Решение по дело №3026/2023 на Административен съд - Пловдив

І. Производството и исканията на страните:

1. Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. чл. 71 от Закона за водите /ЗВ/.

2. Образувано е по жалба на „Хера Агро“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: с. Дълбок Извор, община Първомай, област Пловдив, ***, представлявано от управителя – Д. Й., против решение № РР-5451 от 21.11.2023 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, с което е отказано изменение и продължаване на срока на действие на разрешително № 31510342 от 26.05.2015 г. за водовземане от подземни води от подземно водно тяло BG3G0000NQ018 „Порови води в Неоген – Пазарджик – Пловдивския район – участък“, чрез един брой търбен кладенец /ТК/, разположен на територията на имот №000902, местност “Минчовия бунар”, в землището на с. Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив, с разрешена цел на водовземане „Самостоятелно питейно-битово водоснабдяване”, за водоснабдяване на обекти: „Къща за гости”, „Водоснабдяване на бъдещо предприятие за производство на комбинирани фуражни смески и силозно стопанство”, „Водоснабдяване на бъдеща ремонтна работилница за селскостопанска техника” и „Бъдеща складова база за селскостопанска продукция”, землище на с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив.

В жалбата са изложени съображения за незаконосъобразност на оспорения административен акт поради допуснати съществени процесуални нарушения, неизяснена фактическа обстановка, противоречие с материалния закон и превратно упражняване на власт. Твърди се, че в срока на действие на разрешителното от страна на контролните органи не са установенi каквито и да е нарушения. Сочи се, че при наличие на несъответствие със заявената в разрешителното цел, органът е следвало да даде задължителни предписания и указания за отстраняването им вместо да издава отказ. Поддържа се, че титулярят на разрешителното никога не е ползвал водовземане за питейно – битови цели, поради което за него не е възниквало и задължението да учредява санитарно – охранителна зона. Твърди се, че водоизточникът се ползва единствено за промишлени цели. Иска се отмяна на оспореното решение и връщане на преписката с указния за издаване на заявеното разрешително. Претендира се присъждане на съдебни разноски.

3. Ответникът – директор на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, чрез процесуалния си юрисконсулт д. е на становище, че жалбата е неоснователна и и следва да бъде отхвърлена. Претендира се присъждане на съдебни разноски и се оспорва размерът на разноските на другата страна.

ІІ. По допустимостта:

4. Жалбата е подадена в предвидения процесуален срок при наличието на правен интерес срещу акт, подлежащ на съдебен контрол, поради което се явява ДОПУСТИМА.

ІІІ. Фактите по делото:

5. На „ХЕРА АГРО” ЕООД било издадено разрешително № 31510342/26.05.2015г. за водовземане от подземни води от подземно водно тяло BG3G0000NQ018 „Порови води в Неоген – Пазарджик – Пловдивския район – участък“, чрез един брой ТК, разположен на територията на имот №000902, местност “Минчовия бунар”, в землището на с. Дълбок извор, община Първомай, област Пловдив. Предмет на разрешителното е „самостоятелно питейно – битово водоснабдяване“ за водоснабдяване на обекти: „Къща за гости”, „Водоснабдяване на бъдещо предприятие за производство на комбинирани фуражни смески и силозно стопанство”, „Водоснабдяване на бъдеща ремонтна работилница за селскостопанска техника” и „Бъдеща складова база за селскостопанска продукция”, землище на с. Дълбок извор, общ. Първомай, обл. Пловдив. Срокът на действие на разрешителното бил от 26.05.2015г. до 29.03.2022г. Поставено е условие правото за упражняване на водовземане да стартира след учредяване на санитарно – охранителна зона съгласно Наредба № 3 от 16.10.2000г. при монтиране на пломбирани водомери за измерване на ползваните водни обеми.

В условията за изменение и продължаване на разрешителното е посочено, че искането следва да се подаде в срок не по – късно от три месеца от изтичане на срока на действието му. Искането се уважава, когато е спазен срокът; не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси и са изпълнени условията на издаденото разрешително, включително са заплатени дължимите такси.

Като основание за отнемане на разрешителното изрично е посочено осъществяването на водовземане извън целите, посочени в него, както и неупражняване на правото на водовземане след определената дата на началния срок за упражняване правото на водовземане.

6. Със заявление вх. №РР-02-91/25.03.2022г. до БД ИБР от Л. Й., в качеството на управител на „ХЕРА АГРО” ЕООД, е поискано изменение и продължаване срока на действие на разрешително № 31510342/26.05.2015г.

7. При проверката за изпълнение на изискванията на Закона за водите по подаденото заявление вх. №РР-02-91/25.03.2022г. контролният административен орган е установил, че искането е в срок, но с налице основания за отказ, поради неспазване на условията по разрешителното. Установено е, че за целия период на действие на издаденото разрешително № 31510342/26.05.2015г. от титуляря не са представени изискващите се по чл.48, ал.1, т.12 ЗВ, доклади за изпълнение на условията в издаденото разрешително. Установено е също, че титулярят не е учредил задължителната санитарно – охранителна зона за стартиране на правото му на ползване на водоизточника. Не било спазено и изискването да се извършват ежегодно химични, радиологични и микробиологичен анализи и изследвания за добиваната подземна вода (преди третирането й), съобразно изискванията на Приложение № 1, таблици А, Б, В и Г от Наредба № 9 от 16.03.2001г. за качеството на водата, предназначена за питейно-битово водоснабдяване”.

8. При проверка на място на обектите, посочени в разрешително № 31510342/26.05.2015г., представители на БД ИБР установили, че ТК е поместен в изградена бетонова шахта с приблизителни размери 100/100/60 см. Кладенецът е оборудван с пломбиран водомер за отчитане на водното количество, който към момента на проверката е отчел 006071 м3. Установено е, че водата от ТК се използва за самостоятелно питейно – битово водоснабдяване. Води се дневник на отчетените показания на измервателното устройство. Представена е декларация по чл. 194б от ЗВ за иззетите водни количества през 2022г. Резултатите от проверката са отразени в Констативен протокол № ПВ3-79/28.04.2024г.

9. При тази фактическа обстановка ответният административен орган издал решение № РР-5451 от 21.11.2023 г., с което отказал изменение и продължаване на срока на действие на разрешително № 31510342 от 26.05.2015 г., поради наличие на допуснати от титуляря нарушения на условията в разрешителното, изразяващи се в неучредяване на санитарно – охранителна зона; неподаване на доклади за изпълнение на условията в издаденото разрешително и липса на ежегодно химични, радиологични и микробиологичен анализи и изследвания за добиваната подземна вода, с което не са удовлетворени изискванията на чл.48, ал.1, т. 11 от ЗВ.

10. По делото се събраха показният на свидетелите Б. В. С. и Н. М. В. – двамата служители на дружеството – жалбоподател.

Свидетелят С. заявява, че от 2014г. работи като ръководител проекти в дружеството и като личен асистент на управителя. Твърди, че процесния кладенец се използва, за да се мият селскостопански машини и бетоновата площадка в обекта. Сочи, че разрешителното никога не е използван за питейно-битови нужди. Подавани са декларации, в които е описвано колко кубика е потреблението.

Свидетелят В. заявява, че работи в „Хера Агро“ ЕООД от 2013 г. като домакин на базата. Твърди, че водата от тръбния кладенец по процесното разрешително не е ползвана за питейни цели, а само за измиване на оборудване. За санитарни нужди има пуснат друг водоизточник от друг сондаж, който има изградена тръба, с която са захранени тоалетни и мивки. Къща за гости в обекта не е изградена.

IV. От правна страна:

11. Според правилото на чл. 72, ал. 1 вр. ал. 2 ЗВ изменение на разрешителното може да се извършва по молба на лицето, в полза на което е предоставено, от органа, който го издал, след проверка по изпълнението на условията на издаденото разрешително.

