Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 84
гр. Габрово, 29.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Габровският окръжен съд, наказателно отделение, в публично
съдебно заседание на тридесети октомври, две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ПАВЕЛ НЕДЕЛЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ: БЛАГОВЕСТА
КОСТОВА
ПЛАМЕН ПОПОВ
при участието на секретаря Боряна Михова и прокурор Надежда
Желева, като разгледа докладваното от съдия Попов ВНОХД № 71 по описа за 2019
година, въз основа данните по делото и закона прие за установено следното:
Въззивното
производството е образувано по жалба на подсъдимия Ц.Д.Д. ***, чрез договорния защитник
адв. С.Т. *** против Присъда № 12 от 07.05.2019 година, постановена по НОХД № 214/2018
г. на Районен съд Дряново.
С обжалваната присъда
първоинстанционният съд е ПРИЗНАЛ подсъдимия Ц.Д.Д.,
роден на *** ***, българин, български гражданин, със средно образование, неженен, осъждан, с ЕГН **********,
за ВИНОВЕН в това, че на 12.07.2016 г., в гр. Дряново, в
обитаваното от него жилище /апартамент/, находящо се в ж.к. “Априлци“ ***, без
надлежно разрешително съгласно ЗКНВП, държал високорискови наркотични вещества
- /наркотичен коноп/ марихуана, както следва: - обект № 1, съдържащ зелена
растителна маса /растителен материал от листа и цветни плодни връхчета/ на
конопено растение /марихуана/ с нетно тегло от 29.775 гр. с активно действащ
компонент тетрахидроканабинол 7.9 %; обект № 2, съдържащ зелена растителна маса
/растителен материал от листа и цветни плодни връхчета/ на конопено растение
/марихуана/ с нетно тегло от 78.480 гр. с активно действащ компонент
тетрахидроканабинол 8.4 %; обект № 3, съдържащ зелена растителна маса
/растителен материал от листа и цветни плодни връхчета/ на конопено растение
/марихуана/ с нетно тегло от 13.636 гр. с активно действащ компонент тетрахидроканабинол
10.1 % и обект № 4, съдържащ зелена растителна маса /растителен материал от
листа и цветни плодни връхчета/ на конопено растение /марихуана/ с нетно тегло
от 13.874 гр. с активно действащ компонент тетрахидроканабинол 9.7 %, или общо
тегло от 135.765 гр. на обща стойност при пласиране на улицата от 814.59 лв., с което извършил престъпление по чл.
354а, ал. 3, пр. 2, т. 1 от НК, поради което и на основание чл. 54 от НК го е ОСЪДИЛ
на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, което наказание да изтърпи при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2, б. "в"
от ЗИНЗС и ГЛОБА в полза на държавата в размер на 2000 лв. (две хиляди лева).
На основание чл. 68, ал. 1 от НК съдът
е ПРИВЕЛ в изпълнение по отношение на подсъдимия Ц.Д.Д.
наложеното му със Споразумение от 12.10.2012 г. по НОХД № 147/2012 г. на ГОС, влязло в сила на 12.10.2012 г.,
наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.
66 от НК е било отложено за срок от пет години, което наказание да изтърпи отделно при първоначален общ режим, на основание чл. 57, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2, б. "в"
от ЗИНЗС.
На основание чл. 354а, ал. 6 и чл. 53, ал. 2, б.
”а” от НК съдът е ОТНЕЛ
в полза на държавата вещественото
доказателство – марихуана /коноп/ с общо нетно тегло 134,776 гр.,
останало след вземане на представителни проби, намиращо се на съхранение в
Централно митническо управление, гр. София, предадено с приемо-предавателен
протокол № 46042/16.02.2017 г., което да се унищожи след влизане на присъдата в
сила.
Постановил е веществените
доказателства - 4 броя полиетиленови пликове, намиращи се на съхранение в
Районен съд Дряново, след влизане на присъдата в сила да останат по делото.
Постановил е вещественото
доказателство - 1 бр. електронна везна марка “BW 500“, намираща се на
съхранение в Районен съд Дряново, след влизане на присъдата в сила да се върне
на Ц.Д.Д. ***.
Осъдил е подсъдимия Ц.Д.Д. да заплати по сметка на ОД на
МВР гр. Габрово сумата от 306,74 лв. (триста и шест лева и седемдесет и четири
стотинки) - разноски по делото, направени по досъдебното производство, на
основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Осъдил е подсъдимия Ц.Д.Д. да заплати по сметка на Районен
съд- Дряново разноски по делото в размер на 30 лв. (тридесет лева) -
разноски по делото, направени в съдебна фаза, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК.
Въззивната жалба е подадена от процесуално
легитимирано лице и в срока по чл. 319, ал. 1 от НПК, което обуславя
процесуалната й допустимост.
С въззивната жалба се твърди, че присъдата на ДРС е
необоснована и постановена в нарушение на закона. Фактическата обстановка била
проста. Районният съд не отговорил на основния въпрос по делото, а именно - как
е установил при условие, че жилището на подсъдимия в гр. Дряново, кв.
"Априлци" се ползва от три лица /от него, майка му И.Д.и от Д.М.С./,
че стаята, в която е намерен наркотика се ползва от Ц.Д. и, че наркотикът е
негов. Д.С.признал, че той ползва тази стая и, че наркотикът е негова
собственост. Разпитаните по делото свидетели не установявали обстоятелството
кой държи наркотика. Извършените процесуално - следствени действия също не
давали отговор на този въпрос. Фактът на държането не се установявал и от
саморъчно вписания текст в протокола за претърсване, обиск и изземване. Там
имало текст "Марихуаната е моя". Саморъчно вписаният текст в този
протокол не представлявал обяснения на подсъдимия по смисъла на НПК и не
следвало да се цени като доказателство. По делото нямало никакви доказателства,
че именно Ц.Д. е държал открития в жилището наркотик - марихуана.
Претендира се окръжният съд да отмени
присъдата на РС Дряново и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимия по
така повдигнатото му обвинение.
С жалбата не са направени
доказателствени искания.
В съдебно заседание на 30.10.2019
г. подс. Ц.Д. и защитникът адв. С.Т. поддържат въззивната жалба и направените
искания.
В съдебно заседание представителят на
Окръжна прокуратура – Габрово пледира за потвърждаване на атакувания първоинстанционен
акт. Счита, че присъдата е мотивирана и постановена след подробен анализ на събраните
по делото доказателства.
Съдът, след като прецени всички събрани по делото доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, намери за установено следното от фактическа страна:
Със Споразумение
от 12.10.2012 г. по НОХД № 147/2012 г. по описа на Окръжен съд Габрово
подсъдимият Ц.Д. е признат за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 2, изр.
2, предл. 2 и 3, алт. първа от НК, извършено през периода м. май 2011 г. до
04.05.2012 г., за което му е наложено наказание - три
години лишаване от свобода и глоба в размер на 10000 лв. На основание чл. 66,
ал. 1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за срок от пет години,
считано от 12.10.2012 г.
Със Споразумение
от 12.06.2013 г. по НОХД № 973/2013 г. по описа на Районен съд Велико Търново
подсъдимият Д. е признат за виновен за престъпление по чл. 354а, ал. 5, вр. ал.
3, пр. 1 от НК, извършено на 15.04.2013 г., за което му е наложено наказание
глоба в размер на 300 лв.
Към м. юли 2016 г. подс. Ц.Д. живеел в апартамент, находящ се в гр.
Дряново, ж. к. "Априлци" **. В същото жилище живеели и майката на
подсъдимия - св. И.Д.и съжителят й - свидетелят Д.С..
В ранните часове на 12.07.2016 г. подсъдимият управлявал лек автомобил в гр.
Дряново и бил спрян за проверка от автопатрулен екип на РУ Дряново.
Полицейските служители отвели подс. Д. ***, където бил изпробван за употреба на
наркотични вещества, като техническото средство отчело положителен резултат. В
тези случай практиката била полицейски служител да проведе беседа с лицето, за
да установи дали същото не държи наркотични вещества в жилището си или на други
места. Полицейският служител, свидетел по делото М.Г. провел разговор с подс. Д.,
в който последният казал, че у тях има марихуана, която е негова. След дадено
разрешение по чл. 161, ал. 1 от НПК от съдия при ДРС, на 12.07.2016 г. за
времето от 13,55 ч. до 15,25 ч. е било извършено процесуално действие -
претърсване и изземване на веществени доказателства в апартамент, находящ се в
гр. Дряново, ж.к. "Априлци", **, обитаван от подс. Д., за което е бил
съставен протокол от разследващия полицай. При извършване на действието са
присъствали две поемни лица - свидетелите И.И. и В.Д., подс. Д. и майка му свид.
Д., които са положили подпис под протокола. След покана от страна на
разследващия полицай, подс. Д. отворил шкаф от секцията в една от стаите на
апартамента, откъдето извадил и доброволно предал полиетиленова торба на
търговската марка "Кауфланд", в която имало четири броя, различни по
големина полиетиленови торби, съдържащи зелена суха маса, като заявил, че
веществото е негово. В протокола е отразено, че след покана подс. Д. доброволно
е предал полиетиленова торба на търговската марка "Кауфланд", в която
е имало четири броя, различни по големина полиетиленови торби, съдържащи зелена
суха маса. В протокола подс. Д. собственоръчно е написал, че тревата - марихуаната,
която е предал е негова и е за лична употреба.
Зелената суха маса от всяка торба била обозначена като обект 1, 2, 3 и 4.
Обектите са претеглени, както следва: Обект № 1 с бруто тегло 33 гр., съдържащ
суха, зелена листна маса и съцветия; Обект № 2 с бруто тегло 87 гр., съдържащ
суха, зелена листна маса и съцветия; Обект № 3 с бруто тегло 14 гр., съдържащ
суха, зелена листна маса и съцветия и Обект № 4 с бруто тегло 15 гр., съдържащ
суха, зелена листна маса и съцветия. Обектите са изследвани с полеви наркотест
и са дали положителна реакция на „марихуана". След това всеки един обект
заедно с полиетиленовите торби, в които е намерена зелена листна маса е бил
запечатан индивидуално в 4 бр. прозрачни полиетиленови пликове, върху които са
поставени етикети с надпис: ДП № 109/2016. № на обекта от 1 до 4, дата:
12.07.2016 г., върху които поемните лица са положили подпис, като етикетите са
запечатани е прозрачни силиконови печати 07-17. В този вид иззето вещество е
представено за изследване в БНТЛ при ОД МВР гр. Велико Търново.
От заключението на назначената по досъдебното производство физико -
химическа експертиза, изготвено от вещото лице С.Л., което не е оспорено от
страните в хода на съдебното следствие и което окръжният съдът също приема като
правилно и мотивирано се установява, че веществото в Обект № 1 е с нетно тегло
29,775 гр. /29,520 гр. след изследването/ и представлява растителен материал от
листа и цветни и плодни връхчета на конопено растение със съдържание на
активно действащ компонент ТНС /тетрахидроканабинол/ 7,9 % и цена при пласиране
на улицата 178,65 лв.; веществото в Обект № 2 е с нетно тегло 78,480 гр.
/78,171 гр. след изследването/ и представлява растителен материал от листа и
цветни и плодни връхчета на конопено растение със съдържание на активно
действащ компонент ТНС /тетрахидроканабинол/ 8,4 % и цена при пласиране на
улицата 470,88 лв.; веществото в Обект № 3 е с нетно тегло 13,636 гр. /13,433
гр. след изследването/ и представлява растителен материал от листа и цветни и
плодни връхчета на конопено растение със съдържание на активно действащ
компонент ТНС /тетрахидроканабинол/ 10,1 % и цена при пласиране на улицата
81.82 лв.; веществото в Обект № 4 е с нетно тегло 13,874 гр. /13,652 гр. след
изследването/ и представлява растителен материал от листа и цветни и плодни
връхчета на конопено растение със съдържание на активно действащ компонент ТНС
/тетрахидроканабинол/ 9,7 % и цена при пласиране на улицата 83,24 лв., или
всичко с общо тегло 135,765 гр. на обща стойност 814,59 лв.
От
заключението на назначената по досъдебното производство съдебно -
психиатрично-психологична експертиза, изготвено от вещото лице д-р Г., се
установява, че към 12.07.2016 г. и към датата на изготвяне на заключението
подсъдимият страда от психични и поведенчески разстройства в следствие на
употреба на канабидоиди и стимуланти. Към 12.06.2016 г. подсъдимият е можел да
разбира свойството и значението на деянието си и да ръководи постъпките си.
Подсъдимият може да участва в процеса и да дава достоверни показания. Ц.Д. е
лекуван с невролептици (Кветиапин), които имат успокояващ и антипсихотичен и
сънотворен ефект и тимостабилизатори (Натриев валпроат), които имат
стабилизиращ настроението ефект.
След анализ на
събраните по делото доказателства, ценени заедно и поотделно, настоящият
въззивен състав установи фактическа обстановка, каквато е описана и в мотивите
на обжалвания първоинстанционен съдебен акт. В подкрепа на нейната достоверност
се явяват част от обясненията на подсъдимия Д., показанията на свидетелите М.Г.,
Т.М., И.И. и В.Д., вкл. показанията на последните двама, дадени на досъдебното
производство и приобщени от районния съд към доказателствата по делото чрез
тяхното прочитане по реда на чл. 281, ал. 5, вр. ал. 1, т. 2 НПК, част от показанията
на свид. И.Д.- майка на подсъдимия и тези на нейния съпруг свид. Д.С.;
писмените доказателства и доказателствени средства - протокол за претърсване и
изземване и фотоалбум към него; справка за съдимост на подсъдимия; заключенията
на назначените по досъдебното производство експертизи и веществените
доказателства - 4 бр. прозрачни полиетиленови плика.
В обясненията
си пред първоинстанционния съд подс. Ц.Д. отрича в разговор със св. М.Г. да е
споделил, че държи в дома си марихуана. Не отрича, че доброволно е предал
същата при извършеното претърсване и изземване в дома му, но заявява, че не е
била негова, а просто я е виждал преди това в стаята, обитавана от св. Д.С.и
затова решил да я предаде доброволно. Не отрича също, че при предаването на
марихуаната е казал, че тя е негова, но твърди, че е казал това, тъй като по
това време пиел лекарства за психично заболяване, бил много притеснен, а от
друга страна не искал да набеждава св. Д.С., в чиято стая било намерено
веществото, и когото много уважавал. В подкрепа на обясненията на подсъдимия в
тази част са показанията на неговата майка св. И.Д.и на нейния съжител към онзи
момент - св. Д.С.. Св. И.Д.е заявила, че веществото е намерено в стаята, която
тогава се обитавала от св. Д.С., който след като се прибрал от работа вечерта
след претърсването й признал, че намерената и иззета марихуана била негова,
което довело до пререкания между тях. От своя страна в показанията си пред
районния съд свид. Д.С.е заявил, че марихуаната е негова. Твърди, че държал същата
на различни места, но последно в стаята в апартамента, която обитавал и където
била намерена. Свидетелят е заявил, че веществото било в сак на някоя от
големите вериги магазини, но не помни на коя точно, опаковано в найлонови
пликчета, но не се спомня точно какви.
Твърдението на подсъдимия, че не е
извършил описаното в обвинителния акт престъпление не се подкрепя от събраните
по делото доказателства. Правилно районният съд е кредитирал в доверие
показанията на свидетеля М.Л.Г.. Същият е полицейски служител, контактувал е с
подсъдимия в кръга на службата си и следва да се възприема като лице, чуждо на
правния спор, което няма стимул да изнася пред съда неверни данни. В съдебно
заседание на 22.01.2019 г. /в протокола
погрешно записано като 2018 г./ е разяснил, че практиката в полицейското
управление е при довеждане на лице, което е управлявало след употреба на
наркотици, с него да се проведе беседа и да се установи дали не съхранява
наркотици и на други места. Ц.Д. сам е заявил, че "у тях има марихуана,
която е негова". При посещението подсъдимият е казал, че стаята е негова и
от шкаф извадил чанта с логото на "Кауфланд". В нея било поставено
процесното наркотично вещество. Свид. Г.казва: "Момчето извади от там
кесията, каза, че това е негово и е за негова консумация". Неправилно е да
се счита, че изявленията на подс. Д. пред полицейския служител Г.представляват
някакъв вид обяснения, които не могат да се ползват в процеса. Свидетелят М.Г.
няма качеството на разследващ орган. В съдебно заседание възпроизвежда свои
лични възприятия, което е същността на свидетелските показания. Ц.Д. доброволно
е решил да сподели пред Г., че в дома си съхранява наркотик - марихуана, което
твърдение впоследствие се е оказало вярно. Не съществува никаква пречки в
показания пред съда да се пресъздадат изявления на трети лица, които свидетелят
е възприел лично.
Показанията на свид. М.Г. се
подкрепят от тези на свидетеля И.В.И.. Същият е участвал като поемно лице по
време на извършеното претърсване и изземване в дома на подсъдимия. Няма пречка
да бъде свидетел по делото. Заявява, че му е разяснено подробно процесуалното
качество, в което участва и характера на извършените действия. С него е бил и В.Д.
- второто поемно лице. В същото съдебно заседание свид. И.И. казва, че Ц.Д.
извадил от шкаф наркотичното вещество, поставено в сак, но не си спомня дали е
обяснявал на кого е. Липсата на спомен се дължала на изтеклия дълъг период от
време. Със съгласието на подсъдимия и неговите защитници са приобщени
показанията на свид. И.И., дадени на л. 70 от ДП № 13/2017 г. по описа на РУ
Дряново. Там свидетелят И.И. е казал: "След като дойде второто поемно
лице, разследващият полицай разясни на присъстващите Ц. и И., че ще бъде
извършено претърсване в апартамента за наличие на наркотични вещества. Ц. беше
помолен да посочи доброволно търсените вещи... След като Ц. заяви, че има в
стаята си наркотични вещества, той извади от един от шкафовете в стаята един
рекламен найлонов сак... Ясно си спомням, че когато полицаите иззеха листната
маса и везната, Ц. обясни пред всички присъстващи, че марихуаната е негова и е
за лична употреба". След прочитането, свид. И.И. заявява, че поддържа тези
свои показания. Свидетелят И.също възпроизвежда свои лични възприятия. Няма
основание да бъдат игнорирани думите и действията на подс. Ц.Д., които свид. И.е
възприел в жилището му в гр. Дряново, ж. к. "Априлци" **. От показанията
е видно, че подс. Д. доброволно е откликнал на поканата на разследващия полицай
да предаде намиращите се в дома му наркотици. Доброволно е взел и решението да
разясни чия собственост са тези наркотици и за какво са предназначени. Свид. И.И.
също е лице, чуждо на правния спор, поради което няма стимул да възпроизвежда
неверни данни в показанията си. Изявленията на свидетелите Г.и И.са
непротиворечиви, логични и последователни. Кореспондират с данните от протокола
за претърсване и изземване с дата 12.07.2016 г. В този протокол също е
отразено, че Ц.Д. е поканен да предаде намиращи се в жилището му наркотични
вещества, след което той доброволно е сторил това. Действително, записаното от Д.
под текста "обяснение на лицето", а именно: "Тревата
/марихуаната/, която предадох е моя и е за лична употреба" представлява
вид извънпроцесуално самопризнание, което съдът не може да цени. Фактът, че
наркотикът е държан от подсъдимия, а не от други лица се установява от
показанията на свидетелите М.Г. и И.И., които кореспондират с останалите
доказателства по делото. Присъдата почива на снетите пред съда свидетелски
показания и писмените доказателства, събрани по време на ДП, поради което
твърдението на защитника, че е постановена в противоречие с разпоредбата на чл.
116 от НПК е неоснователно.
Правилно районният съд не е
кредитирал с доверие показанията на свидетелите И.Д.и Д.С.. Първата е майка на
подсъдимия, а свид. Д.С.е неин съжител. Показанията и на двамата свидетели са
лишени от конкретика и подробно описание на фактите, които излагат. Свид. Д.С.се
старае да убеди съда, че намерената в жилището марихуана е негова. Същият не
може да каже от кога съхранява наркотика в апартамента. Твърди, че местил
марихуаната на различни места, т. е. нееднократно е имал досег с нея, но не
може да опише опаковките, в които е била поставена. Не разяснява с каква цел е
придобил наркотичното вещество. Всичко това води до извода, че показанията на
свидетелите И.Д.и Д.С.не представят верни обстоятелства и целят единствено да
подкрепят защитната версия на подсъдимия. Окръжният съд прие за безспорно установено
извършване на деянието, описано в обвинителния акт от страна на подс. Ц.Д..
Видно от представената съдебно - психиатрично и психологична експертиза същият е можел да
разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си към
момента на деянието.
По отношение на наложените от съда
наказания:
За извършеното от подс. Ц.Д. умишлено
престъпление се предвижда наказание – лишаване от свобода от една до шест
години и глоба от две хиляди до десет
хиляди лева. Първоинстанционният съд е направил подробен анализ на смекчаващите
и отегчаващите вината обстоятелства, а именно – младата му възраст, както и това, че
към момента на извършване на деянието подсъдимият е страдал от психични и поведенчески
разстройства в следствие на употреба на канабидоиди и стимуланти, че е бил
зависим от тези вещества. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът е отчел
количеството на държаното вещество и предишните осъждания на подсъдимия за
престъпления, свързани с отново с наркотични вещества.
Правилна е преценката, че
наказание, съответно на минималния
размер, предвиден в разпоредбата на чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК – една
година лишаване от свобода се явява най - подходящо за извършеното от Д.
престъпление. Съдът е съобразил и, че деянието е извършено преди около три години. Наказанието
е в състояние да постигне целите на чл. 36 от НК. Наложеното наказание - глоба
в размер на 2000 лв. също е съответно на минимума, предвиден в закона и е съобразено
със семейното и имотното състояние на дееца.
Няма
основание за приложението на чл. 55 от НК, тъй като по делото не се установяват
нито изключителни, нито многобройни смекчаващи вината обстоятелства.
Няма
основание за приложение на чл. 66 от НК, тъй като подс. Д. е осъждан на
лишаване от свобода за престъпление от общ характер и условното осъждане е
недопустимо.
Относно
приложението на чл. 68 от НК.
Със Споразумение от
12.10.2012 г. по НОХД № 147/2012 г. по описа на Окръжен съд Габрово, влязло в законна сила на
12.10.2012 г., за извършено на през периода м. май 2011 г. до
04.05.2012 г. престъпление по чл. 354а, ал. 2 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, след
приложение на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, на подсъдимия Ц.Д. е наложено наказание
– три години лишаване от свобода и глоба в размер на 10000 лв. На основание чл.
66, ал. 1 от НК изпълнението на наказанието лишаване от свобода е отложено за
срок от пет години, считано от влизане на споразумението в сила.
Деянието
по настоящото дело е извършено на 12.07.2016 г., т.е. в изпитателния срок на
това осъждане. Предвид изложеното и на основание чл. 68, ал. 1 от НК,
първоинстанционният съд правилно е постановил привеждане в изпълнение на
наложеното със Споразумение
от 12.10.2012 г. по НОХД № 147/2012 г.
на ГОС, влязло в сила на 12.10.2012 г. наказание от ТРИ ГОДИНИ лишаване
от свобода, чието изпълнение на основание чл. 66 от НК е било отложено за срок
от пет години, което наказание да
изтърпи отделно при първоначален
общ режим, на основание чл. 57, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2, б.
"в" от ЗИНЗС. Разпоредбата е императивна и при умишлено деяние съдът
не може да преценява целесъобразност за приложението й.
Правилно по отношение на режима за изтърпяване на
двете наказания лишаване от свобода съдът е взел предвид, че съгласно чл. 57.
ал. 1, т. 2, б. в от ЗИНЗС строг режим се определя за умишлени престъпления,
извършени в изпитателния срок на условно осъждане, за което е постановено
отложеното наказание да се изтърпи отделно, ако сборът от двете наказания
надвишава две години. В настоящият случай сборът на двете наказания лишаване от свобода
надвишава две години. Окръжният съд също счита, че след като деянието по
настоящата присъда е извършено преди около три години, като не са налице данни
за този период подсъдимият да е извършвал други престъпления, като освен това
по делото са налице данни, че подсъдимият е страдал от психични и поведенчески
разстройства в следствие на употреба на канабидоиди и стимуланти и е провеждал
лечение във връзка с това, обществената опасност на подс. Д. е ниска и следва
да намери приложение чл. 57, ал. 3 във вр. ал. 1, т. 2, б. в от ЗИНЗС, като
наказанието да бъде изтърпяно при първоначален общ режим.
Правилно и в съответствие с
разпоредбите на чл. 354а, ал. 6 и чл. 53,
ал. 2, б. ”а” от НК съдът
е отнел в полза на държавата вещественото доказателство – марихуана /коноп/ с общо нетно
тегло 134,776 гр., останало след вземане на представителни проби, намиращо се
на съхранение в Централно митническо управление, гр. София, предадено с
приемо-предавателен протокол № 46042/16.02.2017 г., което да се унищожи след
влизане на присъдата в сила.
Разпореждането с останалите
веществени доказателства - 4 броя полиетиленови пликове, намиращи се на
съхранение в Районен съд Дряново и 1 бр. електронна везна марка “BW 500“,
намираща се на съхранение в Районен съд Дряново е в съответствие с разпоредбите
на чл. 109 и сл. от НПК.
Правилно
са определени дължимите на основание чл. 189, ал. 3 от НПК разноски.
В заключение, може да се направи извод
за правилност, мотивираност и законосъобразност на атакуваната присъда, което
от своя страна обуславя цялостното й потвърждаване. Изведеният в нея извод
почива на извършения съвкупен анализ на приобщените по делото доказателства.
При извършената служебна проверка въззивният
съд не констатира основания за изменение на атакувания съдебен акт и в
останалите му части, както и да са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила.
Водим от горното и на основание чл.
338 във вр. с чл. 334, т. 6 от НПК, съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА
Присъда № 12 от 07.05.2019 година, постановена по НОХД № 214/2018 г. по описа
на Районен съд – Дряново.
Решението е окончателно и не подлежи на касационна жалба
или протест.
За изготвянето му да се съобщи писмено на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: