Р    Е    Ш  Е   Н    И    Е

 

                 Гр. ПАЗАРДЖИК, 25.04.2019г.

 

В       И  М  Е  Т  О     Н  А        Н  А  Р  О  Д  А

 

ПАЗАРДЖИШКИ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, в публично заседание на 02.04.2019г., в състав:

 

                                    РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВЕСЕЛКА ЗЛАТЕВА

 

При секретаря Елена Пенова и в присъствието на прокурора….., като разгледа докладваното от съдия ЗЛАТЕВА гр.д.№4634/2018г. по описа на съда и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и  чл.86 от ЗЗД.

        В исковата молба против Ж.В.Д., ЕГН********** *** ищецът “Банка ДСК”ЕАД, гр.София, ул."М." №19, представлявано от Д. Н. и В. С., чрез пълномощника им адв.М. твърди, че на 08.08.2013г. между "БАНКА ДСК" ЕАД и Е.В.Г., ЕГН********** в качеството й на  кредитополучател бил сключен договор за кредит за текущо потребление. Договорът бил обезпечен със залог на вземане по сметка BG89STSA93000016563307 с титуляр Е.В.Г.. Банката предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1239лв, с които бил пагасен кредит овърдрафт. Същият бил със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване и с падеж 8-мо число на месеца.

         На 09.11.2017г. ответницата посетила БДСК и представила на служител удостоверение за наследници на Е.В.Г., като поискала информация за задълженията на сестра си и какъв е остатъкът. За да не допусне забава в плащанията, направила доброволна вноска по кредита в размер на 100 лева, с която били заплатени натрупани до този момент забави по кредита, а с остатъка бил погасен кредита до 08.04.2018г. Така с тези конклудентни действия наследството, оставено от Ели Георгиева, било прието от Ж.В.Д..

         Няколко дни след това ответницата занесла на служител на банката  две удостоверения, от които се установявало, че Ж.В.Д. и Крум Василев Георгиев са вписали откази от наследство оставено от наследодателката.

         На 04.07.2018г. от БДСК изпратили на ответницата писмо, с което я уведомявали, че кредитът с титуляр Ели Георгиева е станал предсрочно изискуем. Съобщението било получено лично на 05.07.2018г. Така към момента на предявяване на иска по договора за кредит били дължими суми както следва:

                - 887,55лв - главница

         - 62,59лв редовна лихва за периода от 08.04.2018г. до 27.08.2018г.

         - 1,72лв  санкционираща лихва за периода от 08.04.2018г. до 27.08.2018г.

         - 120лв заемни такси.

         Дължима била и законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

         Твърди се, че плащането по кредита от страна на ответника било действие по приемане на наследството с конклудентни действия. В тази насока имало трайна съдебна практика. Наследникът веднъж приел наследството не можел впоследствие да се откаже от него, а евентуален отказ би бил недействителен. Правейки вноска по кредита, ответницата била встъпила в дълга на сестра си.

         Поради това моли съдът да постанови решение, с което осъди ответницата да заплати на „БАНКА ДСК" ЕАД суми както следва:

                - 887,55лв - главница

         - 62,59лв редовна лихва за периода от 08.04.2018г. до 27.08.2018г.

         - 1,72лв  санкционираща лихва за периода от 08.04.2018г. до 27.08.2018г.

         - 120лв заемни такси

         - законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

         Сочи доказателства. Претендира разноски.

         В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника. Не оспорва, че Е. В. - нейна сестра - е имала сключен договор за кредит с банката - ищеца. Спорно било дали извършеното от ответницата на 09.11.2017г. плащане в размер на 100лв за погасяване на задължението на сестра й по този кредит, следвало да се третира като действие по приемане на наследството, а от там дали направения от нея на 21.11.2017г. отказ от наследство бил нищожен. Твърди в тази връзка ответницата, че преди да почине сестра й й предоставила 100лв, за да ги внесе от нейно име в банката за погасяване на този кредит - здравословното й състояние не позволявало до стори това сама. Именно тази сума ответницата внесла на 09.11.2017г. Така това плащане не следвало да се тълкува като приемане на наследството с конклудентни действия. Сочи доказателства. Претендира разноски.

Съдът, след като се запозна с твърденията, изложени в исковата молба и  възраженията в писмения отговор, като обсъди и анализира събраните по делото писмени и гласни доказателства приема от фактическа и правна страна следното:

Предявените обективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД и  чл.86 от ЗЗД са ДОПУСТИМИ, като по съществото си са НЕОСНОВАТЕЛНИ по следните съображения: 

         Безспорно е по делото, че на 08.08.2013г. между "БАНКА ДСК" ЕАД и Е.В.Г., ЕГН********** в качеството й на  кредитополучател е сключен договор за кредит за текущо потребление. Договорът е обезпечен със залог на вземане по сметка BG89STSA93000016563307 с титуляр Е.В.Г.. Банката е предоставила на кредитополучателя кредит в размер на 1239лв, с които бил пагасен кредит овърдрафт. Кредитът е със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата на неговото първо усвояване, съответно с падеж 8-мо число на месеца.

         На 21.10.2017г. Е. В. е починала, видно от удостоверение за наследници №4435 от 31.10.2017., като е оставила наследници Ж.Д. - сестра и К. Г. - брат.

         На 09.11.2017г. Ж.Д. е внесла сумата от 100лв по сметката на сестра си за погасяване на задължения по кредита.

         На 20.11.2017г. Ж.Д. се е отказала от наследството, оставено й от сестра й Е. Г..

                Спорно е между страните дали внасянето на сумата от 100лв от страна на ответницата представлява конклудентно действие по приемане на наследството, съответно дали направения впоследствие отказ от наследство е недействителен.

         За да се ангажира отговорността на наследниците на починало лице за негови задължения, е необходимо те да са приели наследството. Наследството се приема по указания в чл.49 ЗН ред - изрично с писмено заявление до районния съдия, в района на който е открито наследството, което се вписва в особена за това книга, както и мълчаливо, чрез извършване на действие, което несъмнено предполага намерението на наследника да приеме наследството /решение №868 от 04.07.2008г. на ВКС по гр. д. №3865/2007г., II г. о., докладчик съдията Бранислава Павлова/.

Установява се от показанията на разпитания свидетел Ч., че познавам сестрата на ответницата, тъй като била ходила на работата им. Преди да почине сестрата се разболяла и била настанена в Дом за стари хора в с.Гл.. Един ден се наложило да отиде заедно с ответницата до дома, защото Ж. трябвало да носи памперси на сестра си.  Занесли й памперсите и тогава Е. Г. изкарала някакви 100лв и казала „Како, ето ти тези 100 лева – имам заем към ДСК, за да ги внесеш”. Ж. взела парите и 3-4 дни след това свидетелката разбрала, че сестрата е починала. Дни след погребението ответницата казала на св.Ч. - „Знаеш ли, че не съм внесла тези пари” и през обедната почивка отишли заедно в банката и Ж. внесла парите.

Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като е очевидец на обстоятелствата, които установява, същевременно е трето, незаинтересовано от изхода на делото лице, показанията са логични и последователни и не на последно място не се опровергават от никакви ангажирани по делото доказателства. Нещо повече, видно от заключението на СИЕ през периода 14.09.2016г. - 09.11.2017г. вноски по този кредит освен от починалата наследодателка, са правени и от лицето Л. Те. - 1 бр, от К. Г. - 5 бр и от Ж.Д. - 5бр. Налага се извода, че Е. Г. и друг път е давала пари на брат си и сестра си да ги внасят по нейна сметка за погасяване на кредита или като хипотетична възможност те са й ги заемали, но това биха били техни облигационни отношения, които не са предмет на делото, още по-малко сочат на приемане на наследството. В този смисъл заключението е в подкрепа на показанията на св.Ч..

Приемането на наследството не може да се предполага, то трябва да бъде ясно и недвусмислено установено, дори когато е мълчаливо. Конклудентните действия трябва да са такива, че да сочат на действителната воля на наследника, на  непоколебимото му намерение да приеме наследството. 

 

 

 

 Такова е разбирането на ВКС, отразено в редица решения, напр. решение № 64 от 24.02.2010 г. на ВКС по гр.д. №3838/2008г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Албена Бонева, решение №868 от 04.07.2008г. на ВКС по гр. д. №3865/2007г., II г. о., докладчик съдията Бранислава Павлова и др./. В разглеждания случай такива действия не се установиха, напротив.

Поради това искът като неоснователен следва да се отхвърли. Претендирани са от ответната страна разноски, но няма данни такива да са сторени, няма и представен списък.

         По изложените съображения Районен съд - Пазарджик    

                    

Р    Е    Ш   И:

 

         ОТХВЪРЛЯ предявения от “Банка ДСК”ЕАД, гр.София, ул."М." №19, представлявано от Д. Н. и В. С., чрез пълномощника им адв.М. против Ж.В.Д., ЕГН********** *** иск за осъждане на ответника да заплати сумите от 887,55лв - главница, 62,59лв редовна лихва за периода от 08.04.2018г. до 27.08.2018г., 1,72лв  санкционираща лихва за периода от 08.04.2018г. до 27.08.2018г., 120лв заемни такси, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното й заплащане.

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Окръжен съд -Пазарджи в 2-седмичен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.

                                                                 

                                                         

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ: