моли
да не му бъде вменявано заплащането на направените от ищците разноски по
производството, тъй като не е дал повод за завеждане на делото. В условията на
евентуалност моли на основание чл.78, ал.5 ГПК съдът да присъди минимален
размер на разноските, предвид действителната фактическа и правна сложност на
делото.
По делото са
представени писмени доказателства, в т.ч. приложен е заверен препис от изп.
дело №67/2005г. на ДСИ при Русенски районен съд.
За да
се произнесе, съдът съобрази следното:
От
представения изпълнителен лист от 26.10.2004г., издаден по гр. дело
№3506/2004г. на Районен съд Русе в производство по чл.237 ГПК (отм.), се установява,
че В М Г, М.С.В., Д Б Б и В.Д.Д. са осъдени да заплатят солидарно на Обединена Българска
Банка АД гр. София сумите 7691.63 лв
главница, заедно със законната лихва, считано от 13.10.2004г. до окончателното
изплащане, 452.24 лв договорна лихва от 16.06.2004г. до 12.10.2004г., 24.90 лв
наказателна лихва от 16.05.2004г. до 12.10.2004г., дължими по извлечение от
сметка изх. №03-1703/13.10.2004г., както и 448.44 лв деловодни разноски. Издаденият изпълнителен лист
е бил образуван в изп. дело №67/2005г. на
ДСИ М Г при Русенски районен съд, препис от което е приложен (л.7-429).
Видно
от данните по изп. дело №67/2005г., солидарните длъжници не са изпълнили
доброволно задължението си в дадения им двуседмичен срок, поради което ДСИ М Г
е предприемала изпълнителни действия срещу тях за събиране на дълга. Последното
изпълнително действие е поискано от взискателя “ОББ” АД с приложената на л.41
писмена молба от 22.01.2007г.
С Рамков договор за цесия от
26.06.2008г. (л.97-98) “ОББ” АД е прехвърлило на “ЕОС Файнънс” ООД (ответника) вземанията си по Приложение І, неразделна част от същия
(л.103), изцяло и заедно с всички съответни техни принадлежности, в т.ч. и
вземането си към солидарните длъжници В М Г, М.С.В., Д Б Б и В.Д.Д. и е
упълномощило пълномощника на цесионера - “ЕОС
Матрикс” ООД (л.100) да уведоми от негово - на цедента име солидарните длъжници (л.102).
След надлежно връчване на
уведомления по чл.99, ал.3 ЗЗД за извършената цесия до всеки от длъжниците по
изп. дело №67/2005г., с Постановление от
20.11.2014г. ДСИ при Районен съд Русе е конституирал “ЕОС Файнънс” ООД чрез пълномощника “ЕОС Сървисис”
ЕООД на страната на взискателя по посоченото изпълнително дело (л.292).
Ответникът признава, а в съответствие с признанието са
и данните по изп. дело №67/2005т. на ДСИ при РРС, че първоначалният взискател “ОББ” АД не е
поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години,
съгласно чл.433, ал.1, т.8 ГПК. Както бе посочено по-горе, последното
изпълнително действие по производството е поискано на 22.01.2007г. и е
извършено на 28.02.2007г., когато ДСИ М
Г е насрочила извършване на опис на недвижим имот на длъжника В М Г (л.43).
След тази дата първоначалният взискател “ОББ” АД не е поискал и не са били
извършени валидни изпълнителни действия в продължение на две години, поради
което на 22.01.2009г. производството по изп. дело №67/2005г. е било прекратено
по силата на закона.
Признанието на иска не може да бъде оттеглено и съдът
следва да се произнесе с решение съобразно признанието.
При това положение, съгласно
чл.237 ГПК, съдът намира, че искът да се признае
за установено по отношение на ответника, че ищците не му дължат сумата 20002
лв, представляваща сбор от сумите: 7691.63 лв главница по изп. лист по гр. дело
№3506/2004г. на РРС, 9762.56 лв законна лихва върху главницата за периода от
13.10.2004г. до 24.07.2015г., 452.24 лв присъдена договорна лихва, 24.90 лв
присъдена наказателна лихва и 448.44 лв разноски, всички присъдени по гр. дело
№3506/2004г. на РРС, както и 1622.23 лв разноски, направени от взискателя по
изп. дело №67/2005г. на СИС при РРС, е основателен и следва да се уважи.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК, ответникът следва да заплати
на ищцата В.Д.Д. 970.47 лв разноски по делото, а на ищцата М.С.В. да заплати 1780.99
лв разноски по делото, от които 900 лв адвокатско възнаграждение, съобразно представени
списъци на разноските по чл.80 ГПК, тъй
като с извънпроцесуалното си поведение ответникът е дал повод за предявяване на
иска и съдебното признание на действителното правно положение не го освобождава
от отговорността за разноски. С оглед разпоредбата на чл.7, ал.2, т.4 от
Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
съдът намира, че няма основание за присъждане на по-нисък размер на разноските
за адвокатско възнаграждение на ищцата В., съгласно чл.78, ал.5 ГПК.
Съгласно чл.78, ал.1 ГПК във вр. с чл.38 ЗА и чл.2,
ал.2, вр. чл.7, ал.2, т.4 от Наредба №1/9.07.2004г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения ответникът следва да заплати на процесуалния
представител на ищцата В.Д.Д. полагащото му се адвокатско възнаграждение, което
съдът определя на 1130 лв.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА за
установено по отношение на “ЕОС Файнънс” ООД,
регистрирано в Търговския регистър на съда в гр. Хамбург, Германия под №HRB 68540, със седалище и
адрес на управление в гр. Хамбург, Германия, ул. “Щайндам” 71, 20099,
представлявано от управителите Ю Х - В и К В, чрез пълномощник “ЕОС Сървисис”
ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление в гр. София, район
Витоша, кв. “Малинова долина”, ул. “Рачо Петков - Казанджията” №6, сграда
Матрикс Тауър, ет.6, представлявано от
управителя Т И В, че В.Д.Д., ЕГН ********** и М.С.В., ЕГН **********, не
дължат по изп. дело №67/2005г. по описа на Съдебно изпълнителната
служба при Районен съд Русе в условията на солидарност сумата 20002 лв, представляваща сбор от сумите: 7691.63 лв главница по изп.
лист по гр. дело №3506/2004г. на РРС, 9762.56 лв законна лихва върху главницата
за периода от 13.10.2004г. до 24.07.2015г., 452.24 лв присъдена договорна
лихва, 24.90 лв присъдена наказателна лихва и 448.44 лв разноски, всички
присъдени по гр. дело №3506/2004г. на РРС, както и 1622.23 лв разноски,
направени от взискателя по изп. дело №67/2005г. на СИС при РРС.
ОСЪЖДА “ЕОС Файнънс” ООД, чрез пълном. “ЕОС Сървисис” ЕООД да заплати на В.Д.Д. сумата 970.47 лв разноски по делото, а на М.С.В. да заплати сумата
1780.99 лв разноски по делото.
ОСЪЖДА “ЕОС Файнънс” ООД, чрез
пълном. “ЕОС Сървисис” ЕООД да заплати на адвокат В.В. от Адвокатска колегия
гр. Русе сумата
1130 лв разноски за адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчването му страните.
Съдия: