Р Е Ш Е Н И Е
№……………
гр.
Варна ..................2022 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд – гр. Варна, ІІ касационен състав,
в публично заседание на седми април две хиляди двадесет и втора година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Кремена Данаилова
ЧЛЕНОВЕ: Даниела Станева
Димитър Михов
при секретаря Наталия Зирковска и с участието на
прокурор при Окръжна прокуратура – гр. Варна – Силвиян Иванов, като разгледа
докладваното от съдия Кремена Данаилова к.н.а.х.д. №464/2022 г. на Административен
съд - Варна, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във
връзка с чл. 63 от ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба от М.Д.Й., ЕГН **********
с адрес: ***, депозирана чрез пълномощник - адв. Б.Б. ***, срещу Решение № 81/18.01.2022
г. по НАХД № 20213110204853/2021 г. по описа на РС – Варна, с което е
потвърдено НП № 20-6252-000979/20.01.2021 г. на Началник
на група към ОД на МВР – Варна, отдел „Охранителна полиция“ Варна, с което на
касатора М.Д.Й. за нарушение на чл. 104б, т. 2 от Закона за движение по
пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 3000 (три
хиляди) лева и „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 12 месеца на
осн. чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП, и е осъден да заплати на ОД на МВР – Варна
сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Първоинстанционното решение се атакува като неправилно
поради неправилно тълкуване и приложение на материалния закон – касационни
основания по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 вр. с ал.2 от
Наказателно-процесуалния кодекс /НПК/ вр. чл.209, т.3 от АПК. Сочи се, че
въззивната инстанция неоснователно не е
кредитирала позицията, че М.Й. е извършил маневрата не на път за обществено
ползване, а на частен паркинг на магазин „Метро“ в гр. Варна. Отправено е
искане за отмяна на оспореното решение и за отмяна на процесното НП. В съдебно
заседание касаторът не се явява и не се представлява.
Ответникът по касационната жалба – Областна дирекция
на Министерство на вътрешните работи /ОД на МВР/ - Варна, за него представител
не са явява. В писмени бележки с. д. № 5548/05.04.2022 г. от К.Л.-А.,
процесуален представител на ответната страна, е изразено становище по хода на
делото, по допустимостта на жалбата, по доказателствата и по съществото на
касационния спор – оспорва касационната жалба като неоснователна и моли
касационната инстанция да я отхвърли като такава. Със същата молба се заявява
претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответната
страна, както и, ако бъдат претендирани разноски за адвокатско възнаграждение,
то такова да бъде присъдено в минимален размер, ако съдът намери касационната
жалба за основателна.
Представителят на ОП – Варна, счита оспореното решение
за правилно и законосъобразно, поради което пледира за оставянето му в сила.
Касационната жалба е подадена в срок, пред надлежен
съд от страна, която има интерес от оспорване на въззивното решение, поради
което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна
поради следните съображения:
Първостепенният съд установил от фактическа страна, че
административнонаказактелната отговорност на касатора М.Д.Й. е ангажирана за
това, че на 29.12.2020 г. около 11:55 ч.
същият управлявал лек автомобил „БМВ 325 ЦИ“ с рег. № ***собственост на Н.Ц.П., като извършвал резки маневри, върти
МПС в кръг, преднамерено извежда МПС извън контрол чрез презавиване, довеждане
до загуба сцеплението на задните му гуми - дрифт. Създадена била опасност за
намиращите се в района на паркинга множество хора, включително и деца. На Й.
бил съставен АУАН, в който касаторът вписал възражение, че не е изгубил
сцепление и не е въртял колата в кръг. Нарушението е квалифицирано като такова
по чл.10 б, т. 2 от ЗДвП. Срещу АУАН не са постъпили възражения в срока по чл.
44, ал.1 от ЗАНН. На 20.01.2021 г. въз основа на съставения акт било издадено и
НП, в което административнонаказващият орган възприел описаната в АУАН
фактическа обстановка и квалифицирал деянието като нарушение по чл. 104б, т.2
от ЗДвП и на осн. чл. 175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП наложил административни
наказания глоба и лишаване от права да управлява МПС.
