Р Е
Ш Е Н
И Е № 131
Град Н., 08.07*019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Н.ският
районен съд, трети състав, в открито съдебно заседание на двадесет и пети
април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПЕТЪР ПЕТРОВ
с
участието на секретаря Д.Д., като разгледа докладваното
от районния съдия гр.д.№ 836/2018г. по описа на Н.ския
районен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по
предявен иск с правно основание чл.34, т.4, б.”а”, вр. ал* от Закона за
особените залози, във връзка с ал* от ЗОЗ, във връзка с чл*5
от Закона за собствеността.
Ищецът “Ц.С.-С.”
ЕООД, ЕИК ****, е предявил в условията на обективно кумулативно съединяване
искове, с които е поискал: да бъде признато по отношение на ответника “Е.**”
ЕООД, ЕИК ****, че като заложен и ипотекарен кредитор има право да получи
държането на заложеното имущество, представляващо Сграда с идентификатор ****, находяща се в град Н., улица И.В. № 9, и да бъде осъден
ответника “Е.**” ЕООД, ЕИК **** да му предаде държането на заложеното
имущество, както и ответикът “Е.**” ЕООД, ЕИК **** да
бъде осъден да преустанови неправомерните си действия, с които пречи на ищеца
да упражнява правата си на заложен кредитор и да държи заложеното имущество,
изразяващи се в недопускането на “Ц.С.-С.” ЕООД и на
негови представители до заложеното имущество, както и да се въздържа занапред
от действия, с които пречи на държането на заложеното имущество и по-конкретно
на сграда с идентификатор ****. Като основание на предявените искове ищецът е посочил,
че в негова полза е вписан залог върху търговското предприятие “В.Г.” ООД в
Централния регистър на особените залози и в Търговския регистър при Агенцията
по вписванията и Службата по вписванията – Н., по партидата на сградата,
разположена в Поземлен имот с идентификатор ****в град Н., улица И.В. № 9, а
именно Сграда с идентфикатор ****. През 2016г. “Ц.С.-С.” ЕООД е пристъпил към изпълнение по смисъла на чл.33, ал*
от Закона за особените залози като по негова молба е било образувно
срещу “В.Г.” ООД изпълнително дело № ****при ЧСИ С.Н.с
район на действие Окръжен съд – Бургас. По това изпълнително дело е била
наложена възбрана върху недвижим имот, срещу който е насочено изпълнението,
след което имотът е бил предоставен за пазене на “В.Г.” ООД. След извършен опис
на заложения недвижим имот, за пазач е бил назначен, наред със собственика и залогодателя “В.Г.”
ООД, и заложния кредитор “Ц.С.-С.” ЕООД – ищеца. През
2017г. е било образувано срещу “В.Г.” ООД изпълнително дело 1785/2017г. по
описа на ЧСИ С.Н.и от “Е.**” ЕООД, за обезпечаване на изпълнението по което е
била наложена възбрана върху същия недвижим имот – сградата. Това изпълнително
дело е било изпратено за продължаване на изпълнителните действия на ЧСИ И.Б.,
пред която е образувано изпълнително дело
1018/2017г. Впоследствие възбраната върху поземления имот е била
вдигната. При проведения опис на 27*1*017г. съдебният изпълнител е предоставил
управлението на сградата на взискателя “Е.**” ЕООД и
на заложния кредитор и присъединен взискател “Ц.С.-С.” ЕООД. По този начин ищецът, ответникът и “В.Г.” ООД се
явяват пазачи на имота без да има необходимост от това. Наред с това, от
назначаването за пазач на “Е.**” ЕООД същият пречи обектът да се стопанисва
според предназначението му – извършване на търговска дейност. Сградата, ведно с
цялото оборудване, е предадена по реда на ЗОЗ с приемно-предавателен протокол
на заложния кредитор “Ц.С.-С.” ЕООД, който обаче по
посочената причина не може да осъществява дейност по поддръжка и ремонт, която
изисква грижата на добрия търговец. Назначаването пък на “Е.**” ЕООД за пазач е
станало с нищожен акт, издаден от ЧСИ И.Б., тъй като назначаването е станало
три дни преди извършването на описа. “Е.**” ЕООД превишва
правата си като отказва достъп до хотела на собственика и заложния кредитор,
като наред с това не извършва действия по запазването и поддържането на обекта,
нещо повече – не допуска и лица, които да извършват такива дейности по
поддръжка, което води до увреждане на имуществото, нито извършва стопанска
дейност в сградата, нито позволява на правоимащите да стопанисват имота като
извършват търговска дейност, каквото е предназначението на хотела. ЧСИ от своя
страна отказва да уважи исканията да смени назначения от него пазач, който
създава пречки на останалите пазачи, на държавните и общински органи да
изпълняват задълженията си, жалбите срещу които откази се явяват недопустими
пред съда. Ищецът е направил искане да бъде привлечено като подпомагаща страна
“В.Г.” ООД, ЕИК И.Б..
В отговора на исковата молба
ответникът “Е.**” ЕООД изразява становище за недопустимост на предявения иск да
бъде признато за установено по отношение на него, че заложният кредитор има
право да получи държането на хотела от залогодателя предвид, че предаването на
държането на хотела е регламентирано в ЗОЗ и то не следва да бъде установявано
по отношение на ответника. Важно според ответника е обстоятелството, че
собственик на 50% от хотела е бил И.Ц.Й., който до 03.09*014г. е бил собственик
на почти 100% от капитала на “А.Х.Г.”
ЕООД, което дружество пък е едноличен собственик на капитала на “Ц.С.-С.” ЕООД. С тези факти обуславя свързаността между
залогодателя и заложния кредитор, които са уредили помежду си особен залог на
търговското предприятие за над 5 000 000 лева, с последващо вписване
пристъпване към изпълнение в нарушение на закона както и предаване държанието
на хотела, чиято актуална стойност е над 19 000 000 лева. Според
ответника от значение в случая е, че в полза на ОББ АД има учредена ипотека на
хотела много преди 14.06*016г., когато е вписан особения залог, а към
изпълнение е пристъпено на 06.01*017г. Заявлението за
пристъпване към изпълнение е подадено на 30*2*016г., но поради нарушение на
разпоредбата на чл.38 от ЗОЗ “Ц.С.-С.” ЕООД е
пристъпил към изпълнение с порочно вписване в регистъра на пристъпване към
изпълнение. Освен това на ищеца е било известно, че към Х.„В.“ е било налице
започнато принудително изпълнение по ГПК още през месец декември 2013г., т.е.
преди пристъпване към изпълнение по ЗОЗ. Въз основа на това и на разпоредбата
на чл.32а, ал* от ЗОЗ прави извод, че принудителните действия на заложния
кредитор, извършени по реда на ЗОЗ през 2017-а година, са недействителни,
поради започнато изпълнение по реда на ГПК, предхождащо учредяване на залога.
Освен, че заложният кредитор не е имал право да насочва изпълнението към
възбранения, описания и изнесен за продажба по реда на ГПК хотел, но е получил
и държането на имота, предоставено му от собственика. Отрича твърденията на
ищеца, че не са допускани негови представители в хотела, с което обосновава неоснователността
на иска за осъждането на ответника да спре неправомерните си действия,
изразяващи се в недопускане на ищеца да държи имота и до заложеното имущество.
Счита за законосъобразно назначаването си за пазач на недвижимия имот от ЧСИ И.Б.
предвид, че назначаването му за такъв е потвърдено от Бургаския окръжен съд,
чийто акт ищецът не зачита, а цели да заобиколи процедурата по ГПК. Наред с
това ищецът се е опитал да възпрепятства описа на хотела от 27*1*017г., както и
достъпа до него от страна на собственика и на съдебния изпълнител, което е било
повода ответникът, в качеството му на взискател по изпълнителното производство,
да поиска от съдебния изпълнител да бъде назначен за пазач на имота с цел
опазването му от трети лица и за съдействие на потенциални купувачи за оглед
при бъдеща публична продан. Длъжникът и заложният кредитор нямат намерение да
продължават да стопанисват имота, похабяват го, не плащат разходите за
електричество, докато ответникът има интерес ипотекарният кредитор да получава
доходите от ипотекирания Х.и като пазач да обезпечи пазенето на имота с цел
получаване на по-висока цена при бъдеща публична продан, а няма интерес хотелът
да се стопанисва от длъжника или от свързани с него трети лица. Ответникът моли
искът (без да конкретизира кой) да бъде приет за недопустим, а при условията на
евентуалност счита същия за неоснователен. Представя писмени бележки, в които изразява
становище за неоснователност и недоказаност на иска.
С влязло в сила определение от
07.02*019г., постановено по делото, съдът е: 1) допуснал оттегляне на
предявения от “Ц.С.-С.”
ЕООД иск за осъждането на „Е.**“ ЕООД да му предаде държането на заложеното
имущество – Сграда с идентификатор ****, и е прекратил производството по делото
в тази му част поради оттеглянето на иска; 2) оставил е без разглеждане като
недопустим иска на “Ц.С.-С.” ЕООД за признаване за
установено по отношение на „Е.**“ ЕООД, че ищецът има право да получи държането
на същото това заложено имущество, и също е прекратил производството и в тази
му част; 3) допуснал е на основание чл*19, ал* от ГПК привличането на „В.Г.“
ООД като трето лице помагач на страната на ищеца “Ц.С.-С.”
ЕООД. По този начин производството по делото е продължило по иска на “Ц.С.-С.” ЕООД за осъждането на „Е.**“ ЕООД да преустанови
неправомерните си действия, с които пречи на ищеца да упражнява правата си на
заложен кредитор и да държи заложеното имущество, изразяващи се в недопускането
на Ц.С.-С.” ЕООД и негови представители до заложеното
имущество, както и да се въздържа занапред от действия, с които пречи на
държането на заложеното имущество и по-конкретно на сграда с идентификатор ****.
В едно от съдебните заседания
дружеството-ищец се представлява от процесуален представител, който ангажира
доказателства в подкрепа на твърденията в исковата молба за неправомерните
действия от страна на представители на ответното дружество, за препятстване
достъпа до процесната сграда на представители и служители на представляваното
от него дружество – ищеца, за лошото състояние на тази сграда – обезпеченото
имущество.
Ответното дружество „Е.**“ ЕООД се
представлява в съдебно заседание от упълномощен адвокат, който поддържа
становище, че състоянието на сградата е същото, каквото е било към 27*1*017г.,
според описаното в протокола на ЧСИ И.Б., и то благодарение на действията на „Е.**“
ЕООД. Поддържа и искането за отхвърляне на иска като неоснователен.
Третото лице – помагач на ищеца – „В.Г.“
ООД се представлява в съдебно заседание от законния при представител – Х.В.,
който изразява становище за основателност на иска.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност,
съдът прие за установено следното от фактическа
страна:
На 26.08*004г. е издадено
Разрешение за строеж № 249 от Главния архитект на Община Н., с който се
разрешава на „В.Г.“ ООД, съгласно одобрените (съгласувани) проекти на 20.08*004г.
да извърши строеж на „Х.П.**“ с ресторант и дневен бар в УПИ VІІ кв*4а по плана на град Н., находящ се на улица И.В.. След
построяването на обекта е издадено Разрешение за ползване изх.№ СТ-12-1056 от
29*2*006г., по силата на което е разрешено ползването на строеж „Х.П.**“ : „Х.„В.“
на 5 етажа с терасовиден етаж, 116 стаи, 8 апартамента и 2 президентски
апартамента, класически ресторант с 150 броя места, лоби-бар на партер,
лоби-бар на мецанин, кафе-бар на тераса, СПА Център-сутерен с 5 броя зали за
рекреация, партер-сауна, фитнес зала, интернет-клуб, конферентна зала със 100
места, покрит басейн, подземен паркинг с 5 броя паркоместа, площадкови ВиК
връзки, районно осветление, вграден трафопост ТП-2-3Х800 кVА в блок 1, камели
СрН 20кV за захранване на ТП, кабели НН за захранване на ГЕТ на хотела, открити
плувни басейни №№ 1, 2, 3, бар при басейн № 3 и вертикална планировка“, находящ
се в УПИ VІІ, кв*4а, улица И.В., по плана на град Н..
По действащите кадастрална карта и
кадастрални регистри на град Н., одобрени със Заповед РД-18-46 / 18.08*006г. на
Изпълнителния директор на АК, последно изменение със заповед КД-14-02-411 /
11.03*011г. на Началника на СГКК-Бургас, сградата е с идентификатор ****, с
адрес: град Н., улица И.В. № *, блок *, разположена в поземлен имот с
идентификатор ****; застроена площ 2263 кв.м.; брой етажи: 6; предназначение:
Хотел.
На 14*1*007г. е учредена договорна ипотека,
обективирана в нотариален акт № 131, том ХХХVІ, рег.№ 18359, дело № 6981/2007г.
на Й.Й., помощник-нотариус по заместване при нотариус
С.А.с рег.№ 208 на НК и район на действие Н.ския
районен съд, в който е посочено, че по силата и при условията на Договор за
инвестиционен банков кредит № 206 от 01*0*007г. кредиторът „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА
БАНКА“ АД предоставя на кредитополучателя „Г.И.“ ООД банков кредит в размер на
5 500 000 евро с годишна лихва за редовна главница в размер
тримесечен EUROBOR плюс надбавка от 3*5 пункта годишно, като към
датата на договора за кредит общия размер на лихвения процент за редовна
главница по кредита се определя на 8.01% годишно. При забава на плащането на
главницата и/или лихвите по кредита от страна на кредитополучателя, банката олихвява
просрочените суми с наказателна лихва (неустойка), включваща посочения по-горе
лихвен процент и наказателна надбавка от 5 пункта годишно до окончателното
изплащане на просрочената сума; В случай на друго неизпълнение на клаузите на
сключения между страните договор за кредит от 01*0*007г., включително при
предсрочна изискуемост на целия дълг – в размер на договорения и посочен
по-горе лихвен процент за редовна главница, плюс наказателна надбавка от 5
пункта годишно, който кредит кредитополучателят ще изплати на кредитора в срок
до 25*1*013г., и при всички други условия, посочени в сключения между страните
договора за инвестиционен банков кредит от 01*0*007г. За обезпечаване на всички
вземания на кредитора за главница, лихви, неустойки, разноски, разноски по
принудително събиране на сключения договор за кредит от 01*0*007г., независимо
от бъдещите промени в него, договорени с допълнителни споразумения, ИПОТЕКАРНИЯ
ДЛЪЖНИК „В.Г.“ ООД, чрез пълномощника му Е.Г. К., който е бил упълномощен,
респ. дружеството ипотекарен длъжник е било представлявано при сделката, от
управителя О.К.Н., е учредил в полза на кредитора „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“
АД договорна ипотека върху собствения си имот: Х.„В.“ – Сграда с идентификатор ****.
Уговорено е, че при пълно или частично неплащане от страна на кредитополучателя на която и да
е погасителна вноска (главница и/или лихва) или при неизпълнение на друго
задължение по договора за кредит от 01*0*007г., както и при настъпване на други
условия за изискуемост на вземането, уговорени с него, кредиторът, без да е
необходимо да уведомява кредитополучателя, има право да обяви кредита за
предсрочно изискуем и да пристъпи към принудително събиране на целия дълг, като
събере своето вземане от ипотекирания недвижим имот по съответния ред. Ипотекарния длъжник “В.Г.” ООД при учредяването на
договорната ипотека се е легитимирал като собственик за хотела по силата на
нотариален акт № *, том *, рег.№ ***, дело № *** от ***г. от регистъра на
нотариус Стоян Ангелов с рег.№ 208 на НК.
От издаденото
удостоверение изх.№ 42741/27*1*017г. на ЧСИ Д.Н.с рег.№ ***на КЧСИ е район на
действие Окръжен съд – Бургас се установява, че на 05*1*013г. е образувано
изпълнително дело № *****, въз основа на изпълнителен лист, издаден от *****г.
по ч.гр.д.№ ****г. на РС-Н. с взискател „ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА“ АД, и длъжници „Г.И.“ ЕООД, К.И.“ ООД, „М.“ ЕООД и „К.**“ ЕООД, и
че по това изпълнително дело е извършен на 25.05*016г. опис на Сграда с
идентификатор ****, след като е наложена възбрана на 13*2*013г., трета публична
продан на имота е проведена от 25*2*016г. до 25.01*017г., като за купувач на
имота е обявен „Ц.С.-С.“ ЕООД – също взискател, а
разпределението от 27.02*017г. не е влязло в сила.
От справка в Търговския регистър
се установява, че от 03*2*008г. съдружници във “В.Г.”
ООД са били свидетелят по делото О.К.Н. и И.Ц.Й., които са представлявали
дружеството поотделно. На 16.03*012г. е бил наложен от съдебен изпълнител запор
на дружествения дял на О.К.Н. за вземането на “П.Р.О.” ЕООД, ЕИК ****в размер
на 56 354,93 лева, а на 21.08*012г. съдебен изпълнител е наложил запор на
дружествения дял на О.К.Н. и за вземането на “Р.Б.” ЕАД в размер на
339 621 евро.
Междувременно на 04.05*012г. е
издаден изпълнителен лист на основание чл.418, във връзка с чл.417, т* от ГПК,
въз основа на Заповед № 444 от 04.05*012г. по ч.гр.д.№ 386/2012г. по описа на Н.ския районен съд, с който „В.Г.“ ООД е осъден да заплати на
„?.Н.“ ООД сумата в размер на 154 628 лева, представляваща неизплатено
задължение по спогодба от 12*0*009г., ведно със законната лихва, считано от
03.05*012г., както и сумата в размер на 3 100 лева, представляваща
разноски. Въз основа на този изпълнителен лист е
образувано изпълнително дело № 576/2012г. по описа на ЧСИ Д.Н.с рег.№ ***на
КЧСИ, по което по искане на взискателя на 19.05*012г.
е била вписана възбрана върху Сграда с
идентификатор **** (която впоследствие на 07*1*017г. е заличена).
На 27.01*015г. е вписана промяна по партидата
на дружеството като И.Й.е бил заличен като съдружник и управител, а на негово
място, в резултат на договор за прехвърляне на дялове, за такъв е вписан Х.А.В.,
който с О.К.Н. са продължили да бъдат управители на дружеството и са го
представлявали ПООТДЕЛНО. Два дни след тази вписана промяна – на 29.01*015г., е
сключен договор за заем между И.Ц.Й., от една страна в качеството му на
заемодател, и “В.Г.” ООД от друга страна в качеството му на заемополучател,
като дружеството при сключването на сделката е било представлявано от управителя
О.К.Н., според който договор по времето, когато И.Й.е бил съдружник, е
предоставил на дружеството допълнителни парични вноски в размер на
4 000 000 лева, които не са му били върнати, и която сума
дружеството-заемател се е задължило да ги върне в срок до 01.03*015г., ведно с
0*% лихва за забава върху неизплатената сума за всеки ден забава.
