О
П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 20.07.2020 г.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НК, VІІІ въззивен състав, в закрито заседание на двадесети
юли две хиляди и двадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МИНА МУМДЖИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА КОСТАДИНОВА
ИВАН КИРИМОВ
Като
разгледа докладваното от председателя в.н.ч.д.№ 2251 по описа за 2020 г., за да
се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.243, ал.7
от НПК.
Образувано е по частна жалба, която е депозирана по НЧД 1996/2020г. по описа на СРС, НО, 99
състав, по което съдът с определение е оставил без разглеждане жалба срещу постановление
на СРП от 07.08.2018г., с което е прекратено наказателното производство по
досъдебно производство № 1486/17г. по описа на 09 РУ– СДВР, пр.пр. 29639/17г.
по описа на СРП за престъпление по чл. 194, ал.1 НК.
В производството пред СРС е била оставена без разглеждане частна жалба срещу
постановление за прекратяване на наказателното производство с аргумента, че по
делото е налична жалба от 08.11.2019г., която е адресирана до Главния прокурор
на Република България и е подадена значително преди началото на срока по чл. 243, ал.4 НПК, доколкото
доказателствата за съобщението относно прекратяване на наказателното
производство датират от 04 април 2020г.
В жалбата се твърди, че се обжалва съдебен акт на СРС, но се изисква
въззивният съд да обсъди по същество доводите за неправилност и
незаконосъобразност, изложени в прокурорския акт по чл. 243, ал.1 НПК.
Въззивният съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата, с която е
сезиран, както и доказателствата, относими към сроковете по чл. 243, ал.7 НПК, намира,
че същата е подадена в изискуемия от закона срок, но е процесуално недопустима
по други съображения.
От съдържанието на жалбата не може да се установи какво искане се прави
пред въззивния съд. Това е така, тъй като не е описан ясно обжалваният акт. От
една страна се твърди, че се обжалва постановление за прекратяване, постановено
по НЧД 1996/20г. по описа на СРС. В
производството по чл. 243, ал.6 НПК обаче първоинстанционният съд не се
произнася с постановление, а с определение. Не е ясно дали се касае за
техническа грешка или в действителност волята на жалбоподателя е въззивният съд
да провери по същество прокурорския акт по чл. 243, ал.1 НПК доколкото в
частната жалба се твърди, че се обжалва именно постановление за прекратяване на
СРП, като са изложени съответни критични бележки относно мотивите в него.
Липсата на яснота за обжалвания акт и основанията за това се задълбочава и
от факта, че в частната жалба са изложени доводи, свързани с преценката по
същество за законосъобразността на постановлението за прекратяване на
наказателното производство от СРП. Предмет на въззивен контрол в производството
по чл. 243, ал.7 НПК обаче е акт на съда по чл. 243, ал.6 НПК, както в частта,
в която същият е решил въпросите за процесуалната допустимост, така и в тази
част, в която при наличието на основания за това излага мотиви за решаване на жалбата по същество
съобразно неговите правомощия по чл. 243, ал.6, т.1 – т.3 НПК.
В настоящия случай доводите за неправилност на постановлението за
прекратяване на наказателното производство не са били разгледани по същество в
първоинстанционния съдебен акт. В частната жалба, въз основа на която е
образувано производството пред въззивния съд, не се оспорват фактическите
констатации, с които СРС е стигнал до извод, че жалбата, с която е бил сезиран,
е процесуално недопустима, тъй като е подадена до Главния прокурор на РБ във
връзка с липсата на внесен в съда обвинителен акт и преди срока по чл. 243,
ал.4 НПК. СРС е обсъдил подробно наличните доказателства, свързани с датата на
уведомяване на въззивния жалбоподател за прекратяване на наказателното
производство (04.02.2020г.) и датата, на която същият е упражнил правото си на
жалба – около три месеца преди това (08.11.2019г.). Констатациите на СРС
съответстват на събраните доказателства – докладна записка от 04.02.2020г. за
уведомяването на С.С. – л.87, ДП, както на данните за регистрацията на жалба до
Главния прокурор на Република България от 08.11.2019г. (по НЧД 19752/2019г. по
описа на СРС, НО, 99 състав).
В производството пред въззивния съд не са ангажирани нови доказателства за
спазването на 7 – дневен срок от уведомяване за прекратяване на наказателното
производство, както и за подаването на жалба в този срок именно по реда,
предвиден в чл. 243, ал.4 НПК. Отделно
от това, липсва конкретно искане за проверка на първоинстанционния съдебен акт
в тази насока, а това обстоятелство е от съществено значение, тъй като едва при
успешно оспорване на изводите в него относно процесуална недопустимост на
жалбата по чл. 243, ал.4 НПК въззивният съд може да упражни правомощията си да
го отмени и да върне делото на същия съд, като го задължи да се произнесе по
същество (този смисъл напр. Определение № 268 от 20.12.2013 г. по ВНЧД №
1212/2013 г. на Апелативен съд– София). В настоящия случай обаче е напълно
неясна позицията на въззивния жалбоподател при решаване на релевантните въпроси
за изхода на делото, а именно - въпросите относно процесуалната допустимост на
жалбата по чл. 243, ал.4 НПК, във връзка с която е образувано производството
пред СРС.
Отделно от всичко изложено и предвид факта, че пред СРС е била депозирана единствено
жалба, адресирана до Главния прокурор на РБ, като същата е регистрирана преди
въобще да се осъществи уведомяването за прекратяване на наказателното
производство, съдът намира, че не е ясно и по кой ред въззивният жалбоподател
търси защита на своите права и законни интереси – по реда, предвиден в чл. 243,
ал.6 – ал. 8 НПК или по реда, предвиден в чл. 243, ал. 10 НПК.
По изложените съображения съдът намира, жалбата, депозирана по НЧД 2251 по описа на СРС, НО, 99 състав, по което
съдът се е произнесъл с определение от 13.02.2020г., следва да се остави без
разглеждане.
Така мотивиран Софийски градски съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба, депозирана по НЧД 2251 по описа на СРС, НО, 99 състав, по което с
определение от 13.02.2020г. съдът е оставил без разглеждане жалба срещу
постановление на СРП от 07.08.2018г. за прекратяване на наказателното производство по досъдебно
производство № 1486/17г. по описа на 09 РУ– СДВР, пр.пр. 29639/17г. по описа на
СРП за престъпление по чл. 194, ал.1 НК.
Определението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.