Р
Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 30.07.2021г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, осми граждански състав, в
публичното съдебно заседание на тридесети юни, две хиляди двадесет и първа
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВАЙЛО ИВАНОВ
при секретаря Елисавета Янкова, като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 3253 по описа за 2020г., за да се произнесе,
съобрази следното:
Ищецът Б.Б.М. твърди, че с нотариален акт № 166,
том V, рег.№ 13855, нот.дело № 809/10.07.2008г. на нотариус № 221 с район на действие РРС, закупил от Й. Р. Й.
и И. Р. Й. и придобил собствеността на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 63427.157.999, с адрес: гр.Русе, местност „Папаз дере” /по
данъчна оценка м.Папаз дере /Извор дере//, с площ от 841.00 кв.м. с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих, със стар идентификатор: парцел 999, при
съседи: 63427.157.2344, 63427.157.1000, 63427.156.907 и 63427.157.998, заедно с
построената в имота Сграда 63427.157.999.1, брой етажи: един, със застроена
площ от 25.00 кв.м. с предназначение: друг вид сграда
за обитаване, а по архитектурен обект същата представлява сезонна постройка с
площ от 31.19 кв.м. След това с нотариален акт № 148, том VI,
рег.№ 16095, нот.дело № 970/05.08.2008г. на
нотариус № 221 с район на действие РРС, закупил от Д.Б.К. и Е. А. Ф.и придобил
собствеността на съседен на първия имот, представляващ: Поземлен имот с
идентификатор 63427.157.1000, с адрес: гр.Русе, местност „Папаз дере”, с площ
от 896.00 кв.м. с трайно предназначение: земеделска,
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, със стар идентификатор:
парцел 1000, при съседи: 63427.157.999, 63427.157.1002, 63427.156.2344,
63427.157.1001 и 63427.157.907. Имотите представляват два
съседни парцела с къщи „близнак” на регулационната граница между тях. Към момента на придобиване на имотите те се ползвали от лицата Й.И.
Г. – в къщата построена в поземлен имот 63427.157.999 и Т. В. П. и И.М.П. – в
къщата построена в поземлен имот 63427.157.1000. Й.И. Г. живял там до
есента на 2012г., а Т. В. П. и И.М.П. до м.юли 2010г.,
когато първия от тях починал. През лятото на 2019г.,
при едно посещение на ищеца там установил, че и в двата негови имота, без
никакво правно основание, се е настанила ответницата. Веднага
я поканил да освободи собствеността му и тя обещала да го стори в кратки
срокове, но не освободила имотите. Сигнализирал
органите на ОД на МВР – гр.Русе и на място била извършена от тях проверка.
Тогава установил, че ответницата с нотариален акт № 1, том
III, рег.№ 12831, нот.дело № 282/24.10.2019г. на нотариус № 632 с район
на действие РРС, е била призната за собственик на основание давностно владение
на Поземлен имот с идентификатор 63427.157.1000, с адрес: гр.Русе, местност
„Папаз дере”, с площ от 896.00 кв.м. с трайно
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих, със стар идентификатор: парцел 1000, при съседи: 63427.157.999,
63427.157.1002, 63427.156.2344, 63427.157.1001 и 63427.157.907, заедно със
сграда с идентификатор 63427.157.1000.1. Това де факто се
явявал имота, който ищецът закупил с нотариален акт № 148, том VI, рег.№ 16095,
нот.дело № 970/05.08.2008г. на нотариус № 221 с
район на действие РРС. Установил и че ответницата е
декларирала имота като нейна собственост в отдел МДТ към Община – гр.Русе и
Агенцията по кадастъра. Твърди, че ответницата без
правно основание ползва неговите недвижими имоти и не е придобила по давност
недвижимия имот описан в нотариален акт № 1, том III, рег.№ 12831, нот.дело №
282/24.10.2019г. на нотариус № 632 с район на
действие РРС, тъй като не е владяла имота непрекъснато и необезпокоявано в
продължение на 10 години. Поради това моли съда да постанови решение, с което
да бъде признато за установено по отношение на ответницата, че той е собственик
на следните недвижими имоти: 1. Поземлен имот с идентификатор 63427.157.999, с
адрес: гр.Русе, местност „Папаз дере” /по данъчна оценка м.Папаз дере /Извор
дере//, с площ от 841.00 кв.м. с трайно
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих, със стар идентификатор: парцел 999, при съседи: 63427.157.2344,
63427.157.1000, 63427.156.907 и 63427.157.998, заедно с построената в имота
Сграда 63427.157.999.1, брой етажи: един, със застроена площ от 25.00 кв.м. с предназначение: друг вид сграда за обитаване, а по
архитектурен обект същата представлява сезонна постройка с площ от 31.19 кв.м. и Поземлен имот с идентификатор 63427.157.1000, с адрес:
гр.Русе, местност „Папаз дере”, с площ от 896.00 кв.м. с трайно предназначение:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, със стар
идентификатор: парцел 1000, при съседи: 63427.157.999, 63427.157.1002,
63427.156.2344, 63427.157.1001 и 63427.157.907, заедно със сграда с
идентификатор 63427.157.1000.1; да бъде осъдена ответницата да му предаде
владението на тези два недвижими имота и на основание чл.537, ал.2 от ГПК да
бъде отменен и издадения в полза на ответницата констативен нотариален акт
№ 1, том III, рег.№ 12831, нот.дело № 282/24.10.2019г. на
нотариус № 632 с район на действие РРС. Претендира и
направените по делото разноски.
Съдът, като взе предвид
изложените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, на които
основава претенциите си и формулираните петитуми, квалифицира правно
предявените обективно съединени искове по чл.108 от ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.
Ответницата С.О.О. оспорва изцяло
предявените искове, като твърди, че С.О. не упражнява владение върху втория
процесен имот с идентификатор 63427.157.999,
по силата на издадения й констативен нотариален акт, както и, че се явява
собственик на процесния първи недвижим имот поради изтекла 10 годишна
придобивна давност в нейна полза, което владение е било непрекъснато и
необезпокоявано.
От събраните по делото
доказателства, съдът намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 166, том V,
рег.№ 13855, нот.дело № 809/10.07.2008г. на нотариус №
221 с район на действие РРС, ищецът е закупил от Й. Р. Й. и И. Р. Й. и придобил
собствеността на следния недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор
63427.157.999, с адрес: гр.Русе, местност „Папаз дере” /по данъчна оценка
м.Папаз дере /Извор дере//, с площ от 841.00 кв.м. с
трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд
и отдих, със стар идентификатор: парцел 999, при съседи: 63427.157.2344,
63427.157.1000, 63427.156.907 и 63427.157.998, заедно с построената в имота
Сграда 63427.157.999.1, брой етажи: един, със застроена площ от 25.00 кв.м. с предназначение: друг вид сграда за обитаване, а по
архитектурен обект същата представлява сезонна постройка с площ от 31.19 кв.м. След това с нотариален
акт № 148, том VI, рег.№ 16095, нот.дело № 970/05.08.2008г.
на нотариус № 221 с район на действие РРС, Б.М. е
закупил от Д.Б.К. и Е. А. Ф.и придобил собствеността на съседен на първия имот,
представляващ: Поземлен имот с идентификатор 63427.157.1000, с адрес: гр.Русе,
местност „Папаз дере”, с площ от 896.00 кв.м. с трайно
предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и
отдих, със стар идентификатор: парцел 1000, при съседи: 63427.157.999,
63427.157.1002, 63427.156.2344, 63427.157.1001 и 63427.157.907.
На ответницата бил
издаден костативен нотариален акт № 1, том III, рег.№ 12831,
нот.дело № 282/24.10.2019г. на нотариус № 632 с район на действие РРС,
по силата на който била призната за собственик по давностно владение на
Поземлен имот с идентификатор 63427.157.1000, с адрес: гр.Русе, местност „Папаз
дере”, с площ от 896.00 кв.м. с трайно предназначение:
земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, със стар
идентификатор: парцел 1000, при съседи: 63427.157.999, 63427.157.1002,
63427.156.2344, 63427.157.1001 и 63427.157.907, заедно със сграда с
идентификатор 63427.157.1000.1.
В показанията си свидетелят Д.Б.
К. твърди, че е продал имота си на бащата на ищеца през 2008г. Там имало две
сгради близнаци, построени на границата между двата имота едната негова, а
другата на ортака му Й. Р. Й., който бил собственик на съседния имот. В имотите били
допуснали свид.Й.Й., заедно с още един човек да обработват дворното място. От
2008г. не е посещавал имота и не познава ответницата.
В показанията си свидетелят Й.И.Й.
твърди, че от 1994г. той обработвал мястото на Д. К. , а Т. В. П. обработвал
съседното място, което било собственост на негов съименник Й.Й.. Т. В. починал
2009г. или 2010г. Свидетелят твърди, че продължил да обработва мястото до
2011г.-2012г., като докато го работил никой не бил идвал в имота. Не познавал
ответницата по делото.
В показанията си свидетелката И.М.П.
твърди, че покойният й съпруг Т. В. П. е починал м.януари 2010г. До 2009г.
лятото той обработвал място в местността „Папаз дере“. Тогава за последно и тя
била в този имот, когато обрали лозето. В имота имало две къщи близнаци с една пътека
по средата. Едната част от имота я обработвал свидетелят Й.Й., а другата част
нейния съпруг. Не поднавала ответницата.
Свидетелят Х.П.К. първоначалния
си показания твърди, че ответницата се е установила да живее в имота 2011г. или
2012г., а в повторния си разпит твърди, че това е станало края на 2010г. Преди
това имота се бил обработвал от лицата Й. и Т. , на които собственика К. бил
разрешил. Твърди и че С.О. била допусната да живее в този имот от този който
купил имота от предишните собственици. Отговарял за потребената в четири имота
електроенергия, включително и в процесния имот, като той вземал показанията на
електромерите от същите и ги давал на инкасатора.
В показанията си свидетелите А.Т.М.
– К., С.Ц.И., Ц. П. С. и Е.А.А. твърдят, че ответницата С.О. се настанила да
живее в имота през 2009г. в началото на годината, който имот владеела и до
момента. Първоначално в него се настанил синът й О. , а малко след това и тя се
установила да живее там.
По делото са представени от
страна на С.О. квитанции за заплатена потребена електроенергия в имот с идентификатор
63427.157.1000, заедно със сграда с идентификатор 63427.157.1000.1 – л.81 до
л.99 от делото. От тях е видно, че те са издадени на името на Б. М. Г. , който
е баща на ищеца, но от обясненията на ответницата в съдебно заседание е видно,
че това е така, тъй като партидата за тока се е водела на него като предишен
собственик. Квитанции са са хронологично подредени за периода 2009г. до 2019г.,
като в тях са посочени и показанията на електромера, което е съвпадащо и
нарастващо за потребената електроенергия.
След преценка на събраните по
делото доказателства, съдът прави следните правни изводи:
Съгласно
чл.108 от ЗС собственикът може да иска своята вещ от всяко лице, което я владее
или държи, без да има основание за това. Следователно при предявяване на
ревандикационен иск, ищеца е необходимо да докаже: 1. че е собственик на вещта,
предмет на иска, 2. че вещта се намира във владение или държане на ответника и
3. че ответникът владее или държи вещта без основание.
Съгласно представените нотариален акт № 166,
том V, рег.№ 13855, нот.дело № 809/10.07.2008г. на
нотариус № 221 с район на действие РРС, ищецът е закупил от Й. Р. Й. и И. Р. Й.
и придобил собствеността на следния недвижим имот: Поземлен имот с
идентификатор 63427.157.999, с адрес: гр.Русе, местност „Папаз дере” /по
данъчна оценка м.Папаз дере /Извор дере//, с площ от 841.00 кв.м. с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих, със стар идентификатор: парцел 999, при
съседи: 63427.157.2344, 63427.157.1000, 63427.156.907 и 63427.157.998, заедно с
построената в имота Сграда 63427.157.999.1, брой етажи: един, със застроена
площ от 25.00 кв.м. с предназначение: друг вид сграда за обитаване, а по
архитектурен обект същата представлява сезонна постройка с площ от 31.19 кв.м., като след това с нотариален
акт № 148, том VI, рег.№ 16095, нот.дело № 970/05.08.2008г. на
нотариус № 221 с район на действие РРС, Б.М. е закупил от Д.Б.К. и Е. А. Ф.и
придобил собствеността на съседен на първия имот, представляващ: Поземлен имот
с идентификатор 63427.157.1000, с адрес: гр.Русе, местност „Папаз дере”, с площ
от 896.00 кв.м. с трайно предназначение: земеделска,
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, със стар идентификатор:
парцел 1000, при съседи: 63427.157.999, 63427.157.1002, 63427.156.2344,
63427.157.1001 и 63427.157.907. Т.е. тези писмени доказателства доказват, че ищецът е
бил собственик на тези недвижими имоти.
На първо място по отношение на Поземлен имот с
идентификатор 63427.157.999, с адрес: гр.Русе, местност „Папаз дере” /по
данъчна оценка м.Папаз дере /Извор дере//, с площ от 841.00 кв.м. с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих, със стар идентификатор: парцел 999, при
съседи: 63427.157.2344, 63427.157.1000, 63427.156.907 и 63427.157.998, заедно с
построената в имота Сграда 63427.157.999.1, брой етажи: един, със застроена
площ от 25.00 кв.м. с предназначение: друг вид сграда
за обитаване, а по архитектурен обект същата представлява сезонна постройка с
площ от 31.19 кв.м., съдът намира предявениs иск за основателeн. С
издадения в полза на ответницата
костативен нотариален акт № 1, том III, рег.№ 12831, нот.дело № 282/24.10.2019г. на нотариус № 632 с район
на действие РРС, тя е
била призната за собственик по давностно владение на Поземлен имот с
идентификатор 63427.157.1000, с адрес: гр.Русе, местност „Папаз дере”, с площ
от 896.00 кв.м. с трайно предназначение: земеделска,
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, със стар идентификатор:
парцел 1000, при съседи: 63427.157.999, 63427.157.1002, 63427.156.2344,
63427.157.1001 и 63427.157.907, заедно със сграда с идентификатор
63427.157.1000.1, който имот е съседен на първия. За имот с идентификатор
63427.157.999 и построената
в имота Сграда 63427.157.999.1, няма оспорване на правото на собственост на ищеца от страна
на ответницата, но по делото са събрани доказателства – показанията на свидетелите, че
тя ползва същия. Това обаче без правно основание, защото не са представени
доказателства за наличието на такова от нейна страна. Налице са предпоставките
на чл.108 от ЗС по отношение на този недвижим имот. Поради това и
ревандикационния иск по отношение на този имот следва да се уважи като
основателен, като се признае за установено по отношение на С.О.О., че Б.Б.М.
е собственик
на следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 63427.157.999, с адрес: гр.Русе,
местност „Папаз дере” /по данъчна оценка м.Папаз дере /Извор дере//, с площ от
841.00 кв.м. с трайно предназначение: земеделска,
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, със стар идентификатор:
парцел 999, при съседи: 63427.157.2344, 63427.157.1000, 63427.156.907 и
63427.157.998, заедно с построената в имота Сграда 63427.157.999.1, брой етажи:
един, със застроена площ от 25.00 кв.м. с предназначение: друг вид сграда за
обитаване, а по архитектурен обект същата представлява сезонна постройка с площ
от 31.19 кв.м., както и да бъде осъдена да предаде владението на този
недвижим имот на ищеца.
По отношение на втория имот: Поземлен имот с
идентификатор 63427.157.1000, с адрес: гр.Русе, местност „Папаз дере”, с площ
от 896.00 кв.м. с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване:
за земеделски труд и отдих, със стар идентификатор: парцел 1000, при съседи:
63427.157.999, 63427.157.1002, 63427.156.2344, 63427.157.1001 и 63427.157.907,
заедно със сграда с идентификатор 63427.157.1000.1, съдът
намира за установено следното: Ответницата оспорва изцяло правото на
собственост на ищеца върху този имот, като твърди че тя се явява собственик на същия поради изтекла 10
годишна придобивна давност в нейна полза, което владение е било непрекъснато и
необезпокоявано. В тази връзка по делото са събрани противоречиви
свидетелски показания относно факта, от кой момент ответницата е установила
владение върху този недвижим имот. Свидетелите на ищеца – Й.И.Й., И.М.П. и Х.П.К.,
дават противирочиви показания относно този факт. Първият свидетел твърди, че
това трябва да е станало 2012г. след като престанал да го обработва; втората твърди,
че това е станало след м.януари 2010г., когато мъжът й починал, а третият в
първоначалния си показания твърди, че това е станало 2011г. или 2012г., а в
повторния си разпит твърди, че това е станало края на 2010г.: „… Първо О. /синът на ответницата/ се нанесе, защото на
него е даден имотът. Те се самонастаниха някъде към 2010г. не си спомням
дата…“. Свидетелите на ответницата пък твърдят, че ответницата е установила
владение върху този недвижим имот в началото на 2009г. през месеците март или
април. Съдът обаче намира за доказано по делото, че ответницата е установила
владението си върху този процесен недвижим имот със сигурност на 16.04.2010г.
Изводът за това са представените от страна на С.О. квитанции за заплатена
потребена електроенергия в имота и конкретно тези на гърба на л.89 и лицето на
л.90 от делото. Действително тези квитанции са издадени на името на Б. М. Г. ,
който е баща на ищеца, но същите не са представени от страна на Б.М., а от
ответницата, което води до извода, че след като тя съхранява същите и ги
представя в съдебното производство, то тя е заплащала потребената в имота
електроенергия, което тя твърди и в обясненията си в съдебно заседание, а не
бащата на ищеца или последния лично. Ако плащането е било извършено от
последните двама, то те е следвало по делото да представят доказателства за
това или квитанциите да се съхраняват в тях. От показанията на разпитаните по
делото свидетели се установява, че свидетелят Х.К. с прякор „Мечо“ отчитал потребената
електроенертия в 4-ри имота, включително и процесният, получавал парите за
същата от ползващите имота – дали собственици, владелци или държатели, като
давал данните на инкасатора и заплащал електроенергията, а в други случаи
заедно с инкасатора засичали показанията на електромерите в имотите, но пак той
събирал парите за заплащането. В първата представена от ответницата квитанция е
посочено, че се заплаща 75.00 лева потребена електроенергия + 1 лев за периода
01.07.2009г. до 16.11.2009г. Тази квитанция обаче няма дата на съставянето й
както и подпис на плащащия или получаващия паричната сума, поради което не
става ясно кога точно е заплатена тази електроенергия. Това е можело да се
извърши и след посочените в нея периоди, т.е. владението да е установено след
тях. Третата квитанция има обаче изрична дата на съставянето и издаването й
16.04.2010г., като в нея е посочено, че се заплаща потребена електроенергия в
размер на 183.00 лева за периода от 10.12.2009г. до 16.03.2010г. Същата носи и
подпис на получилия паричната сума. Следващите квитанции са за месеците след
това и са хронологично подредени за последващите периоди от време след
16.04.2010г., като в тях са посочени и показанията на електромера, което е
съвпадащо и нарастващо. Т.е съдът намира, че тази трета квитанция по
категоричен начин доказва, че към дата 16.04.2010г. ответницата със сигурност е
била във владение на имота, след като в него се потребява електроенергия и тя е
заплатила същата. За предходния период от 01.07.2009г. само може да се направи
предположение, но и това е вероятно, тъй като обясненията на ответницата се
подкрепят от действията й. Тя обяснява, че е изчакала да изтече 10 годишната
давност, за да се снабди с констативния нотариален акт и едва тогава да смени
титуляра на партидата за потребяваната електроенергия, като тя да се води на
нейно име, каквито и действителни действия тя е предприела. Тези факти, които
съдът намира за доказани, се подкрепят изцяло от показанията на свидетелите на
ответницата, както и от показанията на свидетелката И.П., която обяснява, че
последно е била в имота през 2009г., когато обрали лозето и към него момент
ответницата й семейството й не са били там. По отношение на показанията на
свидетеля Й.И.Й., който твърди, че обработвал имота до 2012г., съдът намира, че
те не опровергават горните факти относно периода на владението на ответницата.
