№ 193
гр. Монтана, 08.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в публично
заседание на десети април през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при участието на секретаря СВЕТЛАНА СТ. СТАНИШЕВА
като разгледа докладваното от АНЕЛИЯ ЦЕКОВА Гражданско дело №
20241630102836 по описа за 2024 година
Предявени са в обективно съединени искове с правно основание с
правно основание чл.55 ал.1 предложение първо ЗЗД, във връзка с чл.26 ал.1
предложение 3 ЗЗД, във връзка с чл.34 ЗЗД, в размер на 85.65 лв., след
допуснато изменение.
Ищцата, В. Р. Г., ЕГН *****, с адрес: ****, чрез ЕАД Е. И., Булстат
********, със съдебен адрес: гр. *******" № 3, е предявила иск ПРОТИВ:
„**************" ЕООД, ЕИК **************, със седалище и адрес на
управление: гр. **************** представлявано от ********
************** *******.
В исковата си молба твърди, че на 25.10.2022 г. доверителят и е
сключил с ответното дружество договор за кредит, по силата на които са му
предоставени в собственост заемни средства в размер на 1500, 00 лева, при
фиксиран лихвен процент по заема 19%, годишен процент на разходите -
52,45% .
Съгласно договора, заемателят дължи и такса за разглеждане на
документи за отпускане на паричен заем в размер на 308,30 лева, която той
следва да престира заедно с месечната погасителна вноска.
Считат уговорката в договора, за заплащане на такса за разглеждане за
нищожна, като неравноправна. Тази такса е уговорена в договора, едва след
като е направена заявката, като потребителят преди подписване на договора се
задължава да плати такса, за която не му е известно в какъв размер ще бъде и
как ще бъде платена. Таксата е във фиксиран размер – З08,З0 лв. Липсва
каквато и да е еквивалентност между таксата и извършената услуга от
заемодателя. Поради и което счита, че клауза има неравноправен характер по
1
смисъла на чл. 144 т. 9 ЗЗП както и с нея се цели неоснователно обогатяване
на кредитора за сметка на длъжника, без реално да е извършена конкретна
услуга, тази такса, представлява и скрит разход по договора за кредит, който
привидно е уговорен като такса преди отпускането и усвояването на кредита и
с нея се цели реално заобикаляне на разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК.
Такса за разглеждане е в разрез с добросъвестността. Тя се кумулира
към погасителните вноски, като по този начин води до скрито оскъпяване на
кредита. Тя се явява добавка към възнаградителната лихва на търговеца –
заемодател и го обогатява неоснователно, доколкото лихвата би се явила цена
на услугата по предоставения заем и в този смисъл представлява и печалба на
заемодателя. Тя представлява допълнителна печалба – облага към
възнаградителната лихва.
Моли съда да постанови решение, с което да се да прогласи
нищожността на клаузата от договор за кредит от 25.10.2022г., предвиждаща
заплащане на такса за разглеждане в размер на 308.30 лева, сключен с
,,**************" ЕООД, като противоречащи на принципа на добрите нрави,
неравноправна по смисъла на ЗЗП, заобикаляща материално - правните
изисквания на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, както и да се осъди ,,**************"
ЕООД да върне на ищеца сумата от 50.00 лева, представляваща платена без
основание сума за такса разглеждане на документи по договора, ведно със
законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на сумата.
Ответникът, ,,**************" ЕООД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление: гр. София, ул. *****************,
представлявано от **********************, чрез процесуален представител:
юрисконсулт ************* в срока, предвиден за отговор взема становище.
Счита предявеният установителен иск от В. Р. Г. чрез адвокат Е. И. за
изцяло неоснователен и моли да се прекрати настоящото производство като
недопустимо.
Относно твърденията на ищеца за нищожност на клаузата, въз основа
на която е начислена такса за разглеждане по Договор за кредит № L308542,
счита същите за неоснователни по следните съображения:
Не оспорва, че между страните е сключен договор за кредит на
посочената дата за сумата от 1500.00 лева, със срок на погасяване 18 месеца
при фиксиран годишен лихвен процент 19 % и ГПР 52.45 %.
Договорът е заявен и подписан от разстояние при спазване изискванията
на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура, описана подрожбно.
Договорът съдържа информация за размера на кредита, на Годишния процент
на разходите (ГПР), на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните
погасителни вноски, а размерите на ценовите елементи на договора - лихвата,
таксата и ГПР не противоречат на добрите нрави, доколкото са съобразени с
условията на пазара на кредити и с ограниченията по чл. 19, ал. 4 ЗПК (при
спазване на начина за изчисляване на ГПР, посочен в чл. 19, ал. 3 ЗПК).
Счита твърденията за неравноправния характер на таксата за
разглеждане на основание чл.144, т.9 ЗЗП за изцяло неправилни и
2
необосновани. В договорът за кредит изрично е уговорена такса за
разглеждане като същият отговаря на всичките законови изисквания по ЗПК,
тъй като на клиента са предоставени всички изискуеми от закона реквизити, с
които той се е запознал, приел и съгласил, подписвайки ги, с което считат
доводите на ищцовата страна за неправилни и неверни.
В приетата и подписана от В. Р. Г. преддоговорна информация по ясен и
недвусмислен начин е посочена такса за разглеждане, а именно в част ІІ
„Описание на основните характеристики на съответния кредит“ в т. 6 - Обща
сума, която следва да заплати потребителя /Общият размер на кредита
/главница/ заедно с лихвите и разходите, които могат да възникнат във връзка
с кредита на клиента/ като изрично е уредено, че потребителят следва да
заплати таксата за разглеждане на равни месечни вноски за срока на Договора.
Съгласно сключеният договор за кредит еднократната такса е дължима
за действия, предхождащи усвояването и последващото управление на
кредита, предвид което не попада в ограниченото по чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. В
това число таксата не е за сметка на предоставения ресурс и е разпредЕ. за
плащане на месечни вноски за целия договорен срок за ползване на
средствата.
Таксата за разглеждане е включена в ГПР като същият съгласно чл. 19 от
ЗПК не надвишава императивно опредЕ.та от законодателя граница.
Годишният процент на разходите по кредита е посочен на стр. 1 от Договора за
кредит. В част ІІІ, т. 2 от същия е посочено, че при изчисляване на ГПР са
взети предвид следните допускания: договорът ще е валиден за посочения в
него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си,
съответно няма да бъдат начислявани допълнителни разходи, предизвикани от
забава в плащанията.
Счита за неоснователно и неправилно твърдението за нищожност на
клаузата за ГПР, следователно и нищожност на кредитната сделка поради
липса на задължителен реквизит от съдържанието на договора за кредит по чл.
11, ал. 1, т. 10 от ЗПК.
Общата дължима сума е в размер на 2 033.90 лева като включва
главница в размер на 1500.00 лева, лихва - 225.60 лева и такса за разглеждане в
размер на 308.30 лева /същата се изплаща на месечни вноски, съгласно
погасителния план/.
Тази информация се съдържа и в Договора за кредит и в Стандартния
европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителски
кредити, които потребителят се е съгласил, приел и подписал. Съгласно чл. 19,
ал. 4 от ЗПК ГПР не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната
лихва по просрочени задължения в левове и във валута, опредЕ. с
постановление на Министерския съвет, което в процесния случаи е спазено
при подписване на договора за кредит и неговото действие. В съдебната
практика се споделя теза, че ,,непосочването на начина, по който е изчислен
ГПР съобразно единната математическа формула по Приложение № 1, е от
такова естество, че не може да засегне способността на потребителя да
прецени обхвата на своето задължение. Доколкото в процесния договор
3
размерът на ГПР е посочен в конкретен процент по ясен и недвусмислен
начин, липсата на конкретни данни (съобразно Приложение А№ 1) не би могла
да попречи на потребителя да прецени обхвата на своето задължение." ЗПК
въвежда редица ограничения относно допълнителните услуги, които
кредиторът може да приложи без да го ограничава в избора му за начина, по
който в рамките на законоустановения праг на ГПР да разпредели своята
печалба между отделните и елементи.
Моли да се отхвърли като недопустим, неоснователен и недоказан
така предявения иск по молба от В. Р. Г. чрез адвокат Е. И..
Претендира съдебни разноски включително юрисконсултско
възнаграждение в размер на 450 лева.
Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско
възнаграждение в случай, че същото надхвърля минималните размери и моля
да бъде намалено.
Посочена е банкова сметка.
Доказателствата по делото са писмени.
Допусната е и назначена съдебно-икономическа експертиза,
изпълнена от вещото лице И. А., приета от съда и не оспорена от страните.
Съдът, след като прецени доводите на страните, доказателствата по
делото и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните
обстоятелства:
Установено е безспорно, че на 25.10.2022 год. В. Р. Г. е сключила
Договор за кредит № L308542 с Ответника, за сумата от 1 500.00 лева, със
срок на погасяване 18 месеца, при фиксиран годишен лихвен процент 19 % и
ГПР 52.45 %.
Договорът е заявен и подписан от разстояние при спазване изискванията
на ЗПФУР, ЗЕДЕУУ и съгласно представената процедура, описана подрожбно.
Договорът съдържа информация за размера на кредита, на Годишния процент
на разходите (ГПР), на лихвения процент и неговото разпределяне в месечните
погасителни вноски.
По делото са прибщени процесният договор за кредит и относимите
общи условия, както и Рамково споразумение за потребителски кредити.
Няма спор и относно обстоятелството, че таксата за разглеждане е
включена в ГПР.
Съгласно текста на чл.6 от Стандартен европейски формуляр зяа
предоставяне на информация за потребителските кредити, Общата сума, която
следва да се заплати е от 2 033.90 лв., от която дължимата сума по главницата
е 1 500.00 лв., а сумата на лихвата възлиза на 225.60 лв. при сключване на
договора. Потребителят дължи и еднократна такса за разглеждане в размер на
308.30 лв., платима на равни месечни вноски за срока на договора, съгласно т.
5 на европейския формуляр. Страните могат да договарят клиентът да запрати
и Договорно възнаграждение на кредитора. В случая такъв не е договорен.
4
От приетите по делото писмени доказателства се установява, че при
изчислението на ГПР, определен от кредитора, не са взети предвид разходите,
които кретиполучателят може да се наложи да заплати при неизпълнение на
договорните си задължения и таксите за допълнителни незадължителни
услуги, предоставени на потребителя по негово искане.
Установено е също така, че са извършвани плащания по погасяване на
кредита.
При така установената фактическа обстановка се налагат следните
правни изводи.
Съгласно разпределението на доказателствената тежест в процеса,
предвидено с разпоредбата на чл. 154 ГПК, всяка от страните е длъжна да
установи фактите, на които основава своите искания и възражения. На
основание чл. 7, ал. 3 ГПК, съдът е длъжен служебно да следи за наличието на
неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.
По делото е безпорно установено, че между страните е налице валидно
облигационно отношение, възникнало въз основа сключен между тях договор
за кредит. Инициативата за встъпване в облигационното отношение е на
ищеца. Ответникът е предоставил на потребителя стандартен европейски
формуляр за предоставяне на информация за потребителските кредити,
договор за кредит, както и относимите Общи условия. Кредитополучателят се
е запознал със същите и е приел условията на договора. Последният е реален,
като същият се счита за сключен с предаване на потребителя, на предмета му –
пари или други заместими вещи /чл. 240, ал. 1 ЗЗД/. Страните не спорят, че
ответникът е предоставил на ищеца сумата от 1 500 лева, която е усвоена от
потребителя. Не е спорно, че задължението по процесния договор не е
погасено изцяло.
Съдът намира, че клаузата, с която е уговорено заплащане на такса за
разглеждане на документи е нищожна като противоречащи на закона и
накърняваща добрите нрави. Договарянето се извършва чрез попълване на
бланка на кредитора, по съдържанието, на която ответникът не може да влияе.
Размерът на дължимата сума е също едностранно определен от кредитора и не
зависи от искането на потребителя. Последният е икономически по-слабият
участник в облигационната връзка, който е принуден да приеме условията на
кредитора, за да получи желаната парична сума. Налице е значително
неравновесие между правата и задълженията на потребителя и на търговеца,
което обуславя извод за нееквивалентност на престациите. Начисляването на
процесните такси не може да се оправдае с договорната свобода, защитавана с
разпоредбата на чл. 9 ЗЗД, доколкото при определяне съдържанието на
договора, страните по него следва да се съобразяват с нормите на закона и
добрите нрави. Включване на същата към дължимите от потребителя суми,
има за цел единствено увеличаване на главното вземане на кредитора,
доколкото нейният размер се отчита при формиране на ГПР. С разпоредбата
на чл. 19, ал. 4 ЗПК е въведена забрана за кредитора да формира ГПР по-висок
5
от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения, поради
което съдът намира, че начисляване на такса за разглеждане на документи се
цели заобикаляне на законовата забрана. Съобразно клаузите на договора се
установява, че размерът на таксите представлява 1/5 от разрешения кредит,
включена и в ГПР и като отделна вноска за месечно погасяване по
приложения погасителен план. Установено е безспорно, че
кредитополучателят е внесъл сумата от 85.65 лв. от договорената такса за
разглеждане, съгласно констатациите на вещото лице, изготвило и
представило съдебно-икономическата експертиза. Съдът възприема изцяло
същата, като я счита компетентна, обективно и без да е заинтересована от
изхода по делото, като я приобщава към доказателствата по същото.
Допуснато е изменение на иска в тази му част, съобразно предвидените
процесуални правила.
Отделно, процесната клауза е и неравноправна. Начинът на
формиране размера на таксата е неясен и поставя потребителя в
неравноправно положение. Съгласно разпоредбата на чл. 146, ал. 1 ЗЗП,
неравноправните клаузи в договорите са нищожни, освен ако са уговорени
индивидуално. При възражение за наличие на неравноправни клаузи,
ответникът следва да установи, че конкретните условия по договора, които се
оспорват, са индивидуално уговорени с потребителя. По делото не се
представиха доказателства, чрез които да се установи, че клаузата, с която е
уговорено заплащане на такса за разглеждане на документи по искането за
кредит е индивидуална. Обстоятелството, че същата касае конкретен договор
с отделен потребител, не обосновава извод за наличие на индивидуален подход
при уговарянето й.
Таксата безусловно представлява разход по кредита, който се изплаща
от кредитополучателя, а този извод следва от обстоятелството, че
начисляването на същата се извършва с договора. Договорът за кредит следва
да съдържа вярно и коректно посочване на ГПР, а то ще е вярно и коректно,
ако съответства на параметрите на договореното, във връзка със задълженията
на потребителя, неговите преки и косвени разходи, оскъпяващи кредита.
Годишният процент на разходите по кредита е в размер на 52.45 %,
като се съдържа информация относно начина на формирането му. Съгласно
разрешението дадено с ТР № 1/2020 г. от 27.04.2020 г. на ВКС, ОСГТК, съдът
е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни
сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на
правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, ако
нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото
доказателства.
Всичко това следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл. 6 § 1 от Директива 2005/29/ЕО. Което
означава, че скритата клауза, определяща допълнителен размер на сумата,
която следва да плати потребителят в посочените такси е неравноправна по
6
смисъла на чл. 4 § 1 от Директива 93/13/ЕО и чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, което води
до недействителност на договора за потребителски кредит, отнасящ се до тези
клаузи.
Съгласно чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, неравноправна клауза в договор,
сключен с потребител, е всяка уговорка в негова вреда, която не отговаря на
изискванията за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя. Съгласно
чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, неравноправните клаузи в договора са нищожни, освен
ако не са уговорени индивидуално, като в ал. 2 е посочено, че не са
индивидуално уговорени каузите, които са били изготвени предварително и
поради това потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието
им, особено в случаите на договор при общи условия.
Освен това, съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени
изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. т. 7-12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т.
т. 7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен.
В случая са констатирани нарушения на изискванията за
задължителното съдържание на ДПК и наличие на неравноправни и като
такива нищожни клаузи.
При горните доводи, съдът намира, че клаузата от договора за
кредит, с която е уговорено заплащане на посочените такси за разглеждане на
документи е нищожна. Установено е, че тя се кумулира към погасителните
вноски, добавка към възнаградителната лихва и води до скрито оскъпяване на
кредита, още повече, че е свързана с предоставяне, управлението и погасяване
на разрешения заем. Като се установи, че е погасено част от задължението по
кредита, в т. ч., че е заплатил процесната сума от 85.65 лв. на ответника, както
и че вземането на търговеца се основава на недействителна клауза, ищецът
успешно доказа предявения иск.
С оглед изхода от спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, ищецът има
право на сторените разноски по делото, съобразно приложен списък по чл.80
ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ПРОГЛАСЯВА на основание чл.26 ал.1, предложение 3 ЗЗД, във
връзка чл. 22 ЗПК, във връзка с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК НИЩОЖНОСТТА на
клаузата по чл. 6 ал. 1, предвиждаща заплащането на такса за разглеждане на
документи по Договор за паричен заем № ********** от 25.10.2022 г., поради
7
накърняване на добрите нрави;
ОСЪЖДА „**************" ЕООД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление: гр. **************** представлявано от
******** ************** ******* ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Г., ЕГН *****, с
адрес: ****, сумата от 85.65 лв., изплатени без основание, по неравноправна
клауза в договор за кредит относно начислена такса за разглеждане на
документи, ведно със законната лихва върху нея, считано от 08.11.2024 г. до
окончателно изплащане на вземането.
ОСЪЖДА „**************" ЕООД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление: гр. **************** представлявано от
******** ************** *******, ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд
Монтана сумите, както следва: 80.00 лв., представляващи дължимата
държавна такса за двата иска и 300.00 лв., изплатени за възнаграждението на
вещото лице, както и 5.00 лв. за издаване на изпълнителен лист, в случай на
принудително събиране на сумите.
ОСЪЖДА „**************" ЕООД, ЕИК **************, със
седалище и адрес на управление: гр. **************** представлявано от
******** ************** ******* ДА ЗАПЛАТИ на основание чл.38 ал.1 т.3
от ЗА на ЕАД Е. И., Булстат ********, със съдебен адрес: гр. *******" № 3,
сумата от 450.00 лв. за оказана безплатна адвокатска помощ, защита и
съдействие на В. Р. Г., ЕГН **********, с адрес: **** в настоящото
производство.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд
Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________
8