Решение по дело №417/2024 на Административен съд - Сливен

Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК.

Административното дело е образувано по жалба от С. Д. П. с адрес [населено място], община С., чрез адв. Д. А. от АК - [област], против Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020, за кампания 2018 г., с изх. № 02-200-6500/3441 от 31.05.2024 г., издадено от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“.

В жалбата се твърди, че оспореното уведомително писмо е издадено при съществено нарушение на административнопроизводствените правила, при неспазване на установената форма и в противоречие с материалния закон. Сочи се, че не е конкретизирано в какво се изразява нарушението, как е констатирано и въз основа на каква проверка. Не е изложено въз основа на какви обстоятелства органът приема, че са налице неспазени изисквания за управление по направленията от мярка 10 АК от Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания. Моли съда за отмяна на оспорения акт, в частта му, с която са наложени санкции.

С молба вх. № СД-01-01-3545/27.11.2024 г. от процесуалния представител на жалбоподателя П. се уточнява, че се иска отмяна на оспорения административен акт в следните части: санкция за бъдещ период в размер на 2513,07 лева по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/, санкция за неспазени изисквания на управление в размер на 557,37 лева и санкция за констатирана системност на повторение в размер на 635,40 лева или наложени санкции в общ размер 3705,84 лева.

В съдебно заседание жалбоподателят С. Д. П., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. Д. А. от АК - [област], която заявява, че поддържа жалбата и моли за отмяна на оспорения акт. Моли за присъждане на направените по делото разноски като прилага списък на същите. Въпреки предоставената й възможност не представя писмени бележки.

Ответната страна – Заместник изпълнителния директор на ДФ „Земеделие“, редовно и своевременно призован, не изпраща представител. По делото е постъпило становище от процесуалния представител на административния орган главен юрисконсулт Д. Б., която оспорва жалбата и моли съда да я отхвърли като неоснователна, тъй като оспореният административен акт отговаря на всички изисквания за законосъобразност. Моли за присъждане на направените по делото разноски и при условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар на оспорващата страна.

Административният съд Сливен, след като обсъди и прецени наведените в жалбата доводи, становищата на страните и събраните по делото относими към спора доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

Жалбоподателят С. Д. П. е регистриран като земеделски производител с Уникален регистрационен номер (УРН) 337976 в Интегрираната система за администриране и контрол (ИСАК).

На 30.04.2018 г. подал заявление за подпомагане за 2018 г. с УИН: 20/230518/18771 по СЕПП, СПП, ЗДП, ЕЖСК, СМЛК, ПНДЖ1 и Мярка 10 „Агроекология и климат“, ведно с необходимите таблици и декларации към него (л. 24 - л. 54 от адм.д. № 437/23 г.).

Във връзка с подаденото заявление били извършени административни проверки, като са изготвени резултати от автоматични проверки на въведените данни (л. 55 - л. 69 от делото).

От ОДБХ Сливен бил изготвен доклад за спазване правилата на добра земеделска практика. (л. 70 - л. 71 от делото).

Въз основа на проведеното административно производство, във връзка с подаденото заявление, зам. изпълнителният директор ДФ „Земеделие“ издал оспореното в настоящото производство Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020 за кампания 2018г., с изх.№ 02-200-6500/3441 от 25.03.2022 г. (л. 16 - 18 от делото).

Към административната преписка административният орган е представил заповед № 03-РД/772/08.03.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ (л. 75 от делото).

С писмото жалбоподателят С. П. е уведомен, че оторизираната сума по подаденото от него заявление е в размер на 9 954,63 лева, като са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2 513, 07 лева. В колона 11 на таблица 1 на писмото е посочено, че е извършено намаление и санкция за наддеклариране в размер на 2 513,07 по АКК1, като оторизираната сума е 0 лева. В колона 2 от таблица 2 на писмото е посочено, че прихваната сума е 0 лева, а изплатената сума за ВПС-1 е 9 954,63 лева.