На 29.01*015г. с договор за цесия И.Ц.Й.
е прехвърлил вземането си към “В.Г.” ООД в полза на цедента
“Ц.С.-С.” ЕООД, към който момент управител на
ищцовото дружество е бил А.А.М., а едноличен собственик
на капитала е бил “А.Х.Г.” ЕООД, в което пък дружество И.Ц.Й. е бил управител и
съдружник, но до 03.09*014г. Длъжникът “В. Г.” ЕООД е бил уведомен надлежно по
реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от предишния си кредитор за прехвърленото вземане,
включващо главница от 4 000 000 лева и лихва за забава, която през периода
от 01.03 – 05.03*015г. е била в размер на 20 000 лева, а съобщението е
получено на 05.03*015г. лично от О.К.Н. в качеството му на управител на “В.Г.”
ООД.
На 05.06*015г. е било сключено
споразумение между новия кредитор по договора за заем от 29.01*015г. - “Ц.С.-С.” ЕООД, представлявано от управителя Й.Г. С., и длъжника
“В.Г.” ООД, представлявано отново от управителя О.К.Н., с което последният се е
задължил да върне на кредитора “Ц.С.-С.” ЕООД заема
като му заплати сумата в размер на 4 268 000 лева, включваща главница
в размер на 4 000 000 лева и лихвата за забава за периода от 01.03*015г.
до 05.06*015г. в размер на 268 000 лева, в срок до 05.06*016г. Освен това
е уговрено възнаграждение за ползваната от “В.Г.” ООД сума през посочения
период на “Ц.С.-С.” ЕООД в размер на
1 000 000 лева. За обезпечаване вземането по тези суми длъжникът “В.Г.”
ООД се е задължил да впише в Централния регистър на особените залози при
Министерството на правосъдието, особен залог върху търговското си предприятие
като съвкупност от права, задължения и фактически отношения; залогът върху
отделните активи, включени в търговското предприятие на недвижимите имоти на
дружеството, подлежи на вторично вписване съгласно чл*1 от Закона за
особените залози в ЦРОЗ, в Търговския регистър при Агенцията по
вписванията и в Службата по вписванията – Н. по партидата на Сграда с
идентификатор ****, с предназначение: Х.П.(В.), брой етажи: 6, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ****.
Договорът за залог на търговското
предприятие по реда на Закона за особените залози за обезпечение на вземанията
за горепосочените суми, възникнали по силата на договора за заем от 29.01*015г.
и споразумението от 05.06*015г., е сключен между “Ц.С.-С.”
ЕООД, в качеството му на заложен кредитор, и “В.Г.” ООД, представлявано при
сключването на договора пак от управителя О.К.Н., като залогодател,
на 01.06*016г., с нотариална заверка на подписите рег.№ 2805/03.06*016г. на
нотариус Л. Ч. с рег.№ ***на НК и район на действие Н.ския
райнен съд. В него е уговорено учреденият в полза на
заложния кредитор залог върху търговското предприятие и отделни негови активи
да има действие до пълното изпълнение на всички задължения на залогодателя по договора
и да обезпечава и всички последици при неизпълнението им, включително
обезщетения, неустойки, лихви, както и разноски по събирането им. Предвидено е
право на заложния кредитор в случай на неизпълнение или забавено изпълнение от
страна на залогодателя, да пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ, като заяви
пристъпването към изпълнение в ЦРОЗ и да уведоми залогодателя за пристъпването
към изпълнение. Залогодателят изрично е декларирал, че към момента на сключване
на договора за залог и вписването му в ЦРОЗ върху заложеното имущество или
отделни негови вещи и права от него не са учредявани обезпечения или други
права, които могат да се противопоставят на заложния кредитор, и се е задължил
да не прехвърля, да не обременява с тежести и да не се разпорежда по какъвто и
да е било друг начин с търговското предприятие и отделни негови активи, предмет
на договора, освен с изричното съгласие на заложния кредитор, както и да не
извършва каквито и да е други действия, които биха накърнили заложните права на
заложния кредитор върху търговското предприятие и отделните негови активи,
предмет на договора. Договорът за залог е вписан в ЦРОЗ на 14.06*016г. от “В.Г.”
ООД, а в Търговския регистър по партидата на залогодателя на 05.07*016г. На 06.07*016г. пък “Ц.С.-С.” ЕООД е подал заявление за вписване на пристъпване към
изпълнение, а имуществото, върху което е насочено изпълнението и отделни активи на предприятието на “В.Г.” ООД, е
Сграда с идентификатор **** по кадастралната карта и кадастралните регистри на
град Н., одобрени със Заповед ****. на Изпълнителния директор на АГКК, последно
изменени със Заповед ****г. на Началника на СГКК-Бургас, с адрес на имота: град
Н., улица И.В. № *, блок *, с предназначение Х.П.(В.), брой етажи: 6, като
сградата е разположена в поземлен имот с идентификатор ****, със застроена площ
2263 кв.м. съгласно кадастрална схема, а съгласно архитекурен проект със
застроена площ от 1 876,60 кв.м., и с разгъната застроена площ от 10992,21
кв.м., която сграда е изградена на основание Разрешение за строеж № ****г.,
издадено от Главния архитект на Община Н.; Удостоверение за въвеждане в
експлоатация на строеж № 169/29.06*007г. на Община Н. и Удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж № ****г. на Община Н. и с подробно описание на сградата: 1. сутерен, 2.
партер, 3. мецанин, 4. втори етаж, 5. трети етаж, 6. четвърти етаж, 7. трети
етаж и 8. шести етаж. Не са собственост на “В.Г.” ООД изброените по-долу
самостоятелни обекти в сграда ****, които са предадени на трети лица, а именно:
*****, *****, *****, *****, *****. Тези самостоятелни обекти не са част от
отделните активи, включени в търговското предприятие на “В.Г.” ООД.
На 16.05*016г. обаче О.К.Н. в
качеството си на управител на “В. Г.” ЕООД е сключил договор за наем, по който
представляваното от него дружество е имало качеството на наемодател, с който е
предоставил на наемателя “И.П.К.” ЕООД за временно и възмездно ползване Х.“В.”,
представляващ сграда с идентификатор **** за срок от 10 години, считано от
16.05*015г. срещу обща годишна наемна цена в размер на 60 000 лева.
От 05.05*015г. О.К.Н. е станал
управител на ответното дружество “Е.**” ЕООД, от когато едноличен собственик на
капитала е неговия тъст (баща на съпругата му) Д.Т.Г.. О.К.Н. е бил управител
на “Е.**” ЕООД до 06.01*017г., когато за такъв е вписан в Търговския регистър едноличния
собственик на капитала на това дружество Димитър Товоров Грудов, а в полза на О.К.Н.
е била уредена представителна власт с пълномощно от
09.01*017г. да представлява дружеството като са му предоставени изключително
разширени права и свобода на действие.
На 05.05*016г.
е вписан в Търговския регистър по партидата на „В.Г.“ ООД поредният запор на дружествения
дял на О.К.Н. за вземането на „Р.Б.“ ЕАД за сумата в размер на 806 183,01
лева, а на 09.02*017г. е наложен друг такъв запор на дружествения дял на О.К.Н.
за вземането на „Р.Б.“ ЕАД за сумата в общ размер на 1 724 849 лева
На 03.05*017г. е сключен друг договор
за наем от О.К.Н., в качеството му на управител на “В.Г.” ООД – наемодател, с
наемателя “Е.**” ЕООД, представлявано от управителя Д.Т.Г., чрез пълномощника
си О.К.Н., т.е. О.К.Н. е представлявал и двете страни по този договор, според
който договор се предоставя на наемателя за временно и възмездно ползване Х.“В.”
с идентификатор ****, както и поземления имот с идентификатор ****, в който е
разпложена сградата, за срок от 4 години, считано от 03.05*017г., срещу годишен
наем в размер на 60 000 лева.
На 30.05*017г. е сключен договор
за прехвърляне на вземане (цесия) с нотариална заверка на подписите рег.№ 2555
и на съдържанието рег.№ 2556 от 30.05*017г. на нотариус Л. Ч. с рег.№ ***на НК
и район на действие Н.ския районен съд, по силата на
който “А и Л Т. П.” ЕООД, представлявано от управителя Х.Р.М., от една страна в
качеството му на цедент, е прехвърлил на “Ц.С.-С.”
ЕООД, от друга страна в качеството му на цесионер, правото си на вземания от “В.Г.”
ООД и от “К.И.” ООД в размер на 5 550 848,90 лева, ведно с част от
дължимото възнаграждение за ползването на главницата за периода от 11.01*016г.
до 30.03*016г. в размер на 195 000 лева, ведно с лихвата, считано от 01.04*015г.
до окончателното изплащане на главницата, в размер на 0*% на ден от
неизплатената сума, което цедирано вземане произтича от: договор за встъпване в
дълг от 01.04*016г., договор за прехвърляне на вземане от 10.02*016г.,
споразумение от 11.01*016г. и споразумение от 11.01*016г. Цената, срещу която
цесионерът е придобил посочените вземания, е в размер на 555 085 лева,
като вземането е прехвърлено на цесионера заедно с
обезпеченията и другите му принадлежности, включително с всички изтекли лихви
за забава. Обезпечението, което цесионерът е придобил по този договор, е
учредената от страна на длъжника “В.Г.” ООД в полза на кредитора “А и Л Т. П.”
ЕООД договорна ипотека, обективирана в нотариален акт
№ 174, том І, рег.№ 1315, дело № 172 от 06.04*016г. на нотариус Л. Ч. с рег.№
***на НК и район на действие Н.ския районен съд,
върху следните собственост на “В.Г.” ООД недвижими имоти: ЧАСТ от Сграда с
идентификатор ****, с предназначение: Х.П.(В.), брой етажи: 6, като сградата е
разположена в поземлен имот с идентификатор ****, със застроена площ 2 263
кв.м., заедно със самостоятелен обект в сграда с идентификатор ***** и
самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. Не са предмет на ипотеката
следните самостоятелни обекти в сграда, които не са част от Х.ката част на Х.П.(В.)
и не са собственост на “В.Г.” ООД: самостоятелен
обект в сграда с идентификатор *****, самостоятелен обект в сграда с
идентификатор ***** и самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****.
Длъжниците са били уведомени надлежно по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от
предишния кредитор за прехвърленото вземане, като съобщението, изпратено до
длъжника “В.Г.” ООД, отново е било получено от управителя Огнян Каменов на
21.06*017г.
На 08.06*017г. другият управител на “В.Г.” ООД е отправил до “Е.**” ЕООД
изявление за едностранно разваляне на договора за наем от 03.05*017г., поради
виновно неизпълнение на задължението на наемателя да заплаща наемната цена, а
на същата дата – 08.06*017г., е сключен договор за пренаемане на Х.“В.” – Н.,
според който “И.П.К.” ЕООД – наемателят по договора за наем от 16.05*016г., е преотдал процесния Х.на пренаемателя “П.Х.” ЕООД за срок от 10 години срещу наемна
цена в размер на 300 000 лева за целия срок на договора.
На 08*1*017г. “Ц.С.-С.” ЕООД, в качеството му на заложен кредитор, е подал
молба до ЧСИ С.Н.с рег.№ 805 на КЧСИ с искане за образуване на изпълнително
дело срещу залогодателя “В.Г.” ООД и за пристъпване
към принудително изпълнение за вземането си за сумата в размер на
5 268 000 лева като за целта бъде наложена възбрана и да се насрочи
опис срещу заложеното имущество на длъжника – Сграда с идентификатор ****, с
предназначение Х.“В.”. Въз основа на молбата е било обазувано изп. дело №
20178050401793, по което ЧСИ С.Н.въз основа на извлечение от ЦРОЗ за
пристъпване към изпълнение № 2016070602100 и първоначално извлечение от ЦРОЗ за
вписване на залог върху търговско предприятие № 201606141727, е пристъпил към
принудително изпълнение и е насрочил опис на заложеното имущество на 30*1*017г.
За предприетото действие е уведомен залогодателя “В.Г.”
ООД, другите съдебни изпълнители, които са наложили възбрана върху същия имот,
и кредиторите на “В.Г.” ООД, по чието искане тези възбрани са наложени.
На 09*1*017г. е съставен
приемно-предавателен протокол, според който залогодателят
“В.Г.” ООД е предал на заложния кредитор
“Ц.С.-С.” ЕООД Х.“В.” с цялото обзавеждане и
обзавеждането на всички прилежащи към хотела заведения и търговски обекти, с
изключение на 5 самостоятелни обекти в сградата, което оборудване и обзавеждане
е подробно индивидуализирано в приложението към протокола. Сградата ведно с
оборудването са предадени и в присъствието на наемателя “И.П.К.” ЕООД, в когото
те са били във фактическо държане, за което пък е съставен и подписан
тристранен приемно-предавателен протокол на основание чл.32, ал.3, във връзка с
чл.34 от ЗОЗ. ЧСИ Станимира Божилова е съставила протокол за опис на недвижимия
имот – процесната сграда, която се е оставила за управление на “В.Г.” ООД ***– С.О”
ЕООД, като описът е извършен на 30*1*017г.
Преди това обаче, на 27*1*017г.
опис на имота е бил извършен и от ЧСИ И.Б. по изп. дело № ****, която е
оставила имота за съвместно управление на взискателя
„Е.**“ ЕООД и заложния кредитор „Ц.С.-С.“ ЕООД.
На 01*2*017г.
“Е.**” ЕООД е подал молба до ЧСИ Станимира Николова, с която е поискал да бъде
присъединен като взискател по изпълнително дело № ****с длъжник „В.Г.“ ООД,
въз основа на която с постановление от 04*2*017г. на ЧСИ С.Н.с рег.№ 805 на НК,
„Е.**“ ЕООД е присъединен като взискател по изп. дело № ****за следните суми:
главница в размер на 73 800 лева, ведно със законната лихва, считано от
03.05*012г., законна лихва в размер на 41 789,38 лева към 24*1*017г., авансови
такси по Тарифата към ЗЧСИ в размер на 455 лева и такса по т*6 от ТТР на ЗЧСИ в
размер на 6638,15 лева. От представеното
удостоверение изх.№ 25079/24*1*017г. на ЧСИ И.Б. с рег.№ 800 на КЧСИ и район на
действие Окръжен съд – Бургас, се установява, че изпълнително дело № **** е със
страни длъжник „В.Г.“ ООД и взискател „Е.**“ ЕООД,
което е встъпило в правата на „А.Н.“ ЕООД, и е образувано на основание
изпълнителния лист от 04.05*012г., издаден по ч.гр.д.№ 386/2012г. по описа на
РС-Н. за следните суми: 73 800 главница, ведно със законната лихва, считано
от 03.05*012г., която към 24*1*017г. е 41 789,38 лева, както и разноски по
изп. дело – такса от 455 лева и такса от 6 638,15 лева. „Е.**“ ЕООД е встъпил в правата на „А.Н.“
ЕООД на основание Договор за превърляне на правото на вземане (цесия), сключен
между двете дружества на 28.08*017г. Според него цедентът
„А.Н.“ ЕООД прехвърля на цесионера „Е.**“ ЕООД
горепосоченото вземане срещу длъжника “В.Г.” ООД, който е уведомен чрез
управителя О.К.Н. за цесията по реда на чл.99, ал.3 от ЗЗД от предишия си
кредитор на 29.08*017г.
На 16.01*018г.
от Община Н. е изпратено писмо до “В.Г.” ООД – собственика на Х.“В.” в град Н.
– Сграда с идентификатор ****, с което последният е бил уведомен, че по повод
постъпило писмо от ДНСК в отдел “Контрол върху строителството” при Община Н.
относно изпълнена електрическа мрежа за електрозахранване на самостятелен обект
в хотела без необходимите книжа, на 19.01*018г. в 10:00 часа ще бъде извършена
проверка на място и по документи. На 19.01*018г. работната Г.а от Община Н.,
както и представител на “Електроразпределение Юг” ЕАД, посетила обекта, е
съставила констативен протокол, според който им е бил осигурен достъп до
фоайето на хотела, но О.Н., който също е присъствал, не ги е допуснал до
Самостоятелния обект в сграда *****.
На 08.05*018г.
е съставен констативен протокол от Тодор Тодоров помощник-нотариус по заместване
при нотариус Л. Ч. с рег.№ ***на НК, според съдържанието на който на същия ден
в 16:00 часа представители на “И.П.К.” ЕООД не са могли да влязат в хотела с
цел извършване на ремонтни и почистващи дейности, тъй като петима човека, които
са се намирали на централия вход, са попречили входа и са заявили, че няма да
допуснат никого в сградата. Представители на това дружество не са били
допуснати до сградата със същата цел и на 11.05*018г., което е било установено
пак с констативен протокол, съставен също от Тодор Тодоров помощник-нотариус по
заместване при нотариус Л. Ч. с рег.№ ***на НК, който е съставил констативен
протокол и на 17.05*018г., според който на същата дата в 15:45 часа в сградата
не е бил допуснат и представител на “В.Г.” ООД и “П.Х.” ЕООД.
С постановление от 08.02*018г. на
ЧСИ С.Н.е спряно изпълнението по изп. дело № ****въз основа на издадена в полза
на присъединения взискател „Е.**“ ЕООД обезпечителна
заповед от 06.02*018г. по ч.гр.д.№ 92/2018г. по описа на РС-Н. за бъдещия му
иск срещу взискателя „Ц.С.-С.“
ЕООД и длъжника „В.Г.“ ООД за недължимост на сумата в
размер на 10 000 лева, частично от 4 000 000 лева, обезпечени
със залог на търговско предприятие, явяваща се симулативно дължима по договор
за цесия и особен залог, сключени при привидност, имащи за цел създаването на
кредитор, свързан с длъжника, който има привилегия относно своите вземания
преди вземанията на хирографарния кредитор. По жалба на „Ц.С.-С.“ ЕООД определението, с което е допуснато обезпечението с
налагане на тази обезпечителна мярка, е отменено с влязло в сила Определение №
910/15.05*018г., постановено по ч.гр.д.№ 523/2018г. по описа на Окръжен съд –
Бургас и е обезсилена издадената обезпечителна заповед.
Пак на 08.02*018г., докогато съдружници във “В.Г.” ООД са били О.К.Н. и “ВГ К.” ЕООД, от
протокол-решение, изготвен от “ВГ К.”
ЕООД, се установява, че “В.Г.” ООД е получил съобщение от ЧСИ И.М.К. с рег.№
839 в КЧСИ и район на действие Софийски градски съд, с което съобщение е
връчено изявление от “П.Р.О.” ЕАД, в качеството му на взискател по
изпълнителното дело, по което длъжник е О.К.Н., за прекратяване на участието на
длъжника О.К.Н. във “В.Г.” ООД.
Позовавайки се на непротиворечивата съдебна практика (Р. № 236 от 18.01*017г.
по търг. дело № 2309/2015г. на ВКС, І т.о.; Р. № 149 от 22.02*016г. по търг.
дело № 1747/2014г. на ВКС, ІІ т.о.), “ВГ К.” ЕООД е констатирал прекратяването
на членствените правоотношения на О.К.Н. във “В. Г.”,
който е освободен и като управител на дружеството. Промяната на тези
обстоятелства е била вписана в Търговския регистър по партидата на “В.Г.” ООД на 12.03*018г., откогато единствен
управител на дружеството е Х.А.В.. “ВГ К.” ЕООД е продължил да бъде едноличен
собственик на капитала на “В.Г.” ООД само до 20.03*018г., когато като съдружник
е бил вписан и “Р.С.И.” ЕООД.
След като по настоящото дело
съдът е допуснал обезпечение на предявения иск с определение от 24*0*018г. и
издаване въз основа на нея на обезпечителна заповед с наложена с нея
обезпечителна мярка: “Освобождаване (отстраняване) на пазача (управителя) – “Е.**”
ЕООД на сграда с идентификатор ****, назначен за такъв с протокол за опис на
недвижим имот на 27*1*017г. по изп. дело № 1018/2017г. на ЧСИ И.Б.”, но преди
отмяната на това определение и обезсилване на издадената обезпечителна заповед
с влязло в сила Определение № 287/15.02*019г. по ч.гр.д.№ 204/2019г. на
ОС-Бургас – с Разпореждане от 16*1*018г. ЧСИ И.Б. е конституирала като взискател и “Д.И.” ЕООД, чийто управител е братът на О.К.Н.
– В.К.Н., за част от вземането по изпълнителното дело на съдебния изпълнител,
тъй като това дружество е поискало това, като към искането е представен
документ, озаглавен “Договор за прехвърляне на вземане (цесия) от 20.02*018г.”.
Впоследствие с разпореждане от 30*1*018г. ЧСИ И.Б. е назначила и “Д.И.” ЕООД за
съвместно управление с “Е.**” ЕООД и
“Ц.С.-С.” ЕООД на хотела.
На 06.02*019г. е издадена
обезпечителна заповед въз основа на определение № 104/31.01*019г. по търг. дело
№ 1/2019г. по описа на Окръжен съд – Враца, с която на основание чл*29а, ал* от ТЗ са наложени предварителни обезпечителни
мерки за запазване на имуществото на „В.Г.“ ООД, ЕИК И.Б., представлявано от
управителя Х.А.В., както следва: на основание чл*29а,
ал*, т.3 от ТЗ СПИРАНЕ на изпълнението по всички изпълнителни дела срещу
имуществото на „В.Г.“ ООД, с изключение на изпълнителните дела, образувани по
ДОПК, и на основание чл*29а, ал*, т* от ТЗ НАЗНАЧАВА
за временен синдик с правомощията по чл*35 от ТЗ А.Г.
***.
От заключението на извършената по
делото съдебно техническа експертиза, която вещото лице заяви в съдебно заседание,
че поддържа, се установява, че при огледа на сутерена, партера, етаж мецанин и
на помещенията, разположени в тях, главното фоайе с рецепция и конферентна зала
за бизнес срещи, лоби бар, ресторант с кухненски блок, кафе бар, И.клуб,
игрална зала, открита тераса-бар са поддържани в добро състояние и освен
почистване и освежаващо боядисване, не се налага строителни ремонти.
Разположените в партера: спа център с обособен вътрешен (закрит) басейн, фитнес
зала, сауна, парна баня, тангентор, солариум, помещение за масаж и съблекални
са със сериозни нарушения. Таваните от гипсокартон на съблекалните към плувния
басейн са изгнили, мухлясали и разрушени от капещата от тавана вода. Подът е
обилно залят с вода, а плочите на подовата настилка са отлепени. Проникването
на вода в стоманобетонната носеща конструкция на сградата, каквато е плочата, е
сериозен проблем за здравината й. Тези щети не са в резултат на аварийна
ситуация, а в резултат на продължителна, циклично повтаряща се рискова ситуация.
В сутерена се усеща остра задушлива миризма на мухъл и влага. По стените на
коридора за битови помещения, столова за персонала, санитарни възли, технически
и машинни помещения, както и по стените на аварийното стълбище се вижда мухъл.
Най-вероятната причина за появята на тези плесени е поради липса на работеща
вентилационна система. Дори и да се изключи централното водоподаване на
сградата, покривното отвеждане е вътрешно и може също да причини наводнение.
Сградата и посочените помещения не е възможно да се ползват преди да се
възстанови нормалната работа на всички сградни инсталации, за което е
необходимо възстановяване на ел. захранването, което е било прекъснато към 27*1*017г.,
когато е бил извършен описа по изпълнително дело № ****, при извършването на
който опис не са описани повреди, подлежащи на ремонт, нито има предвиждане на
възможни рискови ситуации, които биха могли да настъпят и да причинят увреждане
на сградата. Промените, настъпили като увреждания на облицовки и настилки или
други елементи, са след месец ноември 2017г. Поведите не са причинени умишлено,
а и помещенията не са били в процес на експлоатация или на обикновено ползване
на сградата за да се получат тези увреждания в момент на експлоатация, а
допускането на такива повреди от наводнения, влага и мухъл са в резултат на
проявена безстопанственост от отговорните за поддръжката и/или уведомяването им
от отговорни за това страни, като причина за възникването на повредите е и
непредоставянето на всички възможности за нормална експлоатация и превенция на
възникващи рискови ситуации по сградните инсталации или съоръжения. Необходимо
е да се извършат ремонтни дейности в следната последователност: ВиК ремонти за
спиране течовете на вода в сградата, профилактика на ел. инсталацията за да се
установи има ли и каква е необходимостта от извършване на ремонтно възстановителни
работи, възстановяване на увредени облицовки от гипскартон – по тавани, стени,
ремонт на увредени участъци от мухъл и други мазилки, изпълнение на шпакловки и
бояджийски работи, които се изпълняват в този вид ежегодно, почистване,
установяване годността и пускане в експлоатация на всички сградни инсталации.
Изслушано в съдебно заседние
вещото лице уточнява, че допуска влагата да е в резултат на загряването от
слънцето на соларните панели, пълни с течност, образуващи соларната инсталация,
която течност след като се затопли, при положение, че котлите не работят при
спряно ел. захранване, налягането се увеличава, в резултат на което течността
слиза надолу в колекторите. Освен това отводняването на покрива е вътрешно, тъй
като тръбата, в която се отводнява покива, минава и навлиза във вътрешния
щранг. Вследствие на това при едно запушване, дори при спряна вода, пак ще има
теч, който да доведе до наводнение, което нанася основните щети на сградата
върху облицовките и върху самите плочи, което е проблем на конструкцията, и
който теч със сигурност е повредил електрическата инсталация, защото тя минава
през гипсокартона на таваните. Освен електрическата, не работят също и
соларната и климатичната инсталации.
От показанията на разпитаните
свидетели М.И. и И.С. се установява, че хотелът не работи от месец ноември
2017г., т.е. след приключване на летния сезон и откогато “Ц.С.-С.” ЕООД е наело охранители да осъществяват от негово име
охраната на хотела, а съвместно с тях, скоро след това такава охрана се
осъществява и от служители на “Е.**” ЕООД, а служители на “Ц.С.-С.” ЕООД не
са допускани в хотела от страна на представителите на “Е.**” ЕООД.
Свидетелят О.К.Н. твърди в
показанията си, че хотелът на практика се стопанисва от търговски дружества,
близки до О.Н. и Й.Й., като двамата са се споразумели
по-рано те да се редуват като си предават ползването за по една година, както и
че Огнян Каменов живее постоянно в хотела заедно със семейството си на шестия
етаж, в самостоятелен обект, за който си е осигурил ел. захранване. И.Й.обаче е
отказал да предостави хотела за да го работи О.Н., което е трябвало, според
уговорката им, да стане през есента на 2017г., вместо което настанил в него
охрана. Като реакция на това и с оглед намерението О.Н. да бъде изгонен от
хотела, той се принудил също да постави охрана. Признава, че хотелът
понастоящем не е в добро състояние. Твърди също, че е заплатил сметките за
потебление на вода, по който начин е погасил чуждо задължение, както и че през
времето, през което хотелът не е работил, е предприемал действия по извършване
на ремонтни дейности в него и за поддържането му за своя сметка, но ремонтните
дейности ги извършва чрез “Е.**” ЕООД. Изразява желание да закупи хотела, както
и увереност, че ще стори това, заради което извършва всички тези дейности в
хотела, докато според него всички останали искат само да ползват хотела, но не
го поддържат в добро състояние.
На 17.05*019г. Ф.Д. е бил
освободен като управител на “Ц.С.-С.” ЕООД, а за
такъв е назначен И.Х.С., който е имал преди това и качеството на свидетел по
делото, а едноличен собственик на капитала е „А**“ ЕООД, ЕИК ****.
Въз основа на така приетото за
установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
При учреден особен залог върху
търговско предприятие се счита, че е налице залог върху съвкупност. Съгласно чл*0
от ЗОЗ залогът на съвкупност тежи върху всеки неин елемент до отделянето му от
съвкупността. Но залогът на съвкупност става залог върху вещите, които я
образуват и правата, едва след като се пристъпи към изпълнение по реда на ЗОЗ.
Пристъпването към изпълнение на основание чл.32, ал* от ЗОЗ става с вписване
пристъпване към изпълнение и директно получаване на вещите, респ. правата за
продажба от кредитора. Само в случай на неизпълнение заложният кредитор с първи
по ред залог може да впише пристъпване към изпълнение. Впише ли пристъпване към
изпълнение той може да продаде заложеното имущество. В зависимост от избора,
който направи като носител на заложното право върху съвкупност, дали ще извърши
продажба на цялата съвкупност или ще извърши продажба на отделни права,
включени в съвкупността, тогава ще бъде определено неговото заложно право, дало
право на избор на заложния кредитор. А изборът се реализира с вписването пристъпване
към изпълнение на основание чл.32, ал* от ЗОЗ като в зависимост от този избор
може да се пристъпи към изпълнение на индивидуално определена вещ, а може да се
присъпи към изпълнение към съвкупността – търговското предприятие. Преди този
избор кредиторът няма право на залог върху конкретното имущество, върху което
протича индивидуалното принудително изпълнение. В чл.32а, ал* от ЗОЗ е
визирано, че заложеното имущество, върху което е насочено изпълнението по реда
на ГПК или ДОПК преди вписване на пристъпване към изпълнение по реда на този
закон, се продава от съдебния или публичния изпълнител, а съобразно чл.32, ал*
от ЗОЗ насочването на изпълнение по реда на ГПК или ДОПК по отношение на заложеното
по този закон имущество не спира започнатото изпълнение по чл.32. Следователно
законодателят допуска едновременното протичане на изпълнение по реда на ЗОЗ и
по ГПК.
Поначало, за да се противопстави
залогът на трети лица, той трябва да се впише в търговския регистър по
партидата на залогодателя – чл*1,
ал* от ЗОЗ. Всички подлежащи на вписване обстоятелства се вписват в търговския
регистър, тъй като всички актове, имащи отношение към търговското предприятие,
трябва да бъдат отразени в един регистър, по една и съща партида, така, че да
бъдат защитени интересите и на търговеца – притежател на търговското
предприятие, и на третите лица. Особеният залог на търговското предприятие
следва да бъде вписан освен в Централния регистър на особените залози, за реда
на вписване в който важат разпоредбите на чл*6-31 от
ЗОЗ и Правилника за устройството и дейността на Централния регистър на
особените залози към Министерството на правосъдието, така и по фирменото дело
на залогодателя, съответно в търговския регистър. При това вписване е валидна разпредбата на чл*2, ал.3 от ЗОЗ,
според която противопоставимостта на особения залог възниква от вписването в
другия регистър – т.е. търговския регистър. Вписванията в търговския регистър
имат първичен характер – те осигуряват противопоставимостта на залога на
минимално необходим кръг лица. Това са третите лица, които претендират права
върху търговското предприятие като съвкупност – купувачите или приобретателите
на друго основание, заложните кредитори.
За дата на учредяване на залога
следва да се счита вписването в търговския регистър, а не вписването му в
Централния регистър на особените залози. В случая, конкретното вписване на
обстоятелството по пристъпване към изпълнение в ТР на АВп по партидата на
залогодателя, което е въздигнато от закона като условие за преминаване на
заложеното имущество в разпореждане на заложния кредитор и за валидността на
извършените действия по продажбата му за удовлетворяване на обезпеченото
имущество (арг. чл.32, ал*-4 от ЗОЗ), е обусловено от наличието на първичното
вписване – това на договора за особен залог.
В чл.456-459 от ГПК се съдържа
уредбата на присъединяването на кредитори на длъжника: такива по молба на
кредитора – чл.456, ал* от ГПК, и присъединени по право – чл.458 и чл.459 от ГПК. За присъединените по право кредитори съдебният изпълнител е длъжен да
следи служебно и да ги уведоми, респ. да вземе предвид вземането на
присъединения по право кредитор и да отдели сума за тяхното удовлетворение по
реда, посочен в чл*36 от ГПК. Съгласно разпоредбата на чл*0,
ал.3 от ЗОЗ (изм. ДВ, бр*05 от 2016г., в сила от 30*2*016г.)
заложният кредитор е присъединен взискател по право в изпълнителните
производства по ГПК, в които изпълнението е насочено върху заложеното
имущество. В тези случаи обезпеченото вземане се счита изискуемо до размера на
сумата по разпределението. Заложният кредитор упражнява правата си на
присъединен взискател, включително правото да получи сумите по разпределението,
въз основа на удостоверение от регистъра за вписан залог и декларация с нотариална
заверка на подписа за актуалния размер на вземането си. Т.е. когато се насочва
изпълнение върху имуществено право, предмет на учредения особен залог,
заложният крдитор е присъединен взискател в индивидуалното съдебно изпълнително
производство по право – по силата на закона, а не по негова молба, поради което
и не следва изрично да вписва в ЦРОЗ пристъпване към изпълнение. Разпоредбата
на чл*0, ал* от ЗОЗ е относима към спецалния ред на изпълнение, предвиден в
глава седма от ЗОЗ и по специално правилата на чл.32 от с.з., но не и към
индивидуалното принудително изпълнение в ГПК.
Вписването в ЦРОЗ има
оповестително действие, което прави залога противопоставим на третите лица.
Противопоставимостта се предпоставя от оповестителното действие на вписването. Възбраната върху
недвижим имот на длъжника представлява разпореждане на съдебния изпълнител, с
което определен недвижим имот на длъжника се предназначава за принудително
удовлетворяване на взискателя, като се забранява на длъжника да се разпорежда с
имота.
При конкуренция заложеното
имущество, върху което е насочено изпълнението по реда на ГПК или ДОПК преди
вписване на пристъпване към изпълнение по реда на ЗОЗ, се продава от съдебния
или от публичния изпълнител (ччл.32а от ЗОЗ). Когато върху отделен имот от
съвкупността бъде наложена възбрана преди пристъпване към изпълнение от
заложния кредитор по реда на ЗОЗ, удовлеворяването на заложния кредитор се
извършва чрез присъединяването му към изпълнителното производство, по което е
наложена и вписана възбраната (чл*7, ал* от ЗОЗ). В случая, предвид
обстоятелството, че за недвижимия имот, който е част от съвкупността, за който
е учреден особения залог, е наложена възбрана преди пристъпване към изпълнение
от заложния кредитор по реда на ЗОЗ, то конкуренцията между правата на лицето,
в полза на което е допуснато обезпечението, и кредитора с учреден особен залог,
следва да се реши от съдебния изпълнител.
“Ц.С.-С.”
ЕООД е имал качеството на присъединен по право взискател по изпълнително дело № ***** на ЧСИ Д.Н.с рег.№ 804,
образувано по искане на взискателя “ОБЕДИНЕНА БЪЛГАРСКА БАНКА” АД, и по което
ищецът е бил обявен за купувач на процесния недвижим имот, срещу който е било
насочено изпълнението – Сграда с идентификатор ****, след проведената
публична продан от съдебния изпълнител за периода от
25*2*016г. до 25.01*017г. За това присъединяване законодателят не е поставил
изискване кредиторът с особен залог да е вписал пристъпване към изпълнение.
Такова пристъпване към изпълнение “Ц.С.-С.”
ЕООД е вписал на 06.01*017г., т.е. през периода на проданта, докогато имотът е
представлявал елемент от съвкупността. Според чл*0,
ал* и ал* от ЗОЗ залогът върху съвкупността тежи върху всеки неин елемент до
отделянето му от съвкупността, а след като заложният кредитор впише пристъпване
към изпълнение, залогът върху съвкупността се превръща в залог върху отделните
й елементи, защото разпоредбата касае случаите, при които кредиторът пристъпва
към изпълнение по реда на ЗОЗ. Именно защото изпълнението срещу имота, като
част от заложената съвкупност по реда на ГПК по това изпълнително дело, е
предхождала пристъпването към изпълнение по ЗОЗ и за да може заложният
кредитор, като присъединен взискател по него, да участва в проданта, провеждана
от съдебния изпълнител, е вписал пристъпване към изпълнение по ЗОЗ, по който
начин чрез индивидуализацията на конкретния имот, представляващ дотогава част
от съвкупността, особеният залог е преминал от залог върху съвкупност към залог
върху конкретни елементи от съвкупността – върху конкретен имот.
След като въпреки, че е бил
обявен за купувач по изпълнително дело № ***** на ЧСИ
Д.Н.с рег.№ 804, “Ц.С.-С.” ЕООД не е могъл да
получи владението или поне държането на процесния имот предвид, че е обжалвано
разпределението на суми, и след като пред ЧСИ И.Б. с рег.№ 800 на КЧСИ е било
образувано изпълнително дело № **** с взискател “Е.**”
ЕООД и длъжник “В.Г.” ООД, по което отново е било насочено принудително
изпълнение срещу процесната Сграда с идентификатор ****, въз основа на
вписаното от “Ц.С.-С.” ЕООД пристъпване към
изпълнение по негова молба е образувано изп. дело № ****по описа на ЧСИ С.Н.за
да упражнява правата си на заложен кредитор по чл.34 от ЗОЗ, и с която е
възложил на ЧСИ С.Н.да извърши от името и за сметка на заложния кредитор
продажба на заложеното имущество и всички свързани с нея необходими действия по
предаване, пазене, разпределение на сумите и други по реда на Закона за
особените залози без задължение да спазва специалното производство и реда за
продажба на недвижими имоти по чл.483 – чл*01 от ГПК.
Налице е трайна съдебна практика,
произтичаща и от законодателната уредба в ЗЧСИ (чл*9,
ал*), че по възлагане от заложния кредитор частният съдебен изпълнител
пристъпва към изпълнение върху имуществото на заложния кредитор. При
систематично тълкуване на нормата с ал.3 на чл*9 от ЗЧСИ се налага извода, че и
в тази хипотеза частният съдебен изпълнител не може да откаже извършването на
изпълнителни действия. Съгласно чл.38 от ЗОЗ (в редакцията преди изм. С ДВ, бр*05
от 2016г.), депозитарят се посочва от заложния кредитор като той трябва да бъде
счетоводител, които условия са били налице когато и бил вписан особения залог в
полза на ищеца и първоначалното вписване на пристъпване към изпълнение през
месец юни 2016г. Наред с това в нормата на чл*8, ал.4
от ЗЧСИ изрично е предвидено, че когато извършва продажба по реда на ЗОЗ,
частният съдебен изпълнител има правата и задълженията на депозитар, като
разпределението се предявява и подлежи на обжалване по реда на чл.462 и чл.463 от ГПК. Това обосновава извод, че продажбата на заложеното имущество по реда на
чл.37 и сл. от ЗОЗ е специално производство, което се развива и движи по
различен процесуален ред от реда, разписан в глава ХХХVІІІ от ГПК. Поради това
при изпълнение върху заложено имущество по ЗОЗ приложение намират само тези
процесуални норми от ГПК, към които законът изрично препраща, а именно чл*21 от
ГПК, респ. чл.462 и чл.463 от ГПК. Във връзка с изложеното следва да се посочи,
че депозитарят не извършва продажбите по ЗОЗ, а само разпределението на получените
срещу заложеното имущество парични средства. Правоотношението, което възниква
между заложния кредитор и съдебния изпълнител в хипотезата на чл.37 от ЗОЗ, във
връзка с чл*8, ал.4 от ЗЧСИ е мандатно и се регулира от договора за поръчка,
сключен между тях. В това правоотношение частният съдебен изпълнител има
правата и задълженията на депозитар по чл.38 от ЗОЗ, а не на лице по чл* от ЗЧСИ, на което държавата е възложила принудително изпълнение на частно
притезание. Поради това действията, които частният съдебен изпълнител извършва
в това си качество, не са действия на изпълнителен орган по същинското
изпълнение и не подлежи на обжалване по реда на чл.435 от ГПК, включително и от
трети лица, които заявяват владение и права върху вещите, предмет на заложеното
право.
Съгласно чл.46, ал.3 от ЗОЗ
“Продажбата на недвижим имот може да се извърши по избор от кредитора по реда
на чл.37 или от съдебен изпълнител по реда за изпълнение върху недвижими имоти
на Гражданския процесуален кодекс.”. В конкретния случай с овласяването на
съдебния изпълнител да извърши продажба по реда на глава ІХ от ЗОЗ, заложният
кредитор е упражнил правото си по чл.37 от ЗОЗ като е предпочел втората
алтернативна форма на изпълнение пред възможността сам да продаде вещта на
свободния пазар. Упражняването на това право обаче, не е основание за
образуване на същинско изпълнително производство по смисъла на чл.426, ал* от ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.35,
ал* от ЗОЗ, при залог върху търговско предприятие съдебният изпълнител въвежда
заложния кредитор и посочения от него управител в помещенията, в които се
намира управлението на предприятието по реда на чл*22 от ГПК, и му предава
търговските книги на залогодателя. В случай, че изпълнението е насочено към
включен в заложеното предприятие недвижим имот, заложният кредитор може да
поиска от съдебния изпълнител въвод в имота по реда на чл*22
от ГПК. Предвидената облекчена процедура за предприемане на принудително
изпълнение по отношение на заложеното имущество, въз основа на пряко
изпълнително основание – извлечението от ЦРОС, е с оглед защита интересите на
заложния кредитор по провеждането на частно, извънсъдебно изпълнение по ЗОЗ. В
разпоредбата на чл.36, ал* от ЗОЗ е предвидено, че всяко трето лице, чието
право е засегнато от изпълнението по този закон, може да предяви иск срещу
залогодателя и заложния кредитор, за да установи, че залогът му е
непротивопоставим или, че имуществото, върху което е насочено изпълнението, не
прнадлежи на залогодателя. В ЗОЗ липсва изрична разпоредба за приложението на
разпоредбите на чл*23, ал*, във връзка с чл*24 от ГПК
при заявяване от трето лице на противопоставими права
върху съответния имот.
Изложените от страна на
ответника, както в отговора на исковата молба, така и в хода на съдебното
дирене, фактически твърдения показват, че по същество той цели защита не от
вписването, а от изпълнението, което заложният кредитор е предприел. Такава
защита заинтересованите лица могат да получат чрез правните средства,
предвидени в чл.36 от ЗОЗ, а не чрез атакуване на вписването, но какъвто отрицателен
установителен иск ответникът не твърди да е предявил.
Следва да се посочи, че след
пристъпване към изпълнение заложният кредитор трябва да предприеме действия,
насочени към реализиране на правата му, предоставени с учредения в негова полза
особен залог, а именно да продаде заложеното имущество с цел да се удовлетвори
от цената му. Съгласно чл.37, ал.3 от ЗОЗ при продажба кредиторът е длъжен да
положи грижата на добър търговец. Тази грижа изисква той да направи всичко
необходимо във връзка с проучване на пазара, разгласяване на проданта,
приемането на всички подадени предложения и извършване на проданта на
най-високата предложена от кандидатите цена. Съгласно Решение № 40 от 13.04*011г.
на ВКС по търг. дело № 448/2010г., ІІ т.о., ТК, в Глава седма “Изпълнение върху
заложеното имущество” са поместени разпоредби, установяващи редица задължения
на залогодателя във връзка с пристъпване към
реализация на заложеното имущество и със запазване на същото,
добросъвестното изпълнение на които е гаранция за постигане на М.лен ефект от
продажбата. Освен конкретните изисквания кредиторът да заяви за вписване
пристъпването към изпълнение и да извести за това залогодателя, особено
съществени са предвидените в чл.34, т.4, б.”в” и чл.37, ал.3 от ЗОЗ общи
изисквания към кредитора – да вземе мерки за увеличаване на продажната цена или
намаляване на разходите за продажбата и при продажбата да положи грижата на добрия
търговец. С оглед естеството на извършеното действие – продажба на чуждо
имущество от името на кредитора, но за сметка на залогодателя, под “грижа на
добрия търговец” следва да се разбира предприемането на всички необходими
действия, за да се постигне М.лна продажна цена на
заложеното имущество. Това означава: да бъде изготвена оценка за пазарната
стойност на имуществото, която да бъде ориентир за цената, която би могла да се
постигне при продажбата му; продажбата да бъде разгласена по начин, който да
гарантира информирането на заинтересованите от закупуването му лица, като в
обявата се предоставят достатъчно конкретни данни за вида на продаваното
имущество; да се изчака изтичането на разумен срок (в рамките на предвидения в
закона 6-месечен срок) след разгласяването на постъпване на оферти от
потенциални купувачи; договорът за продажба да бъде сключен с купувача,
предложил най-висока цена при спазване императивното изискване на чл.37, ал* от
ЗОЗ за заплащане на пълния размер на цената; при желание от страна на самия
длъжник, да му се даде възможност да участва активно при намирането на купувач.
Изброените действия осигуряват в достатъчна степен извършване на продажбата при
най-изгодни условия, с което се охраняват интересите както на залогодателя,
така и на неговите кредитори. В резултат от тях получената от продажбата цена
ще бъде възможно най-високата цена, за която имуществото е могло да бъде
продадено, като фактът, че същата е по-ниска от определената чрез експертизата
пазарна цена, не би могъл да бъде вменен във вина на заложния кредитор (Решение
№ 587/08.07*005г. по търг. дело № 902/2004г. на ВКС, ІІ т.о.). Съгласно Решение
№ 6 от 02.02*009г. по търг. дело № 337/2008г. на ВКС, І т.о., постигането на
оптималната продажна цена на заложеното имущество е функция от полагането на
грижата на добър търговец при изпълнението на целия комплекс от мерки по чл.32
и сл. от ЗОЗ. Ако заложният кредитор е изпълнил добросъвестно задълженията по
чл.34 и чл.37 от ЗОЗ, направил е необходимото за оповестяването и провеждането
на търга и след изпълнението на процедурата е продал вещта на М.лната предложена цена, то в този случай би следвало да се
приеме, че той е положил грижата на добър търговец. Това, че М.лната предложена цена е по-ниска от реалната цена на
заложената вещ, не може да бъде вменено във вина на кредитора. Такова е
разбирането за понятието дължима грижа не само съобразно ЗОЗ. Такова разбиране
се съдържа и в общите разпоредби на гражданския и търговския закони. Както чл*3, ал* от ЗЗД, така и чл.302 от ТЗ, изхождат от това, че
конкретното съдържание на дължимата грижа се определя преди всичко от
естеството на задължението, което следва да бъде изпълнено. Квалифициращ
признак е търговското качество, което налага специфика по отношение естеството
на задължението, но не би следвало да се приеме, че следва да бъде по-голям и
неговият обем в сравнение с “грижата на добър стопанин” при ЗЗД. Просто се
касае до различни категории. Общото е това, че и при “грижата на добър стопанин”
(чл*53, ал* от ЗЗД) и при “грижата на добър търговец”
(чл.37, ал.3 от ЗОЗ), не би могло изискването към влогоприемателя/заложния
кредитор презумптивно да е по-високо от това към пряко задълженото лице – влогодател/залогодател.
Докато обаче на ответника, респ.
на негови представители и служители, е позволено да присъстват в процесния Х.под предлог да го “управлява съвместно” с други
търговци и да го пази, без да има необходимост и без да е уточнено от кого и
какво, заложният кредитор не само, че е лишен от възможността да упражнява
изброените по-горе права и да изпълни посочените задължения, но същият е лишен
и от други основни права, които ЗОЗ му гарантира в чл.34, т.4, б.”б”, а именно
да получава доходи от заложеното имущество било като сам използва по предназначение
хотела като развива в него туристическа и търговска дейност, било като го
отдава под наем. От събраните по делото доказателства се установиха по
категоричен и несъмнен начин намеренията на представители и служители на “Е.**”
ЕООД непременно да пречат на ищеца да осъществява тези свои права, включително
и като не допускат както служители на “Ц.С.-С.” ЕООД
в сградата, така и извършването на огледи и ремонтни дейности, които се
установи, че не само са необходими, но и неотложни и спешни, не единствено за
да може хотелът да функционира според предназначението си, но и въобще за
поддръжката на сградата и изградените в нея инсталации, дори и от гледна точка
на безопасността на намиращите се в нея лица. Невъзможно е при това положение,
създадено от частен съдебен изпълнител (без значение дали това е станало със
“съдействие” от негова страна и дали това съдействие е било като проява на
“любезност”, каквото клише процесуалният представител на ищеца упорито използва
и вменява на други лица за да обоснове някакъв вид незаконосъобразност или
неправомерни действия), заложният
кредитор с гарантирани от ЗОЗ права, да изпълнява и задълженията си да запазва
и поддържа заложеното имущество и да взема мерки за увеличаване на продажната
цена, защото цената на хотела неминуемо би била значително по-висока при
условие, че хотелът се поддържа в добро състояние и според неговото
предназначение и ако в него се развива успешна туристическа и/или търговска
дейност. Невъзможно е някой от “съвместно управляващите” и пазещи хотела търговци,
между чиито представители и служители съществува ненавист и възможност за
конфликти, да допринесат такива ползи и докато съществува само един списък на
лицата, които да имат достъп до него и за които е създаден режим на посещения.
Съдът не приема, че “Е.**” ЕООД може да извърши разходи по възстановяване
състоянието на хотела според предназначението му на туристически обект и да
извършва в него печеливша търговска дейност, или пък, че това непременно следва
да става за сметка на правата, с които ищецът – заложния кредитор разполага, и
с оглед задълженията, които последният има да изпълнява, вменени му от
специалния ЗОЗ. Действията на „Е.**“ ЕООД, които в действителност са на О.К.Н.,
не само не са насочени към поддържането на хотела в състояние, което да
позволява той да се използва по предназначение, напротив, разбирането на
последния за търговска дейност се свежда основно до непрекъснато предоставяне в
залог на имущества, принадлежащи на трети лица, като обезпечения за получаване
на парични кредити (в своя полза или в полза на близки до него лица), които
като парични задължения също следва да бъдат изплащани от трети лица. Именно с
такива свои действия, продължили достатъчно дълго във времето, той е постигнал
именно такъв резултат – липса на възможност за нормална търговска дейност,
довеждане на имущество до състояние на безстопанственост и разруха, до лошо
финансово състояние за търговци, които полагат усилия както да изплащат чужди
дългове, така и да възстановяват щети, причинени от други, с цел нормално осъществяване
на търговска дейност и реализиране на печалба, каквато О.К.Н. не цели, освен
получаване на чужди парични средства, които друг да възстановява. Затова дали и как да стопанисва хотела, до
евентуалната му продажба, следва да решава единствено ищецът “Ц.С.-С.” ЕООД, и не
следва да му бъде наложено той да прави това заедно или под надзора на други
лица, а за да му се даде възможност да стори това, ответникът следва да бъде
осъден да преустанови неправомерните си действия, както и преките и косвени
въздействия върху хотела, с които пречи на заложния кредитор да упражнява
правата си. Ответникът не извършва никакви правомерни действия като не допуска
представители на ищеца до заложеното в полза на последния имущество, нито пък е
в състояние да извършва такива правомерни действия, например да извършва
необходимите и неотложни ремонтни дейности и такива по поддръжка на хотела, а и
докато е налице “съвместното му управление”, той няма интерес да върши това. В
тази връзка ответната страна се опитва да внушава, че „Е.**“ ЕООД има право да
бъде „пазач“ на хотела, т.е., че има законно основание да присъства в хотела, с
довода, че жалбите на „Ц.С.-С.“ ЕООД и на „В.Г.“ ООД срещу
неговото назначаване за такъв, са неоснователни, но в мотивите на определенията
на ОС-Бургас, на които се позовава, са изложени съображения за недопустимост на
жалбите и че същите следва да бъдат оставени без разглеждане (а не да бъдат
отхвърлени като неоснователни). Нито обаче въпросът за допустимостта на тези
жалби е решен, нито пък евентуално за основателността им, с влязъл в сила
съдебен акт. Но дори и да се приеме, че ответникът има законово основание да
присъства чрез свои служители и представители в хотела, респ. дори и да
извършва законово регламентирана дейност, тя се осъществува по начин, който
създава пречки на заложния кредитор да упражнява спокойно правата си по ЗОЗ.
С оглед на това съдът приема, че
предявеният от ищеца осъдителен иск е основателен и доказан и като такъв следва
да бъде уважен.
С оглед правилата на процеса в
полза на ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски на
основание чл*8, ал* от ГПК, които са доказани в размер
на 120 лева, която сума ответникът следва да бъде осъден да му заплати, и която
сума включва разноски за платена държавна такса в размер на 80 лева и разноски
за платена такса по обезпечението в размер на 40 лева (ТР № 6 от 06*1*013г. по
ТД № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, т*).
Предвид изхода на спора в полза
на ответника не следва да се присъждат на разноски.
Мотивиран от гореизложеното, Н.ският районен съд
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА „Е.**“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Димитър Тодоров Грудев, да преустанови неправомерните си действия,
с които пречи на „Ц.С.-С.“ ЕООД, ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя И.Х.С., с участието на трето лице-помагач „В.Г.“
ООД, ЕИК И.Б., със седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Х.А.В., да упражнява правата си на заложен кредитор и да държи
заложеното имущество, изразяващи се в недопускане на служители и представители
на дружеството – заложен кредитор до заложеното имущество, както и да се въздържа занапред от действия, с
които пречи на държането на заложеното имущество, а именно: Сграда с идентификатор **** (петдесет и една хиляди и петстотин точка петстотин и две
точка четиристотин четиридесет и седем точка пет) по кадастралната карта и
кадастралните регистри на град Н., одобрени със Заповед ****. на Изпълнителния
директор на АГКК, последно изменени със Заповед ****г. на Началника на
СГКК-Бургас, с адрес на имота: град Н., улица И.В. № *, блок *, с
предназначение Х.П.(В.), брой етажи: 6, като сградата е разположена в поземлен
имот с идентификатор ****, със застроена площ 2263 кв.м. съгласно кадастрална
схема, а съгласно архитекурен проект със застроена
площ от 1 876,60 кв.м., и с разгъната застроена площ от 10992,21 кв.м.,
която сграда е изградена на основание Разрешение за строеж № ****г., издадено
от Главния архитект на Община Н.; Удостоверение за въвеждане в експлоатация на
строеж № 169/29.06*007г. на Община Н. и
Удостоверение за въвеждане в експлоатация на строеж № ****г. на Община Н.
и с подробно писание на сградата 1. сутерен, 2. партер, 3. мецанин, 4. втори
етаж, 5. трети етаж, 6. четвърти етаж, 7. трети етаж и 8. шести етаж, с
изключение на следните самостоятелни обекти в сградата, които са
предадени на трети лица: *****, *****, *****,
*****, *****.
ОСЪЖДА „Е.**“ ЕООД, ЕИК ****,
със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя и
едноличен собственик на капитала Димитър Тодоров Грудев, ДА ЗАПЛАТИ на „Ц.С.-С.“ ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя И.Х.С., сумата в размер на 120 лв. (сто и двадесет лева), представляваща направени по делото
разноски.
Решението подлежи на обжалване
пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: