Решение по дело №904/2018 на Районен съд - Варна

Номер на акта: 2781
Дата: 13 юни 2018 г. (в сила от 14 ноември 2018 г.)
Съдия: Мартин Стоянов Стаматов
Дело: 20183110100904
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 януари 2018 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

                        13.06.2018 г. гр. Варна

 

             В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Варненски районен съд                                                                           гражданско отделение

На тридесет и  първи май                                                   две хиляди и осемнадесета година

В открито съдебно заседание в състав:

                                            

            ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРТИН СТАМАТОВ

 

при секретар Антония Пенчева

Като разгледа докладваното от съдията М. Стаматов

гражданско дело № 904 описа за 2018 год.

И за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на гл. „ХVІІІ-та” вр. гл. „ХІІІ-та” ГПК.

Делото е образувано въз основа на искова молба подадена от Е.А.З., с която претендира да бъде прието за установено по отношение на „Е.П.” АД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, че не му дължи сумата от: 1054,28 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. В., клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 27.10.2016г. до 30.03.2017г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура  **********/23.11.2017г.

В исковата молба се сочи, че ищецът като купувач и ответникът като продавач са страни по договор за продажба на електроенергия с място на доставка обект находящ се в гр. В., клиентски № **********, абонатен № **********. Ищецът узнал, че с фактура  **********/23.11.2017г. му е начислено потребление в размер на 1054,28 лв., което оспорва, като твърди, че не е получавал реално такова количество електроенергия. Твърди, че ако е имало неточно отчитане от СТИ това не е било по негова вина.  Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК по делото е постъпил отговор от ответната страна „Е.П.” АД, с който се оспорва предявения иск. Не се оспорва обстоятелството, че ищецът е клиент на ответното дружество, както и наличието на договор между страните за продажба на електроенергия. Сочи се, че на 30.03.2017г. е била извършена проверка на средството за измерване на обекта в гр. В., при която в присъствието на двама свидетели било констатирано, че регистър 1.8.3 има неотчетена ел. енергия. За проверката бил съставен констативен протокол. Електромерът бил демонтиран и изследван в БИМ, при което била установена нерагламентирана външна софтуерна намеса в тарифната схема в електромера. Излага се, че при проверката са спазени задълженията на ответника, посочени в общите му условия. На база на констатациите в експертизата е изготвена корекция на сметката по чл. 50 от ПИКЕЕ и е начислена процесната сума, която не е санкция, а реално доставено количество електроенергия, което не е било отчетено от видимите регистри на СТИ. Процесната сума е натрупаното количество в регистър 1.8.3 който не е видим на дисплея и е действително потребено в обекта, но не е отчетено при редовните месечни отчети. Претендират се разноски.

 

Съдът, след като прецени събраните в процеса доказателства, поотделно и в съвкупност, прие за установено от фактическа страна, следното:

От писмените доказателства  копия от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 36, том 1, рег. № 984, дело № 33 от 2013г.; протокол за монтаж/демонтаж на електромер № М 1154773 от 26.10.2016г.; Констативен протокол № 1103028 от 30.03.2017г.; Констативен протокол от метрологична експертиза на средство за измерване № 1008/06.11.2017г.; становище за начисление на електрическа енергия от дата 20.11.2017г.; фактура № **********/23.11.2017г.;  писма изх. № 45618_КП1103028_1 /21.11.2017г. и  изх. № 4711741/11.12.2017г. от „Енерго-про Мрежи“ АД писмо изх. № 45618_КП1103028_2/23.11.2017г. от „Е.П.“ АД с два броя известие за доставяне; справка за потреблението през последните 12/24/36 месеца и  извлечение за фактури и плащания към дата 31.01.2018г.; жалба № 4711741 от 06.12.2017г.,  се установява, че:    На 26.10.2016г. в обект в  гр. В., клиентски № **********, абонатен № ********** бил монтиран елктромер с нулеви показания по дневна и нощна тарифи. На 30.03.2017г. от длъжностни лица на „Е.п.М.” АД е била извършена проверка на СТИ отчитащо потреблението в същия обект, при която било установено отчет по регистър 1.8.3 в размер на  7091 квт/ч. На 06.11.2017г. в БИМ била извършена експертиза на СТИ, според която по него не са налице механични повреди и отговаря на изискванията за точност при измерване, но не съответства на техническите характеристики за правилно отчитане, поради софтуерна манипулация в тарифната му схема за отчитане. Въз основа на съставения констативен протокол за извършената проверка на абоната било изготвено становище за начисление на неточно измерена ел. енергия за период от 27.10.2016г. до 30.03.2017г., която е остойностена във фактура  **********/23.11.2017г.  в размер на 1054,28 лева.

Съгласно заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза, са налице данни за неправомерно вмешателство във софтуера на СТИ, което е преминало метрологичните проверки и е технически изправно. Няма промяна в схемата му на свързване. На този тип електромери, данните не са с дистанционен отчет. Регистър 1.8.3 не е видим за отчитане на енергията от дисплея на СТИ. В случая е взето общо реално отчетено количество от скрит регистър, което не се изчислява по формула. Цената е изчислена по така наречените технологични разходи. За този тип вмешателство трябва да се притежава софтуер. Софтуерната промяна може да бъде във всякакъв вид - нагоре и надолу на цифрите. Не е възможно да се определи кога точно е започнало натрупването на енергия в този регистър, и в кой часови диапазон е станало натрупването. Тарифа 3 и регистър 1.8.3 са предназначени да се измерва енергията, която е потребена във върховата часова зона, но в случая тази върхова зона не се използва тъй като абонатът е битов, като е указано част от енергията да се натрупва в тази тарифа. Електромера е имал и ежемесечни показания по двете редовни тарифи. Натрупаното количество ел. енергия в регистър 1.8.3 е възможно да бъде отразено там само след човешка намеса чрез софтуерно проникване в паметта на електромера. При проверката в БИМ, енергията е преминала през измервателната система на електромера и се натрупвала в тарифа 1.8.3, поради което и в минал момент евентуално също се е натрупвала там. Теоретично е възможно и да не е преминала преди това, както и регистър 1.8.3 да не е бил с нулеви показания при монтажа на електромера.

Въз основа на така установените факти, Варненският районен съд, като съобрази приложимия закон, приема от правна страна следното:

Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124 от ГПК.

При иск с горепосоченото правно основание, в тежест на ищеца е да установи правния си интерес от водения иск, а ответника да докаже факта /фактите/, от който произтича вземането му, както и размера на същото.

По делото не се спори, че ищецът е потребител на ел. енергия, както и че имотът, където е монтиран процесният електромер, е бил присъединен към ел. мрежа. Не се спори и относно влезлите в сила Общите условия на „Енерго-Про Мрежи” АД /„Е.Он България Мрежи”/ и „Енерго про Продажби” АД /„Е.Он България Продажби”/.

За настоящия казус, освен договора при ОУ на ответника, меродавна е и правната уредба посочена в Закона за енергетиката /ЗЕ/, (Обн. ДВ. бр.107 от 9 Декември 2003г.), Наредба № 6 от 9.06.2004г. за реда за присъединяване на производители и потребители на електрическа енергия към преносната и разпределителните електрически мрежи (обн. ДВ, бр. 74 от 24.08.2004 г.) и Правила за измерване на количеството електрическа енергия – ПИКЕЕ (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2013г.).

