№ 235
гр. Търговище , 30.12.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, I СЪСТАВ в публично заседание на
десети декември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:
Председател:Анета И. Петрова
Секретар:Михаил С. Пенчев
като разгледа докладваното от Анета И. Петрова Административно
наказателно дело № 20203530200902 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл.от ЗАНН.
Постъпила е жалба от „АМВ-2012“ООД със седалище и адрес на
управление в с. Р., общ. Търговище, представлявано от управителя В. А. М.,
действащ чрез процесуалния пълномощник адв. Р. С. от АК - Шумен, против
Наказателно постановление №38-0001575 от 15.10.2020г. на Директора на РД
“Автомобилна администрация” – гр. Русе, с което на жалбоподателя е
наложено административно наказание – имуществена санкция в размер на
5000 лева на осн.чл. 97 ал.1 ЗАвтПр за констатирано нарушение по чл. 37 ал.1
предл.посл. от Наредба №Н-3/07.04.2009г. на министъра на транспорта.
Визира се незаконосъобразност на обжалваното НП поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила – липса на посочени в
АУАН и в НП дата и място на извършване на описаното нарушение, както и
посочване на съда, пред който НП подлежи на обжалване. Излагат се
съображения и относно това, че търсената от проверяващите лица
информация реално била извлечена и записана на диск към 28.08.2020г., но не
била съхранявана в дружеството, а се намирала у друго лице, свързано с това
дружество – М. М., който бил в отпуск по болест от 30.08.2020г.до
30.09.2020г. и поради тази причина дискът не бил представен на
проверяващите своевременно. Ето защо жалбоподателят моли съда да отмени
1
обжалваното наказателно постановление изцяло и претендира на основание
чл. 63 ал.3 ЗАНН присъждане на съдебните разноски по делото – адвокатско
възнаграждение в размер на 580 лева. В с.з. жалбата се поддържа от адв. С.,
който представя и списък на претендираните разноски.
Ответникът – Регионална дирекция „Автомобилна администрация”
– гр. Русе, не изпраща представител по делото, но в съпроводителното писмо
към АНПреписка директорът на същата настоява за потвърждаване на
обжалваното НП и прави на осн.чл. 63 ал.4 ЗАНН възражение за
прекомерност на претендирания адвокатски хонорар в случай, че същият
надвишава размера, предвиден в чл.7 ал.2 т.2 НМРАВ.
Районна прокуратура – град Търговище, не изпраща представител.
По допустимостта на жалбата – НП е връчено на визирания
нарушител на 30.10.2020г., видно от инкорпорираната в същото разписка, а
жалбата против същото е входирана в ОО“АА“ - Търговище на 05.11.2020г.,
при което съдът приема, че последната е подадена в законния 7-дневен срок
от законния представител на визирания нарушител и съответно се явява
редовна и допустима.
Съдът като прецени становищата на страните във връзка с
представените доказателства, приема за установено следното:
Видно от приложения по АНПреписка АУАН №278950/28.09.2020г.,
същият е съставен против „АМВ-2012“ООД със седалище и адрес на
управление в с. Р., общ. Търговище, представлявано от управителя В. А. М.,
за това, че „на 28.09.2020г. около 09.30 часа в гр.Търговище, ул.“Н. М.“№ *, в
административната сграда на ОО“АА“ при извършване на комплексна
проверка на дружеството – превозвач, притежаващо лиценз № *** за товарни
превози в Общността, с покана №81-00-55-757/19.08.2020г. и съставен
констативен протокол от 25.09.2020г. се установило следното нарушение:
превозвачът не предоставя за проверка информацията от паметта на
дигиталния тахографски апарат на товарен автомобил влекач „Рено
Премиум“ с рег. №***** от категория ППС N3, оборудван с дигитален
тахографски апарат Siemens AG DTCO 1381 e1-84 сер.№**********, видно от
протокол №ВG27/15029 от 20.08.2019г. съгласно изискания период в покана
2
№81-00-55-757/19.08.2020г.“. Актосъставителят е квалифицирал
констатираното нарушение по чл. 37 ал.1 предл.посл. от Наредба №Н-
3/07.04.2009г. на министъра на транспорта. Актът е подписан от
актосъставителя, един свидетел и от визирания нарушител. Като
доказателства са описани копие на покана, извадки от инф.система на отдел
„Лицензи“, извадка от търговски регистър, копие протокол тахограф,
предадени за пазене на РД“АА“ – Русе. Визираният нарушител е записал, че
няма възражения срещу акта на предназначеното за целта място в последния,
а и няма данни в рамките на законовия тридневен срок от същия да са
постъпили писмени възражения. Въз основа на съставения акт е издадено
обжалваното Наказателно постановление №38-0001575 от 15.10.2020г. на
Директора на РД “Автомобилна администрация” – гр. Русе, в което напълно
дословно са възпроизведени изложените в АУАН факти и обстоятелства,
описващи нарушението. АНОрган е квалифицирал установените по
преписката факти като административно нарушение по чл. 37 ал.1 предл.посл.