Писмото било изтеглено от П. от СЕУ на ДФ „Земеделие“ на 16.11.2023 г. (л. 19 от делото), който го оспорил пред Административен съд – Сливен с жалба вх. № СД-01-01-4292/28.11.2023 г., в частта му, с която са наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2 513,07 лева.

Съдът с решение № 574/19.03.2024 г., постановено по адм. д. № 437/2023 г. по описа на АдмС – Сливен отменил Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от ПРСР 2014-2020, за кампания 2018г., с изх.№ 02-200-6500/3441 от 25.03.2022 г., издадено от заместник изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“, в частта за наложени санкции за бъдещ период в размер общо на 2 513,07 лева, като незаконосъобразно и ИЗПРАТИЛ преписката на заместник изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за ново произнасяне и мотивиране по същество, съобразно дадените указания в мотивите на настоящото решение.

В изпълнение на решението на съда административният орган издал Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020, за кампания 2018 г., с изх. № 02-200-6500/3441 от 31.05.2024 г.

Писмото било получено лично срещу подпис от С. Д. П. на 24.07.2024 г., който го оспорил пред Административен съд – Сливен с жалба вх.№ СД-01-01-2439/08.08.2024 г.

В съдебното производство беше възложена съдебно - техническа експертиза, заключението по която беше изготвено от и. П. Ж. З.. Заключението, неоспорено от страните по делото беше прието по делото. Вещото лице е посочило, че тъй като парцел № 73016-8-6-1 е изчертан (заявен за подпомагане) с площ от 0,05 ха във ФБ с НТП 03, което е неспазване на изискването на чл. 5, ал. 2 на Наредба № 7, същият основателно е приет за недопустим за подпомагане с цялата си площ по мярка 10 „Агроекология и климат“, направление ВПС 1, код на дейност АКК 1. В отговора на втория въпрос и. З. е заявил следното: „В преписката по делото е видно, че ДФЗ е изчислило ЖЕ/ха, въз основа на данните за наличните животни, записани в заявлението за подпомагане, т.е. към м. май 2018 г. При извършената ПнМ по Мярка 10 „Агроекология и климат“ за 2018 г. от ДФЗ - ТИ, е констатирано че в стопанството има 43 говеда за мляко на възраст над 2 г. и 2 говеда на възраст от 0,5 до 2 г. При това броя на ЖЕ е определен на 44. Площта по направление ВПС с код на дейност АКП 1 е 44,95 ха, следователно гъстотата на ЖЕ/ха ще се получи 0,98 ЖЕ/ха. Счита, че щом е извършена ПнМ от органите на ДФЗ-ТИ, то техните данни би следвало да се включат в уведомителното писмо и при изчисление на сумите за подпомагане“.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните в хода на съдебното дирене годни, относими и допустими доказателствени средства, включително приложените към административната преписка писмени доказателства, които не бяха оспорени от страните по предвидения в закона ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество същата се явява частично основателна поради следните съображения:

Предмет на оспорване в настоящото съдебно производство е Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020, за кампания 2018 г., с изх. № 02-200-6500/3441 от 31.05.2024 г., издадено от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ в следните части: санкция за бъдещ период в размер на 2513,07 лева по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/, санкция за неспазени изисквания на управление в размер на 557,37 лева и санкция за констатирана системност на повторение в размер на 635,40 лева или наложени санкции в общ размер 3705,84 лева.

Съгласно чл. 168 от АПК, във връзка с чл. 142 от АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл. 146 от АПК без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Оспореното уведомително писмо е издадено от компетентен орган. Според чл. 11а, ал. 1, т. 1 от ЗПЗП Разплащателната агенция приема, проверява и взема решение по заявления за подпомагане, формуляри за кандидатстване, искания и заявки за плащане по схеми и мерки за подпомагане на Общата селскостопанска политика и приема, проверява и взема решение по заявки за плащане по схеми и мерки на Общата политика по рибарство. Съответно според чл. 11, ал. 2, т. 4 от ЗПЗП Държавен фонд "Земеделие" изпълнява функциите на Разплащателна агенция от датата на издаване на акта за акредитация. Акредитацията в случая е налице, което не е спорно по делото.

Съгласно разпоредбата на чл. 20а от ЗПЗП Изпълнителният директор на ДФЗ е и изпълнителен директор на Разплащателната агенция (РА) като организира, ръководи нейната дейност и я представлява, а едно от правомощията му изброени в чл. 10 от Устройствения правилник на ДФЗ е вземането на решения за одобряване или отхвърляне на заявления по схемите и мерките на Общата селскостопанска политика, прилагани от Разплащателната агенция (чл. 10, т. 7 от Правилника). Съгласно ал. 4 на чл. 20а пък от ЗПЗП, Изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си, произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство, включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления и/или сключване на договори за финансово подпомагане, на заместник-изпълнителните директори и на директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им компетентност.

Видно от представената по делото заповед № 03-РД/772/08.03.2022 г., издадена от изпълнителния директор на ДФЗ, на з. и. д. на ДФ "Земеделие" на П. Д. С. са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане. Същевременно на съда е служебно известно, че посочената заповед е отменена с последваща заповед № 03-РД/3088/22.08.2022 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, но със заповед № 03-РД/3203/14.07.2023 г. на изпълнителния директор на ДФЗ, на П. Д. С. отново са делегирани правомощия да издава и подписва всички уведомителни писма по схемите и мерките за директни плащания във връзка с подадени заявления за подпомагане (заповедта е прикопчана за кориците на делото). Следователно административният акт е издаден от компетентен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия.

Оспореният административният акт е постановен в изискуемата писмена форма и при спазване на процедурата визирана в закона. Уведомителното писмо обаче не отговаря в пълнота за изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, съгласно които разпоредби административният акт следва да съдържа фактически и правни основания за издаването му, т. е. да е мотивиран. Мотивите на административния акт представляват единство от фактически и правни основания за издаването му и тяхното наличие позволява на адресата да разбере волята на административния орган и да защити адекватно правата и интересите си. Мотивите имат съществено значение и за съда при осъществяване на контрол за законосъобразност и липсата им възпрепятства този контрол и представлява самостоятелно основание за отмяна на издадения акт. Съгласно разрешението, дадено в Тълкувателно решение № 16/1975 г. на ОСГК на ВС е допустимо мотивите към акта да се съдържат в друг документ, съставен с оглед предстоящото му издаване, респ. в друг официален документ, изхождащ от същия или помощен на него административен орган, но следва да е на лице изрично препращане и позоваване на съображенията изложени в такъв документ в мотивите на издадения административен акт.

В настоящият случай в съдът намира, че оспореното уведомително писмо е мотивирано в частта му, с която е постановен отказ за извършване на финансово подпомагане за календарната 2018, направен във връзка с установените като недопустими за подпомагане площи, заявени по дейността с код АКК 1 и на бенефициента е наложена санкция за бъдещ период в размер на 2513,07 лева по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/, тъй като в него са изложени конкретни фактически и правни основания за издаването му. Няма основание за отмяна на уведомителното писмо в тази му част, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и неспазване на установената форма.

По отношение материалната законосъобразност на оспорения акт в тази му част съдът намира, че същият е издаден в съответствие с приложимите материални разпоредби на закона, поради следните съображения:

