№ 6386
гр. София, 24.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Г СЪСТАВ, в публично
заседание на седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Албена Александрова
Членове:Петър Ив. Минчев
Йоана Кр. Кацарска
при участието на секретаря ПОЛИНА В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от Йоана Кр. Кацарска Въззивно гражданско дело
№ 20241100513854 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и следв. ГПК.
С Решение № 14884 от 30.07.2024 г., постановено по гр. д. № 54565/2022 г. по
описа на Софийски районен съд, 118-и състав, е отхвърлен предявеният от С. П. Ц. срещу
„ЗОО ДИНО“ ЕООД иск с правно основание чл.49 ЗЗД, вр. чл.45, ал.1 ЗЗД за сумата от
10000 лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради продажбата на
15.04.2022 г. на болно животно - куче, порода Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол, мъжки пол
родено на 23.01.2022 г. с микрочип 100098100050092 ведно със законната лихва от датата на
исковата молба – 07.10.2022 г до окончателното изплащане на сумата.
Със същото решение и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК С. П. Ц. е осъдена да заплати
на „ЗОО ДИНО“ ЕООД сума в размер на 1710 лева – разноски за производството.
Срещу така постановеното решение е депозирана въззивна жалба от ищцата, в която
са изложени оплаквания за неправилност на първоинстанционното решение поради
нарушения на материалния закон и необоснованост на изводите. Намира за неправилен
извода на първоинстанционния съд, че целта на нормата на чл. 31, ал. 1 ЗЗЖ е да ограничи
разпространението на животни, страдащи от заболявания, които са заразни и биха
застрашили живота и здравето на други животни и хора, като счита, че сърдечно-съдовите
заболявания при животните са животозастрашаващи и изискват внимание, грижи, лишаване
от стресови ситуации, сериозно лечение. Твърди, че първоинстанционният съд не е обърнал
внимание на факта, че за кучето Ръсти във всеки един момент е съществувал риск да получи
инфаркт, поради което не е оставяно и за минута само, давани са му множество лекарства, не
е трябвало да се натоварва на разходки и здравословното му състояние е трябвало да се
следи постоянно, поради което на ищцата й се налагало да остава да работи от вкъщи, да
отказва определени ангажименти, пътувания и срещи. Оспорва извода на
първоинстанционния съд, че не е доказано ищцата да е водила животното на наложителни
прегледи и/или манипулации във връзка със заболяването, както и че твърдените неудобства,
свързани с отглеждането на животното и воденето му на прегледи и консултации, дори и да
са претърпени от ищцата, не са в пряка причинна връзка с установеното противоправно
1
деяние, а са резултат от отклоненото предложение животното да бъде върнато на ответника
и пряка последица от избора на ищцата да полага грижи за неговото лечение. Поддържа, че
от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът е продал на брата на
ищцата кученце, което към момента на продажбата е страдало от заболяването на сърцето,
като сочи, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по въпроса за изпълнение на
задължението за продажба на животното, като намира, че от събраните по делото
доказателства се установява противоправното поведение на ответника, изразяващо се в
продажба на болно животно, за което не са представени валидни документи за произход или
придобиване. Поддържа, че е налице причинна връзка между поведението на ответника и
претърпените от ищцата неимуществени вреди. С оглед изложените съображения моли съда
да отмени обжалваното решение и да уважи предявените искове. Претендира разноски.
В законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК е депозиран писмен отговор на
въззивната жалба, в който е изложено становище за нейната неоснователност. Намира за
правилен извода на първоинстанционния съд, че претърпените неудобства, свързани с
отглеждането на животното и воденето му на прегледи и консултации, не са в пряка
причинна връзка с установеното противоправно поведение, а са резултат от отклоненото
предложение животното да бъде върнато на ответника и са пряка последица от избора на
ищцата да полага грижи за неговото лечение. Моли съда да потвърди обжалваното решение
и претендира разноски.
Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в
законоустановения срок, от ищцата, чрез адвокат Д. Х., с пълномощно по делото, като е
заплатена дължимата държавна такса за въззивно обжалване, поради което въззивната жалба
е допустима.
Софийският градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства по
свое убеждение и съобразно чл. 12 ГПК, във връзка с наведените във въззивната жалба
пороци на атакувания съдебен акт, приема следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта в обжалваната част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Производството пред Софийския районен съд е образувано по искова молба на С.
П. Ц. срещу „Зоо Дино“ ЕООД, в която са изложени фактически твърдения, че между
нейния брат и ответника бил сключен договор за покупко-продажба на куче, порода Кавалер
Кинг Чарлз Шпаньол, мъжки пол, родено на 23.01.2022 г., за цена от 1500 лева, което куче
било впоследствие подарено на ищцата. Установило се, че животното има поне две вродени
сърдечни патологии, които налагали да бъде под постоянен надзор, а здравословното му
състояние изисквало извършване на прегледи, прием на медикаменти и операции. С оглед
твърденията за продажба на вещ с недостатъци претендира заплащането на сумата от 10000
лева – обезщетение за неимуществени вреди, настъпили поради продажбата на 15.04.2022 г.
на болно животно - куче, порода Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол, мъжки пол, родено на
23.01.2022 г. с микрочип 100098100050092 ведно със законната лихва от датата на исковата
молба – 07.10.2022 г до окончателното изплащане на сумата.
Предмет на делото е спорното материално субективно право, претендирано или
отричано от ищеца, индивидуализирано чрез основанието и петитума на иска. Правната
квалификация се определя от съда с оглед въведените от ищеца твърдения за
правнорелевантните за спора факти. Когато в нарушение на принципа на диспозитивното
начало съдът се е произнесъл по предмет, с който не е бил сезиран или когато е определил
предмета на делото въз основа на обстоятелства, на които страната не се е позовала, тогава
решението е недопустимо, тъй като е разгледан иск на непредявено основание. Когато обаче
първоинстанционният съд само е определил неправилна квалификация на спорното право,
но я е извел от обстоятелства, на които страната се е позовала, въззивният съд следва да даде
вярната правна квалификация, доколкото същият не е обвързан от дадената от
първоинстанционния съд правна квалификация и съответно следва да се произнесе по
съществото на спора.
В конкретния случай и въз основа на изложените в исковата молба обстоятелства
първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с иск с правно основание чл. 49, чл. 45, ал. 1
2
ЗЗД. Въззивният съд обаче намира, че с оглед заявените в исковата молба фактически
твърдения, предявеният иск е с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 195, ал. 2,
вр. чл. 52 ЗЗД. Основанието на иска се извежда от фактическите обстоятелства, заявени в
исковата молба, които еднозначно сочат, че се претендира заплащането на обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от ишцата вследствие на продажбата на болно животно –
куче, страдащо от заболяване на сърцето, за което ищцата твърди да представлява скрит
недостатък, за който не е била уведомена при сключване на договора.
Независимо от обстоятелството, че районният съд е дал погрешна правна
квалификация, доколкото не се е произнесъл въз основа на обстоятелства, на които страната
не се е позовала, не е допуснато нарушение на диспозитивното начало, уредено в чл. 6 ГПК,
поради което и първоинстанционното решение се явява допустимо.
Ето защо, настоящият състав намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, като по доводите за неправилност съдът приема следното следното:
В тежест на ищеца по предявения иск с правно основание чл. 195, ал. 1, предл. 1,
вр. чл. 195, ал. 2, вр. чл. 52 ЗЗД е да докаже, че е сключен договор за продажба на куче, че са
били налице скрити недостатъци на прехвърленото животно, за които не е бил уведомен от
продавача по договора преди неговото сключване, че последният е знаел за тях, че
вследствие на некачественото изпълнение на поети с договора задължения от ответника са
настъпили в патримониума на ищцата неимуществени вреди, като следва да се докаже и
техният размер.
По делото не е спорно, че между брата на ищцата и ответното дружество е
сключен договор за покупко-продажба на куче, порода Кавалер Кинг Чарлз Шпаньол, мъжки
пол, родено на 23.01.2022 г., микрочип: 100098100050092, на име Ръсти срещу сумата от
1650 лева. От приложената по делото разпечатка от електронна регистрация на кучета и
извадка от регистъра на БАБХ относно собствеността на кучето към дата 28.08.2023 г. се
установява, че собственик на кучето е А.Ц., считано от 23.01.2022 г.
Отговорността на продавача по чл. 193 и следв. ЗЗД е самостоятелна отговорност
на продавача, при която той отговаря за явни и скрити недостатъци на вещта към момента на
прехвърляне на предмета на договора и риска върху купувача. Касае се за права, които
произтичат от сключения между страните договор за покупко-продажба. В чл. 21, ал. 1 ЗЗД е
установен принципът, че договорът поражда действие между страните, а спрямо трети лица
– само в предвидените в закона случаи. Поради това и правата за търсене на отговорност за
недостатъци на продадената вещ, които по силата на закона обезпечават на приобретателя
на вещта в течение на определен срок нормално и несмущаване ползване на вещта, могат да
бъдат осъществявани само между страните по договора. Трети лица не носят задължения във
връзка с изпълнението на договора, като не могат и да използват никакви права от него. В
тази връзка новите приобретатели, придобили вещта от купувача, какъвто е настоящият
случай, не могат да имат права спрямо праводателя на техния съконтрагент. Ето защо,
отговорността по чл. 195 ЗЗД възниква само между страните по съответното договорно
правоотношение – в случая договор за покупко-продажба. За недостатъци по вещта
праводателят продавач ще носи отговорност само пред съответния приобретател по
конкретния договор с него, но този праводател няма да носи тази отговорност през
последващ приобретател, какъвто в натоящия случай се явява ищцата. Това е така, защото
тази отговорност е облигационно задължение и не следва вещта, а за да се прехвърлят
правата по чл. 195 и следв. от първия приобретател срещу праводателя му на втория
приобретател следва да се сключи нарочен договор за цесия с такъв предмет (в този смисъл
и ТР № 37/13.11.1984г. по гр.д.№ 16/1984г. на ОСГК на ВС).
В аспекта на изложеното, доколкото по делото не е спорно, а и се установява, че
ищцата не е страна по облигационното правоотношение по договор за покупко-продажба на
куче, като не са налице твърдения и доказателства, правата по чл. 195 и следв. да са
прехвърлени от купувача по договора за покупко-продажба на ищцата, то се налага извод, че
за ищцата липсва активна материалноправна легитимация да претендира отговорност за
скрити недостатъци на животното, поради което и на това основание искът се явява
неоснователен и следва да бъде отхвърлен. При това положение обсъждането на останалите
оплаквания във въззивната жалба се явява безпредметно.
3
С оглед на обстоятелството, че правните изводи на въззивния съд съвпадат с тези
на Софийския районен съд, обжалваното решение следва да бъде потвърдено, а въззивната
жалба да се остави без уважение.
По разноските:
При този изход на спора и на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК право на
разноски има въззиваемият ответник. Последният претендира разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1560 лева с ДДС, като за доказване на претенцията си представя
договор за правна защита и съдействие от 20.11.2024 г., фактура и преводно нареждане, като
въз основа на тези документи съдът приема за доказано извършването на разноските. С
оглед направеното възражение за прекомерност от страна на въззивницата, следва да се
посочи, че същото се явява неоснователно, тъй като размерът на адвокатския хонорар е
съобразен с действителната фактическа и правна сложност на делото, както и с
ориентировъчния минимум по Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждение. Ето защо, на въззиваемия ответник следва да бъде присъдена пълната
претендирана сума от 1560 лева с ДДС.
С оглед цената на иска въззивното решение подлежи на касационно обжалване по
правилата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, вр. чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 14884 от 30.07.2024 г., постановено по гр. д. №
54565/2022 г. по описа на Софийски районен съд, 118-и състав, с правилна правна
квалификация на предявения иск - чл. 195, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 195, ал. 2, вр. чл. 52 ЗЗД.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3, вр. чл. 273 ГПК С. П. Ц., ЕГН ********** да
заплати на „ЗОО ДИНО“ ЕООД, ЕИК ********* сумата от 1560 лева с ДДС – разноски за
адвокатско възнаграждение в производството пред Софийски градски съд.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния
касационен съд по правилата на чл. 280 ГПК в едномесечен срок от връчване на
препис на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4