от Наредба №Н-3/07.04.2009г. на министъра на транспорта, за което е
наложил на жалбоподателя административно наказание имуществена санкция
в размер на 5000 лева на основание чл. 97 ал.1 ЗАвтП. В НП АНОрган е
мотивирал, че след проверка за законосъобразност на съставения АУАН, след
преценка на събраните доказателства и предвид тежестта на нарушенията,
наличието на подбуди за извършването им и целите на чл. 12 ЗАНН, няма
основание за прилагането на чл. 28 ЗАНН. За изясняване на констатациите по
акта в съдебно заседание са разпитани като свидетели актосъставителя И. И.,
свидетеля по акта М. М. - Д. и допуснатия по искане на жалбоподателя
свидетел М. М.. От показанията на свидетелите И. и М. - Д. следва, че същите
са извършили комплексна проверка на дружеството – жалбоподател на
28.09.2020г.в Областния отдел“АА“ в град Търговище въз основа на
представените от жалбоподателя документи. Според тях преди посочената
дата на жалбоподателя била връчена покана, в която били посочени датата,
часа и мястото на явяването му и документите, които се изисква да представи
за проверка. В показанията си потвърждават, че управителят на провереното
дружество не представил информация от дигиталните тахографски апарати на
два от товарните си автомобили в рамките на указания му срок, както и не
помнят да е правил опит да представи такава информация изобщо.
Свидетелят М. описва в показанията си извършено преместване на
3
документацията на дружеството в друг офис като при това преместване се
оказало, че дискът с нужната за проверката информация относно описания
товарен камион останал в неговия личен автомобил. И тъй като този свидетел
бил в отпуск по болест и не ползвал през това време автомобила си, на по
късен етап открил диска в автомобила и го предоставил на управителя на
дружеството. Налице са депозирани болнични листи, установяващи
ползвания от свид. М. отпуск по болест от 30.08.2020г. до 30.10.2020г. От
жалбоподателя е представено копие на писмо вх.№81-00-31-1029/05.11.2020г.,
с което управителят В. М. уведомява директора на РД“АА“-Русе чрез
ОО“АА“ – Търговище, че търсената информация не е унищожена и моли да
му бъдат определени ден, час, място и лице, на които да представи тази
информация.
Правни изводи:
Преди да разгледа спора по същество съдът е длъжен да прецени
наличието на допуснати съществени нарушения на процесуалния закон при
издаването на НП.
Относно съставения АУАН – Актът е съставен от длъжностно лице –
служител на ИА”АА”, РД“АА“ – Русе, имащо правомощия за това ex lege, по
силата на чл. 92 ал.1 ЗАвтП. При прегледа на този акт съобразно
изискванията на чл. 42 ЗАНН съдът прецени внимателно съдържанието му и
стигна до извода за липса на реквизити по смисъла на чл. 42 т.3 ЗАНН. В
съставения АУАН са посочени ясно датата и часа на извършената проверка,
при която е констатирано описаното нарушение. Но цитираната норма на
ЗАНН не изисква това, а визира като задължителен реквизит на акта датата на
извършване на нарушението. В случая липсва посочване на такава дата. В
АУАН е цитиран констативен протокол от 25.09.2020г., но по никакъв начин
не се сочи ясно, че това е датата на извършване на нарушението. Датата на
цитирания констативен протокол и посочената в АУАН дата на констатиране
на нарушението/28.09.2020г./ са различни и при това положение не става ясно
коя дата е приета от актосъставителя за дата на извършване на нарушението,
а това е равнозначно на липса на задължителния реквизит по чл. 42 т.3
предл.първо ЗАНН. Важността на този реквизит произтича не само от ролята
му на гаранция нарушителят да разбере в какво точно нарушение е обвинен,
4
но и от значението му като начален момент за протичане на сроковете по чл.
34 ЗАНН, определени като давностни съгласно Тълкувателно постановление
№1/27.02.2015г. по тълк.д.№1/2014г. на ОСС на ВКС и ВАС, тъй като не се
образува административнонаказателно производство, ако не е съставен
АУАН след изтичане на една година от извършване на нарушението. Налице
е липса и на друг реквизит в АУАН – място на извършване на нарушението. И
в това отношение актосъставителят се е ограничил да посочи само мястото на
извършване на проверката, но не и приетото от него място на извършване на
описаното нарушение. В показанията си свидетелите, извършили проверката,
посочват, че тя е осъществена в сградата на ОО“АА“ – Търговище, както и
споменават изпратена до проверяваното дружество покана с определени дата
и място за представяне на изисканите документи. Въпреки това в АУАН
липсва ясно изявление на актосъставителя относно установеното от нето
време и място на извършване на нарушението. При така констатираната липса
на два особено важни за АНПроизводство реквизити на акта съдът намира, че
при съставяне на последния са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила, които го правят незаконосъобразен.
Относно обжалваното наказателно постановление – Съгласно чл. 92
ал.2 ЗАвтПр наказателните постановления се издават от министъра на
транспорта, информационните технологии и съобщенията или от определени
от него длъжностни лица. Досежно компетентността на АНОрган по делото е
приложена Заповед №РД – 08-30/24.01.2020г. на министъра на ТИТС, с която
в т.І.6 са оправомощени директорите на РД“АА“ да издават НП за установени
нарушения на регламенти на ЕС, ЗАвтПревози, ЗДвП и подзаконовите
нормативни актове, издадени въз основа на тях. Ето защо посоченият в НП
АНОрган е имал законовата компетентност да издаде обжалваното НП. След
преценка на тази компетентност съдът прави проверка за наличие на
реквизитите по чл. 57 ЗАНН. При същата съдът установи, подобно на
проверения АУАН, липса на реквизити по смисъла на чл. 57 ал.1 т.5
предл.второ и трето ЗАНН, а именно на дата и място на извършване на
нарушението. Въпреки вмененото му съгласно чл. 52 ал.4 ЗАНН правомощие
да провери акта с оглед на неговата законосъобразност, АНОрган не е сторил
това и е възпроизвел в НП допуснатата в АУАН липса на тези два реквизита.
И в НП са посочени датата на извършване на проверката/28.09.2020г./ и е
5
цитиран констативния протокол от 25.09.2020г., но не е конкретизирана
датата на извършването на описаното нарушение. Към АНПреписка е
приложена спомената от свидетелите покана, изпратена до провереното
дружество. Същата е изведена от РД“АА“ – Русе на 19.08.2020г. и с нея
управителят на провереното дружество е поканен да се яви на 25.09.2020г. в
13.00 часа в сградата на ОО“АА“ – Търговище за извършване на комплексна
проверка като са посочени документите, които следва да представи. От
наличния по преписката екземпляр на поканата не може да се извлече
информация за това дали е изпратена и съответно връчена на адресата, но в
същата са посочени дата и място на проверката, които биха могли да се
приемат от АНОрган като дата и място на извършване на нарушението.
Непосочването им като такива, а и фиксирането на друга дата – 28.09.2020г.
като дата на констатиране на нарушението води до неяснота и съответно до
извода за липса на реквизитите на НП – дата и място на извършване на
нарушението. Липсата на посочена дата на извършване на нарушението в НП
поставя страните в АНПроизводство и съда, контролиращ
законосъобразността на същото, пред невъзможност да преценят изтичането
на давностните срокове по чл. 34 ЗАНН и при това положение се
предпоставят условия за издаване на АУАН след изтичане на тези срокове.
Липсата на посочено място на нарушението е пропуск, представляващ
съществено нарушение на процесуалните правила, защото не позволява на
визирания нарушител да разбере в извършването на какво точно нарушение е
обвинен, но и не дава възможност да се прецени каква е местната подсъдност
на казуса при съдебен контрол. В НП липсва и реквизита по чл. 57 ал.1 т. 5
предл.посл.ЗАНН – посочване на доказателствата, които потвърждават
нарушението. Липсата на посочване на тези доказателства, въз основа на
които АНОрган е стигнал до извода за извършено административно
нарушение, прави издаденото НП не само незаконосъобразно, но и
необосновано. АНОрган е пренебрегнал и още един задължителен реквизит –
да посочи пред кой съд подлежи на обжалване издаденото НП, което е
задължително да стори съгласно изискването на чл. 57 ал.1 т.10 ЗАНН. В
случая е посочено, че НП подлежи на обжалване пред районния съд по
местоизвършване на нарушението. Написано по този начин това указание е
недостатъчно с оглед пълноценното упражняване на процесуалните права на
визирания нарушител, в частност на правото му да обжалва, тъй като той
6
следва да упражни това си право в определен законов срок/7-дневен/ и
липсата на точно указание за компетентния съд го поставя в затруднение да
подаде надлежно жалбата си. А в случая и предвид липсата на посочено
място на извършване на нарушението даденото указание за обжалване пред
съда по местоизвършване на нарушението се оказва напълно неясно.
Изложените пропуски представляват съществени нарушения на процесуалния
закон и като такива са достатъчно основание за пълна отмяна на обжалваното
НП без да се прави проверка по съществото на фактите и правилното
приложение на материалния закон. НП следва да отговаря на всички
изисквания, които законът поставя към него и най – вече на реквизитите на
съдържанието му. Само с изискваното от закона съдържание НП би могло да
бъде законосъобразен санкционен акт, който да ангажира административно-
наказателната отговорност на нарушителя без да ограничава процесуалните
му права в АНПроизводство.
Предвид изложеното съдът намира, че обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло като незаконосъобразно.
По претенцията за разноски с правно основание чл. 63 ал.3 ЗАНН – в
случая процесуалният пълномощник на жалбоподателя претендира
присъждане на разноски по чл. 63 ЗАНН, а именно платен адвокатски
хонорар в размер на 580 лева. Съгласно чл. 63 ал.4 ЗАНН в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на Административнопроцесуалния кодекс. Отговорността за разноски по
АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че разноските се
понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая жалбата е
уважена и обжалваният акт е отменен. Съгласно чл. 143 ал.1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ.
Следователно при уважаване на подадената жалба и отмяна на обжалвания
акт, и при направена претенция за разноски от жалбоподателя, съответния
АНОрган, издал отмененото НП, следва да му заплати сторените в съдебното
производство разноски. И тъй като видно от приложения договор за
адвокатска защита жалбоподателят е заплатил в брой договореното
7
адвокатско възнаграждение от 580 лева, то ИА“АА“ като разпоредител с
бюджетни средства следва да бъде осъдена да заплати на жалбоподателя тази
сума. Съдът намира за неоснователно направеното от АНОрган на основание
чл. 63 ал.4 ЗАНН възражение за прекомерност на заплатеното от
жалбоподателя възнаграждение за адвокат, тъй като съгласно тази разпоредба
минималното адвокатско възнаграждение се определя съгласно чл. 36 ЗАдв,
който препраща към Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения. Съгласно действащата към датата на
сключване на договора за правна защита от 04.11.2020г. разпоредба на чл. 18
ал.4 от цитираната наредба, която препраща към ал.2 от тази разпоредба, за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административнонаказателен характер и ако административното наказание е
под формата на глоба или имуществена санкция, възнаграждението се
определя по правилата на чл. 7, ал. 2 върху стойността на санкцията. А
съгласно чл. 7, ал. 2 т.3 от тази наредба и с оглед размера на имуществената
санкция от 5000 лева, определена с обжалваното НП, минималният размер на
адвокатското възнаграждение е при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 580 лв. + 5
% за горницата над 5000 лв. Следователно в случая е договорено и платено
адвокатско възнаграждение, равняващо се на минималния размер по
посочената наредба и поради това същото не подлежи на намаляване.
Поради гореизложените съображения обжалваното НП следва да бъде
отменено изцяло.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като незаконосъобразно Наказателно Постановление №
38-0001575 от 15.10.2020г. на Директора на РД “Автомобилна
администрация” – гр. Русе, оправомощен от министъра на ТИТС, с което за
допуснато нарушение на чл. 37 ал.1 предл.посл. от Наредба №Н-
3/07.04.2009г. на министъра на транспорта на „АМВ-2012“ООД със седалище
и адрес на управление в с. Р., общ. Търговище, представлявано от управителя
В. А. М., е наложено административно наказание на основание чл. 97 ал.1
8
ЗАвтПр, а именно имуществена санкция в размер на 5000 лева.
ОСЪЖДА на основание чл. 63 ал.3 ЗАНН Изпълнителна агенция
„Автомобилна администрация“ със седалище в град София да заплати на
„АМВ-2012“ООД със седалище и адрес на управление в с. Р., общ.
Търговище, БУЛСТАТ *********, представлявано от управителя В. А. М.,
сумата в размер на 580/петстотин и осемдесет/лева, представляваща
направени разноски в настоящото производство за платено възнаграждение за
един адвокат.
Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен
съд - Търговище в четиринадесетдневен срок от съобщаването му на страните
на основанията, предвидени в НПК и по реда на глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
9