Р Е Ш Е Н И Е
№
............./ ,гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Варна, IX-ти касационен състав
На седемнадесети октомври две хиляди и деветнадесета година
В публично заседание в следния състав:
Председател: Даниела Станева
Членове: 1. Кремена
Данаилова
2. М.Иванова-Даскалова
Секретар: Мая Вълева
Прокурор: Силвиян Иванов
Като разгледа докладваното от административния съдия М. Иванова-
Даскалова КНАХД №1767 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда
на чл. 208 от АПК вр.с чл. 63, ал. 1 ЗАНН.
Образувано е по жалба на Д.П.С. *** против Решение
№994/22.05.2019г. по НАХД №1938/2019г. на РС-Варна, с което е потвърдено НП №17-0819-004900/30.10.2017г.
на Началник група в сектор „ПП“ към ОД на МВР-Варна, с което са й наложени административно
наказание „глоба” в размер на 20лв. на основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП за
нарушение на чл.40 ал.2от ЗДвП и за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП на
основание чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административни наказания „глоба” в размер на
200лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 6 месеца.
В жалбата се твърди, че Решението е неправилно и
незаконосъобразно, постановено при съществено нарушение на процесуалните
правила. Поддържат се доводите във въззивната жалба за несъответствие на НП с
изискването на чл.57 ал.1 от ЗАНН. От мотивите на решението не ставало ясно въз
основа на какви доказателства ВРС приел, че е доказано виновното извършване от С.
на нарушенията, за които е издадено НП. Изложени са съображенията, с оглед на
които намират АУАН и протокола за ПТП за съставени при неизяснена фактическа
обстановка, тъй като произшествието не било запазено и липсвали обяснениня на
водачите на МПС, участници в произшествието, респ. на очевидци на случилото се.
НП бил издаден в нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН. С оглед на това неправилно
ВРС потвърдил НП, което било издадено при неизяснена фактическа обстановка и
при непълнота на зоказателствата. Показанията на полицейските служители в
съдебната фаза били за разрична от установената и описана в АУАН фактическа
обстановка. Жалбоподателката твърди, че няма други нарушения и в НП не били
изложени мотивите, поради които й били наложени наказания към максималния
предвиден в закона размер за нарушенията. Поради това и с оглед липсата на
безспорни доказателства за деянието, ВРС следвало да отмени НП като неправилно
и незаконосъобразно. С касационната жалба се претендира отмяна на Решението на
ВРС и вместо него да бъде постановена отмяна на НП, а в условия на евентуалност
– да бъде изменено НП и намален размера на наказанията в предвидение в закона
минимум.
Ответната страна – ОД на МВР-Варна не депозират
становище по жалбата.
Представителят на Окръжна прокуратура– гр.Варна
счита касационната жалба за неоснователна. Решението на ВРС намира за постановено
при спазване на процесуалните правила и закона, поради което не били твърдяните
основания за отмяната му.
Касационната жалба е подадена пред компетентния
съд, в срока по чл.211 ал.1 от АПК, от активно легитимирана да оспори съдебният
акт страна, поради което е допустима.
Разгледана по същество, касационната жалба е
неоснователна.
Съгласно чл.63 ал.1 от ЗАНН, Решението на ВРС
подлежи на касационно оспорване на основанията в чл.348 ал.1 от НПК. В чл.218
от АПК е предвидено, че касационният съд обсъжда само посочените в жалбата
пороци на решението, а за неговата валидност, допустимост и съответствие с
материалния закон следи и служебно. В жалбата оплакванията и твърденията са за
наличие на всички основания за отмяна по чл.348 ал.1 от НПК - съществено
нарушение на процесуалните правила, неправилно приложение на закона и явна
несправедливост на наложеното наказание.
При извършената проверка, настоящият касационен
състав достигна до следните изводи:
Решението на ВРС е валидно и допустимо.
Нарушението на процесуалните правила е съществото,
съгласно чл.348 ал.3 от НПК, когато е довело до ограничаване на процесуалните
права на нарушителя или на другите страни и то не е отстранено – т.1, ако няма
мотиви или протокол за съдебното заседание на въззивната инстанция–т.2 или
решението е постановено от незаконен състав. ВРС не е допуснал съществено
нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване на
процесуалните права на нарушителя или на другите страни, респ. до липса на мотиви
или протокол за съдебно заседание в производството по което е постановено
Решение №994/22.05.2019г., нито то е постановено от незаконен състав. За
откритото съдебно заседание са призовани страните с възможност за искания по
доказателствата и становище по представените. Докладвана е жалбата, с която не
са представени доказателства и няма доказателствени искания. По делото е
приобщена административно-наказателната преписка и е разпитан свидетеля
Димитров, който е присъствал при съставяне на акта за установяване на
административните нарушения и при установяване на нарушенията. Правилно при
събраните доказателства и с оглед липсата а доказателствени искания, ВРС
намерил делото за изяснено от фактическа страна и дал ход на делото по
същество. Не са допуснати нарушения на процесуалните правила при преценката на
доказателствата и формиране на изводите в Решението. В съответствие с
установените факти и обстоятелства за нарушенията, при правилно разпределение
на доказателствената тежест между страните са изводите за установената
фактическа обстановка и за проведеното административно-наказателно производство
по издаване на НП. С оглед изложеното неоснователно в касационната жалба се
твърди допуснато съществено нарушение на процесуалните правила от ВРС.
По оплакването за неправилно приложение на
материалния закон, касационният състав съобрази, че съгласно чл.348 ал.2 от НПК
такова е налице, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон,
който е трябвало да бъде приложен. Проверката за правилността на приложението
на материалния закон се основава на фактите и обстоятелствата, установени от
първоинстанционния съд, с оглед забраната в чл.220 от АПК за нови фактически
установявания. В решението ВРС посочил като установено от доказателствата, че около
14,15часа на 05.07.2017г., Д.С. управлявала л.а.„Фолксваген Туарег“ с рег.№В****РТ
в гр.Варна по ул.“Ал.Константинов“ и при извършване на маневра – движение на
заден ход до ул.“Ал.Константинов“ №11 блъснала паркираният от ляво л.а.„Ауди“ с
ДК№ В****ВК, в резултат на което на двете МПС били причинени леки материални
щети. ВРС установил, че след ПТП водачът на л.а.„Фолксваген Туарег“ с рег.№В****РТ
– С. напуснала местопроизшествието без да уведоми съответната служба за контрол
на МВР-Варна и се укрила, но очевидец на произшествието видял случилото се и поставил бележка на предната стъкло на удареният л.а.
Ауди, в която посочил марката и номера на автомобила, с който бил причинен
удара и напуснал мястото. Когато собственикът на ударения паркиран л.а. Ауди
видял бележката и узнал за случилото се, сигнализирал в ОД на МВР –Варна. На място
дошли полицейските служители П. В. и свид. К. Д., които снели писмени обяснения
от свидетел-очевидец на ПТП-то и установили механизма на настъпване на
произшествието. Те пристъпили към издирване на участника в него и след
установяване на л.а.„Фолксваген Туарег“ с рег.№В **** РТ и управлявалата го Д.П.С.
***, на последната бил съставен АУАН за нарушенията. ВРС намерил за правилно
установени и квалифицирани нарушенията в АУАН и в издаденото въз основа на него
НП, които не били оспорени от С. нито с писмени възражения, които да е отразила
в АУАН при предявявянето й за подпис, нито след връчването му в срока по чл.44,
ал.1 от ЗАНН.
Правилно ВРС констатирал, че в АУАН и в НП са описани
обстоятелствата при които водачът на л.а.„Фолксваген Туарег“ е причинил ПТП и
го напуснал. Основателен е извода за съответствие между описаното в АУАН и в НП
нарушение по т.1, изразяващо се в извършване на движение назад от автомобила с рег.№В****РТ
управляван от С., без да се убеди, че пътя е свободен, при което блъснала
паркирания лек автомобил л.а.„Ауди“ с ДК№ В****ВК
и причинила материални щети по двете превозни средства. Основателно ВРС
направил извода, че в АУАН и в НП това е правилно квалифицирано като нарушение
на чл.40 ал.1 от ЗДвП, за което на
основание чл.183 ал.2 т.11 от ЗДвП на виновния водач –Д. С. е наложено
административно наказание „глоба“ във фиксирания от закона размер от 20 лева. Правилно
ВРС намерил за законосъобразно квалифицирано в АУАН и в НП нарушението по т.2, изразяващо
се в неизпълнение на задълженията по чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП който С. е имала
като участник в ПТП - да спре и да установи какви са последиците от
произшествието, нъй като след настъпването му го напуснала без да уведоми
компетентните органи на МВР и да остане на място до пристигането им, за което
са й наложени кумулативно редвидените в чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП административни
наказания глоба и лишаване от право на управлене на МПС.
Правилно в Решението ВРС посочил, че НП издадено от
компетентен орган, в законовия срок, че АУАН и НП са с необходимото съдържание,
че съдържат описание на факстите и обстоятелствата свързани с нарушенията и заключил,
че в административно-наказателното проипроизводство не са допуснати съществени
нарушения на административно-производствените правила. Касационният състав
споделя изцяло изводите на ВРС, че не е било нарушено правото на защита на Д.С.,
чиято административна отговорност е ангажирана, тъй като е могла да се запознае
с възприетите факти и обстоятелства при които актосъставителя и наказващият
орган са установили, че е извършила нарушенията и да ги оспори. Правилно ВРС
съобразил разпределението на доказателствената тежест между страните, с оглед
чл.189 ал.2 от ЗДвП съгласно който редовно съставените актове по ЗДвП имат
доказателствена сила до доказване на противното. НП е издадено въз основа на
редовно съставен АУАН, поради което при оспорване от С. на верността на
констатациите в него, тя е следвало да направи твърдения си за фактите и
обстоятелствата и да ангажира доказателства, с които да ги докаже. Поради това
правилно ВРС отчел, че С. не е оспорила фактите и обстоятелства свързани с
нарушенията, които са описани в АУАН и в НП и не е твърдяла други факти и
обстоятелства за случилото се. С оглед на това за наказващият орган не е имало
спорни такива, които да проверява и изяснява. В писмена декларация Д.С.
потвърдила, че като ползвател е управлявала на 05.07.2017г. в 14.15часа л.а.„Фолксваген
Туарег“ с рег.№В **** РТ, когато е настъпило ПТП-то между него и л.а.„Ауди“ с
ДК№ В****ВК, поради което в съответствие с писмените и гласни доказателства ВРС
потвърдил НП като законосъобразно издадено, с което е ангажирана отговорността
й за нарушенията.
Основателно
в касационната жалба се изтъква обстоятелството, че с НП на С. са наложени в
максималния размер наказанията, предвидени за нарушение на задълженията, които
е имала като участник в ПТП. В чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП е предвидено налагане на
наказания лишаване от право да управлява МПС за срок от 1 до 6 месеца и глоба
от 50 до 200лв. на водач, който наруши задълженията
си като участник в ПТП. Действително в НП не са изложени съображенията, поради
които наказанията са определени в максималния размер. Правилно в Решението ВРС
посочил, че в административно-наказателната преписка е приложена справка за Д.С.
като водач, в която са отразени издадените й НП и фишове за множество други
нарушения на ЗДвП. От справката се установява, че през 2014г. С. има издадено
друго НП също за нарушение на чл.123 ал.1 т.1 от ЗДвП, с което за неизпълнение
на задълженията й като участник в ПТП са й наложени административни наказания
глоба и лишаване от право да управлява МПС. С оглед на това правилно ВРС
преценил като по-висока обществената й опасност и намерил за справедливи,
съответни на извършеното и необходими за постигане на целите на закона наложените
с НП административни наказания в максималния предвиден в чл.175 ал.1 т.5 от ЗДвП размер. В съответствие с чл.27 от ЗАНН и чл.12 от ЗАНН, при съобразяване
на диапазона на наказанията в санкционната част на приложимата
административно-наказателна разпоредба и данните за обществената опасност на
нарушителя от справката за предходните й нарушения на ЗДвП е извода на ВРС, че
наложените с НП административни наказания – глоба в размер на 200лв. и лишаване
от право да управлява МПС за срок от 6 месеца са законосъобразни и справедливи
по размер. Те са необходими за постигане на индивидуалната и генерална
превенция, поради което неоснователно с касационната жалба се претендира
отмяната на НП, респ. намаляването на размера на наложените наказания. Правните
изводи, с които ВРС е потвърдил НП по т.1 и по т.2 са в съответствие с приложимите
разпоредби на ЗДвП и ЗАНН и не е налице основание за отмяната на Решението и за
отмяна на НП, нито за изменението му и за намаляване на размера на наложените с
него наказания.
С оглед на това и на основание чл.221 ал.2 от АПК във вр. с чл.63 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №994/22.05.2019г. постановено
по НАХД №1938/2019г. по описа на
Районен съд – Варна.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: Членове:1. 2.