Р Е Ш Е Н И Е
№ 174, 11.02.2020г., Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен
съд , шести граждански състав
На тридесети януари две хиляди и двадесета година
в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Надежда Дзивкова
ЧЛЕНОВЕ: Виделина Куршумова
Таня Георгиева
секретар : Пенка
Георгиева,
като разгледа
докладваното от съдия Дзивкова
въззивно гражданско
дело Nо 45 по описа за 2020 година
и за да се
произнесе взе предвид следното :
Производството е по реда на чл. 258 и сл.
на ГПК.
Производството е образувано по въззивна жалба на от „Агробиоланд“ ООД против
Решение № 3794/11.10.2019г., пост. по гр.д.№ 1018/2019, ПРС, с което е осъдено да
заплати на „Кредит Консулт“ ЕООД, сумата в размер на 12 000 лева с ДДС, представляваща
неплатено възнаграждение по Договор от 19.05.2015 г., както и сумата в размер на
3520.40 лева – обезщетение за забава върху главницата за периода от 28.02.2016 г.
до 18.01.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване
на исковата молба в съда – 19.01.2019 г. до окончателното плащане, както и сумата
в размер на 620.82 лева - разноски в производството.
Жалбоподателят „Агробиоланд“ ООД поддържа, че решението е неправилно
и незаконосъобразно, постановено при нарушение на материалния и процесуалния закон. Счита, че по делото не е доказана дължимостта
на претендираните суми. Поддържа, че е останало недоказано настъпването на падеж
на задължението, поради което недължима е както главницата, така и претендираното
акцесорно задължение. Твърди, че съдът не е изследвал допълнителните договорки между
страните относно отлагане на плащането. Моли
съда да отмени обжалваното решение и да постанови ново такова, с което отхвърли
предявения иск. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „Кредит
консулт“ ЕООД не е подала отговор за въззивната жалба.
Жалбата е подадена в срока по
чл.259 от ГПК, изхожда от легитимирано лице – ответник, останал недоволен от постановеното
решение, откъм съдържание е редовна, поради което и се явява допустима.
Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства
поотделно и в съвкупност, намери за установено следното :
Съгл. нормата на чл.269 от ГПК
въззивният съд се произнася служебно само по въпроса относно валидността и допустимостта
в обжалваната част на постановеното решение. Правилността на решението се проверява
с оглед наведените доводи във въззивната жалба.
По отношение на валидността
и допустимостта на постановеното решение, съдът намира, че същото е постановено
от родово и местно компетентен съд, по иск, който му е подсъден, произнесъл се е
в законен състав и в рамките на изложените фактически твърдения и е дал търсената
защита.
По отношение на
правилността конкретните доводи на жалбоподателя са свързани с неправилния извод
в обжалваното решение, че е настъпил падежът на задължението, поради което не са
дължими нито главницата по договора, нито пък мораторните лихви.
От фактическа страна е
безспорно, че между страните е налице сключен договор за изработка на
19.05.2015г. на проект по определени параметри, срещу заплащане на
възнаграждение в размер на 2 000лв. при предаване на документите на
проекта – до 10 дни след това, и на 8 000лв. – до 10 дни след одобрение на
проекта от разплащателната агенция. Безспорен е и фактът, че проектите са
предадени и приети без забележки на 07.06.2015г., както и че на 19.01.2016г.
проектът е одобрен от Фонд Земеделие.
Спорът е настъпил ли е
падежът за заплащане на договореното възнаграждение и респ. дължимо ли е същото
, ведно с обезщетение за забава.
С оглед изложените
обстоятелства, съдът намира , че се касае за сключен договор за изработка по
реда на чл.258 от ЗЗД, по който възложителят е възложил на изпълнителя
извършването на определена работа срещу задължението да му заплати
възнаграждение. В самия договор е посочен и падежът на задължението за
заплащане на договорното възнаграждение – на два пъти , при настъпване на
определени обективни факти от действителността / предаване на документите и
одобрение от съответен държавен орган/. В случая не е оспорвано в
производството / признато е в отговора на исковата молба и в с.з. на
16.09.2019г./ , че и двата факта са настъпили, като е подписан приемо-предавателен
протокол за предаване на документите и е налице одобрение на проекта от
компетентния ДФ Земеделие. Следователно страните са договорили разсрочено
изпълнение на задължението за заплащане на договорното възнаграждение, като в
самия договор са посочили и срока за това. Съгл. чл.72 от ЗЗД срокът, който е
уговорен на дни изтича в края на последния ден. При уговорените срокове не се
дължи покана, т.к. в този случай срокът кани.
Нормата на чл.84 от ЗЗД пък повелява, че когато денят на изпълнение на
задължението е определен, длъжникът изпада в забава след изтичането му. Следователно
в настоящия случай е налице задължение, по отношение на което е налице
определяем срок – до 10 дни от настъпване на конкретен факт, а с изтичане на
този срок, длъжникът е изпаднал в забава. В този смисъл са лишени от правно
основание възраженията на жалбоподателя, че не е настъпил падежът на главницата
/ договорното възнаграждение/, т.к. не бил поканен от кредитора да изпълни.
Подобна покана не е необходима. Жалбоподателят е изпаднал в забава по отношение
на първото плащане с изтичане на 10-я ден от предаване на документите , а по отношение
на второто – с изтичане на 10-я ден от одобрение на проекта от ДФ Земеделие.
Приемо-предавателния протокол доказва, че първият факт е настъпил на
07.06.2015г., при което падежът на първото плащане от 20% от договорната цена е
настъпил най-късно на 18.06.2015г. Самият жалбоподател признава, че вторият факт –
одобрение от ДФ „Земеделие“ е нестъпил на 19.01.2016г., при което падежът на
второто плащане – 80% от договорната цена е настъпил на 30.01.2016г. Поради
изложеното се установява дължимост на цялото договорено възнаграждение от общо
10 000лв. без ДДС или общо 12 000лв. с ДДС.
По делото не се твърди това
задължение да е изпълнено, поради което и се доказва основанието за заплащане
на мораторни лихви. Такива се претендират от 28.02.2016 до завеждане на
исковата молба. Началният период на тази претенция е далеч след настъпване на
падежите на двете задължения, поради което и се установява основанието за
дължимост на мораторни лихва за този период. По отношение определяне на размера не са навеждани оплаквания, поради което и
съдът възприема изчисленията на първата инстанция.
По изложените съображения,
съдът намира, че подадената въззивна жалба е неоснователна, а постановеното
решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Въззиваемата страна не е
претендирала разноски, поради което и такива не се присъждат.
С оглед на изложеното съдът
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА против Решение №
3794/11.10.2019г., пост. по гр.д.№ 1018/2019, ПРС.
Решението е окончателно и
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
:
ЧЛЕНОВЕ
: