РЕШЕНИЕ
№ 1181
гр. Бургас, 27.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА К. СЪБЕВА
като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА Н. СЪБЕВА Административно
наказателно дело № 20232120203707 по описа за 2023 година
Производството е по реда на 58д - 63д от ЗАНН.
Производството е образувано по повод жалба на „Билла България“ ЕООД, ЕИК
*********, против Наказателно постановление № 3825/09.08.2023г. издадено от Директора
на РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл.68г, ал.4 във връзка с чл.68д, ал.1 от
Закона за защита на потребителите, на основание чл. 210а от ЗЗП му е наложена
имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет и пет хиляди/ лева.
С жалбата се иска отмяна на наказателното постановление като незаконосъобразно.
Излагат се доводи за неправилно приложение на разпоредбата на чл. 68г, ал.4 ЗЗП, във
връзка с чл.68д, ал.1, предл. първо ЗЗП, а от друга страна, че НП е постановено при
неизяснена фактическа обстановка и без съобразяване на насоките на ЕК относно
допустимите отклонения за хранителни стойности, обявени върху етикетите. Също се счита,
че наказателното постановление е неправилно и в частта му относно наложеното наказание,
като при условията на евентуалност се иска изменение на размера на наказанието до
законоустановения минимум. Претендират се разноски за адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството-жалбоподател– редовно призовани, не се явяват.
Постъпила е допълнителна молба по делото, с която се поддържа жалбата и се представя
списък с разноски.
За административнонаказващият орган - Директора на РД за областите Бургас, Сливен
1
и Ямбол към ГД "Контрол на пазара" при КЗП – редовни призовани, се явява юк. И. М.,
който моли за потвърждаване на наказателното постановление. Иска се присъждане на
разноски за юрисконсултско възнаграждение и се прави възражения за прекомерност на
заплатеното адвокатско възнаграждение.
Съдът намери жалбата за процесуално допустима-изхождаща от легитимиран да
обжалва субект, подадена в срока за обжалване по чл.59 ал.2 от ЗАНН и пред надлежен
материално и териториално съд.
След поотделна и съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, съдът
приема за установено от фактическа страна следното:
На 10.04.2023г. в магазин „Билла 526“, находящ се в гр. Бургас, ул. „Александровска“
№58, стопанисван от „Билла България“ ЕООД е била извършена проверка по повод
подадена потребителска жалба, заведена с вх. № Ц-03-3763/06.04.2023 г., в която са
изложени твърдения, че след консумация на протеинови блокчета с търговска марка Born
Winner потребителят изпитва голям чревен дискомфорт и стомашно неразположение, в
следствие на което настоява за извършване на проверка с цел установяване състава на
протеиновите блокчета и верността на съдържащата се върху опаковката им информация
относно съдържанието на захар и протеини.
При проверката в обекта с КП № К-2740916/07.04.2023 г., контролните органи
установили, че се предлагат за продажба протеинови барчета с търговска марка Born Winner
- Born Winner протеинов бар „Stracciatella Keto“, в опаковка от 60 грaма с обявена продажна
цена от 4.49 лв./бр.
След извършената проверка с Писмо ФК7.4-1, Заявка -/12.04.2023г., на КЗП, били
възложени за изследване протеинов бар на търговска марка Born Winner – Born Winner
протеинов бар „Stracciatella Keto“ в независима и акредитирана лаборатория за изпитване
„Алименти-Омнилаб" при „Ди Енд Ви Консулт" ООД относно информацията за
количественото съдържание на белтък в протеиновия бар. Изследванията били извършени в
периода от 12.04.2023 г.- 28.04.2023г., като в резултат на направеното изследване с протокол
№ 22230/28.04.2023 г. е установено, че реалната стойност на съдържанието на
въглехидратите по етикет – 9.00 гр. на 100 гр., а реалната стойност на въглехидратите в
продукта – 39,85 гр. на 100 гр. Също така имало отклонения и съдържанието на захари по
етикет- 4,2 гр. на 100 гр., а реалната стойност на захари в продукта били 29,86 гр. на 100 гр.,
а съдържанието на влакнини по етикет – 30.00 гр. на 100 гр., реалната стойност на
хранителните влакнини в продукта била – 2,17 гр. на 100 гр. В проверяваният обект
наличността на протеиновите барчета била 46 бр.
Контролният орган след запознаване с констатациите от извършените изпитвания и
доказателства по преписката КЗП решил, че е налице заблуждаваща нелоялна търговска
практика, по смисъла на чл.68в, във връзка с чл.68г, ал.4, във връзка с чл.68д, ал. 1
предложение 1 /съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща/ от Закона за
защита на потребителите.
2
Наказващият орган се мотивирал, че протеиновите барчета се използват главно от
физически активни хора, професионални спортисти или любители на спорта. За да изгради
мускули, човешкото тяло се нуждаело от протеин, предвид което тази група от хора
консумирала продукти с високо съдържание на белтък и ниско съдържание на захари и
въглехидрати. Относно качеството на протеиновите барчета няма предвидени нормативно
установени стандарти, поради което преценката за това дали да закупи или не този вид
стока, потребителят взема преди всичко въз основа на информацията, която получава
относно съдържанието на продукта и посочените показатели на гърба на опаковката. В тази
връзка било изключително важно за хората, които купуват продукти от този вид е да
получават вярна, точна и адекватна информация относно съдържанието продукта, който
купуват.
След направените изследвания в независима и акредитирана лаборатория се е
установило разминаване в количественото съдържание на белтък в протеинов бар
„Stracciatella Keto“, която била невярна. На етикета на протеинов „Stracciatella Keto“, било
указано, че съдържанието на въглехидратите по етикет – 9.00 гр. на 100 гр., а реалната
стойност на въглехидратите в продукта била 39,85 гр. на 100 гр. Също така имало
отклонения и съдържанието на захари по етикет- 4,2гр. на 100гр., а реалната стойност на
захари в продукта били 29,86 гр. на 100 гр., а съдържанието на влакнини по етикет – 30.00
гр. на 100 гр., реалната стойност на хранителните влакнини в продукта била – 2,17 гр. на
100 гр.
За установеното нарушение на 24.07.2023г. бил съставен АУАН с №003825 в
присъствието на упълномощен представител на дружеството-жалбоподател. Актът бил
надлежно връчен и подписан без възражения, като такива не били представени и в срока по
чл. 44, ал.1 от ЗАНН.
Въз основа на акта било издадено атакуваното наказателно постановление №
3825/09.08.2023г., в което фактическото описание на нарушението и правната му
квалификация са идентични с посочените в акта, и за нарушение на чл. 68в, във връзка с
чл.68д, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите, на основание чл.
210а от ЗЗП на „Билла България“ ЕООД, ЕИК ********* е била наложена имуществена
санкция в размер на 25 000 лева.
Тази фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се установява от показанията
на актосъставителя, писмените доказателства по административнонаказателната преписка и
представените от жалбоподателя писмени доказателства в съдебното производство. По
фактите между страните няма спор.
Настоящият съдебен състав намира, че при издаване на наказателното постановление и
на акта за установяване на административното нарушение не са допуснати съществени
нарушения на процесуалния закон, които да обуславят неговата отмяна. Обжалваното
наказателно постановление е издадено от компетентен орган съгласно Заповед №
7/06.01.2023 г. на председателя на Комисията на защита на потребителите, а АУАН е
издаден от компетентно материално и териториално лице, съгласно Заповед
3
№1100/28.12.2018 г. Спазени са сроковете по чл. 34 от ЗАНН. При издаване на АУАН и
наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57
ЗАНН. В случая обаче вмененото на жалбоподателя административно нарушение е останало
недоказано, поради следните причини:
На първо следва разпоредбите за нелоялните търговски практики от Закона защита на
потребителите съответстват на разпоредбите на Директива 2005/29/ЕО на Европейския
парламент и на Съвета от 11.05.2005 г. и се прилагат директно и в цялост.
Разпоредбата на чл. 68в от ЗЗП забранява нелоялните търговски практики. Нелоялни
според чл. 68г, ал.4 от същия закон са и заблуждаващите и агресивните търговски практики
по чл.68д- 68к. Според наказващия орган жалбоподателят е извършвал заблуждаваща
нелоялна търговска практика, а последната ще бъде такава, когато съдържа невярна
информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез
цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния
потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от
обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат
вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската
практика – чл. 68д, ал. 1 от ЗЗП. Такава практика е налице и при обстоятелства, включващи
основаните характеристика на стоката, а именно нейният състав – чл. 68д, ал.2, т. 2, пред.
четвърто от ЗПП.
Безспорно се установи, че дружеството „Билла България“ ЕООД, ЕИК *********
притежава качеството на търговец по смисъла на § 13, т. 2 от ДР на ЗЗП, а именно
юридическо лице, което продава или предлага за продажба стоки на средния потребител
като част от своята търговска дейност в частния сектор. Неговите действия са свързани с
излагане на продажба на дадени стоки в търговския обект, е пряко свързано с
насърчаването, продажбата на стоката на потребителите и безусловно се приема, че тази
практика е търговска по смисъла на § 13, т. 23 от ДР на ЗЗП. От друга страна обаче, не може
да бъде приет изводът, че при осъществяване на своята дейност жалбоподателят е използвал
невярна информация относно съдържанието на процесия артикул, която да е подвела
средния потребител и въз основа на което последният да е взел решение, което не би взел
без използването на търговската практика.
На следващо място поведението и действията на жалбоподателя се свеждат само и
единствено до излагане на артикула за продажба в търговския обект и обозначаването на
продажната цена на същия. Предлагането на даден продукт в търговската мрежа на
дружеството, не включва предоставяне на информация различна от хранителните стойности,
обявени върху етикетите им. Той се излага за продажба във вида, в който е бил доставен от
производителя – в опаковката и съдържанието от производителя, без същата да е променена
и допълвана от жалбоподателя. Няма констатации от страна на контролните органи и АНО
във връзка с констатирано обстоятелство, че дружеството е извършило, променило
съдържанието на хранителните стойности върху протеиновия бар, или пък да е променяло
съдържанието на белтъчини в продукта. Същият е бил изложен, представен за продажба във
4
вида, в който му е бил доставен. От другата страна с разпоредбата на чл. 9, ал.4 от ЗЗП се
забранява на търговците да отстраняват или променят етикета, маркировката или друга
информация, дадена от производителя или вносителя, доколкото това действие може да има
за резултат подвеждането на потребителите.
За да бъде определена търговската практика на жалбоподателя като нелоялна,
заблуждаваща и подвеждаща по смисъла на закона, следва да е налице съзнателно
поведение, проявено чрез действие или бездействие от негова страна, което да е довело до
предоставяне на невярна информация. В случая информацията от съдържанието на
протеиновия бар изхожда от неговия производител, а не от дружеството, което само
предлага за продажба дадения артикул. Това от своя страна означава, че всеки хипермаркет,
магазин и търговец, който предлага за продажба дадени стоки/артикули следва да ги
подложи на изследване и съответно да установи дали съдържанието на артикула такова
каквото е описано, и поставено от производителя на опаковката му съответства на
действителното съдържание. Съдът е на мнение, че това действително няма как да бъде
направено, не е нормативно предвидено и изисква изключителен ресурс от време и средства,
което води до извода, че не е налице нелоялна, заблуждаваща и подвеждаща търговска
практика от страна на търговеца, който продава продукт опакован, етикиран от
производителя. Това не са виновни действия на търговеца, който само предлага и пуска за
продажба в търговските си обекти продукт, съдържащ невярна информация за съдържанието
на хранителните стойности, обявени върху етикета му, поставен от неговия производител.
По отношение на Насоките на Европейската комисия за допустими отклонения на
хранителните стойности, обявени върху етикетите, съдът в случая е компетентният орган,
който да прецени дали тези отклонения на хранителните стойности върху етикета и
направените изследвания са в допустимите граници, но такава преценка следва да бъде
извършена когато е ангажирана отговорността на производителя, а не на търговеца, който
само предлага и продава дадената стока, той не е заинтересован от това дали
действителното съдържание на продукта съответства да етикирането му. С оглед на
изложеното съдът, не дължи произнасяне по така направеното възражение.
Предвид изложеното, съдът счита, че незаконосъобразно е била ангажирана
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя за нарушение на чл. 68в, във
връзка с чл.68д, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.4 от Закона за защита на потребителите и
наказателното постановление следва да бъде отменено.
Съгласно разпоредбата на чл. 63д, ал. 1 ЗАНН, в производството по обжалване на НП
въззивният съд може да присъжда разноски на страните. Уредбата препраща към чл. 143
АПК, който пък от своя страна препраща към чл. 77 и чл. 81 ГПК, регламентиращи, че съдът
дължи произнася по възлагане на разноските, само ако съответната страна е направила
искане за присъждането им. С оглед изхода на правния спор разноски се дължат в полза на
жалбоподателя, който е поискал присъждането им. По делото е приложен договор за правна
защита и съдействие, както и фактура от която се доказва, че е бил заплатен адвокатски
хонорар в размер на 3240 лева с ДДС. По делото е направено възражение от АНО за
5
прекомерност на адвокатския хонорар. Разпоредбата на чл. 36 от Закона за адвокатурата
препраща към чл. 18 от НАРЕДБА № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, съгласно който (в редакцията към сключване на договора)
ако административното наказание е под формата на глоба, имуществена санкция и/или е
наложено имуществено обезщетение, възнаграждението се определя по правилата на чл. 7,
ал. 2 върху стойността на санкцията, съответно обезщетението. В случая чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредбата предвижда, че за защита по дела с определен интерес при интерес от 25 000 лв.
до 100 000 лв. – минималното възнаграждение е в размер – 2650 лв. плюс 8 % за горницата
над 25 000 лв. – т. е. в размер на 3180 лева. Заплатеният и претендиран хонорар е в размер
малко над минимума, поради което съдът намира, че претендираният размер от 3240 лева не
е прекомерен. Следователно претенцията за присъждане на сумата от 3240 лева,
представляваща разноски се явява основателна.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 3825/09.08.2023г. издадено от Директора на
РД за областите Бургас, Сливен и Ямбол със седалище към ГД „Контрол на пазара“ при
КЗП, с което за нарушение на чл. 68в, във връзка с чл.68д, ал.1 във връзка с чл.68г, ал.4 от
Закона за защита на потребителите на „Билла България“ ЕООД, ЕИК ********* на
основание чл. 210а от ЗЗП му е наложена имуществена санкция в размер на 25 000 /двадесет
и пет хиляди/ лева.
ОСЪЖДА Комисия за защита на потребителите да заплати на „Билла България“ ЕООД,
ЕИК ********* разноски в размер на 3240 лева, представляващи заплатено адвокатско
възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14 -дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд - Бургас.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
6