№ 15
гр. Гълъбово, 22.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ГЪЛЪБОВО в публично заседание на пети юли през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Христо Ангелов
при участието на секретаря Мариана Пенева
като разгледа докладваното от Христо Ангелов Административно
наказателно дело № 20215550200073 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.59-чл.63 от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление № 349а-542 от 03.09.2020г. на С.Г. С. –
Директор на ОДМВР Стара Загора, с което на АНК. ИЛ. П. с ЕГН **********, на основание
чл.209а, ал.4, предл.2, вр. ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложено административно
наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева – за извършено нарушение по чл.209а, ал.1
от ЗЗ.
Жалбоподателят в жалбата си излага подробни съображения за незаконосъобразност
и неправилност на издаденото Наказателно постановление и моли същото да бъде отменено.
В с.з. не се явява и не изразява становище.
Въззиваемата страна изразява становище, че обжалваното наказателно постановление
е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено, а жалбата срещу него да бъде
отхвърлена. Моли да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение.
Районна прокуратура-гр.Стара Загора, ТО – Гълъбово, редовно уведомена, не е
изпратила представител и не е взела становище по жалбата.
По делото бяха събрани писмени доказателства: наказателно постановление № 349а-
542/03.09.2020 г.; акт за установяване на административно нарушение № 447а-
254/28.04.2021 г.; докладна записка, рег. № 447р-3731/27.04.2021 г.; заповед № 349з-
986/26.03.2020 г. на директора на ОД на МВР – Стара Загора; писмено становище от
процесуалния представител на ОД на МВР – Стара Загора; пълномощно.
Бяха разпитани в качеството на свидетели Ив. Т. П. – съставил АУАН и ИВ. К. СТ. –
свидетел по АУАН.
1
След преценка поотделно и в съвкупност на събрания по делото доказателствен
материал, доводите и становищата на страните, РС - Гълъбово намира за установено
следното от фактическа и правна страна:
С Акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ серия АА № 635258
от 27.04.2020г. по описа на РУП-гр.Гълъбово, е констатирано, че АНК. ИЛ. П. с ЕГН
**********, на 27.04.2020г., в около 14,30 часа, в гр.Гълъбово, посещава обществено място
– ул.С.П., до дом №29, без защитна маска за лице или друго средство покриващо носа и
устата /в това число кърпа, шал и др./, с което не е изпълнил т. 9 от Заповед № РД – 01-
124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и Заповед № РД – 01-
236/24.04.2020г. на МЗ.
Жалбоподателят А.П. подписала съставения й Акт за установяване на
административно нарушение и получила срещу разписка препис от него. При съставяне на
АУАН е отразено, тя няма възражения. В законоустановения срок по чл.44 от ЗАНН не били
направени допълнителни възражения по АУАН.
Издадено е обжалваното Наказателно постановление № 349а-542 от 03.09.2020г. на
С.Г. С. – Директор на ОДМВР Стара Загора, за това че АНК. ИЛ. П. с ЕГН **********, на
27.04.2020г., в около 14,30 часа, в гр.Гълъбово, се намира на открито обществено място,
като посещава ул.С.П., до дом № 29, без да има поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство покриващо носа и устата, с което
не е изпълнил въведената с т. 9 от Заповед № РД – 01-124/13.03.2020г., допълнена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и Заповед № РД – 01-236/24.04.2020г. на МЗ,
противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето, с което виновно е нарушил
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Административно наказващия орган, на основание чл.209а, ал.4, предл.2, вр. ал.1 от
ЗЗ е определил и наложил административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева
за извършеното административно нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
Съдът, въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на
издаденото наказателно постановление относно законосъобразността му, обосноваността му
и справедливостта на наложеното административно наказание прави следните правни
изводи.
Жалбата е подадена от надлежно лице, срещу което е издадено атакуваното НП.
Същата е подадена и до надлежния съд /по местоизвършване на твърдяното нарушение/.
Съдът намира също така и че жалбата е подадена в установения седмодневен срок. По
изложените съображения, съдът намира, че жалбата е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество, тъй като е подадена в законовия срок и от лице, имащо правен
интерес.
По изложените съображения, съдът намира, че жалбата е ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество, жалбата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
2
С обжалваното Наказателно постановление № 349а-542 от 03.09.2020г. на Директора
на ОД на МВР - Стара Загора на нарушителя АНК. ИЛ. П. с ЕГН **********, на основание
чл.209а, ал.1 от ЗЗ е наложено наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева - за това, че
като на 27.04.2020г., в около 14,30 часа, в гр.Гълъбово, се намира на открито обществено
място, като посещава ул.С.П., до дом № 29, без да има поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата, с което
не е изпълнил въведената с т. 9 от Заповед № РД – 01-124/13.03.2020г., допълнена със
Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и Заповед № РД – 01-236/24.04.2020г. на МЗ,
противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето, с което виновно е нарушил
чл.209а, ал.1 от Закона за здравето.
Обжалваното Наказателно постановление е издадено въз основа на АУАН серия АА
№ 635258 от 27.04.2020г. по описа на РУП-гр.Гълъбово, съставен от полицай при РУ -
Гълъбово.Във връзка с компетентността на актосъставителя е представена Заповед №
988/26.03.2020 г. на директора на ОД на МВР - Стара Загора.
От показанията на разпитания по делото актосъставител –св.И.П. се установява, че на
посочените в АУАН време и място, жалбоподателят А.П. е била без поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба, покриващо носа и устата.
Жалбоподателя се е намирал в централната част на гр.Гълъбово на обществено място.
И.С. - свидетел по акта, заявява, че лицето А.П. е била в централната част на
гр.Гълъбово – ул.С.П. № 29 – пред автосервиз и е била без поставена защитна маска за лице
за еднократна или многократна употреба, покриващо носа и устата.
Съдът кредитира показанията на свидетелите, тъй като същите са логични,
последователни и непротиворечиви – кореспондират едни с други и със събраните писмени
доказателства.
Съдът намира, че в хода на административно наказателното производство не са
допуснати съществени процесуални нарушения, налагащи отмяна на обжалваното
наказателно постановление на това основание.
АУАН и НП са издадени от компетентните органи. Съдържат необходимите
реквизити, посочени съответно в чл. 42 и чл. 57 ЗАНН и са предявени по надлежния ред на
нарушителя.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че жалбоподателят е
осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл. 209а, ал. 1 от
Закона за здравето.
От обективна страна, на 27.04.2020г., в около 14.30 часа, А.П. се намирала на открито
обществено място - в гр. Гълъбово, до дом № 29, на ул.С.П., без да има поставена защитна
маска за лице за еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа
и устата, с което не е изпълнил въведената с т. 9 от Заповед № РД – 01-124/13.03.2020г.,
допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. и Заповед № РД – 01-236/24.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването, противоепидемична мярка по чл.63 от Закона за здравето.
От субективна страна, съдът намира, че жалбоподателят А.П. е действал виновно.
3
Неоснователни са възраженията в жалбата, че деянието представлява „маловажен
случай”. Съдът намира, че нарушението не представлява "маловажен случай" по смисъла на
чл.93, т.9 от НК, във вр. с чл.11 от ЗАНН. По делото няма данни нарушението да има по-
ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на същото. Не
следва да се приложи разпоредбата на чл.28 от ЗАНН и да се приеме, че е налице
"маловажен случай" на административно нарушение, при условие че се касае до формално
по своята правна природа нарушение.
Твърденията, че жалбоподателят е страдащ от заболяване, което не му позволява да
носи маска не са подкрепени с доказателства. Представените незаверени ксероксни копия на
епикриза от 19.11.2019г. и експертно решение на ТЕЛК от 02.07.2020г. не са във вид, в
който да бъдат приети като писмени доказателства. Въпреки всичко, за пълнота следва да се
отбележи, че даже и да бяха във вид, в който да послужат като писмени доказателства,
същите не обосновават тезата за маловажен случай. Обстоятелството, че жалбоподателя
А.П. е с намалена трудоспособност 50% поради глухота е ирелевантно обстоятелство, още
повече, че това е станало 3 месеца след констатиране на нарушението. Относно твърденията,
че лицето е било с диагноза „бронхилана астма”, следва да се отбележи, че носенето на
предпазна маска не пречи на същата да диша. Заболяването „Астма” е дефинирана от
Глобалната инициатива за астма като „хронично възпаление на въздушните пътища, при
което играят роля много клетки и клетъчни елементи“. Астмата (наричана още бронхиална
астма) е хронично заболяване на дихателните пътища, които понякога се възпаляват
вследствие на алергична реакция на организма или емоционален стрес. Не е налице връзка
между носенето на предпазна противоепидемична маска и възпалението на дихателни
пътища, вследствие на алергия. Още повече, че не са налице доказателства лицето да е
имало астматичен пристъп на 27.04.2020г. видно от свидетелските показания.
Административно наказващия орган правилно е определил по вид и размер,
наказанието, наложено на жалбоподателя с атакуваното наказателно постановление. Същото
се явява определено в мимималния размер и съответства на степента и на тежестта на
нарушението.
Предвид изложеното, съдът намира, че с деянието си жалбоподателят е извършил
нарушение по описаната в обжалваното НП, норма от ЗЗ, поради което,
обжалваното Наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и
законосъобразно.
С оглед изхода на делото и направеното от пълномощника на въззиваемата страна
съответно искане, на основание чл.63, ал.3 от ЗАНН, вр. чл.143, ал.4 от АПК, вр. чл.144 от
АПК, вр. чл.78, ал.8 от ГПК на ОД на МВР- Стара Загора следва да се присъди
юрисконсултско възнаграждение, в размер определен в чл. 37 от Закона за правната помощ,
съгласно препращащата разпоредба на чл.63, ал.5 от ЗАНН. Съгласно чл.37, ал.1 от ЗПП,
заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и
се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. За защита по дела
по ЗАНН чл.27е от Наредбата за заплащане на правната помощ предвижда възнаграждение в
размер от 80 до 120 лева. Според разпоредбата на чл.78, ал.8 от ГПК, размерът на
4
юрисконсултското възнаграждение се определя от съда. В случая производството по делото
е протекло в едно съдебно заседание, в което юрисконсултът не е участвал лично, а
единствено е представил писмени бележки. Същевременно случаят не се отличава с
фактическа или правна сложност, поради което съдът намира, че следва да се присъди
възнаграждение в размер на предвидения в закона минимум от 80 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 349а-542 от 03.09.2020г. на С.Г. С.
– Директор на ОДМВР Стара Загора, с което на АНК. ИЛ. П. с ЕГН **********, на
основание чл.209а, ал.4, предл.2, вр. ал.1 от Закона за здравето /ЗЗ/ му е наложено
административно наказание „глоба” в размер на 300 /триста/ лева – за извършено нарушение
по чл.209а, ал.1 от ЗЗ.
ОСЪЖДА АНК. ИЛ. П. с ЕГН **********да заплати на ОД МВР Стара Загора сума
в размер на 80 /осемдесет/ лева – юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14 /четиринадесет/ дневен срок
от съобщението пред Административен Съд – Стара Загора.
Съдия при Районен съд – Гълъбово: _______________________
5