След като се запознал с доказателствата, въззивният съд установил, че жалбата е процесуално допустима и я
разгледал по същество. Въз основа на събраните доказателства – писмени и
гласни, съдът установил, че АУАН и НП са издадени от компетентни лица при
спазване на сроковете и на останалите процесуални правила, установени в ЗАНН. За
безспорни са приети фактите, че санкционираният водач М.Д.Й. – касатор в
настоящото производство, при управлението на автомобила на паркинга на магазин
„Метро“, ***, е завъртял автомобила, изгубвайки сцепление на задните гуми, при
което описал „кръгове“, като при това не е могъл да контролира автомобила.
Установяването на безконтролно движение на МПС на пътя, с което се създава
непосредствена опасност за живота и здравето на други участници в движението и
се застрашава целостта на намиращи се в близост обекти, представлява използване
на пътищата за обществено ползване за други цели, освен в съответствие с
предназначението им за превоз на хора и товари. Нарушението е било пряко
възприето от свидетели - очевидци, чиито показания напълно кореспондират с
описаното в АУАН.
След анализ на приложимата нормативна уредба, съдът е
формирал извод, че административнонаказващият орган правилно е квалифицирал
деянието на М. Й. като нарушение по смисъла на чл.175а, ал.1, пр. 3 от ЗДвП,
респективно правилно на водача е наложена глоба в размер на 3000 /три хиляди/
лева и е лишен от право за управление на МПС за срок от 12 месеца, които
наказания са с императивно определен размер и не могат да се прецезират.
Предвид горните установявания и изводи съдът
постановил решение, с което потвърдил процесното НП № 20-6252-000979/20.01.2021
г. на Началник на група към ОД на МВР – Варна, отдел „Охранителна полиция“
Варна. Със същото решение касаторът М.Д.Й. е осъден да заплати на ОД на МВР –
Варна сумата от 80.00 /осемдесет/ лева, представляваща юрисконсултско
възнаграждение.
Решението е правилно и законосъобразно.
Касационната инстанция възприема изцяло констатациите
на районния съд от фактическа страна и правните му изводи, които са достатъчно
изчерпателни и задълбочени, поради което в съответствие с чл. 221, ал. 2,
изречение второ от АПК не е необходимо да ги преповтаря и препраща към тях.
Съгласно разпоредбата на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП на
водача на моторно превозно средство е забранено да използва пътищата, отворени
за обществено ползване, за други цели, освен в съответствие с тяхното
предназначение за превоз на хора и товари.
Касаторът не оспорва извършеното деяние, а
единственото му касационно възражение за несъставомерност на деянието е
свързано с мястото на извършването му, като твърди, че частният паркинг на
магазин „Метро“ не представлява път за обществено ползване.
"Път" по смисъла на чл. 104б, т. 2 от ЗДвП не е "пътна
лента" (§ 6, т. 2 от ДП на ЗДвП), "платно за движение" (§ 6, т.
7 от ДП на ЗДвП) и т. н., а всяко едно място, което е предназначено или дори
само обикновено се използва за движение на пътни превозни средства. В случая
нарушението е извършено на паркинга на магазин "Метро", на адрес гр. Варна,
***, който паркинг безспорно е предназначен или обикновено ползван за движение
на превозни средства, поради което разкрива белезите на "път" по
смисъла на ЗДвП. Освен това разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗДвП сочи, че отворени за
обществено ползване са пътищата, условията за използване на които са еднакви за
всички участници в движението. Същата разпоредба сочи, че е възможно някои от
пътищата да не бъдат отворени за обществено ползване, поради което вменява
задължение на лицата, които ги стопанисват да ги обозначат по съответния начин.
Това разграничение е от особена важност, тъй като съгласно чл. 2, ал. 2 от ЗДвП
компетентността на органите на МВР не обхваща пътищата, които не са отворени за
обществено ползване. В случая не са представени доказателства, а и не се
твърди, че мястото на извършване на нарушението е било обозначено като път,
който не е отворен за обществено ползване от търговското дружество – собственик
на магазина, известно е на съда, че паркингът на магазин "Метро" в
гр. Варна, ***, е отворен за обществено ползване от всички клиенти на магазина
и граждани. Следователно по арг. от § 6, т. 1 от ДР на ЗДвП, паркингът на
магазин „Метро“ в гр. Варна, представлява територия, приравнена на път -
отворен за обществено ползване. Ирелевантно в случая е дали паркингът
пред магазин "Метро" е частна собственост, а не обществена, тъй като
независимо чия собственост е паркингът, по отношение организация на движение на
ППС, той е подчинен на общите правила.
На следващо място беспорно установено е, че касаторът
е извършвал шофиране под формата на „дрифт“. Макар и да липсва легално
определение на термина "дрифт", съществува дефиниция, която определя
дрифта като техника на шофиране, при която шофьорът преднамерено извежда дадено
превозно средство (най-често автомобил) извън контрол чрез "презавиване",
така довеждайки до загуба сцеплението на задните гуми. По време на дрифт
движението на автомобила е напречно на завоя, осъществено под влиянието на
тежестта му и инерционния момент. Именно довеждането на МПС извън контрол
представлява действие с висока обществена опасност.
По делото не са представени доказателства, които да
опровергаят установените факти и обстоятелства чрез събраните писмени и гласни
доказателства. Разпитаните в хода на въззивното производство свидетели като
очевидци са дали ясни, конкретни и непротиворечиви показания, че на
инкриминираните в АУАН и НП време и място касаторът е извършил соченото
нарушение. Свидетелските показанията за посочените обстоятелства кореспондират
със събраните писмени доказателства и законосъобразно са кредитирани от съда
при формиране на фактическите му изводи. Както в АУАН, така и в НП ясно са
описани всички елементи от състава на нарушението, а именно че управлявайки автомобила
„БМВ 325 ЦИ“ с рег. № ***използва път - отворен за обществено ползване за друга
цел, а именно като демонстративно извършва резки маневри и довежда до загуба
сцеплението на задните му гуми /дрифт/, образувайки кръгове и извежда
преднамерено автомобила извън контрол чрез презавиване. От изложеното се налага
извод, че касаторът е използвал пътя - в случая паркинг за обществено ползване,
не в съответствие с неговото предназначение, а за описаните по-горе цели - за
извършване на дрифт, като по този начин е застрашил намиращите се в момента на
извършване на нарушението паркирани автомобили и намиращите са на паркинга
лица.
Следователно касаторът М.Д.Й. от обективна и
субективна страна е осъществил състава на описаното в НП административно
нарушение и основателно е ангажирана неговата административнонаказателна
отговорност.
Видът и размерът на санкцията са определени
императивно в разпоредбата на чл.175а, ал. 1, пр. 3 от ЗДвП, поради което както
за административнонаказващият орган, така и за съда е обективно невъзможно да
ги измени.
По изложените съображения не са налице отменителни
основания и оспореното решение следва да бъде оставено в сила.
Предвид този изход на делото на ответника следва да се
присъдят своевременно претендираните разноски за юрисконсултска защита. Процесуално
представителство е извършено, чрез представяне на писмени бележки. По реда на чл.
63д, ал. 1 и 4 от ЗАНН вр. чл. 143, ал. 3 от АПК, чл. 37 от Закона за правната
помощ и чл. 27е от Наредба за заплащането на правната помощ /обн., ДВ, бр. 5 от
17.01.06 г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер
на 80 лева.
Водим от горното и на основание чл.221 ал.2 от АПК във
връзка с чл.63в от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 81/18.01.2022 г. по НАХД №
20213110204853/2021 г. по описа на Районен съд – Варна.
ОСЪЖДА М.Д.Й., ЕГН ********** да заплати на Областна
дирекция на Министерство на вътрешните работи – гр. Варна сумата в размер на 80
/осемдесет/ лева.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.