Определение по дело №331/2023 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 2339
Дата: 17 юни 2023 г. (в сила от 17 юни 2023 г.)
Съдия: Мл.С. Александър Валентинов Цветков
Дело: 20233100500331
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 13 февруари 2023 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 2339
гр. Варна, 16.06.2023 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в закрито заседание на
шестнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Невин Р. Шакирова
Членове:Николай Св. Стоянов

мл.с. Александър В. Цветков
като разгледа докладваното от мл.с. Александър В. Цветков Въззивно
гражданско дело № 20233100500331 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 267 от ГПК.
Образувано е въз основа въззивна жалба от М. М. К., подадена чрез процесуални
представители адв. Г. Н. и адв. Г. Г., срещу Решение № 186/08.11.2022 г, постановено по гр.
д. № 135/2022 г. по описа на ДРС, с което е отхвърлен предявения от жалбоподателката иск
срещу Д. Я. Н. с правно основание чл. 108 от ЗС за приемане за установено, че ищцата е
собственик на недвижим имот с административен адрес: гр. Д., кв. „П.“, П., бл. 8, вх. Б, ет.
3, ап. 22, съставляващ имот с идентификатор 20482.........3.22 по КККР, одобрени със
Заповед РД-18- 85/17.09.2008 г. на Изпълнителен директор на АГКК, с предназначение
жилище, апартамент, при съседи на същия етаж: самостоятелни обекти е идентификатори
20482.........3.23, 20482.........3.21, под обекта 20482.........3.13, над обекта 20482.........3.31 въз
основа на давностно владение и за осъждането на ответника да й предаде владението върху
имота.
Във въззивната жалба е изложено становище за недопустимост, а в условията на
евентуалност за неправилност и необоснованост на обжалваното съдебно решение. Сочи се,
че първоинстанционният съд правилно е квалифицирал предявения иск и е отразил
доказаните фактически обстоятелства по делото, но неправилно е отхвърлил искането на
ищцата за постановяване на неприсъствено решение. Същото било заявено своевременно и
при наличието на предвидените в ГПК предпоставки, поради което отказът на съда да се
произнесе по реда на чл. 238, ал. 1 от ГПК обосновавал недопустимост на съдебния акт. В
условията на евентуалност се твърди, че същият е неправилен, тъй като
първоинстанционния съд е допуснал съществени нарушения на процесуалните правила и на
материалния закон. Съставът на ДРС нарушил разпоредбите на чл. 12, чл. 235, ал. 2 и чл.
236, ал. 2 от ГПК като не обсъдил събраните по делото доказателства в цялост, а
едностранно само в частта, необходима за обуславяне на крайните изводи, игнорирал е
неоснователно част от доказателствата, като е основал изводите си за недоказаност на
претенцията въз основа на извод за недоказаност на обстоятелства, стоящи извън предмета
на доказване. От събраните в хода на процеса доказателства - гласни и писмени, при
условията на пълно и главно доказване се установявало наличието на всички елементите от
фактическия състав на приложимата разпоредба на чл. 108 от ЗС, а именно: право на
собственост на ищцата, придобито на твърдяното основание - реализирано от нея
непрекъснато, открито и спокойно давностно владение в периода от 2006 г, упражнявана
фактическа власт от ответника върху спорния имот и дори липса на правно основание за
1
това. Преди снабдяването с титул за собственост, макар и реализирал състава на
придобивната давност, ищецът бил в невъзможност да декларира имота на свое име, респ.
да заплаща местните данъци, както и да открие партида за ток и вода на свое име, поради
което релевантно се явявало писменото доказателство за откриване на такава с титуляр
лицето, от което е закупила имота - Паруш Парушев. На следващо място оспорва извода на
съда за ненадлежна индивидуализация на имота, като заявява, че исковата претенция е за
имот с идентификатор 20482.........3.22 по КККР, одобрени със Заповед РД-118-85/17.09.2008
г на Изпълнителен директор на АГКК, като административният адрес на имота не бил
релевантен, тъй като същият можел да бъде променян и не е задължителен. По изложените
съображения моля първоинстанционното решение да бъде обезсилено и делото да бъде
върнато на друг състав на първоинстанционния съд, а в условията на евентуалност да бъде
отменено и предявеният иск да бъде уважен.
След оставяне без движение на исковата молба и дадени указания за отстраняване на
констирани нередовности, касаещи противоречие относно индивидуализацията на спорния
недвижим имот, обективирани в Определение № 1405/07.04.2023 г. по делото, с
уточнителна молба вх. № 10326/26.04.2023 г. ищцата е заявила, че предмет на исковата
претенция е гр. Д., кв. „П.“, П., бл. 8, вх. Б, ет. 3, ап. 22, съставляващ имот с идентификатор
20482.........3.24 по КККР, одобрени със Заповед РД-18- 85/17.09.2008 г. на Изпълнителен
директор на АГКК, с предназначение жилище, апартамент, при съседи на същия етаж:
самостоятелни обекти е идентификатори 20482.........3.15, 20482.........3.23, 20482.........3.25, и
20482.........3.33.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещната страна.
На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че
въззивната жалба е процесуално допустима. Депозирана е от активно легитимирана страна
по делото, имаща правен интерес от обжалване на решението, в срока по чл. 259, ал. 1 от
ГПК и отговаря на съществените изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК.
Страните не са отправили доказателствени искания. Делото следва да бъде насрочено за
разглеждане в открито съдебно заседание.
Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание
на 04.07.2023 г. от 10:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.
НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или
към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни
отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по
между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални
взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от
внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТИ препис от настоящото определение на страните и препис от
уточнителната молба вх. № 10326/26.04.2023 г. на въззиваемият .

Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2
3