Определение по дело №139/2019 на Апелативен съд - Варна

Номер на акта: 184
Дата: 19 март 2019 г.
Съдия: Росица Славчова Станчева
Дело: 20193000500139
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 14 март 2019 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

 

№184./19.03.2019г.

 

гр. Варна

 

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание, в състав:

 

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ:  ДИАНА ДЖАМБАЗОВА

                                                                       ЧЛЕНОВЕ:   МАРИНЕЛА ДОНЧЕВА

                                                                                              РОСИЦА СТАНЧЕВА                                                                                                             

като разгледа докладваното от съдия Р . Станчева

въззивно гр. дело № 139/2019г.,

за да се произнесе съобрази следното:

 

            Производството е възивно, по реда на чл.258 и сл. ГПК.

            Образувано е по възивна жалба на М.Е.Р., чрез адв.М. против решение № 121/22.11.2018г., постановено по гр.д. № 98/2018г. на ОС – Силистра, в частта, в която въззивникът е осъден да заплати на Ф.И.И. обезщетение за претърпени от последния неимуществени и имуществени вреди, в  резултат на причинена му от ответника средна телесна повреда, изразяваща се във фрактура на лява бедрена кост и фрактура на два пръста на лявата ръка, за горницата над 5 000 лева до присъдените 12 800 лева по иска за обезщетение за неимуществени вреди, и за горницата над 928 лева до присъденото обезщетение от 1 484.80 лева за имуществени врени, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 28.07.2017г. до окончателното им изплащане.

            В жалбата се излагат оплаквания за неправилност на решението. Оспорват се изводите на първоинстанционния съд относно определения размер на обезщетението за неимуществени вреди като завишен и неотговарящ на действително доказаните вреди, както и приетия процент на съпричиняване за настъпване на вредоносния резултат от страна на въззиваемия. Счита, че от доказателствата по делото следва да бъдат направени изводи за съпричиняване в размер на 50%, съобразно което и следва да бъдат определени дължимите от него обезщетения. Иска се от настоящата инстанция да отмени първоинстанционното решение в обжалваната му част и постанови друго, с което исковете да се отхвърлят за горниците над сумата от 5 000 лева, респ. над 928 лева.

            В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от насрещната страна, с който жалбата се оспорва като неоснователна.

            Постъпила е и насрещна въззивна жалба от ищеца Ф.И., чрез процесуалния му представител адв. Н., който обжалва първоинстанционното решение в частта, в която са отхвърлени исковите му претенции за горницата над уважените размери, съответно 12 800 лева обезщетение за неимуществени вреди и 1 484.80 лева за претърпени имуществени вреди до заявените размери от 30 000 лева, респ. 2 111.40 лева.

Твърди, че в тази му част решението е необосновано и незаконосъобразно. Сочи, че определеният от съда размер като обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди не отговаря на критерия за справедливост по чл.52 ЗЗД, не са обсъдени всички обстоятелства и доказателства, имащи значение за вида и интензитета на претърпените от него вреди. Оспорва и изводите на съда за съпричиняване на вредоносния резултат. Иска се отмяна на решението в обжалваната му част и уважаване на исковете му в предявените размери.

Срещу тази жалба не е постъпил отговор в срок.

При извършената проверка по редовността на настоящото производство, съдът констатира, че в обжалваното решение липсва постановен отхвърлителен диспозитив за частта над присъдените суми до предявените размери на исковите претенции. Изрично в мотивите си първоинстанционният съд е приел, че е сезиран с искове в размер на 30 000 лева, претендирани като обезщетение за претърпени неимуществени вреди и за сумата от 2 111.40 лева, претендирана като дължимо обезщетение за имуществени вреди. Формирал е и мотиви, че същите са основателни до размер на сумата от 12 800 лева по първия иск и 1 484.80 лева по втори, за които суми ответникът е бил осъден да заплати. Липсва обаче обективиране в диспозитива волята на съда за неоснователност на исковете над тези суми.

Така констатираното несъответствие между мотиви и диспозитив съставлява очевидна фактическа грешка, компетентен да отстрани която е първоинстанционният съд, на основание чл.247 ГПК.

Ето защо настоящото производство следва да бъде прекратено и делото върнато на ОС-Силистра за отстраняване на констатирания пропуск, след което въззивният съд ще може да се произнесе по депозираните въззивни жалби.

Водим от изложеното, съдът

 

О П Р Е Д Е Л И

 

ПРЕКРАТЯВА производството по в.гр.д. № 139 по описа на АпС - Варна за 2019г. и ВРЪЩА делото на ОС - Силистра за провеждане на производство по чл.247 ГПК .

 

След изпълнение на горното делото да се върне на АпС за произнасяне по жалбите.

 

Определението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                       ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

 

                                                                                              2.