№ 685
гр. Русе, 25.11.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, VIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Галена П. Чешмеджиева Дякова
при участието на секретаря Виолета К. Цветкова
като разгледа докладваното от Галена П. Чешмеджиева Дякова
Административно наказателно дело № 20224520201324 по описа за 2022
година
Административнонаказателното производство по чл.59 и сл. ЗАНН.
Образувано е по жалба на С. Ш. М. с ЕГН *** от гр.С.п. в качеството на
Земеделски производител, чрез процесуален представител адв. П.И. от АК Русе, против НП
№ 18-002001 от 20.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда“
– гр. Русе, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание Глоба в
размер на 1500лв /хиляда и петстотин лв/ за това, че: При извършена проверка на
07.06.2022г., около 10,20ч. по работни места в обект за контрол – черешова градина-
с.Ряхово е констатирано, че работничката В.А.М. полага труд като берач на череши в
обекта за контрол, без да има сключен писмен трудов договор с работодателя ЗП С. Ш.
М. - нарушение по чл.62,ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл. 1, ал.2 от Кодекса на труда КТ/.
Жалбоподателят в жалбата оспорва извършеното нарушение, като посочва, че
обжалваното НП е неправилно и незаконосъобразно. В с.з., редовно призован, се явява с
процесуален представител – адв.Ст.Ц. от АК Русе, чрез който ангажира допълнителни
писмени и гласни доказателства. Развива съображения, че наказващият орган е извършил
незаконосъобразна преценка на маловажността на случая. Поддържат жалбата и искат
отмяна на атакуваното НП.
Въззиваемата страна редовно призована, представлявана в с.з. от юк Т., оспорва
изцяло жалбата, моли съда да я остави без уважение като неоснователна и потвърди
изцяло издаденото НП.
1
РП Русе – редовно призовани, не изпращат представител и не вземат становище
по жалбата.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, прие за
установено следното: На 07.06.2022г., около 10,20ч. служители от дирекция „ИТ”
гр.Русе – актосъставител
Д. и и св. И. извършили проверка по работни места в обект на жалбоподателя – черешова
градина в с.Ряхово, където работници беряли череши. По време на проверката било
констатирано, че в обекта полага труд работничката В.А.М. като берач на череши, без
да има сключен писмен договор с работодателя ЗП С. М.. Работодателят предварително
имал закупени от ДИТ еднодневни трудови договори, но към момента на проверката
същите не били подписани от работниците. В декларация, по чл. 399 от КТ за
условията, при които полага труд в обекта, подписана от М. се посочвало, че тя ще
работи от 10,00ч. до 14ч., за което ЗП ще и заплати 20лв. на ден, както и че предния ден
тя не е работила. М. била неграмотна, друга работничка написала вместо нея
декларацията, а тя само я подписала. В разговор с контролните органи работниците
обяснили, че не са подписвали трудови договори. По време на проверката в обекта
пристигнал и работодателят – жалбоподател. Проверяващите го попитали пред всички
работници има ли сключени трудови договори с тях и той заявил, че има закупени бланки,
но те не са попълнени и подписани от работниците. Обяснил, че същите се намират в
базата му , попълват ги и ги подписват в края на работния ден, непосредствено преди да
им плати възнаграждението за деня. Жалбоподателят лично попълнил Декларация/л.14/, в
която посочвал, че е повикал да берат череши единадесет работници, поименно ги посочил
и пояснил, че им заплаща по 20лв на ден, като еднодневни договори за дата 07.06.2022г. с
работниците не е сключвал, тъй като ги попълват в края на работния ден. След преценка
на посочените в декларацията данни контролните органи приели, че е налице трудово
правоотношение между св.М. и ЗП, поради което на място съставили постановление по чл.
405а от КТ, с което обявили неговото съществуване. Постановлението било връчено на
работодателя и на работничката. На работодателя било предписано на основание
чл.405а, ал.4 от КТ да предложи на работничката да сключи трудов договор. С Покана от
07.06.2022г. жалбоподателят в качеството на работодател поканил работничката В.
А.М. да сключи с него трудов договор за длъжността берач на череши при 4часов работен
ден. В отговор на поканата писмено работничката посочила, че не може да работи на
постоянен договор.
В края на работния ден работничката В. А.М., както и другите работници на
жалбпоподателя подписали закупените и уговорени предварително еднодневни трудови
договори/л.20/ за дата 07.06.2022г.
След призоваване с връчена призовка по реда на чл.45, ал.1 от АПК жалбоподателят
се явил в ДИТ Русе, където представил на контролните органи подписаните еднодневни
договори с работниците, присъствали на проверката от 07.06.2022г. , включително и
трудов договор, сключен с работничката В. М.. На 24.06.2022г. М.С. - пълномощник на ЗП/
2
упълномощен с Пълномощно с нот.заверка от 01.06.2022г. - л.23 /, се явил в сградата на
ДИТ Русе, където за констатираното по време на проверката били съставени, връчени и
подписани без възражения от пълномощника Протокол за извършена проверка №
ПР2218594 от 24.06.2022г./л.21,22/ и АУАН № 18- 002001 от 24.06.2022г./л.8/ за
установеното нарушение на чл.62, ал.1 от КТ. В 3-дневният срок по чл.44,ал.1 от ЗАНН
постъпило писмено възражение/л.24/. В него се посочвало, че констатациите в акта са
неправилни и към момента на проверката жалбоподателят е имал сключени трудови
договори с работниците, включително и с В. М..
След разглеждане на материалите по административно наказателната преписка,
на 20.07.2022г. административно наказващият орган – Директорът на ДИТ Русе издал
атакуваното НП /л.5/, връчено на 26.07.2022г. на същия пълномощник на ЗП.
Фактическата обстановка беше установена от съда след преценка на събраните
писмени доказателства – декларация, подписана от жалбоподателя-работодател,
протокол от проверка, постановление по чл. 405а от КТ, АУАН, НП, пълномощно, трудови
договори. Съдът кредитира посочените писмени доказателства, като особено цени
представената по делото декларация, подписана от жалбоподателя-работодател, в
която посочва, че към момента на проверката жалбоподателят не е имал сключени
трудови договори с работниците. По делото не се спори, че декларацията е подписана от
жалбоподателя. В последвалата защитна теза, изложена в жалбата и във възраженията,
се отричат декларираните в нея факти, като се твърди, че договорите са били сключени,
намирали се в базата-склад, но по настояване на контролните органи същите не са
представени пред тях в момента на проверката. Съдът не приема подобна защитна версия
за отговаряща на обективната истина. Същата е лишена от елементарна логика и
житейска обоснованост, не звучи правдоподобно и не може да се приеме дори за
вероятна. Не е естествено и логично жалбоподателят да не представи сключените
договори, след като именно това му вменяват контролните органи като нарушение. Не е
логично контролните органи да го посъветват да не представя договорите, които са
предмет на проверката им. За съда няма съмнение за верността на отразеното в
декларацията, тъй като декларираните обстоятелства се потвърждават от събраните
други доказателства – писмени и гласни.Отразеното в нея се потвърждава от
констатациите, отразени в Протокол за извършена проверка и от разпита на
актосъставителя и св.И.. Не стои по същия начин въпроса с декларацията, попълнена от
работничката В. М.. В с.з. от проведения разпит на св.М. се установи, че същата е
неграмотна, не е написала лично текста на декларацията, не е разбрала ясно за какво се
подписва с подписа си, който не оспорва пред съда. Съдът изключва от доказателствения
материал посочената декларация, която предвид неграмотността на свидетелката не
може да се приеме като валидно нейно изявление. Въпреки това, следва да се отбележи, че
отразените факти в декларацията изцяло се потвърждават от показанията на св.М. в с.з.
и от реквизитите на подписаните в края на деня договори, поради което изложеното в
декларацията се установи чрез събраните други доказателства. Съдът приема и
3
кредитира показанията на актосъставителя и св.И., тъй като те се потвърждават от
съдържанието на декларацията. Относно показанията на св.М. в с.з. не са налице
основателни за съмнения за тяхната пълна достоверност. Св.М. ясно заяви, че е полагала
труд за жалбоподателя срещу 20лв на ден, които е получавала в края на деня, както и че
се е подписвала неясно къде преди започване и след приключване на работата. Съдът
приема като доказателство за установените трудови правоотношения представения
трудов договор, сключен межда жалбоподателя и св.М., като за съда няма съмнение, че
договорът макар и уговорен предварително между страните реално е подписан след
престиране на труда, в края на работния ден.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
намира, че жалбата е ОСНОВАТЕЛНА, по следните съображения:
Жалбата е подадена в срока и по реда на чл.59 и сл. ЗАНН, от лице, което има
право и интерес от обжалване, поради което е процесуално допустима.
Съдът констатира, че при реализиране на административно-наказателната
отговорност не са допуснати нарушения на процесуалните правила, водещи до опорочаване
на производството по налагане на административно наказание. Обжалваното НП е
издадено от компетентен орган и в съответствие с административнонаказателно-
процесуалните правила и съобразяване с материалния закон /чл.416,ал.5 КТ/ и предвид
обстоятелството, че съгласно чл.15,ал.3,т.2 от Устройствен правилник на ИА "Главна
инспекция по труда"/Обн, ДВ, бр. 44 от 09.05.2008 г./ – Директорът на дирекция
Инспекция по труда осъществява правомощия на административнонаказващ орган по
смисъла на чл.47,ал. 2 от ЗАНН”.
Съдът намира за неоснователни съображенията на процесуалния представител на
жалбоподателя за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при
съставяне на акта. Относно доводите, че не е налице извършено нарушение, съдът намира,
че същите не намират опора в събраните доказателства. От събраните доказателства се
установи, че към момента на проверката за работничката В.М. не е бил налице подписан
еднодневен трудов договор. Същественото в случая е, че такъв договор е бил уговорен
между нея и работодателя с конкретни параметри – работно време, заплащане,
естеството на полагания труд, мястото на полагания труд, почивка и срок на договора.
Така договореното престиране на работната сила св.М., макар и не в писмен вид реално е
изпълнявала. Нарушението в процесния случай се изразява в това, че договорът не е
сключен в писмена форма преди започване на трудовия процес, така както е разписано в
закона - чл. 62, ал.1 КТ- „Трудовият договор се сключва в писмена форма.“ и чл. 61, ал.1 от
КТ –„Трудовият договор се сключва между работника или служителя и работодателя
преди постъпването на работа.“ В случая се установи, че работодателят е закупил и
подготвил еднодневните договори, но поради спецификата на полагания труд – на полето,
на открито, където е неудобно оформането на документи, договорите с работниците се
подписват в края на деня, когато се извършва и заплащането на трудовото
възнаграждение на работниците в базата на работодателя. Налице е формално
4
извършено нарушение, от него не са произлезли вредни последици за работника, не са
нарушени неговите права, нарушението е отстранено в рамките на няколко часа.
Основателни са доводите в жалбата, че случаят носи белезите на маловажност и дори на
малозначителност по смисъла на легалното понятие в ДР пар.1,т.5 от ЗАНН – Явно
маловажен случай на нарушение е налице, когато деянието разкрива явно незначителна
степен на обществена опасност. В случая както трудовите така и осигурителните права
на работника не са нарушени и не са настъпили никакви вредни последици от сключване на
трудовия договор в края на работния ден и след приключване на работния процес.
Нарушението, макар и формално да покрива белезите на чл.63, ал.2 КТ всъщност не е
реализирано като правни последици. Съдът намира, че наказващият орган не е направил
законосъобразна преценка за маловажността на случая по смисъла на чл. 93, т.9 НК и на
малозначителността на вредните последици по смисъла на чл.9, ал.2 НК, към които норми
субсидиарно препраща и чл. 11 от ЗАНН. Процесното нарушение, макар и формално
осъществено, поради своята малозначителност не покрива белезите на чл. 6 ЗАНН.
Маловажен случай е този, при който извършеното нарушение с оглед липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на другите смекчаващи
отговорността обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в
сравнение с обикновените случаи на нарушение от съответния вид. В случая нарушението е
малозначително защото липсват вредните последици, а и са налице и други смекчаващи
отговорността обстоятелства. В процесния случай е приложима разпоредбата на чл. 9,
във вр. с чл. 93, т. 9 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН, която, за разлика от тази на чл. 415в
от КТ/ неприложима по силата на закона за нарушението по чл.63, ал.2 КТ/, изобщо
изключва деянието от състава на административните нарушения при наличието на
съответните предпоставки. Настоящият съдебен състав намира, че случаят е точно
такъв. След като законодателят е предвидил възможност за изключване на
отговорността при по-тежки правонарушения, каквито са престъпленията, то с
аргумент от по-силното основание тази възможност следва да се признае и за деянията с
принципно и изначално по-ниска степен на обществена опасност – административните
нарушения.
По въпроса за разноските - с оглед изхода на делото разноски на наказващия орган
не се следват. Съгласно чл. 63д, ал. 1 ЗАНН в съдебните производства по ал. 1 страните
имат право на присъждане на разноски по реда на Административнопроцесуалния кодекс.
Отговорността за разноски по АПК е регламентирана въз основа на общия принцип, че
разноските се понасят и плащат от страната, чието искане е отхвърлено. В случая
жалбата е уважена и обжалваният акт е отменен. Съгласно чл.143, ал.1 АПК, когато
съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден
административен акт, държавните такси, разноските по производството и
възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се
възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В случая с
жалбата е направено принципно искане за пръсъждане на разноски, но по делото не е
представен договор за правна помощ с конкретен размер на платено адвокатско
5
възнаграждение и в хода по същество не е направено изрично искане. Предвид изложеното
и поради недоказаност на направените разноски съдът не следва да присъжда такива на
страната на жалбоподателя.
Водим от горното и на основание чл.63,ал.2, т.1, вр.ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ НП № 18-002001 от 20.07.2022г., издадено от Директора на Дирекция
„Инспекция по труда“ – гр. Русе, с което на С. Ш. М. с ЕГН *** от гр.С.п. в качеството
на Земеделски производител е наложено административно наказание Глоба в размер на
1500лв /хиляда и петстотин лв/ за нарушение по чл.62,ал.1, вр. чл.61, ал.1, вр. чл. 1, ал.2
от Кодекса на труда/КТ/,
като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
съобщаването му на страните пред Административен съд град Русе на основанията,
предвидени в НПК и по реда на Глава дванадесета от АПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6