Р Е Ш Е Н И Е
№ 274 01.10.2018 г. гр. Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН
СЪД – СТАРА ЗАГОРА, гражданско отделение, VІІ – ми състав
в
открито съдебно заседание, проведено на двадесет и първи септември две хиляди и
осемнадесета година,
в
следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АТАНАС АТАНАСОВ
Секретар:
Пенка Василева
Прокурор:
Юлиана Станева
като
разгледа докладваното от съдия Атанас Атанасов
гражданско
дело № 46 по описа на съда за 2018 година,
за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано и се води
по предявени от Г.И.Г. от
гр.Казанлък против Прокуратурата на Република България кумулативно обективно
съединени искове, с които се претендира присъждане съответно на
обезщетения за причинени от незаконно налагане на наказание по НК – лишаване от свобода неимуществени вреди в размер от
100 000 лв., ведно с мораторната лихва от 22.12.2015 г. до окончателно
изплащане, и причинени от незаконно задържане под стража и лишаване от свобода имуществени вреди в общ размер на 20 000 лв.
Ищецът твърди,
че през 2014 година срещу него е било повдигнато и поддържано обвинение от
Районна прокуратура – Стара Загора, а в последствие и внесен обвинителен акт,
за извършено от него на 10.04.2014 г. престъпление по чл.196, ал.1 т.2 вр.
чл.195, ал.1 т.3, вр. чл. 194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК, като по
внесеният обвинителен акт било образувано н.о.х.д.№ 1278/2014 г. по описа на
СтЗРС.
С присъда №
164/06.10.2014 г. по н.о.х.д.№ 1278/2014 г. по описа на СтЗРС съдът признал
ищецът за невиновен по повдигнатото му обвинение, но намерил, че осъщественото
от него деяние отговаря на друга правна квалификация, а именно по чл.215, ал.2
т.4 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК, като го признал за виновен в
извършването на престъпление по посочения законов текст и му наложил наказание
„лишаване от свобода за срок от три години“, което да изтърпи в затворническо
заведение от закрит тип при първоначален строг режим.
С реш.№
6/14.01.2015 г. по в.н.о.х.д.№ 1289/2014 г. по описа на СтЗОС
първоинстанционната присъда била потвърдена.
По молба на
ищецът било образувано н.д.№ 820/2015 г.
на ВКС за възобновяване на наказателното производство, като с реш.№ 337/22.12.2015 г. ВКС възобновил
производството по в.н.о.х.д.№ 1289/2014 г. по описа на СтЗОС и отменил
присъдата на СтЗРС в частта й, в която Г.Г. е бил признат за виновен в
извършването на престъпление по чл.215, ал.2 т.4 пр.2 вр. ал.1 вр. чл.29, ал.1
б.“а“ от НК, както и решението на СтЗОС в частта му, в която е била потвърдена
присъдата в осъдителните й части, а Г.Г. е бил оправдан.
Твърди се,
че за периода на висящност на наказателното производство за периодът от
20.04.2014 г. до 14.01.2015 г. ищецът е бил с наложена мярка за неотклонение
„задържане под стража“, която е търпял в следственият арест в гр.Стара Загора,
а за периодът от 14.01.2015 г. до 28.12.2015 г. е изтърпявал и наказание
„лишаване от свобода“ по влязлата в сила присъда в затвора в гр.Стара Загора.
Твърди се,
че с оглед на отмяната на осъдителната присъда, ищецът е бил незаконно задържан
за период от близо две години, като през това време е бил лишен от редица свои
граждански права, като правото на свободно придвижване и правото на труд и трудови доходи.
Ищецът
счита, че за периодите от време, когато е търпял мярка за неотклонение и
наложеното му наказание, е бил лишен от възможността си да реализира трудови
доходи от работа на свободния трудов пазар, поради което е пропуснал ползи в
размери на средномесечната работна заплата за всеки един от двата периода, или
сумата от 8 900 лв. за периода от 20.04.2014 г. до 14.01.2015 г. и сумата
от 11 100 лв. за периода от 14.01.2015 г. до 28.12.2015 г.
Претендира
се уважаване на предявените искове и присъждане на претендираните обезщетения,
както и присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение в размер на
7 000 лв.
В
законоустановения срок е депозиран отговор от ответната страна, с който
исковете са оспорени като неоснователни по основание и размер.
Възразява
се, че ищецът не е посочил по вид и характер неимуществените вреди, които е търпял
в причинна връзка с обвинението и не е ангажирал доказателства, които да
установяват, че действително е търпял вреди, които са пряк и непосредствен
резултат от обвинението.
Искът за
обезщетение за неимуществени вреди се оспорва и по размер, като се възразява,
че претенцията на ищеца е изключително завишена и не съответства както на
утвърдената съдебна практика относно принципа за справедливост при обезвредата
на вреди, така и на икономическия стандарт в страната и на съдебната практика
по аналогични случаи.
В тази
връзка се възразява, че претенцията не е съобразена с личността на увредения,
който е многократно осъждан за извършени престъпления, което от своя страна
установявало сравнително нисък интензитет на отрицателни преживявания.
По
отношение на претенцията за обезщетение за имуществени вреди се възразява, че
същата е недоказана, т.к. не са налице доказателства, че към момента на
задържането си ищецът е работел и е получавал трудови доходи, които след това
не е реализирал по причина на задържането и изтърпяване на наказанието.
В съдебно заседание ищецът –
редовно призован, не се явява лично и не се представлява от пълномощник.
Ответникът се представлява в
съдебно заседание от прокурор при Окръжна прокуратура – Стара Загора, чрез когото
оспорва исковете и пледира за отхвърлянето им съответно частично и изцяло.
След
преценка на твърденията на страните и събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от материалите по приложеното н.о.х.д.№
1278/2014 г. по описа на СтЗРС, с протокол за оглед на местопроизшествие от
10.04.2014 г., срещу неизвестен извършител е започнало досъдебно производство,
образувано в ДП№ ЗМ-357/2014 г. по описа на ІІ-ро РУ „Полиция“ – гр.Стара
Загора, за това, че на 10.04.2014 г.,
чрез разрушаване на прегради, здраво направени за защита на имот е отнел чужди
движими вещи от владението на Валентин Николаев Г., без негово съгласие, с
намерение противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.195, ал.1 т.3 вр.
чл.194, ал.1 от НК.
В хода на досъдебното производство с постановление
за привличане на обвиняем и протокол за разпит на обвиняем от 12.04.2014 г. и
постановление за задържане от 12.04.2014 г., на посочената дата ищецът Г.Г. е
бил привлечен като обвиняем за извършено от него престъпление по чл.196, ал.1,
т.2 вр. чл.195, ал.1 т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК, бил му е
извършен разпит и е бил задържан за срок до 72 часа, считано от 18:40 ч. на
12.04.2014 г.
С определение № 243/15.04.2014 г. по ч.н.д.№
690/2014 г. на СтЗРС, по искане на Районна прокуратура – Стара Загора спрямо Г.И.Г.,
като обвиняем по ДП№ ЗМ-357/2014 г. по описа на ІІ-ро РУ „Полиция“ – гр.Стара
Загора е била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“.
Определението на СтЗРС е било потвърдено по пътя
на инстанционния контрол с определение № 242/23.04.2014 г. по в.ч.н.д.№
1104/2014 г. по описа на СтЗОС.
С постановление за привличане на обвиняем и
протокол за разпит на обвиняем от 28.05.2014 г. Г.И.Г. е бил привлечен наново
по прецизирано обвинение като обвиняем за извършено престъпление по чл.196,
ал.1, т.2 вр. чл.195, ал.1 т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК и
му е бил извършен разпит.
С протокол за предявяване на разследване от 02.06.2014
г., а с обвинителен акт от 17.07.2014 г. Г.И.Г. е бил предаден на съд по
повдигнатото му обвинение.
С присъда № 164/06.10.2014 г. Г.И.Г. е бил признат
за невиновен в извършването на вмененото му престъпление по чл.196, ал.1, т.2
вр. чл.195, ал.1 т.3 вр. чл.194, ал.1 вр. чл.29, ал.1 б.“а“ от НК и оправдан по
повдигнатото му обвинение, но е бил осъден за извършването на престъпление по
чл.215, ал.2 т.4,пр.2 вр. с ал.1, вр. чл.29,
ал.1 б.“а“ вр. чл.54 от НК, като са му наложени наказания „лишаване от свобода“
за срок от три години, което да изтърпи при първоначален строг режим, съгласно
чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 5 000 лв.
Присъдата
на първоинстанционния съд е била потвърдена по пътя на инстанционния контрол с
решение № 6/14.01.2015 г. по в.н.о.х.д.№ 1289/2014 г. по описа на СтЗОС.
С решение № 337/22.12.2015
г. по н.д.№ 820/2015 г. по описа на ВКС е било възобновено производството по в.н.о.х.д.№ 1289/2014 г. по описа на СтЗОС и е
била отменена присъда № 164/06.10.2014 г. по н.о.х.д.№ 1278/2014 г. по описа на
СтЗРС, в частта й, в която Г.И.Г. е бил признат за виновен в извършването на
престъпление по чл.215, ал.2 т.4, пр.2 вр. с ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.“а“ вр. чл.54 от НК и са му
били наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да
изтърпи при първоначален строг режим, съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 5 000 лв.
От приетата като
доказателство по делото справка за съдимост на Г.И.Г. се установява, че същият
е осъждан, както следва: 1/ с присъда № 109/22.06.2007 г. по н.о.х.д.№ 687/2007
г., влязла в сила на 10.07.2007 г., за престъпление по чл.343б, ал.1 вр. чл.55,
ал.1, т.2, б.“Б“ вр. чл.54 вр. чл. 42а, ал.2 т.1 и т.2 вр. ал.3, т.1 от НК вр.
чл.42б, ал.1 и ал.2 от НК, с наложено наказание „пробация“; 2/ със споразумение
№ 135/19.07.2011 г. по н.о.х.д.№ 684/2011 г. на Районен съд – Казанлък, в сила
от 19.07.2011 г., за извършени престъпления по чл.195, ал.1 т.4 пр.ІІ-ро вр.
чл.194, ал.1 вр. чл.26, ал.1 от НК и чл. 206, ал.1 и чл.54 от НК, с наложено
общо наказание „лишаване от свобода“ за срок от две години, чието изтърпяване е
отложено за изпитателен срок от четири години; 3/ със споразумение №
474/08.11.2011 г. по н.о.х.д.№ 2173/2011 г. на СтЗРС, в сила от 08.11.2011 г.,
за извършено престъпление по чл.206, ал.6, т.1 вр. ал.1 от НК и чл.54 от НК, с
наложено наказание“лишаване от свобода“ за срок от шест месеца, което да бъде
изтърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип;
4/ с присъда № 149/26.09.2011 г. по н.о.х.д.№ 925/2011 г. на Районен съд
–Казанлък, влязла в сила на 05.01.2012 г., за извършено престъпление по чл.195,
ал.1, т.3, предл.І-во вр. чл.194, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК и чл.54 от НК и
чл.58а, ал.1 от НК, с наложено наказание от пет години „лишаване от свобода“,
намалено с една трета на 3 години и четири месеца, при първоначален строг
режим, от което е приспаднато задържането под стража, считано от 21.06.2011 г.
и е кумулирано с наказанието по н.о.х.д.№ 684/2011 г. на Районен съд –
Казанлък, като е определено общо наказание от три години и четири месеца
„лишаване от свобода“, при първоначален строг режим в затвор; 5/ с определение
№ 120/05.03.2012 г. по ч.н.д.№ 161/2012 г., влязло в сила на 20.03.2012 г. е
определено общо наказание по н.о.х.д.№ 684/2011 г. и н.о.х.д.№ 925/2011 г., и
двете на Районен съд – Казанлък и н.о.х.д.№ 2173/2011 г. на СтЗРС, като е
определено общо наказание три години и четири месеца „лишаване от свобода“, при
първоначален строг режим в затвор, от което е приспаднато задържането под
стража по н.о.х.д.№ 925/2011 г. на КРС, считано от 21.06.2011 г. и изтърпяното
до момента наказание по присъдите. Общото наказание е изтърпяно от 21.06.2011
г. до 23.10.2013 г., с помощта на 3 месеца и 10 дни работа и остатък 8 месеца и
18 дни. С определение № 766/23.10.2013
г. по ч.н.д.№ 480/2013 г. на СтЗОС, в сила от 30.10.2013 г. е постановено
условно предсрочно освобождаване досежно неизтърпяната част от определеното общо
наказание по н.о.х.д.№ 925/2011 г. на КРС, а именно 8 месеца и осемнадесет дни,
като е наложена пробационна мярка за срок от шест месеца; 6/ с присъда №
127/03.11.2014 г. по н.о.х.д.№ 846/2014 г. на КРС, в сила от 18.11.2014 г., за
извършено престъпление по чл.207, ал.1 и чл.54 от НК, с наложено наказание
„глоба“ в размер на 150,00 лв.; / с присъда № 164/06.10.2014 г. по н.о.х.д.№
1278/2014 г. на СтЗРС, влязла в сила на 14.01.2015 г., за извършено
престъпление по чл.215, ал.2 т.4,
пр.2 вр. с ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.“а“
вр. чл.54 от НК, с наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от три години, което
да изтърпи при първоначален строг режим, съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 5 000 лв. С определение № 647/30.04.2015 г., в
сила от 19.05.2015 г. е постановено Г.И.Г. да изтърпи при първоначален строг
режим в затворническо общежитие от закрит тип отделно от наказанието,
определено по н.о.х.д.№ 1278/2014 г. на СтЗРС, неизтърпяната част от общото наказание „лишаване
от свобода“, определено и наложено по н.о.х.д.№ 925/2011 г. на КРС, а именно
„лишаване от свобода“ за срок от 8 месеца и 18 дни, от изтърпяването на която
част е бил условно предсрочно освободен с определение по по ч.н.д.№ 480/2013 г. на
СтЗОС. С писмо от затвора в Пазарджик № 200/2015 г. уведомява, че наказанието ,
наложено по. Н.о. х.д.№ 925/2011 г. на КРС е изтърпяно от 12.04.2014 г. до
28.12.2014 г., с помощта на 2 дни работа в полза на осъдения. Последният не се
освобождава, т.к. се привежда в изпълнение наказанието в размер на 3 години
„лишаване от свобода“ по н.о.х.д.№ 1278/2014 г., с начало 28.12.2014 г. С
решение № 337/22.12.2015 г. по н.д.№ 820/2015 г. по описа на ВКС се възобновява
производството по в.н.о.х.д.№
1289/2014 г. по описа на СтЗОС и се отменя присъда № 164/06.10.2014 г. по
н.о.х.д.№ 1278/2014 г. по описа на СтЗРС, в частта й, в която Г.И.Г. е бил
признат за виновен в извършването на престъпление по чл.215, ал.2 т.4, пр.2 вр.
с ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.“а“ вр. чл.54
от НК и са му били наложени наказания „лишаване от свобода“ за срок от три
години, което да изтърпи при първоначален строг режим, съгласно чл.60, ал.1 и
чл.61, т.2 от ЗИНЗС и „глоба“ в размер на 5 000 лв. с писмо от затвора в
Пазарджик № 200/2015 г. /04.01.2016 г. се уведомява, че на 29.12.2015 г. Г.И.Г.
е бил освободен.; 8/ със споразумение № 67/11/04.2017 г. по н.о.х.д.№ 371/2017
г. на КРС, в сила от 11.04.2017 г., за извършено престъпление по чл.196, ал.1
т.2 вр. чл.195, ал.1, т.3 вр. чл.194, ал.1, вр. чл.29, ал.1 б.“А“, вр. чл.26,
ал.1 от НК и чл.55, ал.1 т.1 от НК, с наложено наказание от една година и осем
месеца „лишаване от свобода“ при първоначален строг режим, като зачита
предварителното задържане , считано от 30.12.2016 г.
При така
установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
Предявените искове са с правни основания
съответно по чл.2, ал.1, т.4 и т.1 от Закон за отговорността на държавата и
общините за вреди /ЗОДОВ/, като с оглед указанията в т.13 на ТР № 3/2005 г. на
ОСГК на ВКС, искът за обезщетение за неимуществени вреди обхваща и претенцията,
касаеща задържането на ищеца под стража, а претенциите за обезщетение за
имуществени вреди са отделни за периода на задържането под стража и за периода
на изпълнение на наложеното наказание „лишаване от свобода“.
Съдът ги намира за процесуално
допустими, тъй като са предявени от и срещу процесуално легитимирани страни,
при наличието на правен интерес и при липсата на отрицателни предпоставки за
надлежното упражняване правото на иск на ищеца.
Разгледани по същество, съдът преценява
иска за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди за частично
основателен, а исковете за присъждане на обезщетения за причинени имуществени
вреди за изцяло неоснователни, по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.1,
т.4 от ЗОДОВ държавата отговаря за вредите, причинени на граждани при наличието
на вляза в сила присъда, с която лицето е било признато за виновно и осъдено на
наказание по НК, и по реда на възобновяването на наказателните дела е признато
за невиновно и оправдано.
В случая наказателното производство срещу Г.И.Г. е
приключило решение, потвърждаващо осъдителна присъда, но след възобновяване на
производството от ВКС присъдата е била отменена, т.е. е налице визираната хипотеза.
Щом актът, с който се слага край на наказателното производство
води до оневиняване на лицето, което е било осъдено на наказание по НК, то
налице са основанията за ангажиране на отговорността на държавата на основание
чл.2, ал.1 т.4 предл.І – во от ЗОДОВ в лицето на Прокуратурата на Република
България, тъй като Прокуратурата е компетентният държавен орган да повдига и
поддържа обвинения за извършени престъпления от общ характер.
Според чл.4 от ЗОДОВ държавата дължи обезщетение
за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена
последица от увреждането, независимо от това дали са причинени виновно от
длъжностното лице.
В случая на общо основание следва да се сподели
разбирането, обективирано в решение № 457/25.06.2010 г. по гр.д. № 1506/2009 г.
на ІV – то г.о. на ВКС, решение № 427/16.06.2010 г. по гр.д. № 273/2009 г. на
ІІІ – то г.о. на ВКС, решение № 165/16.06.2015 г. по гр.д.№ 288/2015 г. на
ІІІ-то г.о. на ВКС, че при наличието на оневиняване на ищеца по воденото срещу
него наказателно производство, приравнено по силата на законовата норма на
незаконно обвинение, без съмнение е налице обстоятелството, че за него са
произтекли неимуществени вреди, които следва да бъдат репарирани.
В този смисъл по аргумент на по-силното основание
следва да се приеме, че щом незаконното обвинение причинява обичайни, типични
неимуществени вреди, които не е необходимо да се описват подробно и да се
установяват посредством нарочни формални външни доказателства, то в хипотезата
на незаконно наложено наказание по НК, последното също причинява подобни
неимуществени вреди на пострадалия.
Размерът на
обезщетението за претърпените
неимуществени вреди се определя
на базата на критерия
на обществото за справедливост –
по аргумент от чл. 52 от ЗЗД, спрямо който настъпилата вреда се съизмерява.
Справедливостта като критерий за определяне на
паричния еквивалент на моралните вреди винаги включва конкретни факти, относими
към стойността, която засегнатите блага са имали за своя притежател, като в
аспекта на чл.52 от ЗЗД тя се извежда от преценката на конкретни обстоятелства
от обективната действителност – характер и степен на увреждането, начин и
обстоятелства, при които е получено то, последици, продължителността и степен
на интензитет, възраст на увредения, обществено и социално положение. /в този
смисъл решение № 132/29.04.2011 г. по гр.д. № 645/2010 г. на ІІІ – то г.о. на
ВКС/.
С оглед особеностите на конкретния казус дължимото
на увреденото лице справедливо
обезщетение се обуславя от изживените от него негативни чувства от факта
на воденото наказателно производство, неговата продължителност и извършваните с
участието на ищеца процесуални действия, от продължителността и интензитета на
упражнената спрямо него мярка на процесуална принуда – задържане под стража, както
и осъждането му на наказание по НК, вида и размера на същото, периода през
който е продължило изтърпяване на наказанието.
При определяне на обезщетението следва да се
отчете и личността на самия пострадал и в частност предхождащите и последващите
му незаконното налагане на наказание осъждания за извършени престъпления,
наложените във връзка с тях по вид и продължителност наказания и тяхното
изтърпяване, т.к. съдебното минало на ищеца е от значение за определяне размера
на обезщетението за вреди от незаконно обвинение и налагане на наказание по НК,
защото лице с чисто съдебно минало очевидно по-тежко изживява повдигнатото за
първи път срещу него обвинение, в сравнение с лице, което вече е осъждано с
влязла в сила присъда за извършено престъпление, още повече – многократно и за
множество престъпления, както в настоящия случай. /в този смисъл решение №
82/05.04.2017 г. по гр.д.№ 2518/2016 г. на ІV-то г.о. на ВКС/.
Предвид установените по делото релевантни
обстоятелства, че наказателното производство срещу Г.Г. от момента на
привличането му като обвиняем до осъждането му наказание по НК е продължило близо
девет месеца и всяко от досъдебното производство и съдебното производство на
двете му фази е приключило в разумен срок, че повдигнатото на ищеца обвинение е
било за извършването на тежко умишлено престъпление, че спрямо него е била
взета най-тежката мярка за процесуална принуда „задържане под стража“, че му е
било наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от три години, което да
изтърпи ефективно в затвор при първоначален строг режим, че до момента на
окончателното си оправдаване с влязъл в сила съдебен акт след приспадането на
срока по мярката за неотклонение „задържане под стража“ реално е изтърпял
наказание „лишаване от свобода“ от една година, девет месеца и осем дни, че към
момента на незаконното си осъждане на наказание по НК той е бил многократно
осъждан за престъпления от общ характер, по които е изтърпял ефективно
наказания „пробация“ и „лишаване от свобода“, както и че след незаконното си
осъждане отново е бил осъден с влязъл в сила съдебен акт за извършено
престъпление от общ характер, по което му е било наложено наказание „лишаване
от свобода“, то настоящият съдебен състав намира, че обезщетението за
неимуществени вреди следва да се определи в размер на 4500,00 лв., а
искът за разликата до претендираните 100 000,00
лв. следва да се отхвърли като неоснователен.
Вземането на пострадалото лице за обезщетяване на
вредите възниква, в хипотезата на оправдаването му, т.е. от влизане в сила на оправдателната
присъда – т. 4 на Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по тълк. д. №
3/2004 г. ОСГК на ВКС.
В случая, вземането е възникнало с влизането в
сила на решение № 337/22.12.2015 г. по н.д.№ 820/2015 г. на ВКС, т.е. лихва за
забава следва да се дължи, считано от 22.12.2015 г.
Исковете за присъждане на обезщетения за
претърпени имуществени вреди в общ размер от 20 000,00 лв. са
неоснователни.
Ищецът претендира, че за периода на задържането си
под стража от 20.04.2014 г. до 14.01.2015 г. и за периода на изтърпяване на
наказанието „лишаване от свобода“ от 14.01.2015 г. до 28.12.2015 г. е претърпял
вреди под формата на пропуснати ползи, т.к. е бил възпрепятстван да реализира
трудови доходи от работа на свободния трудов пазар.
За да подлежи на обезщетяване по реда на ЗОДОВ
вредата следва да е пряка, като в този смисъл пропуснатата полза подлежи на
обезщетяване при условие, че представлява сигурен приход в имуществото на
пострадалия, който да е закономерна последица от установените по делото
обстоятелства, а не случайна такава. / виж решение № 73/2017 г. по гр.д.№
3728/2016 г. на ІІІ то г.о. на ВКС/
Този приход трябва да е обективно възможен, а не
само субективно очакван като увеличение на имуществото и получаването му при
нормални обстоятелства да е било осуетено от незаконните действия на органите
по чл.2 от ЗОДОВ .
В закона липсва установена презумпция за настъпването на пропуснатата полза, поради
което тя не се предполага, а следва винаги да бъде доказана в процеса, т.к.
представлява реална вреда, а не хипотетична такава.
В конкретният случай ищецът нито твърди, нито
доказва преди извършването на незаконните действия от органа по чл. 2 от ЗОДОВ,
довели до задържането му под стража и в последствие до привеждането му в
затвора за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, той да е реализирал
някакви доходи от работа на свободния трудов пазар, които да е бил
възпрепятстван да реализира в следствие на посочените незаконни действия.
С оглед на това не е установено Г.И.Г. да е
претърпял пряка вреда под формата на пропуснати ползи, поради което исковете на
това основание следва да бъдат отхвърлени .
Относно разноските:
При този изход на делото ответникът следва да бъде
осъден да заплати на ищеца направените по настоящото дело разноски –10 лв. –
предварително внесена държавна такса.
Разноски за адвокатско възнаграждение не следва да
се присъждат в настоящото производство, т.к. от представения договор за правна
помощ се установява, че договореното адвокатско възнаграждение от 7 000,00
лв. ще бъде платено след приключване на делото, а към настоящият момент липсват
други доказателства за плащането му.
По изложените мотиви и на основание чл.235 от ГПК
Окръжен съд – Стара Загора
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА на основание чл.2, ал.1, т.4 от ЗОДОВ
Прокуратурата на Република България да заплати
на Г.И.Г., ЕГН – ********** ***, сумата от 4 500
лв. /четири хиляди и петстотин лева/, представляваща обезщетение за причинени
от незаконно осъждане на наказание по НК неимуществени вреди, ведно със
законната лихва върху нея, считано от 22.12.2015 г. до окончателното й
изплащане, а ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен искът за разликата над 4 500 лв. до пълния му предявен размер от
100 000 лв.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от Г.И.Г., ЕГН – **********
*** против Прокуратурата на Република
България искове по чл.2, ал.1, т.4 и т.1 от ЗОДОВ за присъждане на обезщетение
в общ размер от 20 000 лв. за причинени му имуществени вреди от незаконно лишаване от свобода, представляващи
пропуснати ползи в размер на 8 900 лв. за периода на изтърпяване на мярка
за неотклонение „задържане под стража“ от 20.04.2014 г. до 14.01.2015 г. и
пропуснати ползи в размер на 11 100 лв. за периода на изтърпяване на
наказание „лишаване от свобода“ от 14.01.2015 г. до 28.12.2015 г.
ОСЪЖДА на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ Прокуратурата
на Република България да заплати на Г.И.Г.,
ЕГН – ********** ***, направените по делото разноски от 10 лв. /десет лева/ – платена държавна такса.
Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба
пред Апелативен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ:
/Ат.Атанасов/