О П Р
Е Д Е Л Е
Н И Е
№ 552
Гр.Д. ,23.10.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Д.ки окръжен съд,Търговско отделение,в закрито
съдебно заседание,проведено на
двадесет и трети
октомври,две хиляди и осемнадесета година в състав:
ОКРЪЖЕН
СЪДИЯ:АДРИАНА ПАНАЙОТОВА
като разгледа докладваното от съдията Адриана
Панайотова
т.дело № *46 по описа за 2009 година
и за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е
по чл. 729 от ТЗ за одобряване на сметка за разпределение на суми в полза на
кредиторите на „Т.С.Х.”ЕООД ,гр.Д./в несъстоятелност/, ЕИК-*
, от 13.04.2018 г.,обявена по партидата му в ТР на
02.05.2018 г. Сметката е за разпределение
е била поставена на определеното
за целта видно и общодостъпно място в съда в продължение на 14 дни.
В срока по чл. 728 от ТЗ е постъпило възражение вх. №
3109/16.05.2018 г. от «***» АД ЕИК-*** гр.София против
посочената сметка за разпределение.
С Определение №349 от 27.07.2018 г. ДОС е оставил без
разглеждане,като недопустимо подаденото възражение.С Определение №586 от
28.09.2018 г. ВнАС е отменил това определение и е върнал възражението на ДОС за
произнасяне по същество.
Съдът,като взе предвид доводите на страните и събраните по делото
доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:
С решение №184/27.12.2010 г.по т.д.№146/2010
г. Д.ки окръжен съд е обявил неплатежоспособността на ответника „***”ЕООД,с
начална дата 29.12.2006 г.,открил е производство по несъстоятелност,прекратил е
правомощията на органите на управление на дружеството,прекратил е правомощията
на длъжника да управлява и да се разпорежда с имущество от масата по
несъстоятелността,постановил е обща възбрана и запор върху имуществото на
длъжника.
С
Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*,том *,рег.№**,дело №**г.
и Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №*,том *,рег.№*,дело№* от
23.10.2007 г.и двата на нотариус Ю.Д.,*** действие ДРС,вписан под №160 в регистъра на Нотариалната камара ,ЕООД”***” е прехвърлило на ЕООД „А.”,гр.Д. и ЕООД”С.”,с.К.,обл.Д.,собствеността
върху притежаваните от него недвижими поземлени имоти с идентификатори №************* и №*** .
С нот.акт №*,том. *,рег. №*,нот.дело * от 20.12.2007
г. на Нотариус Ю. Д.,“А.“ЕООД и „С.“ЕООД
са учредили в полза на Банката ипотека
върху процесния имот.
С нот.акт №163,том. ХVII,рег. №22946,нот.дело 3105 от 20.12.2007 г. на
Нотариус Ю. Д.,“А.“ЕООД и „С.“ЕООД са
учредили в полза на Банката втора
ипотека върху процесния имот.
Упражнявайки
правото си на иск по чл.647 т.7 от ТЗ /редакцията преди изм. ДВ
бр.20/2013г./, след учредяване на
ипотечното право, синдикът е сезирал съда с искане за обявяване за
недействителна по отношение кредиторите на несъстоятелността на сделката за
покупко-продажба на процесните недвижими имоти. По така предявения иск е
образувано т. д. №172/2011г. по описа на Д.ки окръжен съд. С решение
№209/23.11.2011г., искът е уважен, като
е обявена недействителността на сделката по отношение кредиторите на
несъстоятелността.
Относно валидността на учредената ипотека в полза
на банката от ипотекарните длъжници преди прогласяване недействителността на
придобивната сделка,съдът не е бил
сезиран и това е така,защото в случая ипотекарни длъжници /и кредитополучатели/ са
трети лица и при това положение синдикът не би могъл да упражни правата на
несъстоятелното дружество по посочения специален ред,защото в рамките на
производството по несъстоятелност ипотеката може да се обяви за недействителна
само по реда, предвиден в чл.646 и чл.647 ал.1 т.5 от ТЗ, но относно действия и сделки, по които страна е
длъжникът в производството по несъстоятелност.
Като последица от обявената недействителност на вещно-правната
сделка, по силата на която ипотекарните длъжници са придобили правото на
собственост ,ипотечното право върху процесните два имота, не съществува и в полза на банката – кредитор.
Този извод се
налага, както от правната природа на ипотечното право и законовите изисквания
за неговото учредяване, така и от правните последици на обявена по съдебен ред
недействителност, включително и специалната недействителност при хипотезите на
чл.647 от ТЗ.
По правната си същност ипотеката е договор, по силата на който собственикът
на недвижимия имот учредява в полза на кредитора по определено вземане ипотечно
право. От естеството и предназначението на законната и договорната ипотека
следва, че тя може да се учреди само върху имот, който принадлежи на лицето, в
чиято тежест тя се учредява,съгласно
разпоредбата на чл.167 ал.3 от ЗЗД.
Целта на разпоредбата на чл.167 ал.3
от ЗЗД е да не се увреждат интересите на действителния собственик на имота,
върху който се учредява ипотеката и да не бъде ипотекиран чужд имот без
съгласието на неговия собственик.
Освен това съгласно чл.170 от ЗЗД
учредяването на ипотека е недействително, ако било в ипотечния договор, било в
молбата за учредяване на ипотека или в акта, въз основа на който се подава тя,
съществува неизвестност за личността на кредитора, на собственика или на
длъжника, за тъждеството на имота и на обезпеченото вземане или за размера на
сумата, за която се учредява.
Т.е. - ако ипотеката е учредена върху имот,
който към момента на учредяването или момента на вписването й не принадлежи на
лицето, в чиято тежест тя се учредява, респективно - чийто дълг се обезпечава с
нея, тя не може да породи целените правни последици, както с оглед разпоредбата
на чл.167 ал.3 от ЗЗД, така и по аргумент и на основание чл.170 от ЗЗД.
Ипотеката е производна на правото на
собственост върху имота,поради това, въпросът относно собствеността е преюдициален
относно действието на ипотеката.
Последица от
влязлото в сила решение по т. д. №27/2011г. по описа на Д.ки окръжен съд, с което е обявена
недействителността на сделката по отношение кредиторите на несъстоятелността е
отричане правото на собственост на учредителите на договорната ипотека и
връщане на недвижимите имоти в масата на несъстоятелността. Договорът за ипотека, сключен от несобственик, е
действителен, но не може да се противопостави на собственика на имота – в
случая на дружеството в несъстоятелност, тъй като сделката с чужди права е
валидна, но няма правно действие и правоприемникът по нея не придобива права –
в случая – банката - кредитор. Вследствие връщане на имотите в масата на
несъстоятелността, в полза на
кредиторите на „***” ЕООД
/в несъстоятелност/ съществува правото на принудително удовлетворяване от имота
поради това, че транслативното действие на сделката не се е проявило, а имотът
се намира в патримониума на длъжника. Именно поради това не може да се
възприеме тезата на Банката, че прогласената по
реда на чл.647 т.7 от ТЗ недействителност не засяга правата на ипотекарния кредитор като трето
лице,тъй като не е бил страна в
производството по т.д.172/2011 г. и не е обвързан от силата на пресъдено нещо.
Вярно е, че
обявената по специалния ред на чл.647 ал.1 от ТЗ недействителност е относителна
и действието й се разпростира само спрямо кредиторите, но в конкретния случай
действието спрямо кредиторите се изразява именно в откритата пред тях
възможност да се удовлетворят от имуществото, принадлежащо на масата на
несъстоятелността по реда предвиден в чл.722 ал.1 от ТЗ, без това им право да
бъде възпрепятствано от самостоятелно, предпочитателно удовлетворяване на трето
лице.
Следва да се отчете и
спецификата на исковете по чл.647 от ТЗ , основани на накърняване на масата на
несъстоятелността , които искове разрешават конкуренцията на права на самите
кредитори с трети лица. Попълване на
масата означава връщане в патримониума на несъстоятелния търговец на
даден актив или определено право, което е съпътствано с извеждането на този
актив или право от патримониума на трето лице. Последиците от успешното
провеждане на отменителен иск няма как да не засягат интересите на трети лица и
да не разпростират действието си и спрямо тези трети лица. Именно поради тази
причина с разпоредбата на чл.648 от ТЗ законодателят е регламентирал правните
последици за третите лица, а с изменението на ТЗ /ДВ бр.20/2013г./ - чл.647
ал.3 от ТЗ – и правното положение на третите лица, според визираните в
разпоредбата три критерия. Новата уредба с изменението от 2013 г. предвижда
изрична защита на трети лица, за които преходното правило на пар.14 ал.1 от ДР
ЗИД ТЗ урежда обратно действие.
Съгласно чл.647 ал.3 от ТЗ недействителността по този
член не засяга правата, които трети добросъвестни лица са придобили възмездно
преди вписването на исковата молба. Или законът въвежда три кумулативни
изисквания, за да се дерогират последиците от обявената по реда на чл.647 ал.1
от ТЗ недействителност, а те са: третото лице да е добросъвестно, каквото
качество ищецът безспорно притежава; правата да са придобити преди вписване на
исковата молба – която предпоставка в случая също е налице.Функцията на
„вписана искова молба“ изпълнява решението за обявяване на длъжника в
несъстоятелност и обявяването му в Търговския регистър, с което решение се
налага обща възбрана на длъжниковото имущество /решение №143/09.08.2016г. на
ВКС по гр.д. №195/2016г. І г.о., постановено по реда на чл.290 от ГПК/. В
случая решението за обявяване на дружеството в несъстоятелност – №184/27.12.2010 г . е
обявено в ТР на 14.10.2011г. – т.е. правата на банката ответник –
ипотекарен кредитор, са придобити преди тази дата. Третата кумулативна
предпоставки по чл.647 ал.3 от ТЗ, обуславяща непротивопоставимост на обявената
по реда на чл.647 ал.1 от ТЗ недействителност, е - правата от третото лице да
са придобити по възмезден начин. Този трети елемент в случая не е налице, тъй
като, както законодателят, съдебната практика и правната доктрина не третират
ипотеката като възмездна сделка в абсолютен смисъл/решение №
278/02.10.2012г. на ВКС по гр. д. №1345/2010 г., III г.о./.
Още повече,че в конкретния случай не следва да се
игнорира фактът, че ипотеката е учредена от кредитополучател за обезпечаване на
собственото му задължение по договора за банков кредит, на когото обаче е
отречено правото на собственост върху послужилия за обезпечение имот.
При липсата на противопоставими права на кредиторите
по несъстоятелността на ”***”ЕООД
,Банката няма правата на
кредитор по чл.717 н от ТЗ,тъй като не е ипотекарен кредитор на несъстоятелното
дружество,а е кредитор на други дружества.И двете учредени договорни ипотеки от 2007 г. върху
недвижимия имот от масата на несъстоятелността са учредени от трети лица в
негова полза за обезпечаване на задължения на третите лица.Разпоредбата на
чл.717 н ТЗ има предвид продажба на имот,ипотекиран от длъжника за обезпечаване
на чужд дълг,а не от третите лица.
Освен това ипотеките са
заличени.Ипотеката се учредява
чрез вписване/чл.166 ЗЗД/,което има конститутивно /чл. 166 от ЗЗД/ и
оповестително действие /по арг. от чл. 8 от ЗКИР/, и създава противопоставимост спрямо трети
лица, вкл. и чрез предоставяне на поредност при удовлетворяване на ипотекарния
кредитор /чл. 136, ал. 1, т. 3 от ЗЗД/. Заличаването погасява ипотеката.За разлика от самата ипотека, която има
договорен характер, вписването е нотариално действие и може да бъде нищожно
само на основанията посочени в чл.576 от ГПК /Решение на ВКС № 426/14.05.2009 г. по гр. д. № 308/2008 г., I
г.о./Установяване недопустимостта или недействителността е предмет на
установителните искове по чл.90 от ЗКИР, а искането по чл.* ЗКИР за заличаване
на вписването е евентуална последица от успешно проведеното чрез исковете по
чл.90 от ЗКИР оспорване на вписването,след което ипотеката може да бъде вписана
отново на основание чл.179,ал.2 от ЗЗД,но в такъв случай тя има ред от новото
вписване.
Доколкото не е налице един от елементите на фактическия състав на чл.717
н ТЗ, а именно – длъжникът да е учредил ипотеката за обезпечаване на чужд дълг,
следва да се приеме, че «***»
АД ЕИК-*** гр.София няма право да претендира и съответно
получи разпределени суми на основание
чл. 717н от ТЗ.
По изложените съображения съдът намира, че
възражението на банката срещу изготвената сметка за разпределение е неоснователно.
В частта си ,в
която е разгледано и уважено подаденото от НАП възражение,Определение
№349/27.06.2018 г. не е отменено,поради което сметката следва да бъде одобрена
с промени съгласно мотивите на Определение №349/27.06.2018 г. ,с които
подаденото от НАП възражение се приема за основателно.
Водим от
горните мотиви и на основание чл. 729 ал. 1 от ТЗ, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възражение вх. №
3109/16.05.2018 г. от «***» АД ЕИК-***
гр.София срещу
сметка за разпределение на суми в полза на кредиторите на „Т.С.Х.”ЕООД ,гр.Д./в
несъстоятелност/ ,постъпила в съда на , от 13.04.2018
г.,обявена по партидата му в ТР на 02.05.2018 г.
ОДОБРЯВА частичната сметка,като внася следното ИЗМЕНЕНИЕ:
1.Общият размер на публичните
вземания в т.2,графа 4 от сметката,за
които е предвидена предвидена поредност
на удовлетворяване по чл.722,ал.1,т.7 от ТЗ да се чете :“ 1 589,27 лв“.
2.В графа 12-процент на удовлетвореност“ общият размер на удовлетвореност
да се чете :“13,131686%.“
3.На ред 4,графа 11 да се чете:“354 183,49 лв.“
4.На ред 5,графа 11 да се чете: „354 227,24 лв.“
Определението да се отрази в книгата по чл. 634в ТЗ.
Определението за одобряване на частичната сметка ,
по партидата на длъжника „Т.С.Х.”ЕООД ,гр.Д./в несъстоятелност/, да се обяви в Търговския
регистър на основание чл. 729, ал.2 от ТЗ.
Определението може да се обжалва
в седмичен срок от обявяването му в ТР с частна жалба пред Варненски
апелативен съд/ по арг. на противното от чл. 729, ал.3 ТЗ вр. чл. 613а ал. 4 от ТЗ/.
Окръжен съдия: