МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА
от 16.02.2017г. на
КРС по НОХД № 1605/ 2016г.
Повдигнато е обвинение срещу В.М.Г. по чл.343в, ал.2 от НК, за това че на 29.06.2016г. в гр.Кърджали в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за същото деяние,
управлявал моторно превозно средство- лек автомобил марка „Опел
Вектра” с
ДК № Х4172АМ
без свидетелство за управление на МПС.
Производството по делото се разглежда по реда на
съкратеното съдебно следствие глава 27 чл.371 т.2 от НПК.
Представителят на прокуратурата поддържал обвинението
против В.М.Г.. Считал, че по делото се събрали безспорни и категорични
доказателства, че той бил извършил деянието, за което бил предаден на съд. Поради
това моли съда да го признае за виновен и да му наложи наказание 1 година
„лишаване от свобода“ с приложението на чл.66 ал.1 от НК, която да се редуцира
с 1/3. Предлагал на подсъдимия да се наложи и кумулативно предвиденото
наказание „глоба“ в минимален размер.
Подсъдимият В.М.Г. заявява, че признава изцяло фактите
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се
събират доказателства за тези факти, както и се признава за виновен. В последна
дума деецът моли за най- ниската глоба. Назначеният служебен защитник на подсъдимия
пледира за съдебен акт, с който да го признае за виновен в повдигнатото му
обвинение. Моли съда да му наложи наказание при условията на чл.55 от НК като
се слезе под предвидения в закона минимум от 1 година в рамките на около 3
години, което наказание да бъде отложено за срок от 3 години, както и глоба в
минимално предвидения размер в чл.343в, ал.2 от НК. Основанията му за това били
следните: не бил осъждан, правел пълни самопризнания, съдействал на съдебното и
на досъдебното производство.
Съдът, като обсъди всички доказателства събрани по делото
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна: Подсъдимият В.М.Г.,
роден на ***г***, общ.Чирпан, български гражданин, неженен, с основно
образование, работи, неосъждан, с ЕГН **********.
Предвид разпоредбата на чл.373 ал.4 от НПК настоящата
инстанция приема за установени обстоятелствата, описани в обстоятелствената
част на обвинителния акт, а именно: На 29.06.2016г. свидетелите Е.А.Х. и Б.Д.- служители
в сектор „ПП” при ОДМВР- Кърджали, били на работа за времето от 08.00ч. до
20.00ч. като автопатрул обслужващ територията на гр.Кърджали. Около 11.30ч. на
кръстовището образувано между улиците „Екзарх Йосиф“ и ул.“Булаир“ спрели лек
автомобил „Опел Вектра“ с рег.№ Х4172АМ управляван от подсъдимия В.Г.. При
проверката се установило, че водачът не можел да представи свидетелство за
управление на МПС. След извършена справка с ОДЧ свидетелите Е.Х. и Б.Д.
разбрали, че водачът не притежавал такова право. По този повод му бил съставен
акт за установяване на административно нарушение серия Т бланков № 780001 по
чл.150 и чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП.
Не се спори по делото, а и видно от приложената по делото
Справка за нарушител на сектор КАТ при ОДП- Кърджали, както и от свидетелските
показания на Х. и Д., деецът не притежавал свидетелство за управление на МПС,
тъй като такова не ми било издаване. Освен това деецът Г. е наказан по
административен ред по чл.343в, ал.2 вр.ал.1 от НК с Решение № 279/
01.12.2015г. по НАХД № 623/ 2015г. описа на Районен съд гр.Димитровград, влязло
в сила на 17.12.2015г., за управление на МПС без да притежава свидетелство за
това в едногодишния срок от наказването му по административен ред. Тази
безспорна фактология се установи от самопризнанията на подсъдимия, от
свидетелските показания на Х. и Д., така и от писмените доказателства- справка
за нарушител, Решение № 279/ 01.12.2015г. по НАХД № 623/ 2015г. описа на
Районен съд гр.Димитровград.
От правна страна: Подсъдимият В.Г. от
обективна и субективна страна е осъществил състава на престъплението по
чл.343в, ал.2 от НК. Изпълнителното деяние е извършено чрез управление на МПС
без свидетелство за управление на такова в срок една година от наказването му
по административен ред, тъй като инкриминираното деяние е извършено на 29.06.2016г.,
а срокът на наказването му по административен ред започнал да тече от 17.12.2015г.
Деянието е осъществено при пряк умисъл, тъй като деецът е съзнавал обществено
опасния му характер, предвиждал е обществено опасните му последици и е искал
тяхното настъпване. Причините за извършване на деянието се коренят в неуважение
на дееца към закона и ниско правосъзнание.
По наказанието: Съдът
като взе предвид степента на обществена опасност на деянието- средно висока
предвид характера на обществени отношения по транспорта които засяга; като
отчете наличието на смекчаващите отговорността обстоятелства- помага за
разкриване на обективната истина, неговата младост, добра характеристика и
чистото съдебно минало; както и отегчаващите такива- наказания по Закона за
движението по пътищата; приложи задължителната разпоредба на чл.373 ал.2 от НПК
вр.чл.58а от НК. В конкретния случай настоящата инстанция намира, че са налице
условията на чл.55 от НК и на основание чл.58а, ал.4 от НК приложи тази
разпоредба, според която ще бъдат удовлетворени двете превенции- генералната и
личната- на чл.36 от НК. При наличието на изключителни смекчаващи вината
обстоятелства намира, че и най- лекото предвидено в закона наказание се явява
несъразмерно тежко, поради което определи наказание под предвидения минимум
съгласно чл.55 ал.1 т.1 от НК, а именно „лишаване от свобода“ за срок от 4 месеца.
На основание чл.66 ал.1 от НК наказанието бе отложено за срок от 3 години, тъй
като наложеното такова е до 3 години, подсъдимият Г. не е осъждан на наказание
„лишаване от свобода“ за престъпление от общ характер и преди всичко за
поправянето на осъдения не е наложително да изтърпи наказанието. Поради
изложените съображения относно наличието на изключителни смекчаващи вината
обстоятелства бе определено и кумулативното наказание „глоба“ в минимално
предвидения размер от 500лв.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
Районен съдия: