Р Е
Ш Е Н
И Е №
157
гр. Сливен, 24.10.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
СЛИВЕН, в публично заседание на четвърти октомври две
хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
При участието на
секретаря В. К.
и на прокурора ХРИСТО КУКОВ, като разгледа докладваното от съдия Иглика
Жекова КАНД №
155 по
описа на съда за 2017 година, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството
е по реда на чл. 70, б. „в” от Закона за административните нарушения и
наказания.
Образувано е
по Предложение от Окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Сливен за
възобновяване на административнонаказателно производство по Наказателно
постановление № 15-0455-000248/30.12.2015 г., издадено от Началник РУП при ОД
на МВР – Сливен, РУ Твърдица, влязло в сила на 15.02.2016 г., с което на Т.Х.Т.
за нарушение на чл. 20 ал. 2 от Закона за движението по пътищата и на основание
чл. 179 ал. 2 от ЗДвП, е наложена глоба в размер на 100 лева.
В
Предложението се твърди, че за същото деяние и срещу същото лице с
Постановление от 11.10.2016 г. на Районна прокуратура – Сливен, е образувано
досъдебно производство № 177/16 г. на РУ на МВР – Твърдица, вх. № 3204/2016 г.,
пор. № 1288/2016 г. на Районна прокуратура – Сливен, за престъпление по чл. 343,
ал. 1 б. „б”, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК; след проведено разследване с
Постановление от 10.07.2017 г. прокурор при Районна прокуратура прекратил
наказателното производство по воденото досъдебно производство, с оглед
наличието на приключило с окончателен акт (влязло в сила НП № 15-0455-000248 от
30.12.2015 г.) административнонаказателно производство и съобразно Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС; Постановлението
на РП било потвърдено с Определение от 25.07.2017 г. на РС Сливен, потвърдено с
Определение № 407/18.08.2017 г. на Окръжен съд Сливен. Изложени са доводи за
наличие на предпоставките на чл. 70, б. „в” от ЗАНН за възобновяване на
административнонаказателно производство по НП № 15-0455-000248 от 30.12.2015 г.,
отмяна на последното и прекратяване на административнонаказателното
производство, с цел провеждане на наказателно производство по реда на НПК срещу
Т.Х.Т.. В случая след издаване на наказателното постановление и влизането му в
сила пострадалият от ПТП М. И. сигнализирал Районна прокуратура- Сливен, която
след извършена проверка образувала досъдебното
производство, в хода на което било доказано извършено от Т. престъпление
от общ характер, а именно – причиняване на средна телесна повреда на И.,
вследствие на предизвиканото от Т. пътно – транспортно произшествие. От това
следвало, че в нарушение на чл. 33 от ЗАНН Началникът на РУ – МВР Твърдица,
вместо да прекрати административнонаказателното производство, с цел реализация
на наказателна отговорност, издал наказателно постановление. Забраната по чл.
33 се отнасяла до „деянието”, съставляващо престъпление, за което е в
прерогативите на прокурора да проведе наказателно производство, без да се
поставя изискване за привличане на дееца в качеството на обвиняемо лице. По
подробно изложени съображения предлага на съда да възобнови
административнонаказателното производство по Наказателно постановление №
15-0455-000248/30.12.2015 г., издадено от Началника на РУ МВР – Твърдица, да
отмени последното и прекрати административнонаказателното производство.
В съдебно
заседание вносителят на предложението, редовно призован, не се явява.
Ответникът по
предложението - ОД на МВР – Сливен, редовно призована, не се представлява в
съдебно заседание.
В съдебно
заседание представителят на Окръжна прокуратура – Сливен дава становище за
основателност на направеното предложение и наличие на условия да бъде уважено.
Заинтересованото
лице Т.Х.Т. се представлява от а. М. К. от АК – С., който оспорва предложението
и моли съда да го остави без уважение като неоснователно.
Въз основа на
събраните по делото доказателства, се установява следното от фактическа страна:
С Наказателно
постановление № 15-0455-000284/30.12.2015 г. на Началника на РУП към ОД на МВР
– Сливен, РУ - Твърдица, в сила от 15.02.2016 г., на Т.Х.Т., за нарушение на
чл. 20 ал. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) и на основание чл. 179
ал. 2 от ЗДвП, била наложена глоба в размер на 100 лева, за това, че на 22.12.2015
г. в 7,30 ч. в община Твърдица, на път първи клас І-6 като водач на лек
автомобил Рено Меган Сценик с рег. № ………….., управлява автомобила с
несъобразена с пътните условия скорост, губи контрол над автомобила и се удря в
мантинела на мостово съоръжение вдясно по посоката на движение, настъпва ПТП с
материални щети и нанесени телесни повреди на М. И. И. Наказателното
постановление е издадено въз основа на Акт за установяване на административно
нарушение Серия Г, № 215878 от 22.12.2015 г.
На 18.08.2016
г. с вх. № 3204 в Районна прокуратура Сливен постъпила Жалба от М. И. И. срещу Т.Х.Т.,
в която подателят заявил, че при настъпилото ПТП е претърпял счупване на лява
раменна кост, опарации на ръката и още не се е възстановил, тъй като бил
откаран бързо в болницата, не бил отразен в протокола за ПТП. Представено било
към жалбата съдебномедицинско удостоверение, заявена е молба да се образува
наказателно производство срещу Т.Х.Т. за извършеното от него ПТП, при което на
И. е причинено счупване на ръката. Съгласно цитираното съдебно – медицинско
удостоверение, при възникнало на 22.12.2015 г. ПТП И. е получил автомобилна травма
вътре в автомобила като пътник по време на движение, при което
освидетелстваният е получил счупване на лявата раменна кост с разместване на
получените костни фрагменти с частична лезия на лъчевия нерв, по който повод е
бил приет на лечение в болнично заведение, опериран, със зашиване на частично
разкъсания лъчев нерв. Според заключението на съдебно – медицинската
експертиза, счупването на лявата раменна кост с частична лезия на лъчевия нерв
са причинили на освидетелствания трайно затрудняване движенията на горния ляв
крайник. С Постановление от 11.10.2016 г. на прокурор при РП – Сливен било
образувано досъдебно производство пор. № 1288/2016 г. за престъпление по чл.
343 ал. 1 б. „б”, вр. с чл. 342 ал. 1 от НК.
С
Постановление от 10.07.2017 г. на Районна прокуратура - Сливен, на основание
чл. 243 ал. 1 т. 1, вр. чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК, вр. чл. 4 § 1 от Протокол № 7
към ЕКПЧ наказателното производство срещу Т. било прекратено, с оглед наличието
на приключило с окончателен акт административнонаказателно производство -
влязло в сила НП № 15-0455-000284 от 30.12.2015 г. и съобразно Тълкувателно
решение № 3 от 22.12.2015 г. по тълк. дело № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС, съгласно
което, наказателно производство, образувано или водено срещу лице, по отношение
на което за същото деяние е било проведено приключило с влязъл в сила акт
административнонаказателно производство с характер на наказателно производство
по смисъла на ЕКПЧ, подлежи на прекратяване на основание чл. 4 § 1 от Протокол
№ 7 по реда на чл. 24 ал. 1 т. 6 от НПК. На същата дата наблюдаващият прокурор
депозирал Сигнал вх. № 3204/16 до Окръжния прокурор на ОП – Сливен, с който го
уведомил за горните обстоятелства и с оглед задължителните указания, дадени в
ТР № 3/2015 г. на ОСНК на ВКС изпратил копие от относимите материали за
преценка за наличието на предпоставките по чл. 70 б. „в” от ЗАНН за
възобновяване на администратинвнонаказателното производство, приключило с
влязло в сила Наказателно постановление № 15-0455-000248/30.12.2015 г. на
Началника на РУ – Твърдица при ОД на МВР – Сливен.
При горните
данни настоящият съдебен състав намира, че предложението е допустимо, като
направено от компетентен орган и в срока по чл. 71 от ЗАНН. Разгледано по
същество, същото се явява и основателно, поради установено наличие на
основанията по чл. 70 б. „в” от ЗАНН, при следните съображения:
Съобразно
нормата на чл. 70 б. „в” от ЗАНН, административнонаказателните производства, по
които наказателните постановления са влезли в сила, подлежат на възобновяване,
когато се открият обстоятелства или доказателства от съществено значение за
разкриване на обективната истина, които не са били известни при издаване на
наказателното постановление. Следователно, за да се допусне възобновяване на
административнонаказателно производство по влязло в сила НП на основание
посочената разпоредба, пред съда следва да се обосноват обстоятелства или да се
представят доказателства, които са от съществено значение за установяване на
обективната истина и които не са били известни при издаване на наказателното
постановление. Като основание за възобновяване по този ред са предвидени не
само новонастъпили, но и налични към предходен момент факти и обстоятелства,
които не са били известни при издаване на постановлението. С оглед събраните по
делото доказателства, съдът намира, че за наказващия орган (в случая - Началник
на РУ – Твърдица при ОД на МВР – Сливен) по никакъв начин не му е било известно
обстоятелството, че в резултат от настъпилото пънтно-транспортно произшествие,
за което е съставен АУАН и издадено НП, е причинена средна телесна повреда на
пътник в автомобила – М. И. Както в съставените АУАН и Протокол за ПТП, така и
в издаденото наказателно постановление, това обстоятелство не е посочено.
Заключението за причинената средна телесна повреда е направено пред Районна
прокуратура с подаване на жалба от страна на пострадалия И., придружена със
Съдебно - медицинско удостоверение. Обстоятелството, че при настъпилото ПТП е
причинена средна телесна повреда, в резултат на която са трайно затруднени движенията
на горния лав крайник на М. И., е от съществено значение за разкриване на
обективната истина по административнонаказателната преписка, тъй като безспорно
би довело до установяване, че деянието, квалифицирано в съставения АУАН като
такова по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП, съставлява престъпление от общ характер –
такова по чл. 343 ал. 1 б. „б”, вр. чл. 342 ал. 1 от НК. При това положение, на
основание чл. 33 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателното производство е следвало
да се прекрати, като материалите се изпратят на съответната компетентна
прокуратура. В контекста на изложеното се налага извод, че към датата на
издаване на наказателното постановление наказващият орган не е бил запознат с
това обстоятелство и не е могъл да го вземе предвид при решаване на въпроса за
административнонаказателната отговорност, но съществременно, настъпилият преди
приключване на административнонаказателното производство тежък резултат от
деянието, който дава основания за квалифицирането му като престъпление,
съставлява ново обстоятелство, неизвестно на наказващия орган. В случая обаче,
образуването и провеждането на последващо наказателно производство за същото
деяние и срещу същия деец би нарушило принципа „ne bis in idem”, доколкото забраната
за повторно съдене на едно и също лице за същото деяние е класически принцип в
наказателнопроцесуалното право, чиято цел е да не се допусне повторението на
наказеателни процедури, приключеили с влязъл в сила акт. От друга страна,
съотношението между наказателната и административнонаказателната отговорност е
изяснено и от разпоредбите на чл. 32 ал. 1 и ал. 2 и чл. 33 ал. 1 и ал. 2 от ЗАНН, които за едно и също деяние отдават по – голяма тежест на наказателната
отговорност спрямо административнонаказателната. Със санкционирането на
извършено престъпление държавата охранява най – значимите обществени отношения,
а наказателноправната репресия оказва най – интензивно въздействие върху дееца.
Предвид
гореизложеното и доколкото се касае за едно и също деяние, както и че в
процесния случай елементите от обективната и субективна страна от фактическия
състав на престъплението съвпадат с елементите от фактическия състав на
административното нарушение, но поради настъпилия преди приключване на
административнонаказателното производство по – тежък вредоносен резултат от
деянието, е било налице основание за квалифицирането му като престъпление, с
ангажиране на наказателната отговорност на дееца. Наличието обаче в случая на
приключило с влязъл в сила санкционен акт в административнонаказателно
производство, проведено в нарушение на чл. 33 от ЗАНН по повод деяние, което
съставлява престъпление, се явява пречка за провеждане на наказателно
производство. При това положение законосъобразно провеждане на последното е
възможно да се осъществи чрез възобновяване на окончателно приключилото
административнонаказателно производство, при наличие на предпоставките по чл.
70 б. „в” от ЗАНН, отмяна на постановения по него акт и неговото прекратяване.
Този процесуален механизъм е визиран в т. 1.2.2., предл. второ от ТР №
3/22.12.2015 г. на ОСНК на ВКС, постановено по тълк. дело № 3/2015 г.
При горните
съображения, съдът намира, че следва да се уважи предложението на Окръжен
прокурор на Окръжна прокуратура – Сливен, като се възобнови административнонаказателното
производство по НП № 15-0455-000248 от 30.12.2015 г., издадено от Началник РУ-Твърдица
при ОД на МВР- Сливен, да се отмени наказателното постановление и се прекрати
образуваното по АУАН производство.
Водим от
горното и на основание чл. 73 от ЗАНН, Административен съд – Сливен
Р Е Ш И :
ВЪЗОБНОВЯВА
административнонаказателното производство по влязлото в сила Наказателно
постановление № 15-0455-000248 от 30.12.2015 г., издадено от Началник РУ –
Твърдица при ОД на МВР – Сливен.
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 15-0455-000248 от 30.12.2015 г., издадено от Началник
РУ – Твърдица при ОД на МВР – Сливен, с което на Т.Х.Т., ЕГН **********, с
адрес *** …………., за нарушение по чл. 20 ал. 2 от ЗДвП и на основание чл. 179
ал. 2 от ЗДвП, е наложено административно наказание „глоба” в размер на 100
лева.
ПРЕКРАТЯВА
образуваното административнонаказателно производство по Акт за установяване на
административно нарушение Серия Г, № 215878 от 22.12.2015 г., съставен от ПИ
„ПК” при РУ – Твърдица, ОД на МВР - Сливен.
Решението е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: