РЕШЕНИЕ
№ 966
гр. Пловдив, 10.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Величка П. Белева
Членове:Надежда Н. Дзивкова Рашкова
Мария Ненова
при участието на секретаря Тодорка Г. Мавродиева
като разгледа докладваното от Надежда Н. Дзивкова Рашкова Въззивно
гражданско дело № 20245300501052 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл.258 от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба от „Електрохолд продажби“ ЕАД против Решение №
3909/29.09.2023г., пост. по гр.д.№ 321/2022, ПРС, с което е признато за установено по
отношение на страните София клийн ООД и ЧЕЗ електро България АД /старото
наименование на жалбоподателя до 2022г./, че ответникът ЧЕЗ електро България АД няма
правото да извършва каквито и да е действия по преустановяване на електроснабдяването на
обект „Общи нужди“, с клиентски номер ***, за обект, намиращ се на адрес в ***, с титуляр
на партидата София клийн ООД, поради неплащане на следните суми: сумата от 1674,71лв.,
представляваща цена на ел. енергия, за обект „Общи нужди“ с кл. № ***, за обект намиращ
се на адрес: ***, за периода 21.06.2017г. – 18.07.2017г., за която сума е издадена фактура №
***г.; сумата от 592,06лв., представляваща неустойка за забавено плащане на сумата от
1674,71лв., дължима за периода 11.08.2017г. – 1.04.2021г.; сумата от 102,77лв.,
представляваща цена на ел. енергия за обект „Общи нужди“ с кл. № ***, за обект намиращ
се на адрес: ***, за периода 9.07.2017 г. – 31.07.2017 г., за която сума е издадена фактура №
***; сумата от 36,30лв., представляваща неустойка за забавено плащане на сумата от
102,77лв., дължима за периода 15.08.2017г. – 1.04.2021г., като погасени по давност.
Жалбоподателят „Електрохолд продажби“ ЕАД е останал недоволен от така
постановеното решение, като счита същото за недопустимо както по отношение на
1
единствения предявен иск – забрана за извършване на каквито и да било действия по
преустановяване на електроподаването, така и в мотивната част касаеща дължимостта на
суми по фактура, без да е налице предявен иск за същото. Отделно от това поддържа
неправилност и незаконосъобразност на решението, противоречие с материалния и
процесуалния закон. Поддържа , че исковата молба следва да бъде върната , т.к. не е ясно
какъв иск се предявява – за реално изпълнение ли или положителен установителен иск за
това, че вземанията са погасени по давност. Сочи, че изменението в ОСЗ на 05.10.2021г. на
иска е недопустимо, т.к едновременно се изменя основанието и петитума. Счита, че само на
това основание решението следва да се обезсили. Счита, че исканото изменение е следвало
да бъде отделено в друго производство, а производството по първоначалния иск / за
недължимост на суми по фактура/ да бъде прекратено. Счита и че формулираният
диспозитив в решението е безсмислен, доколкото съдържа забрана за действия само във
връзка с дължимостта на сумите по сочената фактура. Поради това счита, че решението
следва да бъде обезсилено, исковата молба - върната, а производството прекратено.
Евентуално поддържа, че решението е неправилно. СПН не е формирана по отношение на
фактурата от 31.07.2017г. Твърди, че договорът е бил прекратен именно поради тази
фактура, която е за периода 19-31.07.2017г. Твърди, че от 01.08.2017г. до 2020г. ищецът е бил
клиент на друг търговец. По отношение на двете фактури от м.07.2017г. поддържа, че още в
отговора на ИМ не е оспорено погасяването им по давност. Сочи, че погасяването настъпва с
получаване на изявление, а това е станало на 14.04.2021г., поради което дори и доставката да
е била преустановена преди това, то за това е съществувало основание. Доставката, обаче не
била преустановявана. Твърди, че през м.07.2017г. клиентът е избрал друг търговец, но
съобразно правилата за смяна на търговеца, този избор влиза в сила от 01 на следващия
месец и консумираната до този момент ел. енергия се дължи на досегашния търговец.
Счита, че писмена разменени преди възражението за давност са неотносими, т.к. едва
вземане се погасява по давност само след възражение на страната. Моли съда да обезсили
решението , евентуално да го отмени.
Въззиваемата страна „София клийн“ ООД оспорва въззивната жалба, като поддържа
правилност и законосъобразност на обжалваното решение. Поддържа, че по делото са
представени доказателства, че жалбоподателят многократно е прекъсвал електроподаването
на ищеца, като последното такова действие е три дни преди завеждане на исковата молба. В
тази връзка се е развило и обезпечително производство, в което жалбоподателят се е опитал
да заблуди съда , а в последствие е обжалвал и обезпечителната заповед, т.е. демонстрирал е
претенцията си по чл.123, ал.1 от ЗЕ. Сочи се и писмо от жалбоподателя до КЕВР, в което
изрично е заявено, че до произнасянето на съда ще счита сумите по процесните фактури за
дължими. Позовава се и на напомнителни писма за плащане на сумите по фактурите, като
последното от тях е изпратено след завеждане на исковата молба. По отношение на
твърдението за недопустимост на направеното изменение на иска, сочи, че при
отрицателния установителен иск не съществува основание на иска, като в този случай
ответникът следва да въведе основание, респ. да докаже правото си. Поддържа, че
основанието на иска не е изменяно, а е изменен единствено петитума. Излага и
2
съображения, че правото на прекъсване на доставката е погасено поради погасяване на
самото вземане по давност. Моли за потвърждаване на обжалваното решение като правилно
и законосъобразно. Претендира разноски.
Постъпила е и частна жалба от „Електрохолд продажби“ ЕАД против Определение №
789/22.01.2024г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за намаляване
на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца.
Частният жалбоподател поддържа, че в случая разноски не се дължат, а ако се приеме,
че такива следва да се присъдят, то те да са в минимален размер – от 300лв. Развива
съображения, че не е ставал причина за многократното отлагане на делото, като напротив –
винаги своевременно е отговарял на всички искания. Позовава се и на практиката на СЕС по
въпроса за разноските и възможността за присъждане на такива под минимумите. Посочва и
че още с отговора на исковата молба е признал иска. Счита и че мотивите на съда нямат
корелация с изводите за правна сложност на делото. Моли за отмяна на обжалваното
определение . Претендира разноски.
Ответната страна София клийн ООД не е подала отговор.
Третото лице помагач „Ривърпойнт“ ООД не е взело становище по жалбите.
Жалбата е подадена в срока по чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице –
ответник, останал недоволен от постановеното съдебно решение, откъм съдържание е
редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно само по
въпроса относно валидността на решението и допустимостта в обжалваната му част.
Правилността на решението се проверява с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността и допустимостта на постановеното решение, съдът
намира, че същото е постановено от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е
подсъден, произнесъл се е в законен състав.
Относно възражението за недопустимост на постановеното решение съдът намира, че
съдът е бил сезиран с установителен иск , по който и се е произнесъл. Съгл. разясненията,
дадени в ТР №8 по тълк. д. № 8/2012 г. на ОСГТК на ВКС, право на ищеца е да определи
видът на защитата на правата си, поради което и той решава какъв вид иск за предяви –
осъдителен или установителен. Неоснователно е и възражението за недопустимост на
изменението на иска, прието в ОСЗ на 05.10.2021г., т.к. с него е изменен само петитума на
исковата молба, без да са въвеждани нови обстоятелства, т.е. променен е само вида на
търсената защита. Поради изложеното съдът намира за неоснователни възраженията за
недопустимост на постановеното решение.
Първоинстанционният съд е установил правилно фактическата обстановка по делото
и е направил правилни правни изводи, поради което на осн. чл.272 от ГПК съдът препраща
3
към мотивите на обжалваното решение. В допълнение може само да се изтъкне , че страните
не спорят по фактите – че жалбоподателят „Електрохолд продажби“ ЕАД/ с предходно
наименование ЧЕЗ електро България/ е доставял ел. енергия на дружеството ищец София
клийн ООД до 30.07.2017г., както и че през м.07.2017г са съставени две фактури за
потребена ел. енергия, които не са платени. Няма спор и че с подаване на настоящата искова
молба ищецът е направил възражение за недължимост на сумите поради погасяването им по
давност. Безспорно е и че с отговора на исковата молба ответникът е признал погасяването
по давност на процесните. Спори се дали е имало период на прекъсване на подаването на
електричество към обекта на ищцовото дружество. От представените преписки с КЕВР се
установява, че доставчикът претендира плащане по фактурите, поради което и потребителят
е застрашен от прекъсване на електроснабдяването. С това се установява правния интерес от
водене на установителен иск, както и че ответникът – жалбоподател е дал повод за
завеждане на исковото производство. В този смисъл е неоснователно оплакването във
въззивната жалба, че с поведението си не е станал причина за образуване на делото.
Други конкретни оплаквания не са навеждани, за да бъдат обсъждани от съда.
Първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно следва да бъде
потвърдено.
На осн. чл78 от ГПК жалбоподателят следва да заплати на въззиваемата страна сумата
от 600лв., разноски за заплатено адвокатско възнаграждение за въззивното производство.
Възражение за прекомерност не е правено, поради което и съдът няма за извършва подобна
преценка.
По частната жалба
Частният жалбоподател Електрохолд продажби ЕАД е обжалвал Определение №
789/22.01.2024г., с което е оставена без уважение молбата на жалбоподателя за намаляване
на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца. За да постанови този акт съдът е
приел че възражението за прекомерност е неоснователно, предвид проведените девет
съдебни заседания и проявените усилия за защита при упражняването на процесуалните
права.
Настоящата инстанция намира това определение за неправилно. В действителност
още в отговора на исковата молба ответникът е направил признание на иска. Делото е могло
да бъде решено още в първото съдебно заседание, доколкото ищецът се е отказал от
останалите въведени основания за недължимост, като е останал да поддържа единствено
погасяване на вземането по давност. Абсолютно безмислени са били и експертизите,
извършени по делото, т.к. чрез тях не се установяват някакви правно значими факти.
Практически делото не съставлява нито правна, нито фактическа сложност, поради което и
заплатените разноски за адвокатско представителство се явяват прекомерни. Видно от
представения списък с разноски за първата инстанция претендираното и присъдено
адвокатско възнаграждение е 600лв. Тази сума следва да се редуцира на 400лв., с оглед
обема и сложността на действително извършените действия по процесуална защита на
4
правата на ищеца. Постановеното определение като неправилно следва да бъде отменено и
първоинстанционното решение изменено в частта за разноските в указания смисъл.
С оглед на изложеното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 3909/29.09.2023г., пост. по гр.д.№ 321/2022, ПРС.
ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ЕАД, ЕИК *********, да заплати на „София
клийн“ ООД, ЕИК *********, сумата от 600лв. разноски за въззивното производство.
ОТМЕНЯ Определение № 789/22.01.2024г, пост. по гр.д.№ 321/2022, ПРС, като
вместо това ПОСТАНОВЯВА :
ИЗМЕНЯ Решение № 3909/29.09.2023г., пост. по гр.д.№ 321/2022, ПРС в частта за
разноските, като ОСЪЖДА „Електрохолд продажби“ЕАД, ЕИК *********, ДА ЗАПЛАТИ
на „София клийн“ ООД, ЕИК *********, сума в общ размер на 1016,99лв.,разноски в
производството, вместо първоначално присъдените 1216,99лв..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ответника Ривърпойнт“ ООД, ЕИК203630166.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на осн. чл.280 ал.3 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5