№ 6804
гр. София, 10.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-В СЪСТАВ, в публично
заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година
в следния състав:
Председател:Анелия Маркова
Членове:Пепа Маринова-Тонева
Василена Дранчовска
при участието на секретаря Юлиана Ив. Шулева
като разгледа докладваното от Василена Дранчовска Въззивно гражданско
дело № 20241100503314 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Въззивното производство е образувано по подадена в законоустановения срок въззивна
жалба на ответника „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение № 20106 от 06.12.2023 г.,
постановено по гр. дело № 46684/2023 г. по описа на СРС, 128 състав, с което са уважени
предявените от М. И. Н. отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК
за недължимост на ½ от следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 28.06.2012 г. по ч.гр.д.№
7692/2012 г. по описа на СРС, а именно сума в размер на 2200,24 лв., представляваща
главница, сумата 377,59 лв., представляваща лихва, натрупана за минал период и сумата от
151,56 лв., представляваща разноски по делото, за събирането на които е образувано
изп.дело № 20148380404318 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 от КЧСИ.
Въззивникът поддържа, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на
материалния закон и необоснованост с доводи, че перемпцията е без правно значение за
давността, поради което извършените след перемпцията действия по изпълнителното дело са
валидни и прекъсват погасителната давност, а същата е спряла да тече по време на
действалото през 2020 г. извънредно положение, както и по време на настоящия процес и
все още не е изтекла. Ето защо моли първоинстанционното решение да бъде отменено, а
1
предявените искове да бъдат отхвърлени.
Въззиваемата М. И. Н. е подала отговор на въззивната жалба, с който оспорва същата. Счита,
че решението на СРС е правилно и следва да бъде потвърдено.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе
предвид наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите
въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Същото е неправилно поради
следните съображения:
При предявен отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439 ГПК в тежест на
ищеца е да докаже, че след приключване на съдебното дирене в производството, по което е
издадено изпълнителното основание (заповедното производство), са настъпили факти (с
оглед на наведените в исковата молба твърдения – изтекъл давностен срок), които водят до
погасяване на установеното изпълняемо право на ответника. Предвид наведеното основание
за недължимост на сумата ответникът следва да установи настъпването на обстоятелства,
обуславящи основание за спиране или прекъсване на погасителната давност по смисъла на
чл. 115 и чл. 116 ЗЗД.
Между страните не се спори, а и от представените писмени доказателства се установява, че
по подадено от „Топлофикация София“ ЕАД заявление е била издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.04.2012 г. по гр.д. № 7692/2012 г.
по описа на СРС, 85 състав, която е влязла в сила и на 28.06.2012 г. е издаден изпълнителен
лист за установени вземания срещу М. И. Н. и Ш.Х.Н. при условията на разделна
отговорност при равни дялове (всеки от длъжниците по ½ част) за сумата от 2200,24 лв.,
главница за доставена топлинна енергия през периода м. 01.2009 г. – м. 04.2011 г., за сумата
от 377,59 лв., лихва за забава за периода 03.03.2009 г. – 29.03.2012 г. и за сумата от 151,56
лв., разноски по делото. Видно от изложеното в исковата молба, между страните не се спори,
че тези суми отразяват действително възникнали задължения на М. И. Н., като спорно по
делото остава обстоятелството дали задълженията са погасени по давност.
По делото не е приложено заповедното производство и не е ясно на коя дата е била връчена
заповедта за изпълнение на длъжниците, но при липсата на други данни следва да се приеме,
че заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК е влязла в сила най-късно на датата на издаване
на изпълнителния лист – 28.06.2012 г. С влизането в сила на заповедта за изпълнение се
получава ефект, аналогичен на силата на пресъдено нещо, като длъжникът не може да
направи възраженията си срещу дълга по общия исков ред извън случаите на чл. 424 ГПК и
чл. 439 ГПК, тъй като същите са преклудирани. Така се получава ефект на окончателно
разрешен правен спор за съществуване на вземането по арг. и от чл. 371 ГПК, поради което
приложима е разпоредбата на чл. 117, ал. 2 ЗЗД, като срокът на новата давност е всякога пет
2
години.
Неподаването на възражение в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК може да се приравни по правни
последици на признание на вземането от длъжника по чл. 116, б. „а“ ЗЗД. Целта на
регламентираното в действащия ГПК от 2008 г. заповедно производство е да се установи
дали претендираното вземане е спорно, а признанието на дълга може да бъде изразено и с
конклудентни действия, доколкото същите манифестират в достатъчна степен волята на
длъжника да потвърди съществуването на конкретен дълг към кредитора (в този смисъл
Решение № 131 от 23.06.2016 г. на ВКС по гр. д. № 5140/2015 г., ІV г. о.; Решение № 100 от
20.06.2011 г. на ВКС по т. д. № 194/2010 г., II т. о.). Аргумент за противното не следва от
обстоятелството, че заповедното производство се развива без участието на длъжника.
Действително, длъжникът няма възможност да възпрепятства самото издаване на заповедта
за изпълнение, доколкото научава за същата едва с връчването й. Въпреки това обаче
законодателят е уредил възможност за участие и защита на длъжника в хода на
производството – чрез подаване на възражение, като в този смисъл е осигурена гаранция за
правата му, което обстоятелство не може да се пренебрегне.
Ето защо, настоящият въззивен състав намира, че влязлата в сила заповед за изпълнение
формира сила на пресъдено нещо и установява с обвързваща страните сила, че вземането
съществува към момента на изтичане на срока за подаване на възражение. В този смисъл –
Решение № 3 от 4.02.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о.; Решение № 37 от
24.02.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.; Определение № 214 от 15.05.2018 г. на
ВКС по ч. гр. д. № 1528/2018 г., IV г. о.; Определение № 576 от 16.09.2015 г. на ВКС по ч. гр.
д. № 4647/2015 г., IV г. о. и др. Следователно, за уважаване на иска в настоящото
производство следва да се извърши преценка дали след момента на влизане в сила на
заповедта за изпълнение – 28.06.2012 г., е изтекла петгодишна погасителна давност, без да са
настъпили обстоятелства, довели до спирането или прекъсването й.
Съгласно разпоредбата на чл. 116, б. „в“ ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на кое
да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен способ (насочване на
изпълнението чрез налагане на запор или възбрана, присъединяването на кредитора,
възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на
вещ, насрочването и извършването на публична продан и т.н.), като в изпълнителния процес
давността може да се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен
изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо
съответния способ. Искането на взискателя да бъде приложен определен изпълнителен
способ също прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи и
молбата на взискателя представлява активно негово поведение, насочено към
удовлетворяване на вземането му (в този смисъл Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по
тълк. дело № 2/2013 г. на ВКС, ОСГТК, както и Решение № 37 от 24.02.2021 г. по описа на
ВКС по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о.). Не са изпълнителни действия и не прекъсват
давността образуването на изпълнително дело и изпращането и връчването на покана за
доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника,
3
извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др.
За принудително събиране на вземането в случая е образувано изп. дело № 20148380404318
по описа на ЧСИ М.Б., като за периода от образуване на изпълнителното дело на 22.04.2014
г. до 25.06.2015 г. давността е спряла да тече – изпълнителното производство е образувано
по време на действието на ППВС № 3/1980 г., съгласно което погасителна давност не тече
докато трае изпълнителният процес относно принудителното осъществяване на вземането,
като едва с постановеното на 26.06.2015 г. Тълкувателното решение по тълк. дело № 2/2013
г. на ОСГТК на ВКС е възприето, че постановлението е изгубило сила и липсва основание за
спиране на давността по време на изпълнителното дело. Съгласно задължителните
тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/28.03.2023 г. по тълк. дело № 3/2020
г. по описа на ВКС, ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае изпълнителният
процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г.
на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т.д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, т.е. новото
тълкувателно решение се прилага занапред по отношение на вече образуваното
изпълнително дело, поради което едва от датата на постановяването на тълкувателното
решение на 26.06.2015 г. е продължила да тече погасителната давност за установените с
влязлата в сила заповед за изпълнение вземания.
От книжата по приложеното копие на изпълнителното дело е видно, че след образуването му
съдебният изпълнител е проучил имущественото състояние на длъжника чрез изготвяне на
справки, които не са същински изпълнителни действия. Давността за вземанията, започнала
да тече отново на 26.06.2015 г. (след като е текла в периода от влизане в сила на заповедта за
изпълнение на 28.06.2012 г. до образуване на изпълнителното дело на 22.04.2014 г. и е
спряла да тече след тази дата до 25.06.2015 г.), е била прекъсната на 01.02.2016 г. с
подаването на молба от взискателя за предприемане на конкретни изпълнителни способи –
налагане на запор върху трудово възнаграждение и извършване на опис на движими вещи,
както и на 21.03.2017 г. с подаването на нова молба от взискателя за предприемане на
конкретни изпълнителни способи – налагане на запор върху трудово възнаграждение и
банкови сметки на длъжника. Давността е била прекъсната отново с предприемане на
изпълнителни действия от съдебния изпълнител, който на 26.07.2018 г. е изпратил
съобщение до М. И. Н., че пристъпва към принудително изпълнение чрез опис на движими
вещи, а на 27.07.2018 г. е наложил запор върху вземания на посочения длъжник по банкови
сметки в „Първа инвестиционна банка“ АД и в „Юробанк България“ АД.
След посочената дата 27.07.2018 г. в продължение на две години не са предприети действия
по изпълнението, т.е. по изпълнителното дело е настъпила перемпция. Същата обаче е без
правно значение за давността и обстоятелството, че делото е било прекратено по право
поради перемпция, не възпрепятства прекъсването на давността с предприемането на
изпълнителни действия преди изтичане на давностния срок. Трайната съдебна практика
приема, че това са два различни правни института с различни правни последици. За разлика
от изтеклата погасителна давност, перемпцията не изключва правото на принудително
изпълнение, поради което при предприемане на изпълнителни действия по перемирано дело
4
(преди изтичане на погасителната давност) същите не са недопустими, тъй като съдебният
изпълнител не може да откаже да изпълни искания нов способ – той дължи подчинение на
представения и намиращ се все още у него изпълнителен лист. Единствената правна
последица от настъпилата вече перемпция е, че съдебният изпълнител следва да образува
новото искане за предприемане на изпълнителни действия в ново изпълнително дело, тъй
като старото е прекратено по право, но неизпълнението на това канцеларско действие от
съдебния изпълнител няма значение за прекъсването на давността. В този смисъл са и
задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 2/04.07.2024 г. по
тълк. дело № 2/2023 г. на ВКС, ОСГТК, т. 3, според което погасителната давност се прекъсва
от изпълнително действие, извършено по изпълнително дело, по което е настъпила
перемпция.
В настоящия случай няма данни за предприети изпълнителни действия след наложения
запор на 27.07.2018 г., но въпреки това погасителната давност за вземанията не е изтекла.
Започналият да тече на 27.07.2018 г. нов петгодишен давностен срок е спрял да тече за
период от 69 дни – от 13.03.2020 г. до 20.05.2020 г., на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.).
Следователно, същият не е изтекъл към датата на подаване на исковата молба по настоящото
дело – на 21.08.2023 г., а от този момент и по време на настоящия процес давността отново е
спряла да тече на основание чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД. Съгласно трайно установената съдебна
практика, погасителната давност не тече, докато трае процесът по иска за оспорване на
вземането от длъжника по аргумент от разпоредбата на чл. 115, ал. 1, б. „ж“ ЗЗД, която не
изисква други условия за спиране на давността освен висящ процес с предмет конкретното
вземане, а предявеният отрицателен установителен иск за вземането прекъсва погасителната
давност, ако бъде отхвърлен. В този смисъл – Решение № 50017 от 27.03.2023 г. на ВКС по
гр. д. № 720/2022 г., IV г. о., Решение № 50105 от 15.06.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1589/2021
г., IV г. о., Решение № 50295 от 23.01.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1030/2022 г., IV г. о.,
Решение № 50099 от 28.11.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3614/2020 г., III г. о. и др.
С оглед на изложеното, следва да се приеме, че считано от последното валидно
изпълнително действие, предприето на 27.07.2018 г., петгодишната погасителна давност за
оспорените вземания не е изтекла, тъй като същата е спряла да тече в периода 13.03.2020 г. –
20.05.2020 г., както и считано от подаване на исковата молба на 21.08.2023 г. и по време на
настоящото дело. Ето защо, оспорените от ищцата вземания към настоящия момент не са
погасени по давност, поради което предявените отрицателни установителни искове са
неоснователни.
Предвид различните правни изводи, до които достига въззивната инстанция,
първоинстанционното решение следва да бъде отменено, а предявените искове следва да
бъдат отхвърлени изцяло.
С оглед изхода от настоящия спор и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да бъде
5
осъдена да заплати на въззивника (ответник) направените разноски пред първата инстанция
за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., както и направените пред въззивната
инстанция разноски предвид основателната въззивна жалба в размер на 175 лв., платена
държавна такса за въззивно обжалване и юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК решението не подлежи на касационно обжалване.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 20106 от 06.12.2023 г., постановено по гр.д. № 46684/2023 г. по описа
на Софийски районен съд, 128 състав, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, срещу
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, отрицателни установителни искове с правно основание чл.
439 ГПК за недължимост на ½ от следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 от ГПК и изпълнителен лист от 28.06.2012 г. по ч.гр.д.№
7692/2012 г. по описа на СРС, 85 състав: сумата от 2200,24 лв., представляваща главница за
топлинна енергия за периода м. 01.2009 г. – м. 04.2011 г., сумата от 377,59 лв.,
представляваща лихва за забава за периода 03.03.2009 г. – 29.03.2012 г., както и сумата от
151,56 лв., представляваща разноски по делото, за събирането на които е образувано
изп.дело № 20148380404318 по описа на ЧСИ М.Б., рег.№ 838 от КЧСИ.
ОСЪЖДА М. И. Н., ЕГН **********, с адрес: гр. София, ул. ****, да заплати на
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр. София, ул. „Ястребец“ № 23Б, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 100 лв., разноски
в първоинстанционното производство, и сумата от 175 лв., разноски пред въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6