На първо място този свидетел е обработвал дворното място на имот с идентификатор
63427.157.999, за който няма издаден констативен нотариален акт, а не
процесния с
идентификатор 63427.157.1000, защото той в показанията си заявява: „…Аз работех
мястото на К. , а Т. В. работеше съседното място, което беше на другия
собственик Й.…“. Това съвпада и с показанията на свидетелката И.П.: „… Вилата
представлява две къщи близнак с една пътека по средата. Едната част я работеше
бате Д. , който излезе от залата и беше разпитан като свидетел, а другата част
моят съпруг…“. Показанията пък на свидетеля Х.П.К. са противоречиви относно
момента на установяване владение от страна на ответницата. В първоначалния си
показания твърди, че това е станало 2011г. или 2012г., а в повторния си разпит
твърди, че това е станало края на 2010г. Пърно не става ясно той за кой от двата
недвижими имота говори, а на следващо място показанията му противоречат на
горните цитирани разписки, въз основа на които той е отчитал потребената
електроенергия в имота. Поради горните съображения съдът намира за категорично
доказано по делото, че за периода 16.04.2010г. до 16.04.2020г., т.е. 10 години,
ответницата е владяла имот с идентификатор
63427.157.1000, с адрес: гр.Русе, местност „Папаз дере”, с площ от 896.00 кв.м.
с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно ползване: за земеделски
труд и отдих, със стар идентификатор: парцел 1000, при съседи: 63427.157.999,
63427.157.1002, 63427.156.2344, 63427.157.1001 и 63427.157.907, заедно със
сграда с идентификатор 63427.157.1000.1, непрекъснато, явно и необезпокоявано, поради което и на
основание чл.79, ал.1 от ЗС тя е придобила собствеността му по давностно владение.
Когато фактическата власт върху изцяло чужд имот е придобита при липса на
правно основание, т.нар.“завладяване“, то според
презумпцията на чл.69 от ЗС се предполага, че упражняващият фактическата власт
държи вещта за себе си, т.е. има качеството на владелец. В
такъв случай за придобиване на имота по давност не е необходимо да бъде
демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика, тъй като от
момента на установяване на фактическата власт тя има характер на владение, а не
на държане. Достатъчно е упражняването на владение в
предвидения от закона срок да е явно, необезпокоявано и непрекъснато. Да
бъде демонстрирана промяна в намерението за своене спрямо собственика от страна
на владелеца е необходимо само в хипотезата, при която съсобственик придобива
по давност идеалните части на останалите съсобственици – само тогава е
необходимо демонстриране на намерението за своене, така, че то несъмнено да
стане достояние на другия съсобственик, за да бъдат отблъснати претенциите му. В този смисъл е и съдебната практика – Решение № 262 от
29.11.2011г. на ВКС по гр.дело № 342/2011г.,
2-ро г.о., ГК постановено по реда на чл.290 от ГПК и задължително за съдилищата
при правоприлагането. В случая ответницата
е „завладяла“
процесния
недвижим имот, като от показанията на свидетелите е видно, че за периода жт 16.04.2010г. до
16.04.2020г. тя е владяла същия явно,
необезпокоявано и непрекъснато. Към датата на издаване на констативния нотариален акт
24.10.2019г. по горните съображения относно доказания период на владение, С.О.
не е била придобила собствеността по давност. Последната обаче не е била
прекъсната и е продължила да тече. Едва с предявяването на настоящия
ревандикационен иск, което е станало на 04.08.2020г. може да се приеме, че
давността е прекъсната – чл.116, б.“б“ от ЗЗД. Това обаче е станало едва след
изтичането на 10 годишния давностен срок – изтекъл на 16.04.2020г. Поради гореизложените
съображения съдът счита, че ищецът не е оборил
легитимиращото и обвързващо действие на издадения в полза на ответницата констативен
нотариален акт № № 1, том III, рег.№ 12831, нот.дело № 282/24.10.2019г. на нотариус № 632 с район на действие РРС, дори напротив. По
делото е доказано от страна на ответницата, че тя е придобила собствеността върху имот с
идентификатор 63427.157.1000,
с адрес: гр.Русе, местност „Папаз дере”, с площ от 896.00 кв.м., заедно със
сграда с идентификатор 63427.157.1000.1 по давностно владение, защото го е владяла в продължение на
повече 10 години – за периода 16.04.2010г. до 16.04.2020г. явно,
непрекъснато и необезпокоявано от никого. Предявените от ищеца ревандикационен иск за
този недвижим имот и за отмяната на констативния нотариален акт се явяват неоснователни и като такива следва да бъдат отхвърлени.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК
ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото
разноски, съразмерно с уважената част от предявените искове. Б.М. е направил по
делото разноски в общ размер на 1 932.00 лева – заплатени държавна такса за
производството по делото, разноски за свидетели, възнаграждение на назначения
особен представител и възнаграждение на редовно упълномощения адвокат.
Съразмерно с уважената част от предявените искове на ищеца следва да се
присъдят разноски в половин размер, а именно 966.00 лева, които ответницата
бъде осъдена да му заплати.
Не са представени доказателства
ответницата да е направила разноски по делото, поради което и такива не следва
да й се присъждат на основание чл.78, ал.3 от ГПК.
Мотивиран така и на основание
чл.235 и сл. от ГПК, съдът
Р Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на С.О. ***, с ЕГН: ********** и друг адрес ***, че Б.Б.М. ***, с ЕГН: **********,
е собственик
на следния
недвижим имот: Поземлен имот с идентификатор 63427.157.999, с адрес: гр.Русе,
местност „Папаз дере” /по данъчна оценка м.Папаз дере /Извор дере//, с площ от
841.00 кв.м. с трайно предназначение: земеделска,
начин на трайно ползване: за земеделски труд и отдих, със стар идентификатор:
парцел 999, при съседи: 63427.157.2344, 63427.157.1000, 63427.156.907 и
63427.157.998, заедно с построената в имота Сграда 63427.157.999.1, брой етажи:
един, със застроена площ от 25.00 кв.м. с
предназначение: друг вид сграда за обитаване, а по архитектурен обект същата
представлява сезонна постройка с площ от 31.19 кв.м.
ОСЪЖДА С.О. ***, с ЕГН: **********
и друг адрес ***, да предаде на Б.Б.М. ***, с ЕГН: **********, владението върху
следния недвижим имот: Поземлен
имот с идентификатор 63427.157.999, с адрес: гр.Русе, местност „Папаз дере” /по
данъчна оценка м.Папаз дере /Извор дере//, с площ от 841.00 кв.м. с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих, със стар идентификатор: парцел 999, при
съседи: 63427.157.2344, 63427.157.1000, 63427.156.907 и 63427.157.998, заедно с
построената в имота Сграда 63427.157.999.1, брой етажи: един, със застроена
площ от 25.00 кв.м. с предназначение: друг вид сграда
за обитаване, а по архитектурен обект същата представлява сезонна постройка с
площ от 31.19 кв.м.
ОТХВЪРЛЯ предявените от Б.Б.М. ***,
с ЕГН: **********, против С.О. ***, с ЕГН: ********** и друг адрес ***,
обективно съединени искове,
с които се иска да бъде признато за
установено по отношение на ответницата С.О.О., с ЕГН: **********, че Б.Б.М., с ЕГН: **********, е собственик на следния недвижим имот: 1. Поземлен
имот с идентификатор 63427.157.1000, с адрес: гр.Русе, местност „Папаз дере”, с
площ от 896.00 кв.м. с трайно предназначение: земеделска, начин на трайно
ползване: за земеделски труд и отдих, със стар идентификатор: парцел 1000, при
съседи: 63427.157.999, 63427.157.1002, 63427.156.2344, 63427.157.1001 и
63427.157.907, заедно със сграда с идентификатор 63427.157.1000.1; да бъде
осъдена ответницата да му предаде владението на този недвижим имот и на основание
чл.537, ал.2 от ГПК да бъде отменен и издадения в полза на ответницата С.О.О., с ЕГН: **********, констативен нотариален акт
№ 1, том III, рег.№ 12831, нот.дело № 282/24.10.2019г. на
нотариус № 632 с район на действие РРС, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА С.О. ***, с ЕГН: **********
и друг адрес ***, да заплати на Б.Б.М. ***, с ЕГН: **********, сумата от 966.00
/деветстотин шестдесет и шест/ лева – направени по делото разноски, съразмерно
с уважената част от предявените искове.
Решението може да се обжалва в
двуседмичен срок от връчването му на страните пред Русенски окръжен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: