№ 9240
гр. София, 16.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 89 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:АДРИАНА Д. АТАНАСОВА
при участието на секретаря ЦВЕТЕЛИНА ИВ. ЯНАКИЕВА
като разгледа докладваното от АДРИАНА Д. АТАНАСОВА Гражданско
дело № 20211110127669 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Подадена е молба от Л. Г. Г., ЕГН: **********, срещу М. Г. Г., ЕГН: ********** и
К. Т. Г., ЕГН: **********, която се поддържа и в съдебно заседание. Твърди се, че
ответниците по молбата са осъществили актове на домашно насилие спрямо молителката на
14.05.2021г. и на 18.05.2021г., които са както физическо насилие, така и психическо такова.
Ответниците по молбата не взимат становище, не се явяват и в съдебно заседание.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
Ответникът е син на молителката, а ответницата е нейна снаха, поради което
молителката безспорно попада сред кръга от лицата, които могат да търсят защита - чл. 3, т.
5 и т. 6 ЗЗДН. Описаните в молбата актове на 14.05.2021г. и 18.05.2021г. представляват
домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, тъй като са налице твърдения за
осъществено вербално и физическо насилие спрямо молителката.
Молбата е подадена от молителката на 19.0.2021г., а твърдените актове на насилие са
на дати 14.05.2021г. и 18.05.2021г., поради което е спазен и срокът по чл. 10 ЗЗДН и молбата
се явява допустима.
По делото е представено удостоверение за наследници на Георги Марков Г., ЕГН:
1
**********, от което се установява, че същия е починал и негова съпруга е Л. Г. Г., ЕГН:
**********, като същият има и две деца – кгс, ЕГН:********** и М. Г. Г., ЕГН:
**********.
Видно от изготвените по делото справки по реда на Наредба 14/18.11.2019г.
молителката Л. Г. Г., ЕГН: ********** има две деца кгс, ЕГН:********** и М. Г. Г., ЕГН:
********** /ответник по делото/, а нейният син М. Г. Г., ЕГН: ********** е съпруг на К. Т.
Г., ЕГН: ********** /л. 21 и л. 22 от делото/.
Показанията на разпитания в хода на делото свидетел кгс, сестра на ответника и
дъщеря на молителката, съдът прецени по реда на чл. 172 ГПК. Настоящият съдебен състав
не кредитира, показанията на свидетелката Стоянова, тъй като същите от една страна
възпроизвеждат факти и обстоятелства, за случки извън посочените дати на които се твърди,
че са извършени актове на домашно насилие от ответниците спрямо молителката, а относно
твърдените актове на домашно насилие от 14.05.2021г. и 18.05.2021г. същата не е била пряк
очевидец на актовете на насилие, а единствено пресъздава фактите и обстоятелствата,
съобщени й от молителката.
Вярно е, че към молбата е приложена декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН (л. 3 от делото),
която обаче не следва да се ползва с формалната доказателствена стойност, придадена й от
чл. 13, ал. 3 ЗЗДН. Това е така, тъй като същата не се явява годно доказателствено средство
за изложените в нея обстоятелства, доколкото не индивидуализира твърдените актове на
домашно насилие по начин, време и място на извършване, както и последиците вследствие
на актовете на домашно насилие.
Доколкото по делото е безспорно, че на процесните актове на домашно насилие не са
присъствали свидетели-очевидци и декларацията е непълна, поради горните съображения,
разпоредбата на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е неприложима в процесната хипотеза. Декларацията се
явява негодно доказателствено средство по смисъла на чл. 13, ал. 3 ЗЗДН, същата не може да
породи последиците, които законът свързва с нейното представяне, а именно да послужи
като достатъчно основание за издаване на заповед за защита на пострадалото от домашно
насилие лице. Горното налага като единствено възможен извода, че твърденията на
молителките за осъществени спрямо нея от страна на ответниците актове на домашно
насилие са недоказани. Недоказаният факт е неосъществил се, несъществуващ факт, поради
което не могат да възникнат и неговите правни последици.
Други относими към настоящото производство доказателства не са представени от
страните.
Производството по ЗЗДН е силно рестриктивно и с него съдът дава незабавна защита
в случаи, при които е налице реална опасност от вече извършено или предстоящо домашно
насилие. Това производство потенциално може да доведе до силно ограничаване правата и
законните интереси на страните, поради което съдът следва да подхожда изключително
внимателно при преценка на твърденията и на събраните доказателства. Процесът обаче, не
следва да се използва за разрешаване на междуличностни конфликти.
2
Изложеното по-горе дава основание на съда да санкционира молителката с тежестта
на доказване в производството и да остави молбата без уважение, като неоснователна и да
откаже издаването на заповед за защита.
Относно разноските за делото.
С оглед изхода на делото единствено ответниците имат право на разноски, каквото
искане не е направено от същите в хода на производството по делото, поради което и такива
не им се дължат.
При този изход на делото молителката, следва да бъде осъдена да заплати по сметка
на Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 50,00 лева за
двете обективно кумулативно предявени молби (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от
06.11.2013 г. по тълк. д. № 6/2012 г., ОСГТК на ВКС), на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН.
-ти
Така мотивиран, Софийският районен съд, 89 състав,
РЕШИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Л. Г. Г., ЕГН: **********, за издаване на
заповед за съдебна защита срещу М. Г. Г., ЕГН: ********** и К. Т. Г., ЕГН: **********, и
ОТКАЗВА ДА ИЗДАДЕ ЗАПОВЕД ЗА СЪДЕБНА ЗАЩИТА , с която по
отношение на ответниците да бъдат взети мерките по чл. 5, ал. 1 ЗЗДН, като неоснователна.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 3 ЗЗДН, Л. Г. Г., ЕГН: **********, с адрес: гр.
София, ж.к. „Дружба“ 2, бл. 513, вх. А, ет. 3, ап. 10, да заплати по сметка на Софийския
районен съд държавна такса за производството в размер на 50,00 (петдесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок,
считано от връчването му на страните (чл.17, ал. 1 ЗЗДН).
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3