РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПЛОВДИВ
РЕШЕНИЕ
№ 1450
гр. Пловдив, 05 август 2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД, ІІ отделение, ХVІІ
състав, в публично заседание на девети юли през две хиляди и двадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ПЕТРОВА
при секретаря Б.К., като разгледа докладваното от
председателя ТАТЯНА ПЕТРОВА
административно дело № 197 по описа
за 2020 год. на Пловдивския
административен съд, за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера
на производството, жалбата и становищата на страните:
1. Производството е
по реда на Дял трети, Глава десета, Раздел първи от Административнопроцесуалния
кодекс /АПК/, във връзка с чл. 24е, ал. 3 от Закона за акцизите
и данъчните складове /ЗАДС/.
2. Образувано е по жалба
на “КРИЧИМФРУКТ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от управителя Г.С.П., против Решение № РТД 3000-2369/20.12.2019
г. на съвместяващ длъжността (с.д.) Директор на ТД „Тракийска“.
В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспорения административен
акт и се иска неговата отмяна. Претендират се сторените в производството
разноски.
3. Ответникът по жалбата –
Началника на Митница Пловдив, чрез процесуалния си представител, е на
становище, че жалбата е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Поддържа
се, че оспореният административен акт е законосъобразен и съдържа фактическите
и правни основания за неговото постановяване. Съображения в тази насока се
излагат в писмени бележки приложение по делото. Претендира се присъждане на
съответното юрисконсултско възнаграждение. Направено е и възражение за прекомерност
на претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение.
ІІ. За
допустимостта:
4. Жалбата е
подадена в рамките на установения за това процесуален срок и от надлежна
страна, имаща правен интерес от обжалването, поради което се явява допустима.
ІІІ. За фактите:
5. С Решение № РТД 3000-2369/20.12.2019 г., Директорът на ТД
„Тракийска“ е прекратил действието на удостоверение на освободен от акциз краен
потребител № BG003000Е0138,
издадено на “КРИЧИМФРУКТ” ООД, с ЕИК *********, с местонахождение на обекта гр.
Кричим, Промишлена зона, тъй като лицето е престанало да отговаря на условията
за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.
За
да постанови този резултат, ответният административен орган е приел следното от
фактическа и правна страна:
В
изпълнение на писмо, per. № 32-186049/26.06.2019 г.
на ЦМУ на Агенция „Митници“, на 27.08.2019 г. е извършена проверка в обекта на
регистрираното лице "КРИЧИМФРУКТ" ООД с ЕИК ********* във връзка с
издадено Удостоверение за освободен от акциз краен потребител /УОАКП/ №
BG003000E0138. Удостоверението е издадено на 23.05.2013 г. от Началника на
Митница Пловдив, на основание чл. 24б, ал. 4 от ЗАДС и е валидно към момента на
извършване на проверката. Резултатите от проверката са обективирани в Протокол
№ 2214 (19BG3000A037900)/27.08.2019 г.
В
хода на извършените контролни действия е установено следното:
Съгласно
издаденото удостоверение № BG003000E0138 дружеството може да получава енергиен
продукт - природен газ - в газообразно състояние с код по КН 27112100, за
производство на плодови концентрати и мармалад с кодове по КН ********** -
търговско наименование „ябълков концентрат", КН ********** - търговско
наименование „вишнев концентрат", КН ********** - търговско наименование
„ябълков мармалад".
Природният
газ - в газообразно състояние, се доставя в производствената база в гр. Кричим
от газоразпределителното дружество „Ситигаз България" ЕАД, като получените количества
енергиен продукт се отчитат от доставчика, чрез разходомер,
позициониран на територията на обекта в газоразпределителен
пункт /ГРП/. Чрез магистрални стоманени тръбопроводи /подземни/ на територията
на завода, природният газ се подава към котелното помещение снабдено с 2 /два/
броя котли ПКМ4.0 и ПКМ6.5 /единият от които е резервен/. След което
посредством реверсивна газова горелка, отделяща
топлина, водата в котела се нагрява до агрегатно състояние „пара".
Производствената пара, чрез съответните съоръжения по главния парен тръбопровод
се насочва към вакуум изпарителна инсталация - по парапреносни
тръби, пара със съответната температура постъпва в последната инсталация за
отдаване на топлина, като се поддържа съответния температурен режим. В
инсталацията се извършва стерилизиране и концентриране на произвеждания ябълков
мармалад. При така констатираното, проверяващият екип е приел, че енергийният
продукт, използван от "КРИЧИМФРУКТ" ООД е енергиен продукт за
отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС (ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от
01.01.2018 г.), участващ в процес, свързан с отделянето
на топлина, чрез реверсивна газова горелка, служеща
за подгряване на вода с цел отделяне на пара. Енергийните продукти за
отопление, не се ограничават само до използването им за отопление на помещение.
Използването на енергийния продукт за отопление - природен газ - в газообразно
състояние с код по КН 27112100, включва и всички случаи, когато енергийните
продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното
предназначение.
При
извършената проверка на място в обекта е установено, че енергийният продукт:
природен газ - в газообразно състояние с код по КН 27112100, се получава,
отчита и използва по предназначение съгласно представената технологична схема.
При
проверката в обекта не е установено използване на енергийния продукт природен
газ – в газообразно състояние с код по КН 27112100 за други цели, освен за
нагряване на водата в парните котли и преобразуването и в пара, необходима за
производствения процес.
С
писмо, peг. индекс: 32-253965/02.09.2019 г. на ТД
Тракийска, "КРИЧИМФРУКТ" ООД е уведомено по реда на чл. 26, ал. 1 от АПК, че е започнало производство за прекратяване действието на удостоверението
на ОАКП, съгласно разпоредбите на чл. 24е, ал. 1, т. 4, буква „г" от ЗАДС
във връзка с чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС. Писмото е получено на 10.09.2019 г. с
известие за доставяне ИД PS 4040 01HCVD R.
На
основание чл. 34, ал. 3 от АПК в ТД Тракийска е постъпило възражение с вх. № 32
- 266706/16.09.2019 г. на ТД Тракийска от "КРИЧИМФРУКТ" ООД, ЕИК
********* в законоустановения седемдневен срок от получаване на горецитираното
писмо за уведомяване прекратяване на действието на УОАКП № BG003000E0138.
(Във възражението са изложени мотиви в
следната насока:
- В съответствие с разпоредбите на чл. 24б,
ал. 4 от ЗАДС, "КРИЧИМФРУКТ" ООД, ЕИК ********* притежава валидно
удостоверение за освободен краен потребител
№ BG003000E0138 от 28.05.2013г., издадено от началника на Митница
Пловдив;
- В качеството си на титуляр на УОАКП "Кричимфрукт " ООД, стриктно ИЗПЪЛНЯВА изискванията на
ЗАДС и ППЗАДС и през периода на действие на удостоверението не са констатирани
нарушения;
- Енергийният продукт: природен газ в
газообразно състояние се получава, отчита и
използва по предназначение съгласно представената технологична схема.
Използването на енергийният продукт: природен газ - в газообразно състояние с
код по КН 27112100 не е за други цели, освен за нагряване на водата в парните
котли и преобразуването й в пара, необходима за производствения процес, което е
в разрез с твърдяното в писмо рег. № 32- 253965/02.09.2019 г. на с.д. директор
на ТД Тракийска, че „енергийният продукт - природен газ - в газообразно
състояние с код по КН 27112100, освободен от акциз съгласно Удостоверение №
BG003000E0138, участва в процес свързан с отделянето на топлина, използвана
непосредствено в производствения процес, т.е. е енергиен продукт за отопление
по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС". Водената от дружеството отчетност
позволява проследяването на получения и използван енергиен продукт.
- Съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС се освобождават
от облагане с акциз енергийни продукти,
които се използват за цели, различни от моторно гориво или гориво отопление.
Директорът на ТД Тракийска неправилно е приложил закона, като приема
използването от "Кричимфрукт " ООД на
природен газ с код по КН **********, за гориво за отопление.
- Природният газ се използва във вакуумизпарителна инсталация, посредством която се
осъществява пастьоризацията и концентрирането на плодови сокове и
производството на мармалад.
- Използването на природния газ не попада в
хипотезата на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, тъй като енергийният продукт се използва за
цели различни от тези за отопление, а именно - за производство на плодови
сокове и на мармалад.
- Съгласно Решение № 25/04.01.201З г.,
постановено по адм. дело № 2890 по описа за 2012 г. на Административен съд
Пловдив, потвърдено с Решение № 5795/24.04.2013 г. на Върховния административен
съд, отказът да се издаде на „КРИЧИМФРУКТ“ ООД удостоверение за освободен от
акциз краен потребител с аргумент, че използваният природен газ от „Кричимфрукт“ ООД е енергиен продукт за отопление по смисъла
на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, е незаконосъобразен.
В чл. 4, т. 37 буква „б“ от ЗАДС изрично е
записано, че се считат за изключение случаите, при които „Енергийният продукт
за отопление“ се използва за цели различни от моторно гориво или гориво за
отопление.)
Така
подаденото възражение е прието за неоснователно. От фактите и обстоятелства,
описани в Протокол за извършена проверка № 2214 (19BG3000A037900)/27.08.2019 г.
е установено, че дружеството използва енергиен продукт - природен газ - в
газообразно състояние с код по КН 27112100, за подгряване на вода, постъпваща в
котли. Подгряването на водата за получаване на пара се извършва посредством реверсивна газова горелка, отделяща топлина. Получената при
топлоотделянето пара, постъпва чрез съответните
съоръжения по главния парен тръбопровод към вакуумизпарителна
инсталация - по парапреносни тръби, пара със
съответната температура постъпва към последната инсталация за отдаване на
топлина, като се поддържа съответния температурен режим. От тук е направен извод,
че използваните при производството на плодови концентрати и мармалад природен
газ - в газообразно състояние с код по КН 27112100, се явява енергиен продукт
за отопление по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС (ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила
от 01.01.2018 г.), участващ в процес, свързан с
отделянето на топлина, чрез изгаряне в горелки, служещи за подгряване на вода с
цел отделяне на пара. Отделяната при горенето на енергийният продукт топлина се
използва чрез преносна среда - пара, отделяща се при подгряване на водата, в
технологични процеси - производството на плодови концентрати и мармалад.
Енергийният
продукт за отопление - природен газ - в газообразно състояние с код по КН
27112100, не се ограничава само до използването му за отопление на помещение. В
подкрепа на което е посочено и обстоятелството, че в даденото определение за
„енергиен продукт за отопление" са налице и примери, неизчерпателно
изброени, с които е включено и използването на енергийни продукти в оранжерии,
сушилни, бази за вторични суровини, че се смятат за енергийни продукти за
отопление, т.е. според ответния административен орган е налице законодателна
воля и решение, че за да се определи един енергиен продукт като енергиен продукт
за отопление, то не трябва да се разбира, че той се използва единствено и само
за отопление на помещение. По аналогия на противното, ако се разбира, че
„енергиен продукт за отопление" означава само и единствено използването му
при отопление на помещение, то не би могло да се изпълни волята на
законодателя, включително и по отношение на дадените примери в определението по
чл. 4, т. 37 от ЗАДС, поради което е неправилно да се приеме, че само
използването на енергиен продукт за отопление на помещение, представлява
енергиен продукт по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС. Използването на
енергийните продукти за отопление включва и всички случаи, когато енергийните
продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й
предназначение.
За
да обоснове тезата си, Директорът на ТД Тракийска се е позовал на т. 56 от
Решение на Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-240/01, където е възприета
позиция, че под „използвани като гориво за отопление“ в чл. 2, ал. 2 от
Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година, следва да се разбират
всички случаи, при които енергийните продукти се изгарят и произведената
топлинна енергия, отделена при този процес, се използва за затопляне,
независимо от крайната цел на това затопляме, включително трансформирането или
разрушаването на субстанцията, поглъщаща топлинната енергия по време на химичен
или индустриален процес. СЕС посочва, че при всички тези случаи, енергийните
продукти се изразходват и следователно следва да бъдат предмет на облагане с
акциз. Посочено е също, че всички решения на СЕС съгласно разпоредбите на чл.
288 от Договора за функциониране на Европейския съюз и на чл. 633 от
Гражданския процесуален кодекс са задължителни и за всички съдилища и учреждения в Република България.
По
отношение на дейностите, за които се използва енергийният продукт от
„КРИЧИМФРУКТ“ ООД, е установено, че не е налице изискването на чл. 24, ал. 2,
т. 4 от ЗАДС, т.е. освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти,
използвани за цели, различни от моторно гориш и гориво за отопление. В случая,
използването на енергийния продукт е свързано с неговото изгаряне, в резултат
на което се отделя топлина, която се използва независимо от крайното й
предназначение, а именно за производствени нужди, чрез преносна среда, което е
легалното определение за „енергиен продукт за отопление“, съгласно чл. 4, т. 37
от ЗАДС (ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
Г.) и което определение напълно кореспондира с възприетото тълкуване на СЕС по
дело C-240/01, относно позицията на СЕС как следва да се разбира понятието
„използвани като гориво за отопление“ по смисъла на чл. 2, параграф 2 от
Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година. Извършвания в обекта
на „КРИЧИМФРУКТ“ ООД производствен процес и начина на използване на енергийния
продукт не попада в изключенията, визирани в чл. 4, т. 37, буква „а“ и буква
„б“ от ЗАДС (ДВ бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018
г.).
С
тези съображения е обоснована неоснователността на подаденото от дружеството
възражение.
В
заключение е посочено, че в случая, административният орган действа в условията
на обвързана компетентност, тъй като е безспорно задължението му да се съобрази
с приетото в Решение СЕС по дело С-240/01, относно позицията на съда как следва
да се разбира понятието „използвани като гориво за отопление“ по смисъла на чл.
2, параграф 2 от Директива 92/81/ЕИО на Съвета от 19 октомври 1992 година,
както и със задължението му да прекрати действието на издадено УОАКП, при
условие че са налице предвидените от законодателя предпоставки. Законодателят в
разпоредбите на чл. 24е, ал. 1, т. 4 от ЗАДС е определил, че директорът на
териториалната дирекция прекратява действието на удостоверението на освободен
от акциз краен потребител по своя инициатива, в случаите изброени в същата точка,
един от който е съгласно чл. 24е, ал. 1, т. 4, т. „г“ предл.
второ от ЗАДС, а именно когато лицето престане да отговаря на условията за
освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т. 1 - 5 от ЗАДС. Въз
основа на изложеното е постановено Решение № РТД 3000-2369/20.12.2019 г., с
което Директорът на ТД „Тракийска“ е прекратил действието на издаденото на
“КРИЧИМФРУКТ” ООД удостоверение на освободен от акциз краен потребител № BG003000Е0138.
6. В последното
по делото съдебно заседание е изслушана съдебно-техническа
експертиза, оспорено от ответника.
Вещото
лице, след преглед на приложените по делото писмени
доказателства и извършен оглед на място на производствения обект на
жалбоподателя, е дало следното заключение:
6.1. В
технологичния процес при производство на ябълков концентрат, природният газ се
използва за пастьоризацията на ябълковия сок и концентриране на същия до
ябълков концентрат.
При
производството на вишнев концентрат, природният газ се използва за стерилизация
на вишневия сок и при концентриране на същия до вишнев концентрат.
При
технологичния процес за производство на ябълков мармалад, природният газ се
използва за концентриране на ябълковата суровина до ябълков концентрат
посредством вакуум изпаряване във вакуум апаратите на дружеството.
Природният
газ и при трите производства се използва като източник на енергия за топлина
/производство на пара/ за осъществяване режимите на топлинна обработка при
производството на крайните продукти на дружеството.
6.2.
Потребители на пара в технологичния цикъл на „Кричимфрукт"
ООД са: Вакуумизпарителната инсталация осъществяваща
процесите на пастьоризация и
концентрация
на плодовите сокове.
Използват
се три броя вакуум апарати за производство /стерилизация и концентрация/ на ябълков
мармалад.
В
предприятието не е налице система за улавяне на излишната топлинна енергия и
нейното отвеждане към други консуматори.
Крайният извод на вещото лице е, че топлинната енергия получена от енергоизточник природен
газ се използва само и единствено за целите на технологичния процес.
Не са
налице технически /инсталационни/ възможности за използване на произведената
чрез изгаряне на природен газ топлина за цели различни от
производствено-технологичните.
Природният
газ не се използва за отопление на административни, битови или обслужващи
помещения или като гориво на транспортни средства.
7. Като
свидетел по делото е разпитан Т.Г.Ч., служител в “КРИЧИМФРУКТ” ООД.
Същият заявява, че работи в “КРИЧИМФРУКТ” ООД като мениджър технически проекти
от края на 2018 г. и е запознат с технологичния процес. Предприятието изкупувало
ябълки като суровина и след това ги преработвало до получаването на хранителен
продукт ябълков мармалад и ябълков концентрат. Работата на свидетеля била
свързана с организиране на поддръжката на всички инсталации в предприятието, а
също така ръководел изграждането на нови
системи, представляващи част от съществуващите инсталации, т.е. като
подобряване на инсталацията. Именно поради тази причина е запознат много добре
с технологичните процеси, които се извършват в предприятието. В този
технологичен процес използвали парогенериращи котли,
чрез които добивали пара, която използвали във вакуумни изпарителни
индустриални инсталации, които инсталации от своя страна изпарявали водното
съдържание от ябълковия сок, който добивали и водното съдържание от мармалада,
при производството на мармалад. Чрез тези инсталации те получавали крайните
хранителни продукти. За да функционира тази инсталация тя ползвала газ. Газта,
която ползвало предприятието се използвала единствено и само за тези два парогенериращи котела и съответно парата от тези два котела
отивала във вакуумно изпарителните инсталации. Тръбите, които отивали от парогенераторите към вакуумно изпарителните инсталации имали
специално изградена топлоизолация, която намалява топлозагубата,
тъй като парата трябвало да достигне до вакуумно изпарителните инсталации с
възможно най-висока температура. Именно поради тази причина и самите тръби били
изолирани със специални кожуси, които да намалят загубата на топлина по
трасето. В административната сграда
служителите се отоплявали на ток с климатици. В помещението на
въпросните инсталации работел само един работник, който следял работата на
котлите. Администрацията била отделена в самостоятелна сграда, която била
отдалечена от парогенераторите и тези вакуумно
изпарителни инсталации на около 300 метра. Доколкото знае от „Сити газ“ доставяли
газта, която се използвала в предприятието.
IV. За правото:
8. В конкретния казус, съвкупната преценка на приобщените по делото
доказателства, налага да се приеме, че констатациите на органите на митническата
администрация не са основани на конкретно установени факти и обстоятелства, а
направените въз основа на тях правни изводи, не са съответни на материалния
закон. Действително, следва да се констатира, че в хода на развилото се
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалния закон.
Оспореният административен акт е постановен от надлежно снабден с правомощията
за това материално компетентен административен орган. Властническото волеизявление е облечено в
изискваната от закона форма. Това обаче, не е в състояние да санира неточните
фактически констатации и направените въз основа на тях неправилни изводи
относно приложението на материалния закон. В следващото изложение, ще бъдат
конкретизирани съображенията за тези изводи.
9. С оглед разрешаването на текущия административноправен спор, необходимо тук
на първо място е да се посочи следното:
В спорното
съдебно производство, двете страни – задълженият субект и административният
орган са равнопоставени. Те имат еднакви възможности за извършването на
процесуални действия, насочени към разкриване с помощта на доказателствените
средства на истината относно фактите, релевантни за спорното право. Как се
разпределя доказателствената тежест при това положение между данъчния субект –
жалбоподател и административния орган – ответник по жалбата? Отговорът на
въпроса не буди никакво съмнение. Решаващо е обстоятелството – каква правна
последица страната претендира като настъпила. Относно факта, обуславящ тази
последица, страната носи доказателствената тежест. Във връзка с тук обсъждания
въпрос е необходимо да се направи още следното уточнение:
Доказателствената тежест не е
равнозначна на задължение да се представят доказателства. Принципите на
обективната истина и служебното начало в съдебния административен процес,
налагат съдът да основе констатациите си за всеки факт върху наличните доказателства, без да има значение, дали те са
представени от страната, която носи доказателствената тежест относно този факт,
от противната страна по административния спор или пък са издирени служебно от
съда. При това положение, въпросът за доказателствената тежест се свежда до последиците
от недоказването. Доказателствената тежест се състои в правото и
задължението на съда да обяви за ненастъпила тази правна последица, чийто
юридически факт не е доказан. Изпълнението на това задължение от страна на
съда, означава при недоказване, да се приеме, че недоказаното не е осъществено.
А щом юридическият факт не е осъществен, не могат да настъпят последиците,
които съответната материалноправна норма свързва с неговото проявление.
Как изложеното до
тук се съотнася с конкретиката на настоящия казус?
10. Противоположните становища, поддържани от
страните в настоящото производство, се отнасят до правилното приложение на
материалния закон и се концентрират във въпроса – при положение, че процесният енергиен продукти (природен газ - в
газообразно състояние с код по КН 27112100) се използва от “КРИЧИМФРУКТ”
ООД за технологични нужди - за получаване на наситена водна пара, чрез която се
обезпечава производството на плодови концентрати (ябълков и вишнев) и ябълков
мармалад и в този
производствен процес се получава топлинна енергия, следва ли да се приеме, че
посоченият енергиен продукт се използва от дружеството като гориво за отопление.
11. Каза се, за да прекрати
действието на издаденото на жалбоподателя удостоверение за освободен от акциз
краен потребител, Директорът на ТД Тракийска е приел, че лицето е престанало да
отговаря на условията за освобождаване от облагане с акциз по чл. 24, ал. 2, т.
4 от ЗАДС, тъй като предназначението на използвания енергиен продукт – природен
газ, е за производството на топлинна енергия под формата на пара. Поради това е
прието, че произведената топлинна енергия не попада в приложното поле на чл.
24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС, според която енергийните продукти се освобождават от
облагане с акциз при условие, че същите се използват за цели различни от
моторно гориво или гориво за отопление. Прието е още, че горивото според
предназначението му в производствената дейност на оспорващия, представлява
"енергиен продукт за отопление" по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС.
12. Съгласно разпоредбата
на чл. 2, § 1, б. „б“ от Директива 2003/96/ ЕО на Съвета от 27.10.2003 г.
относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане
на енергийните продукти и електроенергията (наричана по-долу за
краткост „Директивата“), за целите на
настоящата директива, терминът „енергийни продукти“ се отнася за продукти,
които са с кодове по КН от 2701 до 2702 и от 2704 до 2715. В случая няма спор,
че продуктът с наименование "природен газ в газообразно състояние" е
с код по КН 27112100 – т.е. попада в обхвата на тази дефиниция. Според чл. 2, §
3, пр. І от Директивата, когато енергийните продукти са предназначени за
използване, предлагани за продажби или използвани като моторно гориво или
гориво за отопление, различни от онези, за които в настоящата директива е
определено ниво на облагане с данъци, те се облагат в зависимост от употребата
със ставката, определена за еквивалентното гориво за отопление или моторно
гориво. Т.е. разпоредбата и изрично предвиденото в самата нея изключение
предвиждат, че когато един енергиен продукт е предназначен, използва се или се
предлага за продажба като гориво (моторно или за отопление), то следва той да
се обложи данъчно така, както би се обложило съответното гориво. Директивата в
чл. 2, § 4, б. „б“ посочва, че нейните разпоредби не се отнасят до следните
приложения на енергийни продукти и електроенергия: енергийните продукти,
използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление.
Изключението възведено в нормите на Директивата се отнася именно за енергийните
продукти, определени като такива за целите на прилагането й, които се използват
(т.е. фактически са предназначени) за цели, различни от посочените горива, или,
не трябва тези енергийни продукти като краен резултат от потребяването им, да
служат за моторно гориво или за гориво, предназначено за отоплителни
инсталации.
В националното ни
законодателство, случаите, при които енергийните продукти се освобождават от
облагане с акциз са регламентирани в изчерпателно изброените в чл. 24, ал. 1 и
ал. 2 от ЗАДС хипотези. Относимата към настоящия административноправен спор
хипотеза е уредена в чл. 24, ал. 2, т. 4 от същия закон. Касае се за
освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти, използвани за цели,
различни от моторно гориво или гориво за отопление, което се прилага само за
освободени от акциз крайни потребители (чл. 24а, ал. 1 от закона).
Цитираният текст на
чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС коректно транспонира посоченото по-горе и разписано
в Директивата изключение и касае освобождаването от акциз, поради което следва
да се тълкува по същия начин – енергийният продукт се освобождава от акциз,
когато се използва (т.е. фактически е предназначен) за цели, различни от
посочените горива. Като всяко изключение от принципа, и това изключение следва
да се тълкува стриктно и по-скоро стеснително. Затова по аргумент от
противното, следва да се приеме, че само когато се констатира използването на
определен енергиен продукт (в случая природен газ) като моторно гориво или като
гориво за отопление, той подлежи на акцизно облагане в съответствие с общия
принцип на Директивата и на чл. 2, т. 3 и чл. 13 от ЗАДС.
13. Все в тази насока
следва да се отбележи, че според определението в т. 37 на чл. 4 ЗАДС /ДВ, бр.
97 от 2017 г., в сила от 1.01.2018 г. / "Енергиен продукт за
отопление" е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина,
която се използва непосредствено или чрез преносна среда. Енергийният продукт
за отопление не се ограничава само до използването му за отопление на
помещение. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички
случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва
независимо от крайното предназначение, включително използването в оранжерии,
сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 и ЗЗ; б)
за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление.
По тълкуването на
понятието "енергиен продукт за отопление" при редакцията на
дефиницията преди изменението в ДВ бр. 97/2017 г. и след него Върховният
административен съд се е произнасял многократно като безпротиворечиво
е приел, че когато енергиен продукт се използва в производствената дейност на
предприятието за получаване на наситена пара за целите на термична обработка на
плодове и зеленчуци или за тяхното консервиране, за производство на захар, захарни
изделия и спирт, за дестилация на етерични масла, за получаване на топлинна
енергия с цел подгряване на инертни материали, влагани в асфалтовите смеси, за
сушене хартиени платна с цел производство на хартия, за производството на
вълнени тъкани и прежди и др., той не се използва за отопление по смисъла на
чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, тъй като получаването на наситена пара за целите на
производствения процес не е равнозначно на отопление, а съгласно чл. 2, пар. 4, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО/ от
нейното приложно поле са изключени енергийните продукти, използвани за цели,
различни от моторни горива или горива за отопление (Решение
№ 8116 от 15.06.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2676/2018 г., Решение № 3613 от
21.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 188/2018 г., Решение № 15035 от 5.12.2018 г.
на ВАС по адм. д. № 7503/2018 г., Решение № 4126 от 20.03.2019 г. на ВАС по
адм. д. № 12583/2018 г., Решение № 7996 от 13.06.2018 г. на ВАС по адм. д. №
5168/2018 г., Решение № 533 от 15.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8512/2017 г., Решение
№ 9185 от 5.07.2018 г. на ВАС по адм. д. № 2160/2018 г. и др.). Дори и след изменението на чл. 4, т. 37 ЗАДС в сила от 1.01.2018 г.
посочените в този текст примери - използване в оранжерии и сушилни, сочат на
отопление в смисъл на поддържане на определена температура, което не включва
използване с цел получаване на пара.
В този смисъл
Решение № 7686 от 22.05.2019 г. на ВАС по адм. д. №
1928/2019 г.
14. За изясняване на спора от
фактическа страна, в частност дали процесните енергийни продукти се използват
от дружеството жалбоподател за цели, различни от моторно гориво или гориво за
отопление, по делото е назначена съдебно-техническа експертиза. В резултат от
извършената проверка във фабриката на “КРИЧИМФРУКТ” ООД, находяща се в гр. Кричим,
основавайки се на съображенията и доводите в раздел “Констативно-съобразителна
част”, вещото лице е дало заключение, че “КРИЧИМФРУКТ” ООД използва
консумирания от него природен газ само за технологични нужди - за получаване на
пара, необходима за обезпечаване на
производствената си програма.
Съдът намери заключението на вещото лице за компетентно и обективно
изготвено, въвеждащо в процеса с необходимата пълнота релевантни за разрешаване
на настоящия административноправен спор факти. Обстоятелството, че природният
газ се трансформира в топлинна енергия (пара), която от своя страна се използва
за енергийно обезпечаване на производството на плодови концентрати (ябълков и
вишнев) и ябълков мармалад, произвеждани от “КРИЧИМФРУКТ” ООД, е установено и
от самата митническа администрация, видно от съдържанието на Протокол №
2214/27.08.2019 г. и от мотивите на решението на Директора на ТД Тракийска.
Съдебно-техническата
експертиза дава ясен отговор на въпроса, свързан с предназначението на
отделяната топлина при казания производствен процес, а именно, че за обезпечаване на
технологичните процеси във фабриката е абсолютно необходимо да се повишава
температурата на обработваните суровини, с което се осъществяват различни
процеси - пастьоризиране, концентриране, стерилизиране. Експертът не е
констатирал използване на енергийния продукт природен газ - в газообразно
състояние с код по КН 27112100 за други цели, освен за източник на топлинна
енергия за нагряване на водата в пароцентралата
/котелното отделение/ и преобразуването и в пара, а последната е безусловно
необходима за осъществяване на технологичния процес за производство на крайните
продукти на предприятието. Иначе казано, процесното производство, не може да
бъде осъществено без отделяне на топлина и топлинна енергия, в случая чрез
пара.
Нещо повече,
експертът изрично уточнява, че не са налице технически /инсталационни/
възможности за използване на произведената чрез изгаряне на природен газ
топлина за цели различни от производствено-технологичните. Констатациите на
вещото лице са в съответствие с Технологичната схема на производствения процес,
представена от дружеството още в хода на развилото се пред Директора на ТД
Тракийска административно производство.
Казано с други
думи, основната функция на отделената топлинна енергия при изгарянето на енергийните
продукти – природен газ, е получаването на пара, чрез която се обезпечава
енергийно производството на жалбоподателя, а не отделянето на топлина, която се
използва непосредствено или чрез преносна среда в основната й функция за
отопление. Неизбежното отделяне на топлина при използването на енергийни
продукти в определен производствен процес не може да квалифицира същите във
всички случаи като "енергиен продукт за отопление”
по смисъла на чл. 4, т. 37 от ЗАДС, още повече че производството обичайно е
непрекъснат процес, т.е. извършва се през цялата година, включително и през
летния сезон (а процесното производството най-активно се извършва през летния
сезон). В случая, дружеството използва енергийния продукт
единствено за производствените процеси, което е специфично потребление,
различно от гориво за отопление, поради което е налице именно посоченото в б.
"б" на чл. 4, т. 37 от ЗАДС изключение – „за цели, различни от
моторно гориво или гориво за отопление“.
15. В подкрепа на горните
изводи са и показанията на разпитания по делото свидетел, които като
последователни, непротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото
писмени доказателства изцяло се възприемат от съда.
16. Следва да се добави, че въпросът за използването на
природния газ с код по КН 27112100 от дружеството за получаване на пара, чрез
която се обезпечава енергийно производството на жалбоподателя, предполага
наличие на определени познания в областта на хранителната промишленост, каквито
знания митническата администрация явно не притежава, поради което е подходила
към проблема, без да вникне в неговата същност, тъй като не е назначила
експертиза за установяване на горните обстоятелства.
17. Изложеното до тук
налага да се приеме, че по отношение на процесния енергиен продукт използван от
жалбоподателя в производството на плодови концентрати (ябълков и вишнев) и
ябълков мармалад, е налице е хипотезата на чл. 24, ал. 2, т. 4 от ЗАДС.
Изложените до тук
фактически и правни съображения обосновават крайния извод, че в случая не са
налице основания за прекратяване действието на Удостоверение за освободен от
акциз краен потребител № BG003000Е0138, издадено на “КРИЧИМФРУКТ” ООД.
При това
положение жалбата се явява основателна. Това има за последица,
незаконосъобразност на постановения от ответния административен орган резултат.
Той ще следва да бъде отменен.
Освен цитираната
по-горе съдебна практика, в горния смисъл са още Решение № 4003 от 13.04.2020
г. на ВАС по адм. д. № 11979/2019 г., Решение № 3849 от
12.03.2020 г. на ВАС по адм. д. № 11576/2019 г., Решение № 9275 от 18.06.2019
г. на ВАС по адм. д. № 4576/2019 г., Решение № 7613 от
21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7714/2018 г., Решение № 7522 от
21.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8982/2018 г. и др.
V. За разноските:
18. При посочения изход на спора, на основание чл. 143, ал. 1 от АПК на жалбоподателя се
следва присъждане на сторените разноски в производството. Те се констатираха в
размер на 1300 лв., представляващи заплатената държавна такса (50 лв.), възнаграждение
за вещо лице (250 лв.) и възнаграждение за един адвокат (1000 лв.).
Възражението на ответника за прекомерност на
претендираното от жалбоподателя адвокатско възнаграждение настоящият съдебен състав
намира за неоснователно. Съображенията за това са следните:
Делото е с фактическа и правна сложност. По него са
проведени три съдебни заседания, изслушана е СТЕ, проведен е разпит на един
свидетел, което обуславя определяне на адвокатско възнаграждение над
определения минимален размер в чл. 8, ал. 3 и чл. 7, ал. 8 от НАРЕДБА № 1 от
9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в
приложимата редакция (към 20.02.2020 г., когато е договорено и платено
въпросното адвокатско възнаграждение), възлизащ на 600 лв.
Само за пълнота следва да се посочи,
че минималният размер на адвокатските възнаграждения е само долна граница, под
която адвокатите не могат да договарят възнаграждение за оказаната от тях
правна помощ, а самият размер (на адвокатското възнаграждение) се определя по
свободно договаряне въз основа на писмен договор с клиента. Това означава, че
въпросният минимален размер (на адвокатското възнаграждение) не е равнозначен
на „обоснован и справедлив“ размер по смисъл на чл. 36, ал. 2 от ЗА.
Така мотивиран,
на основание чл. 172, ал. 2, предл. първо от АПК,
Пловдивският административен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Решение № РТД 3000-2369
от 20.12.2019 г. на С. Д. Директор на Териториална дирекция „Тракийска“.
ОСЪЖДА Агенция „Митници“ да
заплати на “КРИЧИМФРУКТ” ООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление ***, представлявано от управителя Г.С.П., сумата от 1300 лв.,
представляваща сторените от последното разноски по производството за държавна
такса, възнаграждение за вещо лице и адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи
на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд в
четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото изготвяне.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: