№ 54
гр. Търговище, 01.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТЪРГОВИЩЕ, VII СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Боряна Ст. Петрова
при участието на секретаря Ивалина Ст. Станкова
като разгледа докладваното от Боряна Ст. Петрова Гражданско дело №
20213530100805 по описа за 2021 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.8 и сл. от ЗАЗ и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът твърди в исковата си молба, че между страните е бил
сключен договор за аренда на земеделска земя от Държавен поземлен
фонд. Договорът е сключен за срок от двадесет и пет стопански години.
Предмет на договора са имоти с обща площ от 13.821 дек. Арендната
вноска от пета до седма стопанска година, която ответникът дължи
по договора е в размер на 414.63 лв., а от осма до двадесет и пета
стопанска година, в размер на 621.95 лв. За стопанската 2019/2020
година, която е десета година, дължимата рента е в размер на 621.95
лв. Твърди се, че ответникът към момента не е изпълнил задължението
си да заплати рентата за 2019/2020 година, поради което дължи и
обезщетение за забава в размер на 43.37 лв. Моли да бъде постановено
решение, с което ответникът да бъде осъден да заплати както
главното, така и акцесорното си задължение. Претендират се и
разноски по делото.
Ответникът, чрез назначения си особен представител, признава
1
предявените искове, както по основание, така и по размер.
След преценка на събраните по делото доказателства съдът прие
за установено следното : Между страните е сключен договор за аренда
№ 27 от 25.02.2011 година, по силата на който ищецът е отдал под
аренда на ответника земеделска земя от държавния поземлен фонд с
площ от 13.821 дек, в землището на гр.Търговище. Съгласно чл.5 от
договора, за първите четири години, арендаторът не дължи арендно
плащане, като арендната вноска от пета до седма стопанска година, е в
размер на 414.63 лв., а от осма до двадесет и пета стопанска година, в
размер на 621.95 лв. договорът е сключен за срок от 25 стопански
години.
Не се спори, че арендаторът не е изпълнил задължението си да
направи арендно плащане към арендодателя, за стопанската 2019/2020
година, за което последният е отправил и писмена покана. Размерът на
задължението за тази стопанска година, съгласно договора е 621.95 лв.
След всестранно обсъждане на събраните в процеса
доказателства, съдът прави следните изводи:
Предявеният иск е с правно осн. чл.8 от ЗАЗ, като ищеца
претендира заплащане на арендни вноски за стопанската 2019/2020 г. За
да е на лице арендно правоотношение, от което за страните да
възникнат съответни права и задължения следва да се установи, че
между същите е имало сключен действителен договор за аренда. По
делото е приложен договор за аренда, по силата на който ищеца е
предоставил на ответника за временно и възмездно ползване земеделски
земи от ДПФ, срещу задължение на ответника да заплаща арендни
вноски по начин и в срок посочен в договора. Договора за аренда съгласно
чл.3 от ЗАЗ се сключва в писмена форма с нотариална заверка на
подписите, договорът подлежи на вписване СВ и се регистрира в
общинските служби по земеделие, като изискуемата от закона форма
на договора е условие за неговата действителност. Договора между
страните е съставен в писмена форма , регистриран е в ОСЗ и е вписан в
СВ, но същия е сключен без нотариална заверка на подписите, поради
2
което в случая липсва предписаната от закона форма на договора. В
съдебната практика противоречиво е разрешаван въпросът за
възможността нищожен договор за аренда на земеделска земя да се
конвертира в договор за наем. Според едното застъпено разбиране на
въпроса „за наличие на правна възможност при действието на специален
ЗАЗ да бъде сключен договор за ползване на земеделска земя срещу
заплащане, подчинен на общите правила за наемния договор по ЗЗД, и при
недействителност на договора за аренда на земеделска земя, поради
липса на изискуемата от чл. 3, ал. 1 ЗАЗ форма, да бъде допусната
конверсията му в договор за наем, когато притежава съществените
признаци на последния“, в едното от становищата ВКС е дал
разрешение, че „наличието на специална законова регламентация
относно реда и начина за отдаване за възмездно ползване на обектите,
посочени в чл. 1, ал. 3 ЗАЗ, изключва възможността за сключване на друг
вид договор, освен аренден, включително и наемен, който да не е
подчинен на специалния ЗАЗ, а на общите правила по ЗЗД“. В същата
практика се приема още, че поради това е правно ирелевантно дали
сключеното между страните съглашение притежава белези,
квалифициращи го като наемен или друг вид договор по ЗЗД, тъй като
конвертиране на недействителната арендна сделка в последния е
недопустима. С по-нови решения се застъпва друго становище допуска
сключването на договор, различен от арендния по чл. 3, ал. 1 ЗАЗ, да има
за предмет земеделска земя. Това схващане съответства изцяло на
принципа за свободата на договарянето по чл. 9 ЗЗД, а същевременно
позволява и по-пълното и всеобхватно обслужване на конкретните
потребности и интереси на контрагентите, както и съобразяване с
тяхната действителна обща воля. То дава и възможност
необработваемата земеделската земя да не се използва за земеделие,
при което не би попаднала в предметния обхват на чл. 1, ал. 1 ЗАЗ, но би
била годен обект на други допустими в частното право сделки.
Безспорно е, че не би могло a priori да се приеме настъпването ipso iure
на конверсия на недействителен аренден договор в наемен такъв, а би
следвало при всеки конкретен случай сделката да се тълкува съобразно
3
действителната обща воля на страните по нея.
В конкретния случай съдът приема, че процесният договор е
сключен с цел предоставяне на ответника на определена количество
земеделска земя с цел използването й за сливови насаждения от него
срещу заплащане в полза на ищеца на определено възнаграждение за
ползването. Процесният договор за аренда покрива всички белези на
договор за наем и обвързва страните като такъв – възмездно
предоставяне на земеделска земя за ползване срещу заплащане на
годишна наемна цена в определени съобразно договора срокове.
С оглед на това, съдът приема, че предявеният иск е основателен и
доказан. Основателен и доказан е и акцесорният иск за заплащане на
лихва за забава.
Ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца
направените по делото разноски, в размер на 401.90 лв., съобразно
представения списък.
Водим от горното, ъдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗДР. ХР. М. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“*****,
№ 14, придставляван от назначения му особен представител адв. П.Ч.
АК-Търговище, да заплати на предявените от Министъра на
земеделието, храните и горите, действащ чрез Директора на Областна
Дирекция „Земеделие“ гр.Търговище С. Л. Е., със съдебен адрес
гр.Търговище, ул.“Христо Ботев“ № 3, ет.1 сумата от 621.95 лв.,
представляваща арендно плащане за стопанската 2019/2020 година, по
Договор № 27 от 25.02.2011 година, на основание чл.8 от ЗАрЗ.
ОСЪЖДА ЗДР. ХР. М. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“*****,
№ 14, придставляван от назначения му особен представител адв. П.Ч.
АК-Търговище, да заплати на предявените от Министъра на
земеделието, храните и горите, действащ чрез Директора на Областна
Дирекция „Земеделие“ гр.Търговище С. Л. Е., със съдебен адрес
4
гр.Търговище, ул.“Христо Ботев“ № 3, ет.1 сумата от 43.37 лв.,
представляваща лихва за забава върху арендното плащане за
стопанската 2019/2020 година, по Договор № 27 от 25.02.2011 година,
на осн. чл.86 от ЗЗД.
ОСЪЖДА ЗДР. ХР. М. ЕГН ********** от гр.Търговище, ул.“*****,
№ 14, придставляван от назначения му особен представител адв. П.Ч.
АК-Търговище, да заплати на предявените от Министъра на
земеделието, храните и горите, действащ чрез Директора на Областна
Дирекция „Земеделие“ гр.Търговище С. Л. Е., със съдебен адрес
гр.Търговище, ул.“Христо Ботев“ № 3, ет.1 направените по делото
разноски в размер на 401.90 лв., на осн. чл.78,ал.1 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от
връчването му на страните, пред Окръжен съд- Търговище.
Съдия при Районен съд – Търговище: _______________________
5