След допълненията и измененията в нормите на чл. 83 ал. 1, чл. 98 ал. 2, чл. 98а и чл. 104а ал. 2 от ЗЕ, направени със ЗИД на ЗЕ (обн. ДВ, бр.54/2012г. в сила от 17.07.2012г.), е налице законоустановен ред за приемане на процедура (правила) за установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Към настоящия момент, съобразно установената от законодателя след 17.07.2012г. възможност, е налице приключило производство по реда на чл. 83 ал. 2 ЗЕ, тъй като на 14.10.2013г. от ДКЕВР са приети нови Правила за измерване на количеството електрическа енергия  (обн. ДВ Брой 98 от 12.11.2013г.), в раздел ІХ от които е уреден реда за установяване и заплащане на неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия. Тези правила имат характера на нормативен административен акт по смисъла на Раздел III, Глава пета от АПК, тъй като се приемат на основание чл. 83, ал. 1, т. 6 от Закона за енергетиката, поради което не представляват договорна клауза по смисъла на ЗЗП. Същите имат задължителен характер за всички негови адресати, поради което след 16.11.2013г., т.е. през процесния период е налице предвидена законова възможност за прилагане на установените в ОУ корекционни клаузи. Понастоящем с Решение № 1500/06.02.2017г. петчленен състав на ВАС по адм.д.№ 2385/2016 г. (обн. ДВ 15/14.02.2017г.) е обезсилил в една част и отменил в друга Решение № 12897 от 01.12.2015 г., по адм. д. № 9462 по описа за 2014г. на ВАС, като са отменени ПИКЕЕ, приети по т. 3 от Протоколно решение № 147 от 14.10.2013 г. на ДЕВР, обнародвани в ДВ, брой 98 от 12.11.2013 г., с изключение на чл. 48, чл. 49, чл. 50 и чл. 51 от този акт.

Предвид отмяната на чл. 47 ПИКЕЕ визиращ процедурата, по която се установява неизмерена, неправилно и/или неточно измерена електрическа енергия, съдът намира, че след 14.02.2017г. не е налице законоустановена възможност за доставчиците да извършат такива корекции.

Процесната корекция е извършена след тази дата, поради което е липсвала изискуемата от ЗЕ предвидена в специална подзаконова норма формална процедура, с която да е съобразена. Дори и да се приеме, че отмяната на нормите уреждащи реда за реализиране на материалното право по чл. 48 - чл. 51 ПИКЕЕ не обуславя незаконосъобразността и на самото му прилагане, процесната корекция отново е необоснована.

Въз основа на цитираните правни норми се налага извода, че предоставената на енергоснабдителното предприятие възможност за едностранна корекция на потребеното, но неотчено количество електроенергия за минало време, възниква при наличие на следните кумулативно предвидени предпоставки: Продажбата на ел. енергия да е осъществена при публично известни условия, в които задължително да е регламентиран редът за уведомяването на клиента за извършената по правилата на чл. 83 ал.1 т.6 от ЗЕ корекция на сметката му; Подлежащата на корекция сметка да е обоснована от наличие на потребена енергия, която е била неизмерена, неправилно и/или неточно измерена; Неизмерването, неправилното и/или неточно измерване на потребената ел. енергия да е в резултат от доказано неправомерно присъединяване, промяна в схемата на свързване или неправомерно осъществено от потребителя въздействие върху уреди, съоръжения или устройства по смисъла на чл.120 ал.3 ЗЕ; спазване на нормативно и договорно уредената процедура при удостоверяването и уведомяването на клиента за извършената корекция.

В настоящия случай, от изслушаната по делото СТЕ безспорно се установява, че СТИ е от одобрен тип, метрологично годно и технически изправно. При извършване на проверката на СТИ не е констатирано същото да не измерва или пък да измерва с грешка извън допустимата. Налице е софтуерна намеса, която е довела до неотчитане от видимите на дисплея регистри на електромера.

Според ВРС, в настоящия случай не е налице единствено последното от горепосочените кумулативни изисквания за законосъобразност на корекционната процедура  по Раздел ІХ от ПИКЕЕ – спазване на нормативно уредения ред за извършването й. Наличието на отчет в регистър 1.8.3 е резултат на намеса в софтуера на СТИ, при което част от разходваната ел.енергия се препраща в регистър, който е видим само при контролна проверка. От това следва извода, че посоченото количество в този регистър е реално потребено, което обстоятелство би следвало да се установи чрез изготвяне на разпечатки от паметта на електромера или от системата за дистанционен отчет, което не е сторено.

Съгласно чл. 50 ПИКЕЕ операторът на съответната мрежа може да коригира количествата електрическа енергия в случаите на установяване на несъответствие между данните за параметрите на измервателната група и въведените в информационната база данни за нея, водещо до неправилно изчисляване на използваните от клиента количества електрическа енергия. В този случай корекцията се извършва за разликата между отчетеното количество електрическа енергия и преминалите количества електрическа енергия за времето от допускане на грешката до установяването й, но за период не по-дълъг от една година. В случая е налице неточно отчитане от СТИ на потребената електрическа енергия, което се дължи на софтуерна намеса. Въпреки това обаче разпоредбата на чл. 50 ПИКЕЕ е неприложима, доколкото последната предвижда възможност за корекция при разлика в данните от паметта на електромера и данните в отчетните регистри на доставчика, какъвто не е настоящият случай. Това е така, защото процесният електромер не с дистанционен отчет /т.нар.смарт”/, поради което и информация в отчетните регистри на доставчика не постъпва. Проверката чрез софтуерен продукт на практика лишава клиента от възможността да упражни контрол върху показанията, съобразно чл. 10 ПИКЕЕ. Констативният протокол не посочва по какъв начин са визуализирани данните от скрит регистър, което поставя под съмнение проверката на това основание.

Действително, по делото е представен протокол от предходна проверка, при която е монтиран процесният електромер, но в него са отразени нулеви стойности единствено на регистри 1.8.1 и 1.8.2, а липсват данни за това, какви са били показанията на скритите регистри на електромера. Вещото лице категорично заявява, че те подлежат на манипулация и е възможно да не са били с нулеви показания при монтажа. Неизяснено е и каква електроенергия се отчита по скрития регистри 1.8.3, доколкото липсват данни абонатът да е пожелал да му се отчита ел. енергия, различна от дневна и нощна тарифа. /в т.см. решения по в.гр.д. № 755/2017г. на ВОС и в.гр.д. № 753/2017г. на ВОС/. Съгласно чл. 120, ал. 1 ЗЕ средството за техническо измерване е собственост на оператора на електропреносната мрежа или на оператора на съответната електроразпределителна мрежа, а на основание чл. 30 ПИКЕЕ данните от измерването, съхранявани в измервателната система, са защитени от пряк локален или дистанционен достъп чрез пароли, определени от собственика на измервателната система. Поради това задължението да поддържа измервателния уред в изправност е на ответника, а не на ищеца. Ето защо и при липса на доказателства за виновно поведение на потребителя в негова тежест не следва да бъдат вменени последиците от установеното неправомерно въздействие върху средството за техническо измерване.

Предвид изложените съображения, съдът приема, че оператора не установи по период и стойност ежемесечното реално потребление в обекта на ищеца, като същевременно не установи и наличието на законосъобразно проведена корекционна процедура. Поради това предявеният иск се явява основателен и следва да бъде уважен изцяло.

Съобразно с изхода на спора, разпоредбата на чл. 78 ал. 1 от ГПК и направеното  от ищеца искане за присъждане на разноски, такива следва да му бъдат определени според представените доказателства – договор за правна помощ и вносни бележки, в размер на  400 лв. за адвокатско възнаграждение и 90 лв. за  внесен депозит за експертиза. Доколкото дължимата държавна такса – 50 лв.  не е платена от ищеца при завеждане на иска, предвид изхода по делото, следва да бъде присъдена в тежест на ответника, като ще е дължима след влизане в сила на решението.

Мотивиран от горното, съдът

 

      Р   Е  Ш   И  :

 

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 ал. 1 от ГПК, че Е.А.З. ЕГН **********,  не дължи на  „Е.П.” АД  ЕИК ********* със седалище и адрес на управление ***, сумата от: 1054,28 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия за потребена в обект находящ се в гр. В., клиентски № **********, абонатен № ********** през периода 27.10.2016г. до 30.03.2017г., но неотчетена и неплатена електроенергия, която е остойностена във фактура  **********/23.11.2017г.

ОСЪЖДА на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК „Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати на Е.А.З. ЕГН **********, сумата от  490 лева, представляваща сторените в производството съдебно-деловодни разноски.

 

ОСЪЖДА на осн. чл. 77 вр. чл. 78 ал. 1 ГПК Енерго – Про Продажби” АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:*** да заплати в полза на държвата и бюджета на съдебната власт по сметка на ВРС сумата от 50 лв. – дължима държавна такса.

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Варненския окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: