Р Е Ш Е Н И Е
№882
гр.
Хасково, 03.12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН
СЪД ХАСКОВО,
в публично заседание на шести ноември, през две хиляди и деветнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХАЙГУХИ БОДИКЯН
ЧЛЕНОВЕ: ПЕНКА КОСТОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретаря Мария Койнова и в присъствието на
прокурор Елеонора
Иванова от
ОП- Хасково, като разгледа докладваното от съдия Костова АНД (К) №
1029 по описа на съда за 2019
година, за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
е касационно по реда на чл.63, ал.1, пр. 2 от ЗАНН, вр. с чл.208 и сл. от АПК.
Образувано е по
касационна жалба на „Български пощи“ ЕАД, със седалище гр.С., подадена чрез
пълномощника му гл. юрисконсулт К. С. М., с посочен по делото съдебен адрес:
гр. П., пл.„Ц.“ ., срещу Решение №131/16.07.2019 г., постановено по АНД №187 по
описа на Районен съд – Харманли за 2019 г.
В касационната
жалба се твърди, че решението било неправилно, поради нарушение на материалния
закон. Сочи се, че видно от Констативен протокол №П-ТА-033/27.11.2018г.,
приложен към АУАН, съставен от Т. В. А. и Т. К. К., било посочено, че ПС с. К.
изпълнява условията на чл.10, ал.1 от Наредба №6/01.11.2011г., като не били
дадени никакви предписания. Освен това, в горецитирания констативен протокол
било посочено, че била извършена проверка относно охрана и опазване на парични
средства и ценни пратки, чиято правна уредба била в Глава трета от Наредба №6
за изискванията за пощенската сигурност, което съгласно чл.22 от Наредбата било
извън компетенциите на Комисията за регулиране на съобщенията. Съгласно чл.22
от Наредба №6/01.11.2011г. – контролът по спазването и прилагането на изискванията
за пощенската сигурност, с изключение на глава трета и на глава шеста, се
осъществявал от Комисията за регулиране на съобщенията по реда на Закона за
пощенските услуги. В съществуващия текст на чл.10 на действащата Наредба
№6/01.11.2011г. било допуснато повторение на изискването за оборудване със
записващи технически средства за видеонаблюдение в ал.2 и общото изискване за
оборудване със система за физическа защита в ал.3, тъй като: В Допълнителна
разпоредба, §1 „По смисъла на тази наредба“, т.10, даденото определение за
система за физическа защита било „комплекс от елементи за охрана на пощенските
служби по чл.10, ал.1, който може да включва: персонал за физическа защита,
физически бариери, сигналноохранителни известителни системи, записващи технически
средства за видеонаблюдение, охранително осветление, комуникационни средства,
транспортни средства“, т.е. системите били определени като комплекс от
алтернативно изброени елементи, в който се включвало и видеонаблюдението.
Твърди се, че АУАН и НП от фактическа и правна страна не били издадени въз
основа на констатациите, направени по време на проверката на 27.11.2018г. В
Констативния протокол П-ТА-033/27.11.2018г. на КРС било посочено, че в
пощенската служба има решетки на входната врата и на прозореца, както и метална
каса, с което били покрити изискванията на чл.10, ал.3 на действащата Наредба
№6/01.11.2011г. В пощенската служба Български пощи ЕАД избрало и осигурило
следните елементи на физическа защита: решетки на прозореца и вратата и метална
каса. Неправилно Председателят на КРС приел, че било налице нарушение на чл.10,
ал.3 на Наредба №6/01.11.2011г. и по този повод неправилно приемал, че в
пощенската служба на посочения адрес липсвала система за физическа защита при
констатирано наличие на решетки на прозореца и вратата в обекта и метална каса,
което било посочено в протокола от проверката, направена на място в ПС. ПС
Константиново било оборудвано със система за физическа защита. Претендира се
обжалваното съдебно решение и наказателното постановление да бъдат отменени.
Ответникът,
Комисия за регулиране на съобщенията - София, не ангажира становище по
касационната жалба.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Хасково заема становище за неоснователност на
касационната жалба и предлага обжалваното решение да бъде оставено в сила като
правилно и законосъобразно.
Административен
съд – Хасково, след проверка на оспореното решение във връзка с изложените в
жалбата оплаквания, както и по реда на чл.218, ал.2 от АПК, намира за
установено следното:
Касационната
жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
С проверяваното
решение Районен съд – Харманли е потвърдил обжалваното пред него Наказателно
постановление № 57 от 05.04.2019г. на Председателя на Комисията за регулиране
на съобщенията, с което на „Български пощи“ ЕАД, гр. С., за нарушение на
чл.105в от Закона за пощенските услуги, във връзка с чл.10, ал.3 от Наредба №6
от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност и на основание чл.53,
ал.1, във връзка с чл.83, ал.1 от ЗАНН, във връзка с чл.105в от Закона за
пощенските услуги (ЗПУ), във връзка с чл.106 от ЗПУ, във връзка с чл.10, ал.3
от Наредба №6 от 01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, била
наложена имуществена санкция в размер на 500 лева.
Санкцията е
наложена за установено с АУАН №П-038/25.02.2019 г. административно нарушение,
изразяващо се в това, че като притежател на индивидуална лицензия за извършване
на универсалната пощенска услуга на цялата територия на Република България,
дружеството към 27.11.2018г. не е оборудвало със система за физическа защита пощенска
служба (ПС), в която се приемат ценни пратки и се извършват парични дейности,
находяща се в с. К., общ. С., обл. Х., с което не е изпълнило чл.10, ал.3 от
Наредба №6 от 01.11.2011 г. В АУАН е посочено, че в ПС има монтирани само
метални решетки на входната врата и прозорците, няма инсталирани паник-бутон
и/или други елементи от сигналноохранителна известителна система, липсва и
персонал за физическа защита. ПС не е оборудвана с други елементи за физическа
защита по смисъла на §1, т.10 от допълнителните разпоредби на Наредба №6 от 1
ноември 2011г. за изискванията за пощенската сигурност.
За да потвърди
наказателното постановление, въззивният съд е приел, че при съставяне на АУАН и
издаване на НП не били допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи
административно-наказателното производство. Счел за доказано извършването на
процесното административно нарушение. Съдът е изложил и мотиви за това, че
наказващият орган е определил правилно размера на санкцията.
Касационната
инстанция намира решението за правилно.
Съгласно
разпоредбата на чл.105в от ЗПУ, в приложимата към датата на извършване на
нарушението редакция (ДВ бр.102 от 2010 г., в сила от 30.12.2010 г.) е
регламентирано, че за нарушение по този закон или издадените въз основа на него
актове, за което не е предвидено друго наказание, нарушителите да се наказват с
глоба от 500 до 5000 лв. В действащата към този момент норма на чл.106 от ЗПУ пък
е предвидено, за нарушенията по чл.99-105в, извършени от юридически лица и
еднолични търговци, да се налагат имуществени санкции в размерите на
предвидените глоби.
Съгласно §3 от
ПЗР на Наредба №6/01.11.2011г. за изискванията за пощенската сигурност, същата
е издадена на основание чл.14, ал.2 от ЗПУ, и доколкото в закона не е
предвидено друго наказание, за нарушения на нейните разпоредби се налагат
санкциите, предвидени в чл.105в от ЗПУ.
Съгласно чл.10,
ал.1 от Наредба №6 от 01.11.2011г., пощенските оператори, съобразно
изискванията на компетентните държавни органи, определят пощенските служби, в
които е необходимо отделянето и оборудването на специални гишета за приемане на
ценни пратки и за извършване на парични дейности. В чл.10, ал.2 е предвидено,
че достъпът до гишетата по ал.1 задължително се наблюдава със записващи
технически средства за видеонаблюдение, като записите се съхраняват 30 дни, а в
ал.3 – че пощенските служби по ал.1 задължително се оборудват със система за
физическа защита.
Според
легалната дефиниция на понятието „пощенска служба“ в §1, т.6 от ДР на Наредба
№6 от 01.11.2011г., същата може да представлява сграда или помещение, собственост
на пощенския оператор, или такива, наети от него с цел извършване на пощенски
услуги. Задължителното изискване, залегнало в чл.10, ал.3 от Наредба №6 от
01.11.2011г., за оборудване със система за физическа защита (по смисъла на §1,
т.10 от ДР на същата Наредба) се отнася до „пощенската служба“, независимо дали
тя представлява сграда, или помещение. В процесния случай както в АУАН, така и
в НП е посочено, че дружеството не е изпълнило задължението си да оборудва със
система за физическа защита пощенската служба, каквото нормативно задължение за
пощенския оператор безспорно съществува.
Неоснователни
са наведените в касационната жалба възражения, че ПС Константиново било
оборудвано със система за физическа защита, като в тази насока се твърди, че неправилно
Председателят на КРС приел, че било налице нарушение на чл.10, ал.3 на Наредба
№6/01.11.2011г. и по този повод неправилно приемал, че в пощенската служба на
посочения адрес липсвала система за физическа защита при констатирано наличие
на решетки на прозореца и вратата в обекта и метална каса, което било посочено
в протокола от проверката, направена на място в ПС. Съображения в тази насока
са били навеждани и пред районния съд, който е обсъдил същите и правилно е
приел, че в случая е установено, че тази пощенска служба има монтирани само
метални решетки на входната врата и на прозорците, дървено бюро без преграда
над него, която да съставлява физическа бариера между клиентите и служителя на
ПС, има метална каса, незакрепена на пода или стената. Наличието само на
метални решетки на входната врата и прозорците, незакрепена метална каса и дървено
бюро без преграда над него по никакъв начин не изпълва изискването на чл.10,
ал.3 от Наредба №6 от 01.11.2011г. за осигуряване на система за физическа
защита.
Ето защо
касационната инстанция намира за изцяло правилно и обосновано приетото от
районния съд, че е доказано извършването на процесното административно
нарушение, поради което напълно законосъобразно е ангажирана отговорността на
дружеството на посоченото в наказателното постановление основание.
За пълнота на
мотивите следва да се посочи, че със ЗИДЗПУ, обн. Д.в. бр.53/05.07.2019г.,
разпоредбата на чл.106 от ЗПУ е отменена. Същевременно е създадена нова ал.2 в
чл.105в от ЗПУ, според която за нарушение по ал.1, извършено от юридическо лице
и едноличен търговец, се налага имуществена санкция от 700 до 7000 лв.
Независимо от настъпилата законодателна промяна, липсват основания за
приложението на чл.3 ал.2 от ЗАНН, доколкото действащата към момента разпоредба
на чл.105в ал.2 от ЗПУ не се явява по-благоприятна за нарушителя.
По изложените
съображения, касационните оплаквания не намират опора в доказателствата по
делото и са неоснователни. Решението на районния съд е валидно, допустимо и
съответстващо на материалния закон и следва да бъде оставено в сила.
Водим от
гореизложеното и на основание чл.221, ал.2, предл. първо от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА Решение №131 от 16.07.2019 г., постановено по АНД №187
по описа на Районен съд – Харманли за 2019 година.
Решението е
окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.