Съгласно чл. 78 ЗВ, заявление за продължаване срока на действие на разрешително се подава преди изтичането му пред органа по чл. 52, ал. 1, който проверява дали молбата е подадена в срок; дали не се нарушават нормативни разпоредби, планови предвиждания или обществени интереси, и дали са изпълнени условията на издаденото разрешително.

В случая разрешително № 31510342 от 26.05.2015 г. е издадено от Директора на БД ИБР на основание чл. 52, ал. 1, т. 4 вр. чл. 79, ал. 1, т. 1, вр. ал. 3 ЗВ. При това положение ответният административен орган се явява материално и териториално компетентен да се произнесе по заявлението, с което е сезиран.

Не се установяват сочените от оспорващия нарушения в хода на административната процедура. Контролният орган е извършил необходимите проверки по документи и на място, резултатите от които безспорно сочат, че титулярят на разрешително № 31510342 от 26.05.2015 г. не е спазил условията за ползване на подземи води от процесното водовземно съоръжение. Тези обстоятелства се потвърждават и от събраните в хода на съдебното дирене свидетелски показния. Оспорващия не отрича фактът, че не е учредена санитарно – охранителна зона за посочения водоизточник. Не се спори също, че реално е извършвано водовземане, за което са подавани годишни декларации за отчитаните с водомерно устройство отнети водни обеми. Обстоятелството за какви точно нужди титулярят е ползвал тези количества вода (измиване на машини, площадки и др.) не променя факта, че разрешителното е издадено за самостоятелно питейно-битово водоснабдяване, като неговото стартиране е поставено под условие за създаване на санитарно – охранителна зона. Дори да се сподели позицията на оспорващия, че това задължение не е възникнало, тъй като разрешителното не е ползвано за посочената в него цел, то тогава отново е налице неизпълнение на поставените условия – налице е осъществяване на водовземане извън целите, посочени в разрешителното, както и неупражняване на правото на водовземане след определената дата на началния срок за упражняване правото на водовземане. Тези именно фактически основания са посочени и в разрешителното като предпоставка за прекратяване на действието му.

Правилото на чл. 48, ал. 1, т. 11 ЗВ поставя императивно изискване пред титулярите на разрешителни да изпълняват условията посочени в тях по реда на този закон. След като в случая оспорващият не е изпълнил тези свои задължения правилно и законосъобразно в съответствие с целта на закона ответният административен орган е отказал изменение и продължаване на срока на действие на издаденото му разрешително.

Не се установява и нарушение на принципа за съразмерност, залегнал в чл. 6 от АПК, доколкото с административния акт не се цели да бъдат засегнати права на адресата в степен по-голяма от необходимото за изпълнение на законово установения режим на управлението на водите на територията на Република България.

Мотивиран от горното при проверката по чл. 168 от АПК съдът намира, че оспореният административен акт е валиден, издаден в предписаната от закона форма без допуснати съществени процесуални нарушения, в съответствие с материалноправните разпоредби и целта на закона, поради което подадената срещу него жалба се явява неоснователна.

V. По съдебните разноски:

12. При този изход на спора претенцията на ответника за присъждане на съдебни разноски се явява основателна. По реда на чл. 78, ал. 8 от Гражданския процесуален кодекс във вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредба за заплащането на правната помощ /обн. ДВ, бр.5 от 17.01.06г./, настоящият състав определя юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева.

Ето защо, Съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ жалбата на „Хера Агро“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: с. Дълбок Извор, община Първомай, област Пловдив, ***, представлявано от управителя – Д. Й., против решение № РР-5451 от 21.11.2023 г. на директора на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”.

ОСЪЖДА „Хера Агро“ ЕООД, ЕИК ***, адрес: с. Дълбок Извор, община Първомай, област Пловдив, ***, да заплати на Басейнова дирекция „Източнобеломорски район”, сумата от общо 100 лева (сто лева), представляваща съдебни разноски.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република България в четиринадесет дневен срок от съобщаването на страните за неговото постановяване.