О П Р Е Д Е
Л Е Н И Е
№
Гр.
Варна, 09.06.2020 г.
Варненският районен съд, Гражданска колегия, двадесет
и шести състав, в закрито заседание на девети юни две хиляди и двадесета година
в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: ВЕСЕЛА ГЪЛЪБОВА
като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 2790/2020г.
по описа на ВРС и за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е образувано по искова молба на К.М.К.,
ЕГН********** срещу Марийка Димитрова Атанасова, ЕГН**********,
Пенка Симеонова Николова, ЕГН ********** и Симона Иванова Иванова,
ЕГН**********, в качеството им на наследници на Симеон Иванов Атанасов, ЕГН**********,
с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, за признаване за установено в отношенията
им, че ищецът е собственик на ½ ид.ч. от УПИ №1034 по актуалния РП на гр.Варна, с.о.
Планова, при граници по същия РП - УПИ №1035, УПИ №1036, УПИ №1036, УПИ
№1033 и път, както и на цялата изградена в имота масивна едноетажна жилищна
сграда с РЗП 52.87кв.м., ведно с избено помещение с площ 32.68кв.м.
Съдът след извършена служебна справка констатира, че
по идентична искова молба е образувано гр.д. №10674/2019 г. по описа на ВРС, което е прекратено поради недопустимост на
производството с влязло в сила определение, както и гр.д. № 30/2020 г. по описа
на ВРС което към настоящия момент е висящо и не е приключило с влязъл в сила
съдебен акт. По изложените съображения съдът намира, че настоящото производство
се явява второ заведено между едни и същи страни и с един и същи предмет, поради
което следва да бъде прекратено на основание чл.126, ал.1 от ГПК.
В допълнение следва да се посочи, че производството се
явява недопустимо, тъй като спорът между страните вече е разрешен със сила на пресъдено нещо в рамките на производството по гр.д. №
9582/2014г. по описа на ВРС, в.гр. д. № 2179/2015г. по описа на ВОС и гр.д. №1442/2016г
по описа на ВКС, II г.о.
С Решение №111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г. по
описа на II г.о. на ВКС, съдът е отменил въззивното решение № 2126 от 18.12.2015 год. по гр. д. №
2179/2015 год. на Варненския окръжен съд в потвърдителната
му част относно иска за собственост на 1/2 ид. ч. от
УПИ № 1034 и е приел за установено по отношение на К.М.К. ***, ЕГН **********,
че Марийка Димитрова Атанасова, ЕГН ********** и Симеон Иванов Атанасов, ЕГН **********,
двамата от гр. Варна, с.о. „Планова-1" № 34, са собственици на 1/2 ид. ч. от УПИ № 1034 по регулационния план на гр. Варна, с.
о. „Планова", при граници УПИ № № 1035, 1036, 1037, 1033 и път, на
основание давностно владение от 20.08.2003 год. до
настоящия момент, на основание чл. 79, ал. 1 ГПК и е потвърдил горното въззивно решение в останалата му част, касателно
изградената в имота сграда.
С Решение №128/19.10.2017г. по гр.дело №2493/2017г. по
описа на I г.о. на ВКС, съдът е оставил без
уважение молбата на К.М.К., ЕГН********** за отмяна на осн.чл.303,
ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на ВКС, второ гражданско отделение №111/01.11.2016г.
по гр.дело №1442/2016г., в частта, с която е уважен иска по чл.124 ГПК.
С Решение №90/11.06.2019г. по гр.дело №4444/2018г. по
описа на I г.о. на ВКС, съдът е оставил без
уважение молбата на К.М.К., ЕГН********** за отмяна на осн.чл.303,
ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение на ВКС, второ гражданско отделение
№111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г., в частта, с която е уважен иска по
чл.124 ГПК, за собственост на 1/2 ид. ч. от УПИ №
1034 по регулационния план на гр. Варна, с. о. „Планова".
Съобразно разпоредбата на чл.298 от ГПК решението
влиза в сила между същите страни, за същото искане и на същото основание. При
преценката за наличието или липсата на идентитет
между две дела следва да се изходи от техните субективни и обективни предели,
която преценка, с оглед влязлото в сила решение на ВРС, обуславя извода на съда
за наличието на абсолютна отрицателна предпоставка за допустимост на
инициираното производство.
От анализа на представените към исковата молба
документи, изисканите за послужване дела и наведените от ищеца фактически
твърдения се установява, че страните по настоящото дело са идентични с тези по
гр.д. № 9582/2014 г. по описа на ВРС, с което и съдът приема за проявени
субективните предели на СПН.
Под обективни предели на СПН следва да се разбира
предмета, за който СПН важи и който съвпада с предмета на делото, т.е. със СПН
се установява съществуването или несъществуването на твърдяното или отричаното
от ищеца спорно материално право с белезите, които го индивидуализират
/юридически факт, от който произтича, съдържание, субекти и правно естество/.
Спорът въведен в настоящото производство касае
собствеността на процесните ½ ид.части от имота, който обаче е решен с Решение
№111/01.11.2016г. по гр.дело №1442/2016г. по описа на II г.о. на ВКС, като в отношенията между страните е
създадена сила на пресъдено нещо. Молбата за отмяната
му е оставена без уважение, поради което способите за извънреден контрол за
отмяната му са изчерпани.
Ето защо, съдът намира, че е налице пълен обективен и
субективен идентитет между делата, поради което искът
се явява процесуално недопустим и производството по делото следва да бъде
прекратено на основание чл.130 от ГПК.
Мотивиран от горното, Варненският районен съд
О П Р Е Д Е Л И :
ПРЕКРАТЯВА производството по
гр.д. № 2790/2020г. по описа на ВРС, XXVI състав.
Определението подлежи на обжалване с частна жалба пред
Варненския окръжен съд в едноседмичен срок от съобщаването му на ищеца.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: