ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2426
гр. Пловдив, 20.10.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIV СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Анна Ив. Иванова
Членове:Радослав П. Радев
Иван Ал. Анастасов
като разгледа докладваното от Анна Ив. Иванова Въззивно частно
гражданско дело № 20225300502017 по описа за 2022 година
Производството е по реда на 274, ал.1, т.2, вр. чл.413, ал.2 от ГПК.
Постъпила е частна жалба от „А1 България“ЕАД, ЕИК ********* чрез адв.Л. Р.
против разпореждане в заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №
5077/12.07.2022г. по ч.гр.д.№ 9117/2022г. на ПдРС, 9 гр.с., в частта, с която е отхвърлено
заявлението на жалбоподателя против „Позлатено“ЕООД, ЕИК ********* по отношение на
сумата от 2854,70лева- неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги
№М6226470 от 28.01.2019г., сумата от 133,26 лв. – обезщетение за забава за периода от
19.10.2021г. до 21.06.2022 г., както и за разноските над уважените размери до пълните
претендирани. В частната жалба се сочи, че първоинстанционният съд неправилно е приел,
че клаузите за неустойка в договора са нищожни на основание чл.26,ал.1 ЗЗД поради
противорецие с добрите нрави, тъй като излизали извън присъщите й функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна поради това, че чрез така претендираната
неустойка мобилният оператор получавал имуществена облага без да предоставя услуги и
така се обогатявал неоснователно.Счита, че цитираната от РС съд.практика предхожда
съдебната практика на Европейския съд – Решение на Съда на ЕС от 22.11.2018г по дело С-
295/2017 г., образувано по преюдициално запитване на дружество с основен предмет на
дейност извършване на телекомуникационни услуги, в което е прието, че сумата, дължима
при неспазване на минималния срок на обвързаност, е неразделна част от общата цена,
плащана за доставката на услугите, която става незабавно изискуема при неизпълнение на
задължението за плащане; че в директива /ЕС/2018/1972 на европейкия парламент и на
Съвета от 11.12.2018г., било регламентирано, че максималният срок на обвързаност е 24
месеца.Излага и довода, че между КЗП и мобилния оператор с протокол от 21.04.2016 по
гр.д.№12268/2014 г. на СГС,1-18 състав съдът е одобрил като непротиворечащ на закона и
1
добрите нрави неустойка в размер на месечните абонаментни такси до изичане на
съответния срок на абонамента, а когато абонатът е ФЛ - неустойки били до размер на три
стандартни месечни абонаментни вноски не накърнявал добрите нрави.Счита, че
неправилно РС е отхвърлил и претенцията за обработка на просрочени задължения в размер
на 2 лв., който бил включен в т.27.1 от ОУ на оператора в сила от 15.08.2019 г.
Съгласно чл.413,ал.2 ГПК – препис от ЧЖ не се представя за връчване и отговор от
длъжника.
Пловдивският окръжен съд, ХІV гр.с., по направените доводи намира следното:
Производството по ч.гр.д.№ 9117/2022г. на ПдРС, 9 гр.с. е образувано по заявление
по чл.410 от ГПК от „А1 България“ЕАД, , с което е поискано издаването на заповед за
изпълнение на парично задължение за сумата от 797,79 лева- главница - стойност на
месечни такси за потребени мобилни услуги и сумата 989 лв. -стойност на лизингови вноски
за телекомуникационни услуги по договори, сключени с „Позлатено“ЕООД, ведно
мораторна лихва върху тези сума в размер на 285,91 лв., както и сумата от 3534,70 лева-
неустойка за неизпълнение на договор №М6226470 от 28.01.2019г., довело до предсрочното
му прекратяване. В заявлението е казано, че договорът е прекратен едностранно от А1,
считано от 23.02.2022 г. поради неплащане на предоставените мобилни услуги повече от 124
дни -на осн.т.54.12 от ОУ.
Заявителят се позовава на сключен договор №М6226470 от 28.01.2019г. с ответника,
който не е представен по делото, поради което не се установява, че в него е договорен
максимален срок на обвързаност от 24 месеца. Одобрената по гр.д.№12268/2014 г. на
СГС,1-18 състав спогодба не обвързва съда по настоящето дело.
Съгласно чл.411, ал.1, т.2 и т.3 от ГПК, съдът може да откаже издаване на заповед за
изпълнение, когато искането е в противоречие със закона или с добрите нрави или е налице
обоснована вероятност за това. ПОС възприема извода на първоинстанционният съд, че
клаузите за неустойка в договора са нищожни на основание чл.26,ал.1 ЗЗД поради
противорецие с добрите нрави, тъй като излизат извън присъщите й функции –
обезпечителна, обезщетителна и санкционна поради това, че чрез така претендираната
неустойка мобилният оператор получава имуществена облага без да предоставя услуги, с
което се обогатява неоснователно и на основание чл.272 ГПК – препраща към тях. Правилно
РС е отхвърлил и претенцията за обработка на просрочени задължения в размер на 2 лв.,
който бил включен в т.27.1 от ОУ на оператора в сила от 15.08.2019 г., като е приел, че се
касае за изпълнение на присъщи задължения на мобилния оператор, които не се твърди да са
договорени. Освен това, към момента на подписване на договора -28.01.2019 г., ОУ от
15.08.2019 г.- не са били действащи.
Ето защо обжалваното разпореждане ще следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
Предвид гореизложеното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане, инкорпорирано в заповед за изпълнение на парично
задължение по по чл.410 от ГПК № 5077/12.07.2022г. по ч.гр.д.№ 9117/2022г. на ПдРС, 9
гр.с., в частта, с която е отхвърлено заявлението на „А1 България“ЕАД, ЕИК *********
против „Позлатено“ЕООД, ЕИК ********* по отношение на сумата от 2854,70лева-
неустойка за предсрочно прекратяване на Договор за мобилни услуги №М6226470 от
28.01.2019г., сумата от 133,26 лв. – обезщетение за забава за периода от 19.10.2021г. до
21.06.2022 г., както и за разноските над уважените размери до пълните претендирани.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3