Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.София, 03.07.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, VII-ми въззивен състав, в публично съдебно заседание на двадесет и първи
юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Н. МЛАДЕНОВ
ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕСЕЛИНА СТАВРЕВА
2. МАРИНА ГЮРОВА
при секретаря Светослава Матеева като разгледа докладваното от съдията СТАВРЕВА В.Н.Ч.Д.№1499/2019г., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на гл.21 от НПК.
С Разпореждане от 20.07.2018г. по Н.Ч.Х.Д.№6887/2018г., СРС, НО, 131-ви с-в
е прекратил наказателното производство на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24,
ал.5, т.2 от НПК, образувано от частния тъжител Е.Д.М. срещу Н.Ц.Г. за нанесена
на първия обида. Районният съд счел, че описаното в тъжбата не покрива
признаците на престъплението, за което е сезиран, доколкото не се твърди
обидатата да е била нанесена в присъствие на тъжителя, поради което и не
съдържа обстоятелствата от обхвата на чл.81, ал.1 от НПК.
Срещу описания съдебен акт в законоустановения срок е постъпила въззивна
жалба лично от частния тъжител Е.Д.М..
В сезиращия съда акт се настоява за отмяна на разпореждането на СРС и съответно
осъждане на подсъдимия. Посочва се, че съдът е правораздавал тайно, с което са
нарушени правата му по чл.47 от Харта на основните права и чл.14 от Международния
пакт за граждански и политически права. Отбелязват се тежките последици, които са настъпили в следствие
нанесената от подсъдимия обида като с прекратяването на делото съдът поощрява
незаконните действия на свидетеля. В заключение се приема, че с твърденията в
разпореждането за несъответствие на тъжбата с чл.81, ал.1 от НПК, СРС е нарушил
и редица разпоредби от Договора за ЕС. Поради това се моли и за отмяна на
първостепенния акт. В жалбата не се съдържат доказателствени искания.
По делото е постъпила жалба и от адв.Б. – САК – назначен за повереник на
частния тъжител. Тази страна също настоява разпореждането на СРС да е
неправилно, незаконосъобразно, необосновано и в разрез с Конституцията на
страната и европейското законодателство. Акцентира се да са налице надлежни
доказателства за извършване на престъплението от подсъдимия. Поради това също
се моли за отмяна акта на СРС като делото бъде върнато на друг състав за
продължаване на съдопроизводствените действия.
По делото е постъпило писмено становище от адв.М.Д. – САК – служебен
защитник на подсъдимия, депозирано на 23.04.2019г., в което същата по същество
оспорва доводите на частния тъжител и повереника му като споделя извода на СРС
за липса на основание за продължаване на производството, тъй като няма описани
съставомерни факти от обхвата на чл.81, ал.1 от НПК.
В закрито
съдебно заседание на 11.04.2019г. въззивният
съдебен състав по реда на чл.327, ал.2 от НПК е преценил, че за изясняване на
обстоятелствата по делото не се налага събирането на допълнителни
доказателства.
В съдебно заседание надлежно назначеният
повереник - адв.Б. поддържа жалбата си като намира основанието, на което е прекратено
наказателното производство за несъответно на законовите изисквания. Приема, че
с акта си СРС е отказал правна защита на интересите на пострадалия от
престъплението, което от своя страна е довело и до забавяне разглеждането на
делото. Акцентира се на обстоятелствто, че подсъдимият се явява по дела срещу
доверителя му в Специализирания наказателен съд като защитен свидетел, въпреки
че не може да бъде установен по дела, образувани по тъжба на М.. Поради това отново се моли за
отмяна първоинстанционното определение и връщане делото на друг състав на СРС.
Частният тъжител Е.М. - редовно призован, доведен от Затвора София, се явява лично
пред въззивната инстанция. В унисон с тезата на повереника си моли за отмяна
определението на СРС, което определя като израз на произвол и дискриминация
спрямо него. Игнорира се тезата на първия съд, че думите „К.“ и „Грозен“, изказани
от лицето Н.Г. в писмен вид не представлявали „обида“. Пледира се районният съд
да е нарушил правата на тъжителя, изходящи от Хартата на ЕС. Претендира се да е
нарушен както разумният срок за разглеждане на делото, така и принципа на
справедливостта, в дисонанс на чл.22 от НПК и чл.6, § 1 от ЕКЗПЧ и чл.47 от
Хартата на ЕС.
Подсъдимият Н.Ц.Г. - нередовно призован след опити за
установяването му от въззивния съд, не се явява. Представлява се от служебния
си защитвик - адв.М.Д. - САК. Последната моли за потвърждаване разпореждането
на СРС като правилно и законосъобразно, при все, че тъжбата не съдържа описание
на обстоятелства, които могат да бъдат субсумирани като състав на престъпление
от частен характер, т.е не съответства изискванията на чл.81, ал.1 от НК. Поддържа
писменото си становище.
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, VII-ми въззивен състав, след като обсъди доводите във
въззивната жалба, както и тези, изложени в съдебно заседание от страните и след
като в съответствие с чл.314 от НПК провери изцяло правилността на атакуваното Разпореждане,
констатира следното:
Производството е иницирано по тъжба от Е.Д.М. срещу Н.Ц.Г. с твърдения, че вторият на 26.11.2013г. пред Д.З.като
свидетел по досъдебно производство №78/13г. по описа на ГДНП е нарекъл частния
тъжител „К.“ и „Грозен“, на база на което е образувано Н.Ч.Х.Д.№21849/2014г., СРС, НО, 6-ти с-в. Делото е
приключило с оправдателна присъда от 14.12.2016г., която е отменена с решение
№473/20.04.2018г. по описа на СГС, НО, 5-ти въззив. с-в, поради допуснато
съществено нарушение на процесуалните правила, доколкото първият съд е
квалифицирал деянието като „Клевета“, въпреки че е бил сезиран с обвинение за
„обида“. Поради това и делото е върнато за разглеждане на друг съдебен състав
като е образувано Н.Ч.Х.Д.№6887/2018г. по описа на СРС, НО, 131-ви с-в.
С Разпореждането си от 20.07.2018г. съдията-докладчик
е счел, че са налице основанията по чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5,
т.2 от НПК за изначално прекратяване на наказателното производство, поради
несъответствие с изискванията на чл.81, ал.1 от НПК и доколкото описаното от
тъжителя не е заявено в негово присъствие, се игнорира възможността за
съставомерност за т.нар.“задочна обида“.
Сред изброените правомощия на съдията-докладчик по
чл.250-252 от НПК, релевантни за делата от частен характер са:
1. да прекрати наказателното производство в случаите по чл.24, ал.1, т.2, 3, 4, 6, 7, 8, 8а,
9 и 10, а когато производството е образувано по тъжба на пострадалия - и в
случаите по чл.24, ал.5 /чл.250, ал.1, т.1 от НПК/; и когато деянието, описано в
обвинителния акт или в тъжбата, съставлява административно нарушение /чл.250, ал.1, т.2 от НПК/;
2. да насрочи образуваното по тъжба на пострадалия
производство, когато са налице основания за разглеждането ѝ в съдебно
заседание /чл.252, ал.4
от НПК/.
Безспорно акуратно е виждането на СРС, че сред
задължителните изисквания, които следва да прецени съдията-докладчик е и дали
частната тъжба отговаря на условията, заложени от законодателя като минимален
стандарт за разглеждане на дела от частен характер /чл.81, ал.1-3 от НПК/.
Именно на база на вътрешното си убеждение, съдията-докладчик е приел, че тъжбата не отговаря на
изискванията по чл.81, ал.1 от НПК като описаното в нея не представлява
престъпление, което според СРС е било основание за прекратяване на
наказателното производство на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, вр.
чл.81, ал.1 от НПК.
Тук е мястото да се отбележи, че според въззивния
съд, ако съдията-докладчик счете, че тъжбата не отговаря на изискванията на
чл.81 от НПК, е задължен да укаже на частния тъжител в какво се изразява
недостатъка в този процесуален документ като му даде съответен подходящ
/обикновено 7-дневен срок/ да го отстрани, ако това е обективно възможно, и чак
тогава, ако не съблюдава това свое задължение, да прекрати наказателното
производство на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, вр. чл.81, ал.1 от НПК, както е сторил преждевременно СРС.
Не
може да се отрече, че процесната частна тъжба съдържа данни, и то в достатъчна
степен както за субекта, който се е счел за оклеветен /Е.М./, за лицето, срещу което е насочена /Н.Г./,
за датата на извършване на деянието /26.11.2013г./ за мястото /гр.София/, а
също и възприетите от тъжителя като накърняващи личната му чест и достойноство думи:
/„К.“ и „Грозен“/.
По-насетне,
за да обоснове крайния си извод, първостепенният съдия всъщност е мотивирал
оправдаване на подсъдимия Г., поради несъставомерност на описаното в частната
тъжба и невъзможността да бъде субсумирано под обективните и субективни
елементи на твърдяното престъпление „обида“, тъй като М. не е имал обективна възможност да възприеме отправената му обида.
На обекта на защита, охраняван от наказателната норма при престъпленията по Глава ІІ, Раздел VІІ, а именно правото на лична чест и достойнство на отделния субект, пряко противостои свободата на словото, правото на мнение, разпространявано чрез слово, провъзгласено в КЗПЧОС (чл.10) и конституционно гарантирано (чл.39-41 от Конституцията на РБ). Изхождайки от него, личната чест и достойнство на отделния субект, пряко противостои свободата на словото, правото на мнение разпространявано чрез слово - писмено или устно, чрез звук, изображение или по друг начин, провъзгласено в ЕКЗПЧОС (чл.10) и конституционно гарантирано (чл.39 от Конституцията на РБ). В такава насока са както решенията на националните ни съдилища – р. № 363 от 01.07.2002 г. по н. д. № 241/2002, II н. о. на ВКС, така и на международните съдилища - Решение от 24.02.1997г. "ДЕ ХАЙС И ГАЙСЕЛС СРЕЩУ БЕЛГИЯ, делото ХЕНДИСАЙД СРЕЩУ ОБЕДИНЕНОТО КРАЛСТВО и др. Тук следва да бъде посочено, че границата за упражняване на това право с оглед общите правила е свързана с упражняването на личните права и свободи на останалите лица. Така накратко може да се обобщи, че правото на свободно изразяване на мнение граничи с правото на лична чест и достойнство на другия, по отношение на когото се изказва мнението. Изхождайки от тази принципна позиция следва да се анализира дали при депозиране на определено мнение, свързано с личността на определено лице, сме в хипотеза на правото на свободно изразяване или при упражняването на това право изказващия се е прекрачил горепосочената граница и е нарушил правата на насрещния, засягайки честта и достойнството му.
Престъплението по чл.146, ал.1 от НК запретява под страх от наказателна отговорност казването или извършването на нещо унизително за честта или достойнството на другиго в негово присъствие. От тук следва, че обидата е съзнателно, целенасочено унижаване чувството на лично достойнство на пострадалия чрез думи и/или действия, които по своето съдържание противоречат на изискванията за морално благоприличие и добрите нрави /в такава насока е и р.№20 от 14.07.1998г. по к.д.№16/98г. на КС на РБ/. От обективна страна авторът на обидата си служи с словесна информация под формата на мнение, оценка, метафори или епитети, които не съдържат проверими факти от обективната реалност, а субективно личностно виждане.
В процесния казус СРС е разсъждавал по същество на твърдяното престъпление относно думите, която са засегнали правата на частния тъжител „К.“ и „грозен“. Безспорно съдържателната част на същите обосновава негативна оценка за тъжителя и засяга личната му самооценка, изводимо от вписаното в частната тъжба. Не би могло да се спори, че сами по себе си тези думи са обидни, като дали се субсумират и като престъпление по чл.146 от НК следва да се прецени след проверка на всички релевантни изнесени обстоятелства и събиране на доказателства, след който процес, в случай че се установи несъставомерност на наведените факти под визираната норма, съдът е длъжен да постанови присъда с оправдателен диспозитив по смисъла на чл.304 от НПК. Вярно е, че за да е съставомерна обидата освен това е необходимо обидните изрази да са възприемат от пряко или опосредено от обидения /р.664 от 1972г., I н.о./, което обаче в случая не е изследвано, тъй като не ставя ясно без провеждането на съдебно следствие, как частния тъжител е възприел процесните изрази. В противен случай, както е постъпил СРС, независимо от виждането, че деянието е изначално несъставомерно, би се стигнало до лишаване от възможността на тъжителите, а и подсъдимите, да получат адекватна защита на правата си в един висящ процес, който да завърши със стабилен краен акт – присъда.
В тази насока, настоящият съдебен състав е запознат
с практиката на част от съдебните състави, вкл. и в СГС, за възможността за
позовававане на чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, вр. чл.81, ал.1 от НПК в
действащата редакция и при прекратяване на делата от частен характер, когато
описаното в тъжбата изначално не съставлява престъпление /р.№1389 от
15.12.2017г. по н.ч.д.№2235/2017г. на СГС/. С измененията на НПК със ЗИД НПК
(ДВ, бр. 63 от 04.08.2017г., в сила от 05.11.2017г.), независимо дали са удачни
или не, което не би могло да бъде коментирано, беше отменена разпоредбата на
чл.250, ал.1, т.2 от НПК относно правомощието на съдията-докладчик да прекрати
наказателното производство, когато деянието, описано в обвинителния акт или в
тъжбата, не съставлява престъпление, което всъщност е сторил СРС, макар и
позовавайки се на друга норма, като е препратил към изикванията на чл.81, ал.1
от НПК. Според настоящата правна уредба, която не би могла да се тълкува по
друг начин, освен стеснително и без възможност за прилагане по аналогиия, спорният момент по дела от частен характер, а
именно дали има извършено престъпление или не може да се
разреши само и единствено с краен съдебен акт, но не и с разпореждане/определение,
преди да е проведено състезателно производство и да бъде извършен обективен и
всестранен анализ на събраните доказателства. Както беше отбелязано и по-горе, позоваването на
разпоредбата на чл.81, ал.1 от НПК, с аргумент, че описаното не съставлява
престъпление е опит за заобикаляне на законовата разпоредба в чл.250, ал.1, т.1
от НПК.
Разбира се в правомощията на
следващия съдия-докладчик е да извърши наново преценка на обстоятелствата от
обхвата по чл.81 от НПК и да реализира което и да било от правомощията си по
чл.250-252 от НПК.
При така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав намира правните изводи на първия съд, обективирани в Разпореждане от 20.07.2018г. по Н.Ч.Х.Д.№6887/2018г., СРС, НО, 131-ви с-в за прекратяване на наказателното производство на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр. чл.24, ал.5, т.2, вр. чл.81, ал.1 от НПК, за неправилни. Атакуваният съдебен акт следва да бъде отменен, като незаконосъобразен и делото следва да се върне Софийски районен съд за продължаване на съдопроизводствените действия от друг съдия-докладчик.
С оглед горното и на осн. чл.334, т.1, вр. чл.335, ал.2,
вр. чл.348, ал.3, т.1, вр. ал.1, т.2 от НПК‚ СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ Разпореждане от 20.07.2018г. по Н.Ч.Х.Д.№6887/2018г., СРС, НО, 131-ви с-в,
с което е прекратено наказателното производство на осн. чл.250, ал.1, т.1, вр.
чл.24, ал.5, т.2 от НПК, образувано от частния тъжител Е.Д.М. срещу Н.Ц.Г..
ВРЪЩА
делото за разглеждане от друг състав
на Софийски районен съд
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: .....................................
ЧЛЕНОВЕ:
1....................................
2....................................