В уведомителното писмо е посочено, че отказът за извършване на финансово подпомагане за календарната 2018 се прави във връзка с установените като недопустими за подпомагане площи заявени по дейността с код АКК 1, като е посочен номерът на заявения за подпомагане парцел, който се явява недопустим - парцел № 73016-8-6-1. Административният орган е дал съответни разяснения относно посочения парцел, а именно това, че: „В резултат от извършените проверки за допустимост на подпомаганите агроекологични дейности съгласно раздел I чл. 4, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, 2 от Наредба № 7 от 24.02.2915 г. и получените "Физически блокове" за 2018 г. предадени на ДФЗ с писмо вх. № 02-0400/2178 от 05.12.2018 г., и окончателно предадените цифрови данни на основание Заповед с № РД 09-229 от 01.03.2019 г. и Заповед с № РД 09-230 от 01.03.2019 г. на Министъра на земеделието, храните и горите, с писмо с номер на МЗХ 10-302 от 11.03.2019 г., цифрови географски данни, са извършени проверките дали заявените от кандидата парцели по направление ВПС 1 изпълняват горепосочените изисквания на Наредба № 7. В резултат от тях е установено, че площ в размер на 0.05 ха от парцела в таблицата е недопустима за подпомагане за дейността, поради това че начинът на трайно ползване на физическия блок е неподходящ за подпомагане по направлението ВПС - Обработваема земя (0З). Подходящите за подпомагане са описани в чл. 5, ал. 2 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г„ а именно „За прилагането на агроекологичните дейности по направлението по чл. 3, т. 1 се извършва плащане за земеделски парцели, които попадат във физически блокове с начин на трайно ползване "Пасища, мери и ливади“, в това число "Естествени пасища и ливади”, "Горски ливади и пасища" и “Смесено земеползване“, които имат географско пресичане със специализиран слой с ВПС, с повече от 100 кв. м.“ установеното НТП Обработваема земя -0З не е включено е изброените в наредбата НТП.“

Резултатите от извършените автоматични проверки на въведените данни в заявлението за подпомагане, подадено от С. П. се съдържат в административната преписка по издаване на оспорения акт (л. 55 от адм. д. № 437/2023 г. по описа на АдмС – Сливен), като на листа е отбелязано, че същият се е запознал с тях.

На основание резултатите от извършената проверка адмивнистративният орган е приел, че: „С оглед на всички отчетени данни за код на дейност АКК 1, считаме че парцелът с № 73016-8-6-1 с цялата си заявена площ е недопустим за подпомагане по дейността (11.32 ха). Установената площ в резултат на извършените горепосочени проверки по подаденото заявление за код на дейност АКК 1 е в размер на 0 ха, което се явява 100 % наддекларирана площ, като съгласно санкционираната площ в чл. 18 и/или чл. 19 от Делегиран регламент ( ЕС) № 640/2014 г. случаят попада в хипотезата: „при процентно отношение на недопустимата площ към установената площ над 50% - санкционираната площ е равна на установената площ, не се изплаща субсидия за годината и се налага санкция за бъдещ период (3 години) до сума, равна на сумата, отговаряща на разликата между декларираната и установената площ (наддекларираната площ). На бенефициентът по направление „Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност (ВПС1)” идваща от код АКК 1 е наложена санкция за бъдещ период съгласно чл. 19 от Делегиран регламент 640/2014 в размер на 2 513.07 лв. (11.32 ха * 222.002858 лв.).“

Съдът намира, че този извод на административния орган е направен в съответствие с материалните разпоредби на закона, при правилно установена фактическа обстановка, даваща основание за приложение на посочените от административния орган правни норми, обосноваващи налагането на определената с оспорения акт санкция.

Този извод е и в съответствие със заключението на изготвената по делото съдебно-техническа експертиза, което съдът кредитира напълно като мотивирано и обосновано.

Същевременно съдът намира за необоснован и незаконосъобразен оспорения административен акт в частта му, с която са наложени санкции по заявения код на дейност АКП 1 за неспазени изисквания на управление в размер на 557,37 лева и санкция за констатирана системност на повторение в размер на 635,40 лева или общо в размер на 1 192,77 лева.

По отношение на парцелите заявени с код на дейност АКП 1 административният орган е приел, че декларираната площ е и установената площ по подаденото заявление за плащане с УИН: 20/230518/18771. Същевременно административният орган е наложил санкции в общ размер на 1 192,77 лева на заявителя П., във връзка с искането му за подпомагане по заявения код на дейност АКП 1, за неспазване на изисквания за управление. Като основание за това е посочил, че при извършените административни проверки е установено, че кандидатът не е спазил изискването на чл. 32, ал. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., според която: „Земеделските стопани, които поддържат постоянно затревените площи чрез паша, трябва да спазват изискванията по ал. 1 и да поддържат гъстота на животинските единици на цялата пасищна площ на стопанството, на която се извършва пашата, от 0.3 до 1 ЖЕ/ха. Според административния орган изчислената гъстота на ЖЕ/ха при извършване на административни проверки е 1.06 ЖЕ/ха, която стойност не е в интервала 0.3-1 ЖЕ/ха. Посочил е, че съобразно разписаните в т. VI "Намаления при неспазване на изисквания по управление за направленията от мярка 10 АК“ от Методиката за намаляване и отказване на годишните агроекологични плащания е наложил санкция за неспазване - средна степен отговаряща на 5 % на методиката. Изчислил е, че размерът на санкцията за неспазени изисквания за управление е 557.37 лв., т.е. 5% от 11 147.4 лв. Отделно от това административният орган е приел, че в случая се установява системност на нарушението от страна на кандидата, за което му е наложил допълнително санкция в съответствие с параграф 3 чл. 35 от делегиран регламент ЕС № 640/2014 г. и чл. 16 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. Административният орган е посочил, че тъй като подобни случаи на неспазване са били констатирани при същия кандидат и същата мярка или същия вид операция и по-рано през последните четири години или през целия програмен период 2014-2020 г., или при подобна мярка през програмния период 2007-2013 г., изчислената сума след налагане на намаленията по предходната точка се редуцира допълнително с 3% за съответното направление, ако е първо повторение по тази мярка в периода 2014-2020. При следващо неспазване предходно наложеният процент се удвоява. В кампания 2018 наложената санкция за констатирана системност на повторение е 6% или 635,40 лв. Въз основа на така изложените от административния орган мотиви, същият е наложил на заявителя за подпомагане по код АКП 1 санкции в общ размер на 1 192,77 лева.

На първо място в тази му част оспореният административен акт се явява немотивиран. От изложените от административния орган мотиви не става ясно как е изчислена посочената от него гъстота на ЖЕ/ха в размер на 1.06 ЖЕ/ха. Задоволил се е да посочи единствено, че това е установено при извършени автоматизирани проверки, без да се уточнява кога. Като се има предвид, че заявената за подпомагане площ по АКП 1 е 44,95 ха, то предвид посочената гъстота от 1,06 ЖЕ/ха броят на животните би следвало да е 47,65 бр., което невъзможно, тъй като броят на животните следва да е цяло число. Действително от извършената проверка на място от представители на Дирекция „Технически инспекторат“ на ДФЗ (л. 67 – 70 от адм.д. № 437/23 г.) се установява, че ЖЕ може да се редуцира, според възрастта на животните, но това може да се установи при проверка на терен, не и при извършване на административна проверка, въз основа на която се твърди в оспорения акт, че е изчислена гъстотата на ЖЕ/ха.

В приетото по делото заключение на възложената експертиза, вещото лице е посочило, че е налице сериозно противоречие в начините, използвани от ДФЗ за изчисляване гъстотата на ЖЕ/ха, предвид обстоятелството, че броят на животните, а от там и ЖЕ/ха в едно стопанство е динамична величина, която може да се промени значително в периода на подпомагането. В заключението е посочено следното: „В преписката по делото е видно, че ДФЗ е изчислило ЖЕ/ха, въз основа на данните за наличните животни, записани в заявлението за подпомагане, т.е. към м. май 2018 г. При извършената ПнМ по Мярка 10 „Агроекология и климат“ за 2018 г. от ДФЗ - ТИ, е констатирано че в стопанството има 43 говеда за мляко на възраст над 2 г. и 2 говеда на възраст от 0,5 до 2 г. При това броя на ЖЕ е определен на 44. Площта по направление ВПС с код на дейност АКП 1 е 44,95 ха, следователно гъстотата на ЖЕ/ха ще се получи 0,98 ЖЕ/ха.“.

От представеното по адм.д. № 437/23 г. заявление за подпомагане – л. 34, се установява, че броят на животните за кандидатстване по схеми/мерки за подпомагане, обвързани с производството 2018 г. са общо 43, от които СМлК – 8 и ЕЖСК (мляко) – 35, което е по-малко от цифрата 47,65, както и от установения брой животни при извършената проверка на място от Дирекция „ТИ“ на ДФЗ, т.е. при изчисление на гъстотата на ЖЕ/ха цифрата ще е под единица.

От изложеното следва, че не може да се определи по-какъв начин административният орган е изчислил, че гъстота на ЖЕ/ха е в размер на 1.06 ЖЕ/ха, което му е дало фактическото основание да наложи процесната санкция. От друга страна по делото има представени доказателства, че при проверката извършена от ПнМ от органите на Д“ТИ“ на ДФЗ размерът на ЖЕ/ха е 0,98, което е в нормата определена в чл. 32, ал. 3 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., т.е. не е имало основание за налагане на санкция на заявителя за подпомагане П. по заявения код на дейност АКП 1.

Отделно от това административният орган не е посочил конкретните фактическите основания, поради които приел, че в случая се установява системност на нарушението от страна на кандидата, за което му е наложил допълнително санкция в съответствие с параграф 3 чл. 35 от делегиран регламент ЕС № 640/2014 г. и чл. 16 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г., както и не е представил никакви доказателства за това.

Съобразно изложеното съдът приема, че в тази му част оспореното уведомително писмо е незаконосъобразно и следва да бъде отменено.

Крайният извод при това положение е, че подадената жалба следва да бъде уважена частично, като оспореният административният бъде отменен в незаконосъобразната му част, а в останалата й част жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна.

С оглед изхода на делото и съгласно чл. 143, ал. 1 от АПК съдът намира искането на процесуалният представител на оспорващия за присъждане на направените по делото разноски за частично основателно. Същият е претендирал разноски в размер на 810,00 лева, от които 800 лева адвокатски хонорар и 10 лева държавна такса. Процесуалният представител на административният орган е направил възражение за прекомерност на адвокатския хонорар и е заявил претенция за присъждане на разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на 300 лева и за юрисконсулт, което следва да бъде в размер на 100 лева, определен по реда посочен в чл. 143, ал. 3 от АПК. С оглед размера на материалния интерес съдът намира, че искането на разноски от процесуалните представители на страните по делото следва да се уважи пропорционално на размера на уважената част на иска – в размер на 550 лева в полза на жалбоподателя и в размер на 128 лева в полза на ответника, като намира за неоснователно възражението за прекомерност на адвокатския хонорар на процесуалния представител на жалбоподателя, съобразно фактическата и правна сложност на делото

Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Сливенският административен съд, шести състав

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020, за кампания 2018 г., с изх. № 02-200-6500/3441 от 31.05.2024 г., издадено от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ В ЧАСТТА МУ, с която е наложена санкция за неспазени изисквания на управление в размер на 557,37 лева и санкция за констатирана системност на повторение в размер на 635,40 лева.

ОТХВЪРЛЯ жалбата в останалата й част, с която се иска отмяна на Уведомително писмо за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони 2014 – 2020, за кампания 2018 г., с изх. № 02-200-6500/3441 от 31.05.2024 г., издадено от Зам. изпълнителен директор на ДФ „Земеделие“ В ЧАСТТА МУ, с която е наложена санкция за бъдещ период в размер на 2513,07 лева по направление Възстановяване и поддържане на затревени площи с висока природна стойност /ВПС-1/.

ОСЪЖДА Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136 ДА ЗАПЛАТИ на С. Д. П. с [ЕГН] и адрес [населено място], община С., разноски по делото в общ размер на 550,00 лева (петстотин и петдесет лева).

ОСЪЖДА С. Д. П. с [ЕГН] и адрес [населено място], община С. ДА ЗАПЛАТИ на Държавен фонд „Земеделие“ гр.София, бул.“Цар Борис III“ № 136, разноски по делото в общ размер на 128,00 лева (сто двадесет и осем лева).

 

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.