№ 571
гр. Пазарджик, 30.10.2024 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Минка П. Трънджиева
Членове:Венцислав Ст. Маратилов
Димитър П. Бозаджиев
при участието на секретаря Петя Кр. Борисова
Сложи за разглеждане докладваното от Венцислав Ст. Маратилов Въззивно
гражданско дело № 20245200500614 по описа за 2024 година.
На именното повикване в 10:00 часа се явиха:
Не се явява представител за жалбоподателя Община В., редовно
призовани. От процесуалния представител адв. С. е постъпило писмено
становище от 29.10.2024 г., с което моли да се даде ход на делото. Заявява се,
че няма да се сочат доказателства и се излагат доводи по съществото на спора.
Претендират разноски. Представят списък и доказателства за направени
такива, както и договор за правна защита и съдействие и пълномощно.
Ответникът по въззивната жалба Г. Х. Б., редовно призован, не се явява.
За него се явява адв. С. С., редовно упълномощен да го представя от първата
инстанция. Представя се пълномощно и за настоящата инстанция.
Адв. С.: - Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че няма процесуална пречка по даване хода на делото. За
днешното съдебно заседание страните са редовно призовани, поради което и
на основание чл.142,ал.1 от ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО
ДОКЛАДВА СЕ ДЕЛОТО
С решение на В.ски районен съд №183 от 13.05.2024г. постановено по
гр.д.№20245210100214 по описа на същия съд за 2024г. Е ПРИЗНАТО ЗА
1
УСТАНОВЕНО, на основание чл. 422, ал. 1 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД,
във връзка с чл. 36, ал. 3 ЗА, че Община В., ЕИК: ********* със седалище и
адрес на управление гр. В., ул. „Х. А.“ № 35, дължи на адв. Г. Х. Б. -АК П.,
ЕГН: ********** с адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, сумата в размер
11673,22 лв. /единадесет хиляди шестстотин седемдесет и три лева и 22ст./-
дължимо адвокатско възнаграждение за извършване на правни действия в
полза на Община В. по ч. гр. д. № 686/2014г. по описа на Районен съд В.,
определено с Решение № 331/02.08.2023 год. на Адвокатски съвет гр. П. по
Протокол № 18/02.08.2023 год., ведно със законната лихва за периода от
18.01.2014 год., до изплащане на вземането, за което е издадена Заповед
№26/18.01.2024г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.
гр. д. №51/2024 г. по описа на Районен съд-В.. Със същото решение е осъден
на осн. чл. 78, ал. 1 ГПК, ответника Община В., ЕИК: ********* със седалище
и адрес на управление гр. В., ул. „Х. А.“ № 35, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК
П., ЕГН: **********c адрес гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за
държавна такса в размер на 233,46 /двеста тридесет и три лева и 46 ст./ по гр.
д. №214/2024 г. на РС В.. Осъдена е на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, във връзка
с чл. 38, ал. 2 ЗА, Община В., ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр. В., ул. „Х. А.“ № 35, да заплати адв. С. С.-АК П. с личен номер
********** с адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет.1, адвокатско
възнаграждение за защита по гр.д.№214/2024г. на РС-В., в размер на 1060,40
лв. /хиляда и шестдесет лева и 40 ст./. Община В. е осъдена на основание чл.
78, ал. 1 ГПК, да заплати на адв. Г. Х. Б. -АК П. ЕГН: ********** с адрес гр.
П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, офис 10, разноски за държавна такса в размер на
233,46 лв. /двеста тридесет и три лева и 46 ст./ по гр. ч. гр. д.№51/2024 г. на
РС-В., както и да заплати на адв. С. С. - АК П. с личен номер ********** с
адрес на кантората гр. П., бул. „Р.“ № 15, ет. 1, адвокатско възнаграждение за
защита по ч. гр. д. №51/2024 г. на РС В., в размер на 1060,40 лв. /хиляда и
шестдесет лева и 40 ст./.
Решението се обжалва с въззивна жалба с вх.№3845 от 29.05.2024г.
подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК от ответника в производството пред
първата инстанция Община В., БУЛСТАТ *********, чрез пълномощника си
адв. Д. С. с доводи за порочност като неправилно, издадено в противоречие с
материалния закон и на събраните по делото доказателства и необосновано.
Акцентира се на неправилно изградено фактическо положение от районния
съд, довело до неправилен и краен извод за доказаност на исковата претенция.
Счита, че същата е недоказана по основание и по размер при непосочени
конкретни обстоятелства на които се основава иска, като съдът не взел в
предвид възраженията на жалбоподателя, ответник по иска, че се дължи
възнаграждение само за реално извършени от адвоката действия, и доколкото
същите отговарят на изискванията на закона и са в интерес на общината.
Признава се, че трудът на адвоката е висококвалифициран и че за него се
дължи възнаграждение съгласно Закона за адвокатурата / чл.36 ал.1/ при
определени в Наредба №1 от 09.07.2004г. минимални размери на адвокатските
2
възнаграждения, като счита че това възнаграждение може да бъде само за
извършена дейност и/или за постигнат резултат, но че винаги следва да е за
дейност, която е в полза на представлявания и е пряко насочена към защита
на неговите интереси. Счита, че е спорен въпроса за това какви действия са
били реално извършени, и дали са били в полза на представлявания и какво
възнаграждение се дължи за тях; че ищецът бил упълномощен да
представлява общината по ч.гр.д.№686/2014г.-да осъществява процесуално
представителство срещу издадена Заповед за незабавно изпълнение. Цитира
се чл.24 ал.1 т.2 и ал.3 от ЗА, за начините на упражняване на адвокатската
професия и какво включва това-изготвяне на всякакви книжа като молби,
тъжби, заявления, жалби и други свързани с възложената от клиента работа,
като се поддържа, че подробно изброените действия на адв.Б., очевидно не са
били в интерес на Общината, като упражняването на адвокатската професия
включвало и представителство на доверителите и подзащитните и защита на
правата и законните им интереси пред органите на съдебната власт.
Акцентира се, че липса на конкретно договорено адвокатско възнаграждение
за положения труд не опорочава договора за пръчка, нито препятства
определянето му, доколкото размерът бил нормативно определен -цитираната
НМРАВ, установяваща в случая минимално дължимото възнаграждение на
адв.Б. за всяка инстанция, при съобразяване на чл.7 ал.2 т.4 в редакцията й от
2010г., и отчитане на факта , че ищецът е регистриран по ЗДДС, при което му
се дължи и ДДС върху минималното дължимо възнаграждение, с което
същото е следвало да бъде увеличено и че дължимостта на това
възнаграждение произтича от характера на изпълняваната работа и
нормативно установена в специален закон ЗА, и допълвано с правилата на
уредбата на мандатно правоотношение по ЗЗД. Счита, че падежът на плащане
на дължимо адвокатско възнаграждение, когато не е установен такъв, не може
да се обвързва с извършване на първото процесуално действие, а с
изпълнението на поръчката, доколкото се дължи възнаграждение при пълно
изпълнение на възложеното по даден мандат. Поддържа още, че ищецът на
когото принадлежи доказателствената тежест в процеса, не е доказал
валидно възникнало облигационно правоотношение и надлежно изпълнение
на работата съобразно поръчката на възложителя, в качествено, количествено
и времево отношение. Моли да се отмени изцяло обжалваното решение и се
отхвърлят предявените срещу Община В. искове. Претендира присъждане и
на разноските на общината за двете инстанции.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от насрещната
по спора страна - ищеца Г. Х. Б., ЕГН-********** чрез пълномощника си
адв.С. С., с вх.№5124 от 17.07.2024г. в който жалбата се квалифицира като
неоснователна по същество, моли да не се уважава, като се потвърди
обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Излагат се
установените от съда факти и обстоятелства, като се акцентира на наличие на
възникнало между страните облигационно правоотношение по което Община
В. е упълномощила ищеца Б. да го представлява по ч.гр.д.№686/2014г., за
3
което е съставено пълномощно в писмена форма, с мандат до приключване на
делото във всички инстанции и за извършване на всякакви
съдопроизводствени действия, включително и тези по чл.34 ал.1 т.3 и т.4 от
ГПК. Поддържа, че по силата на учредената на ищеца представителна власт ,
последният е депозирал молба по процесното дело с искане да бъдат
обезсилени издадените в полза на „Е. Т.“ ЕООД-клон С. заповед за незабавно
изпълнение/ЗНИ/ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист, като издадени в
полза на неправосубектна страна. В изпълнение на съдебно разпореждане за
отстраняване на нередовности в молбата, адв.Б. предприел процесуални
действия и подал молба, като съдът приел, че нередовностите не са
отстранени и оставил молбата без разглеждане, което разпореждане било
обжалвано от процесуалния представител на общината и отменено от
Окръжен съд Пазарджик, с указания районният съд да се произнесе по
искането за обезсилване; че е последвало отхвърляне от РС на молбата за
обезсилване на ЗНИ и ИЛ /опр.№584 от 11.07.2019г./ като неоснователна с
последвало обжалване на същото от процесуалния представител адв.Б. с
частна жалба от 12.09. 2019г., която частна жалба била върната на основание
чл.275 ал.2 във връзка с чл.262 ал.2 от ГПК, с разпореждане №1740 от
25.09.2019г. по ч.гр.д.№686 /2014г. на РС-В., като процесуално недопустима,
тъй като обжалваният акт не е преграждащ. Твърди се, че това съдебно
разпореждане е обжалвано с частна жалба вх.№5006 от 10.10.2019г. пред ОС-
Пазарджик, като тази жалба била оттеглена с молба от Община В. чрез кмета
К. К., с вх.№11079 от 04.12.2019г. срещу съдебно разпореждане №1740 от
25.09.2019г. по ч.гр.д.№686/2014г. след постигнато между Община -В. и „Е.
Т.“ ЕООД споразумение от 10.12.2019г., в което с §1 е предвидено
задължение на Община В. да оттегли подадената жалба, с произтичащите от
това последици, в резултат на което ОС-Пазарджик е върнал частната жалба
на основание чл.232 от ГПК което не е било обжалвано, и е влязло в сила на
18.12.2019г. Признава се, че във връзка с извършеното процесуално
представителство по ч.гр.д. №686/2014г. по описа на РС-В. между Община В.
и адв.Б. не е подписван договор за правна защита и съдействие. , в който да
е уговорен размер на възнаграждението. Цитира се, че такова е определено с
решение №331 от 02.08.2023г. на Адв.Съвет-П., обективирано в протокол №18
от 02.08.2023г. на адвокат Г. Б. от АК-П. на основание чл.36 ал.3 от ЗАдв. в
размер на 11673.22лв с ДДС за извършване на правни действия по ч.гр.д.
№686/2014г.Твърди се още, че съгласно ЗАдв. отношенията между адвокат и
клиент по оказване на правна защита и съдействие, включително и
процесуално представителство, се уреждат при специалната регламентация на
този закон и че поначало законът предполага дължимото възнаграждение за
положения от адвоката труд да бъде уговорен с договор, но че това не е
императивно изискване/чл.36 ал.2 от ЗА/. И че в същност договор може и да
няма, без това да лишава адвоката от правото да получи възнаграждение.
Посочено е още, че за разлика от пълномощното за процесуално
представителство, което трябва да е в писмена форма, и устно само по
4
изключение, за договора между адвокат и клиент не е предвидена писмена
форма; че съгласието е валидно и ако не е оформено писмено. Акцентира се,
че въпросът за сключването на договора в писмена форма и поетото
задължение на адвоката да оказва правно съдействие няма отношение към
въпроса възникнало ли е задължение за клиента да плати адвокатско
възнаграждение и изискуемо ли е то, и че възнаграждението е дължимо и
тогава когато договорът между адвокат и клиент не е в писмена форма или
когато е в писмена форма, но не е представен по делото, по което адвокатът се
е задължил да окаже правно съдействие. Твърди се, че в отклонение на
дължимостта на възнаграждението при поръчката по чл.286 от ЗЗД само ако е
уговорено, възнаграждението по договора за правна помощ /ДПП/, сключен с
адвокат, се дължи винаги и за всяка инстанция.-чл.36 ал.1 от ЗАдв., като при
липса на договор или когато страните не са определили размера му,
възнаграждението се определя по искане на адвоката от Адвокатския съвет
съгласно по НМРАВ, а изискуемостта настъпва от момента на изпълнение на
поръчката-от извършването на уговореното от страните правно действие, като
в случаите когато ДПП е до окончателното свършване на делото във всички
съдебни инстанции, то вземането за възнаграждение възниква от
извършването на последното съдопроизводствено действие по делото.
Акцентира се, че в тези случаи и съдът не е компетентен да определя
възнаграждение на адвокат без наличие на сключен договор, като по закон
компетентен в случая е Адв. Съвет, доколкото липсващата воля за
договарянето на възнаграждението може да бъде заместена само от
Адвокатския съвет по чл.36 ал.3 от ЗАдв.; че съдът не е в правомощията си да
определя размера на възнаграждението по едно правоотношение, отличаващо
се с доверителния си елемент и свободата на договаряне /цитира се съдебна
практика- решение №236 от 24.10.2017г. на ВКС по гр.д.№576/2017г. ,
Четвърто г.о.; решение №208 от 22.06.2015г. на ВКС по т.д.03961/2013г.-второ
т.о. ; решение №102 от 16.07.2018г. по гр.д.№376282017г.- трето г.о./.
Според ответника по въззивната жалба, по делото са представени
писмени документи, установяващи, че процесуалните действия в изпълнение
на поръчката са реално извършени; че възражението в жалбата, че тези
действия не са в интерес на доверителя Община В., поради което за тях
възнаграждение не се дължи, са неоснователни защото в резултат на
пълномощното адв.Б. е осъществил процесуално представителство на
Общината по посоченото дело, че от встъпването на адв.Б. в процеса като
процесуален пълномощник на Общината до неговото приключване е
изпълнил качествено и в срок всички процесуални действия съобразно ГПК,
като е депозирал съответните становища, молби и частни жалби, направени в
защита интересите на Община В., изготвени съобразно ГПК и са приети от
съда като процесуално допустими, и отговарящи на изискванията на закона.
Допълва, че процесуалните действия и изразените чрез тях становища по
делото са извършени в защита интересите на упълномощителя и са взети в
предвид и обсъдени от съда при постановяване на съдебните си актове.
5
Акцентира се, че няма пропуснати процесуални срокове, неизпълнени
указания на съда, които да са довели до накърняване законните интереси на
Община В. по делото. Допълва, че въпросът за предмета на договора за
поръчка при процесуално представителство между ответника и неговия
адвокат, за размера на възнаграждението и начина на плащане са въпроси на
вътрешни отношения между страните по договора-за извършване само на
определени процесуални действия от страна на адвоката или за всички
действия които ще бъдат извършени до окончателното приключване на спора
пред всички инстанции. Акцентира се, че възнаграждението е дължимо, дори
и да не са се сбъднали очакванията за процесуалните действия, които е било
необходимо да бъдат извършени и за продължителността на процеса, с оглед
на което е определено същото при процесуално представителство до
приключване на съдебното производство /определение №670 от 19.10.2015г.
на ВКС по гр.д.№3982/2015г. на Четвърто г.о./. Посочена е и единствената
допустима хипотеза на лишаване на адвоката от правото му на
възнаграждение съгласно чл.35 ал.4 от ЗА, когато съдебното производство
бъде прекратено по вина на адвоката без възможност същото да продължи,
като това прекратяване трябва да е в ущърб на представляваната страна, с
предвидени в този случай по закон имуществени последици за адвоката,
включително и редуциране на адвокатското възнаграждение, както и
дисциплинарна отговорност. Като неоснователни се квалифицират
твърденията на ответника по иска, че е настъпила погасителна давност на
вземането на ищеца. Счита, че в случая изискуемостта на вземането за
адвокатско възнаграждение определено от Адв.Съвет настъпва от момента на
определянето му, съгласно чл.114 от ЗЗД, доколкото до този момент няма
конкретен определен размер на вземането и не би могла да настъпи
изискуемостта му и да започне да тече погасителна давност. Затова се
поддържа, че искове са предявени в рамките на погасителния срок /решение на
ВКС №495 от 25.06.2010г. по гр.д.№1669/ 2009г. , трето г.о./ Посочва още, че
в хипотеза на приемане, че давността започва да тече при ДПП до
окончателно приключване на делото във всички съдебни инстанции, то
вземането за възнаграждение възниква след извършването на последното
съдопроизводствено действие по делото и че и в този случай давността не е
изтекла, а ако изискуемостта на вземането настъпва от момента на изпълнение
на поръчката, влизането в сила на определението на ОС-Пазарджик с което е
върната частната жалба вх.№5006/10.10.2019г. -или от 18.12.2019г. и от тази
дата да е станало изискуемо, до подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение на процесното парично вземане -18.01.2024г. отново не
е изтекла погасителната давност. Моли да се остави без уважение подадената
въззивна жалба от Община В. и се потвърди обжалваното решение.
Страните не сочат доказателства пред въззивната инстанция по реда на чл.266
от ГПК.
Адв. С.: - Нямам възражение по доклада. Оспорвам въззивната жалба.
6
Поддържам подадения отговор. Нямам доказателствени искания. Представям
договор за правна помощ и списък на разноските.
Съдът счете делото за изяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И :
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ
Адв. С.: - Моля да оставите без уважение подадената въззивна жалба и
потвърдите решението на РС, като правилно и законосъобразно. Във връзка с
наведените доводи във въззивната жалба искам да посоча само няколко
аргумента. Считам, че адв. Б. е изпълнил коректно задълженията си, като
адвокат и процесуален представител на Община-В. по Ч.гр.д № 686/14 г. на РС
- В., като изводът за това правя от обстоятелството, че в резултат на
предприетите от страна на адв. Б. действия се е стигнало до сключване на
извънсъдебно споразумение между Община-В. и фирма „Е. Т.“ ЕООД, като
видно от съдържанието на сключеното споразумение, същото е изцяло в
интерес на Община - В.. Вие ще имате възможност да се запознаете с него, но
това, което искам да акцентирам е, че в резултат на сключеното споразумение
на община - В. е опростено задължение в размер на 500 000 лева, които
общината няма да плаща, и които са намалени от нейното задължение към
фирма „Е. Т.“. Считам, че това обстоятелство е достатъчно красноречиво за
доказване на факта дали адвокат Б. е действал в интерес на Община - В..
Искам да обърна внимание на обстоятелството, че в резултат на сключеното
споразумение Община - В. е поела задължение да оттегли всички подадени
от нея жалби, като подадената жалба по Ч.гр.д. № 686/14г. е оттеглена лично
от кмета на Община - В.. Оттеглянето обаче на жалбата от страна по делото не
означава, че на адвоката не следва да бъде присъдено полагащото му се
адвокатско възнаграждение. Това е така, тъй като на адвоката се дължи
адвокатско възнаграждение и при оттегляне на жалбата. По отношение на
довода за размера на дължимото на адвокат Б. възнаграждение моля да
вземете предвид следното: Материалният интерес по Ч.гр.д. № 686/14г. на РС-
В. е 819768.21лв. , а съгласно чл.7 ал.7 от Наредба № 1 в производствата за
издаване на заповед за изпълнение възнаграждението се определя по
правилата на чл.7 ал.2 на базата на половината от стойностите на
претендираните суми. Това означава, че материалният интерес въз основа, на
7
който следва да се определи минималното адвокатско възнаграждение по
Ч.гр.д.№ 686/2014г по описа на РС - В. е в размер на половината от тази сума,
а именно 409884.11лв. Така по действащата Наредба № 1 на Висшия
адвокатски съвет, която служи като ориентир за определяне на минималните
адвокатски възнаграждения същото възлиза в размер на сумата от 25254.44
лева с ДДС. От друга страна Адвокатският съвет в гр. П. в своето решение е
определил за свършената от адвокат Б. работа справедливо и обосновано
възнаграждение в размер на 11673.22 лв. с ДДС. Тоест така определеното от
Адвокатски съвет - П. възнаграждение е по-малко с ½ от дължимото се такова
съгласно защитавания материален интерес. Ето защо считам, че Адвокатски
съвет -П. е определил едно справедливо възнаграждение на адвокат Б., което е
в по-малък размер от дължимото се такова по Наредбата и моля същото да не
бъде намаляно допълнително, което в случай, че бъде намалено и от съда няма
да бъде изпълнена разпоредбата на чл.36 от Закона за адвокатурата, която
предвижда, че адвокатското възнаграждение трябва да бъде справедливо,
обосновано и да съответства на положения труд. Моля да ни бъдат присъдени
направени в настоящето производство разноски включително и адвокатско
възнаграждение на адв. С. на основание чл.38 ал.2 т.3 от Закона за
адвокатурата за осъществената безплатна правна помощ в полза на друг
юрист. Считам, че дължимото се адвокатско възнаграждение на адвокат С.
следва да бъде присъдено така, както са представени доказателства затова, тъй
като същият е изготвил и подал своевременно отговор на подадената въззивна
жалба. Работата включва подготовка за явяване в открито съдебно заседание,
явяване в открито съдебно заседание за защита интересите на доверителя.
Съдът счете делото за разяснено, затова
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИКЛЮЧВА устните състезания.
ОБЯВИ, че ще се произнесе със съдебен акт в законния едномесечен
срок до 30.11.2024.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 10.26
часа.
Председател: _______________________
8
Секретар: _______________________
9