Разпореждане по дело №169/2025 на Административен съд - Пазарджик

Производство е по реда на чл. 276 и сл. от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) и е образувано по искане на Д. Г. А., понастоящем в Затвора – Пазарджик, озаглавено „молба“ против действията на служители на Затвора – Пазарджик по изземването на личните му вещи – 7 броя кутии цигари „Дънхил“ и 2 броя кутии цигари „Карелия“.

Лишеният от свобода А. твърди, че действията на служителите на Затвора – Пазарджик по изземването на личните му 7 броя кутии цигари „Дънхил“ и 2 броя кутии цигари „Карелия“ са незаконосъобразни, т.к. процесните вещи не са забранени според утвърдения от Министъра на правосъдието списък, както и че същите са му предоставени по негова молба до Началника на Затвора – Пазарджик. Моли съда да отмени действията по изземване на вещите, които счита за незаконосъобразни, като бъде разпоредено същите да му бъдат върнати незабавно.

В съдебно заседание, по указание на съда, жалбоподателят уточнява, че с действията по изземването на цигарите било уронено човешкото му достойнство, изпитал чувство за малоценност и незащитеност.

В съдебно заседание, лишеният от свобода Д. А., редовно призован се явява лично, като по изложени съображения поддържа искането и моли съда да отмени като незаконосъобразни действията по изземването на процесните вещи и постанови връщането им.

Ответникът по жалбата – Началника на Затвора Пазарджик, редовно призован, се представлява от юриск. Р., редовно упълномощен по делото, който по изложени съображения моли съда да отхвърли искането.

Административен съд – Пазарджик, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната съвкупност и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

На 28.01.2025 г. л.св. Д. А. е настанен в 8 - мо отделение в Затвора – Пазарджик, килия 805, обособена като спално помещение за непушачи. Л.св. А. собственоръчно е попълнил заявление /л.19 в делото/ за настаняването му в спално помещение за непушачи, като е декларирал, че е запознат с т.18 от Реда за настаняване на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите да не употребяват, да не внасят и да не съхраняват цигари и други тютюневи изделия в помещението.

На 19.02.2025 г. л.св.А. е подал молба до Началника на Затвора Пазарджик /л.20 в делото/ да разреши да му бъдат предоставени лични негови 7 броя кутии цигари „Дънхил“, 2 броя кутии цигари „Карелия“ и 2 броя пакета с тютюн, които се намират на отговорно пазене и съхранение. Молбата е приключена с положително становище и изпълнена на същия ден, когато л.св.А. е получил 7 броя кутии цигари „Дънхил“ и 2 броя кутии цигари „Карелия“, който факт е удостоверил собственоръчно върху молбата за връщане на вещите.

Веднага, след като получил кутиите с цигари, л.св.А. се прибрал в килия 805. Това било видяно от дежурните служители на Затвора – Пазарджик, които последвали л.св.А., влезли в килията му и иззели намиращите се още в ръцете му кутии с цигари. Действието било документирано с протокол за иззети вещи /пари/ при личен обиск и претърсване, в който е посочено че е съставен на основание чл.92 и чл.95 от ЗИНЗС.

Така установените факти не са спорни и се установяват по един несъмнен начин от събраните по делото писмени доказателства, показанията на свид В. Т. и предявения по надлежния ред видеозапис на развилата се ситуация на 19.02.2025 г. в интервала между 14,00 ч. и 14,30 часа., който не бе оспорен като манипулиран от страна на жалбоподателя.

Въз основа на горната фактическа обстановка, от правна страна съдът прави следните изводи:

Искането е подадено от лице, имащо правен интерес и в законоустановения срок, поради което е допустимо.

Разгледано по същество искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

В чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС е установена забрана осъдените и задържаните под стража да бъдат подлагани на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение. Според ал. 2 на същата разпоредба за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ, храна, облекло, отопление, осветление, проветряване, медицинско обслужване, условия за двигателна активност, продължителна изолация без възможност за общуване, необоснована употреба на помощни средства, както и други подобни действия, бездействия или обстоятелства, които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх, незащитеност или малоценност.

Разпоредбата на чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС предвижда, че всеки лишен от свобода или задържан под стража може да иска: 1. прекратяването на действия и бездействия на орган по изпълнение на наказанията или на длъжностно лице, представляващи нарушение на забраната по чл. 3; 2. извършването на действия с цел прекратяване или предотвратяване на нарушение на забраната по чл. 3. В чл. 277 – чл. 283 ЗИНЗС е регламентиран редът за разглеждане на искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС като последната разпоредба (чл. 283) предвижда, че за неуредените в тази част въпроси се прилагат съответно разпоредбите на глава петнадесета, раздел I от Административно процесуалния кодекс – „Защита срещу неоснователни действия“. Следователно под действията, визирани в част шеста от ЗИНЗС законодателят има предвид фактически действия по смисъла на АПК, вкл. и когато за извършването им е съставен съответен акт - протокол, какъвто е настоящия случай, а не действия, обективиращи властническо изявление и оттам представляващи индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК.

На следващо място допустимостта на искането по чл. 276, ал. 1 от ЗИНЗС е обусловена и от това твърдяното фактическо действие да е такова, нарушаващо забраната по чл. 3 от ЗИНЗС за прилагане на изтезания, на жестоко, нечовешко или унизително отношение или поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража, т. е. защитата по този ред е само срещу фактически действия и то такива в обхвата на чл. 3 ЗИНЗС, каквито твърдения, както вече бе казано л.св.А. изложи в съдебно заседание.

В процесния случай е видно, че е налице фактическо действие от страна на административния орган, изразяващо се изземване на лични вещи на л.св.А. – 7 броя кутии цигари „Дънхил“ и 2 броя кутии цигари „Карелия“, което действие по негови твърдения са уронили човешкото му достойнство и са породили чувство на незащитеност и малоценност.

За да попадне в обхвата на чл. 3 от ЗИНЗС обаче, обжалваното действие трябва да е незаконосъобразно, а в случая то е извършено с цел спазване разпоредбите на задължителен за изпълнение общ административен акт и по - конкретно за предотвратяване на нарушение на забраната т.18 от Реда за настаняване на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите да не употребяват, да не внасят и да не съхраняват цигари и други тютюневи изделия в помещения за непушачи. Това нарушение е станало известно на дежурните служители от затворническата администрация след като са възприели, че л.св.А. веднага след като получава върнатите му с разрешението на Началника на Затвора – Пазарджик кутии с цигари, се прибира, държейки същите в килията, в която е настанен - 805, обособена като спално помещение за непушачи. Освен законосъобразно, с действието по изземване на цигарите, което е надлежно документирано с протокол, по никакъв не е уронено човешкото достойнство на л.св.А.. Този факт се установява и от показанията на свид.Т.. Последният установи, че служителят П. е влязъл в килия 805 и е взел кутиите с цигари от ръцете на л.св.А., но не го е обидил по никакъв начин.

За пълнота и с оглед възраженията на л.св.А. следва да се каже, че разпоредбата на т.18 от Реда за настаняване на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите, установяваща забрана да употребяват, внасят и съхраняват цигари и други тютюневи изделия в помещенията за непушачи, не противоречи на разпоредбата на чл.82, ал.6 от ППЗИНЗС. Съгласно цитираната разпоредба лишените от свобода могат да съхраняват при себе си до 50 кутии цигари на месец. Следва уточнението по ал.7, съгласно което разрешените лични вещи и хранителни продукти, които могат да получават, ползват и държат при себе си или на определените за целта места лишените от свобода, се определят със заповед на министъра на правосъдието. Тоест т.18 от Реда за настаняване на лишените от свобода, обвиняемите и подсъдимите е в пълен синхрон с ал.7 на чл.82 от от ППЗИНЗС, т.к. не забранява държането на цигари до определеното количество от лишените от свобода по принцип, а само на определени места, каквито резонно са помещенията, обособени за непушачи. Така че с изземването на процесните кутии цигари л.св.А. не е лишен от правото си на собственост върху същите, а единствено от правомощието да ги съхранява в помещението за непушачи, където е настанен по негово собствено желание. Точно по тази причина кутиите с цигари са били върнати на л.св.А., съответно иззети почти веднага след това по причина, че са били внесени от него в помещение, в което е забранено съхранението им.

По изложените съображения искането на л.св.Д. А., понастоящем в Затвора – Пазарджик, да бъдат отменени действията по изземване на собствените му 7 броя кутии цигари „Дънхил“ и 2 броя кутии цигари „Карелия“, както и да бъде разпоредено незабавно връщане на същите, следва да бъде отхвърлено, като неоснователно.

Установи се по несъмнен начин, вкл. и от собствени признания на л.св.А., че е непушач, а връщането на лични вещи е с цел тяхното ползване, за задоволяване на лични нужди. В този смисъл е разпоредбата на чл. 122, ал.1 ЗИНЗС, съгласно която Министърът на правосъдието утвърждава списък на разрешените вещи и предмети, които осъдените и задържаните по реда на Наказателно-процесуалния кодекс лица, настанени в затворите, поправителните домове и затворническите общежития, могат да държат при себе си и да ползват. Тъй като процесните цигари, които по принцип не са забранени вещи по смисъла на ППЗИНЗ, не подлежат на отнемане в полза на Фонд "Затворно дело" , следа да бъдат предадени на Домакина на Затвора – Пазарджик, за съхранение, като евентуалното разпореждане с тях в полза на други лица – следва да бъде извършено съгласно желанието на л.с.А..

По изложените съображения и на основание чл.280, ал.1, т.2 ЗИНЗС, Административен съд – Пазарджик,

РАЗПОРЕДИ:

ОТХВЪРЛЯ искането на Д. Г. А., понастоящем в Затвора – Пазарджик, да бъдат отменени действията по изземване на собствените му 7 броя кутии цигари „Дънхил“ и 2 броя кутии цигари „Карелия“, обективирани в протокол № 016 от 19.02.2025 г. за иззети вещи /пари/ при личен обиск и претърсване, и да бъде разпоредено същите да му бъдат върнати.

Разпореждането подлежи на обжалване с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд – Пазарджик в тридневен срок от обявяването му, което следва да бъде сведено незабавно до знанието на л.св. Д. Г. А..